Просвещението
Не си коства да таиш завист. В живота доста хора ще ни наранят, ще ни наранят и ще ни онеправдаят. И сигурно никой от нас не харесва това.
Но това е надалеч от това да прекараме остатъка от живота си в циврене и мрънкане какъв брой незаслужено е обществото.
Справедлива или несправедлива, би трябвало да се научим да отиваме по-далеч. Нямам поради, че тези, които правят неправда, би трябвало да останат ненаказани и без последици. Това е належащо, с цел да действа едно общество. Общество без закони и правдивост е невероятно.
Но на персонално равнище и от избран миг
нататък би трябвало да се научим да прощаваме и да вървим по своя път. Защото злобата, която таим към другите, самосъжалението, което изпитваме към себе си, и мракът, който ни покрива, тъй като някой по свои аргументи или даже от нелепост ни е наранил, единствено не ни оказва помощ.
Виждам хора на трийсет, на четирийсет, които са огорчени и към момента се карат с родителите си, тъй като не са им помогнали с нещо или са ги лишили от нещо друго. И те го употребяват като опрощение, тъй като през днешния ден са в тази каша. Но това, което не схващат е, че обяснението е едно, а оправданието е друго.
Губим правото на опрощение, то ни се лишава от момента,
в който навършим пълноправие. Оттам нататък какво вършим, какво мислим и какво усещаме е наша персонална отговорност и работа. Само в случай че поемем 100% отговорност за живота си, ще успеем да се освободим от злобата, която усещаме в душата си. Само в случай че се научим да прощаваме, ще бъдем освободени и ще продължим по личния си път. Защото колкото държим на злобата, толкоз повече тя ни държи. Попадаме в клопката на негативизма, омразата и рева, вследствие на което се дезорганизираме, оставаме заклещени в предишното и в нещо, което единствено ни вреди.
Поставете амнистия в графика си. Малко неща си коства да носите със себе си. Особено когато ти промиват мозъците и те изтезават до безспир. Нечестието е задължение за душата. Нека светлината на прошката ви изкупи. Задържайки завист, вие наказвате себе си. Човекът, който ви е наранил, може да не схваща или да помни или даже да не съществува.
Никой не те моли да прегръщаш този, който те е сбъркал.
Но можете най-малко да му простите, да се освободите и да продължите гладко да създавате своя личен живот и своя личен парадайс. Рай, където омразата и злобата нямат място. Животът е къс и би трябвало да го изживеем с обич.
