Не вярвам в случайността, нито в съвпаденията. Животът ни е

Не имам вяра в случайността, нито в съвпаденията. Животът ни е придружен от нарочности, които ни карат да изумяваме пред хубостта му.

Тъгата също е неизменима част от нея – тъкмо толкоз, колкото и любовта.

Последните няколко дни подсетиха, че есента е на прага ни. Времето е непредсказуемо, само че сезоните следват естествения си ход. Бури опустошиха лозови насаждения, оставиха хора без дом, прекъснаха връзки и електричество. Заедно с това ябълковите дървета са натежали от плод, дюлите ухаят, а крушите са най-сладостни по това време на годината.

Устроени сме по този начин, че да се оправяме с неприятното в името на положителното, да оцеляваме, на инат на всички провокации и естествени катаклизми.

Топлите дни ще стават все по-малко и все по-кратки, само че с това възторзите няма да свършат. Никога не можем да се сбогуваме с морето, нито да забравим часовете, които сме прекарали край него. След по-малко от година ние отново ще се върнем при него, само че в този момент ще извадим от дрешниците връхните облекла, с цел да покрием с тях приятната потиснатост, която ни връхлита при мисълта за синьото.

Всичко се претърпява. От всичко вадим поука. В това се състои смисълът на нашето битие в свят, където нищо не е повторимо. Предстоящата есен идва с целия си сексапил, с цел да ни подсети какъв брой невероятна е всяка секунда – тъй като младостта не си отива, тъй като любовта постоянно остава.

Защото чудото е в самите нас и само от нас зависи какъв брой живи желаеме да бъдем. Тук и в този момент. До идващото лято и след него.

Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg