САМО В СТАНДАРТ: Последната изповед на акад.Сендов
Не си оставям магарето в калта, споделя огромният български математик в последното си изявление за Мария Мушкарова, особено предоставено на " Стандарт "
Големият български математик акад. Благовест Седнов трябваше да навърши през днешния ден 88 години. Той ни напусна и отиде вечно в тайнствения свят на числата на 19 януари 2020 година За да си спомним за невероятната му космополитна персона, публикуваме последната му изповед. Тя е направена пред Мария Мушкарова - брачна половинка на неговия сътрудник проф. Олег Мушкаров. Последното изявление на акад. Благовест Сендов, взето в математическия институт „ Стеклов “, Москва, не е оповестено до момента.
Мария Мушкарова е учител на студентите компетентност " Българска лингвистика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Правила е портрети на доста известни български създатели. Тя даде последната изповед на акад. Сендов особено на " Стандарт "
МАРИЯ МУШКАРОВА, Математически институт “Стеклов ”, Москва, 1 април 2019г.
Академик Сендов е значима фигура в фигура в публичния и политическия живот у нас, международно прочут академик и емблема на българската математика.
Бил е ректор на Централно управление СУ ”Кл. Охридски ”, ръководител на 37-мо Народно заседание, ръководител Българска академия на науките. Политик и посланик от левицата в няколко Народното събрание, дипломат на България в Япония и Филипините. През годините е заемал и други почетни длъжности. Награждаван е с ордени “Стара планина ”, “Кирил и Методий ” и ред интернационалните оценки. До последно работи в Института по математика и информатика на Българска академия на науките, където е потребен с новаторските си хрумвания. През годините е въвел просветителни промени по математика, създател е на близо 30 учебника, на няколко научни монографии и публикации.
На въпроса, коя е най-голямата житейска формула, която е решил до в този момент, акад. Сендов обобщава, че от математическа позиция достиженията не се мерят с формули.
В Русия участваше с отчет на интернационална конференция в математическия институт “Стеклов ”. Бе и посетител на Национална среща на ректорите от цяла Русия в Ломоносовския университет, където също имаше отчет.
На желанието ми да беседваме за нелекия му житейски път и провокациите отвърна с усмивка. Замислен над водопада от въпроси, ученият отвори душата си и бе откровен до дъно.
С Никола Вапцаров сме братовчеди Човечеството би трябвало да поумнее, с цел да не се самоунищожи Мама плетеше, с цел да ни устоя, ненавиждаше две неща - лъжата и мързела Не си оставям магарето в калта На Питагор принадлежи сентенцията: ”Музиката се е родила когато шумът се е оженил за математиката ” Недостатък ми е, че мъчно прощавам По-интересен е пътят към върха, а не самият връх Истината, че дейното ми присъединяване в политическия живот не бе сполучливо, боли
- Академик Сендов в каква среда израснахте?
- Майка ми Марушка Благова Сендова, по татко Ушева е щерка на Благо Ушев от Банско, който е бил заместител знаменосец в четата на Яне Сандански. Премества се в Чепино и построява фабрика за столове до Клептуза. Майка ми беше стълбът на фамилията, приключила Американския лицей в Самоков. Баща ми Христо Сендов е наследник на Стою Сендов, абаджия от с. Петково, Смолянско. Семейството му се реалокира в Асеновград, където татко ми от ранна възраст стартира независима търговия с платове. По-късно става сполучлив фабрикант. След експроприацията на цялото му имущество, татко ми не можа да се приспособи, загуби психическото си равновесие и всъщност, до края на живота си боледуваше. Доста години мама плетеше, с цел да изхрани многодетното си семейство и болния си брачен партньор. Възпитанието си дължа на майка ми. Тя ненавиждаше две неща - лъжата и мързела.
- Кой е най-забавният, впечатляващ спомен от младостта?
- Много е мъчно да избера един. Животът на всеки човек е неповторим и аз имам неповторими прекарвания. Важното е учим ли се от тях.
- Кога за първи път Ви завладя магията на математиката? От кого наследихте дарбата си?
- Брат ми Стоян беше три години и половина по-голям от мен, само че аз се стремях да схвана какво написа той в тетрадките си. На четири години проумях по какъв начин се посочват поредните цели цифри и представянето им посредством десетината позиционна система. Що се отнася до наследяването, майка ми е била отличничка по математика в колежа и е мечтала да следва инженерство. Но статистическите проучвания в математическите факултети демонстрират, че най-често математическият гений на професора се предава на неговия шурей. Аз не съм имал жена с татко математик.
- Вашата отличителна линия коя е?
- На този въпрос ще отговорят по-обективно тези, които ме познават. Моят отговор е - не си оставям магарето в калта.
- Достойнство, което най-вече цените?
- Честност и усърдие.
- Вашата обичана мисъл, лозунг?
- Всичко може да стане, само че не всеки може да го направи.
- Кой е най-хубавият момент в живота Ви? А най-тъжният?
- Тъй като животът ми към момента не е приключил, не мога с убеденост да отговоря. С огромна възможност най-хубавият момент в живота ми от дълго време е минал. Надявам се най-тъжният да не пристигна скоро.
- Коя е Вашата най-главна вяра?
- Човечеството да помъдрее, с цел да не се унищожи.
- Вярвате ли в другарството?
- Не си представям живота без него.
- Прекланяте ли се пред нещо?
- Да, пред майчинството.
- А кой съгласно Вас е идеалът за земно благополучие?
- Понятието “щастлив ” не е добре дефинирано. То зависи от обекта, за който се отнася. Ако понижим условията си, ще увеличим вероятността да се усещаме щастливи или най-малко удовлетворени.
- Най-почтената добродетел коя е?
- Да осъзнаваш че си като другите, а може би по-лош.
- Кое е майсторското създание на природата?
- Човешкия мозък.
- А обичан художник?
- Не мога да кажа. Възхищавам се на класическите майстори, които не са имали конкуренцията на актуалните механически средства за визуализация. Съвременният художник се постанова със своя неповторим жанр и непредвидени хрумвания. Конкуренцията е жестока и дава шир на художествената рецензия да образува усетите и дефинира модата.
- Любима музика артист?
- Обикновено математиците са положителни музиканти. Чувал съм, че на Питагор принадлежи сентенцията: ”Музиката се е родила когато шумът се е оженил за математиката ”. Брат ми Стоян свиреше на цигулка. Майка ми ми е казвала, че нейната ученическа обич е бил флейтист и се надяваше някое от децата й да свири на флейта. Аз свирех на тромпет в гимназиалната музика, без забележими триумфи. Като студент се увлякох в събирането на плочи и постоянно преди да потегли на изпит си пусках ”Кореолан ” на Бетовен.
- Най-приятното забавление кое е?
- Разговор с другари.
- Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
- Трудно ми е да кажа. Симпатията е много несигурно възприятие.
- А коя персона или воин от книга?
- Учудва ме, какъв брой умни, мъдри хора е имало преди хилядолетия. Например, Архимед и Платон.
- Любим български и непознат създател?
- Под създател разбирам освен публицист. Извън математическите текстове чета нашумели исторически автобиографични и полемични книги. Нямам литературни идоли.
- Академик Сендов, намирате ли някакво подобие, аналогия сред математика и литература?
- Литературата е доста общо разбиране. Има художествена литература, има математическа литература. Математическата литература е профилирана, образователна, популяризаторска. Общото за всяко писано слово е да съблюдава граматиката на потребления език. Съществени са разликите в стиловете и критериите за качество, да речем на един живописен роман и на една математическа публикация.
- На коя човешка линия държите най-вече?
- Честността.
- Ваш минус?
- Трудно се избира при огромно многообразие. Един минус - мъчно прощавам.
- Представата Ви за злощастие?
- Загубена вяра, невъзвратима загуба.
- Кой е най-високият житейски връх към който сте се стремили през годините?
- Трудно е да кажа кой е най-високият връх през дългия ми живот, когато мощно се стремя към нещо, то е най-високия връх за мен сега. Съгласен съм с изказванието, че по-интересен е пътя към върха, а не самият връх.
- Имате ли занимания?
- Едно непрекъснато - математиката и спомагателни, според от възрастта. Сега спомагателното ми занимание е градинарството. Радвам се на дърветата, които съм посадил и оформил. Мисля, че чувствам тяхното въодушевление. Ласкаят ме комплиментите за качеството на моите зеленчуци.
- За какво мечтае през днешния ден учен Сендов?
- Не съм идеалист, само че желая да стигма до края на живота си по този начин, както идвам на летището след дълъг полет и виждам, че багажът ми не се е изгубил.
- С какво може да Ви притегли дамата?
- Мога да кажа с какво една съответна ми харесва. Но не мога да обясня, за какво съм се влюбил в жена си. Харесването е несравнимо с влюбването.
- Бохем ли сте по природа?
- Обичам да седна на маса с забавна компания, само че чак за безгрижник не минавам.
- Кой непознат народ Ви е най-симпатичен?
- Тъй като най-дълго след България съм бил в Япония, имам по-специално възприятие към японците.
- Най-голямото Ви отчаяние в живота?
- Много пъти съм преживявал разочарования по разнообразни мотиви и аргументи. Не съм в положение да ги подредя по величина. Спомням си за огромни разочарования от остарели и доста близки другари. Когато претърпя огромно отчаяние от даден човек, към този момент го смятам за мъртвец.
- Как живеете през днешния ден?
- Първите дни от седмицата работя в кабинета си в Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките. Последните дни от седмицата извозвам в ранчото си край язовир Бакър дере. Обичам да пътувам и се веселя на забавни предложения за конгреси и конференции. Имам закрепени обеди и вечери в избран ден от седмицата или месеца с другари и сътрудници, които са значима част от живота ми.
- Като се обърнете обратно какво е предишното за Вас?
- Нещо, което не може да се върне, неточности, които не могат да се поправят и доста родственици, другари, индивиди, които към този момент ги няма.
- Дата, която ще помните до момента в който сте жив?
- Доста са тези дати. Дано не изгубя паметта си преди да съм си отишъл.
- За какво имате хъс?
- За дисциплинираност, изключително за точността по време.
- За мъжкото си Аз по какъв начин се борите?
- С годините все по-рядко се постанова да се боря за мъжкото, за сметка на човешкото си Аз.
- Какво може да Ви нарани най-вече?
- Обвинение, че неистина.
- Какво не знаят хората за Вас?
- Има неща, които не се знаят за мен, тъй като е невероятно всичко да се знае. Интересно за обществото ще е, в случай че има нещо значимо, което не се знае. Ако нещо такова има, то ще излезе нескрито.
- Кое е най-абсурдното нещо, което сте чували за Вас?
- Много измислици, не си заслужава а се занимаваме с тях.
- Има ли истина, от която Ви боли?
- Има несъмнено. Истината, че дейното ми присъединяване в политическия живот не бе сполучливо, е подобен мотив.
- Романтична натура ли сте?
- Едва ли. Но може всеки да изпадне в сантиментално въодушевление.
- В забързания и обезпокоителен ден в какво намирате избавление?
- В работата.
- Какъв сте, когато сте сърдит?
- Лош. Налагало се е като шеф да демонстрирам, че съм доста по-ядосан в сравнение с съм в реалност. Този спектакъл е част от наказването на подчинените. Стремя се да не пресилвам с театъра.
- Въпреки обърканото време, в което живеем и всеобщо обедняваме на народа ни, благополучен човек ли сте, удовлетворен ли сте от себе си?
- В подтекста на въпроса Ви, аз персонално нямам съображение да хлипам. Задоволен съм и не съм трагичен. Не съм блажен, тъй като постоянно има какво да се направи по-добре, само че умерено се виждам в огледалото. Все по-често ми споделят, че наподобявам доста добре. Все по-често установявам, че това е доста мощен комплимент. Все по-далече от истината.
- Как реагирате на разрастващата се корупция и бездуховност измежду обществото ни?
- Приемам я като присъща линия на политическите системи. Борбата с корупцията е непрекъсната точка от дневния редна всички страни. Всички се стремят да покажат, че я понижават, само че никой не мисли по какъв начин да се отстрани. Ние не сме изключение. Корупцията оказва помощ да се сменят държавните управления, само че когато тя обхване правосъдната власт и това може да отпадне.
- Накъде върви математиката през днешния ден?
- Математика за разлика от другите науки не старее. Тя е като цитадела, която непрекъснато пораства на широчина и височина, само че нейните елементи не отмират. Това, което е потвърдено е постоянно. То е част от математиката, въпреки да не е на мода сега. Тя е в основата на механизацията на обработката на информация, която е съвременно да се назовава цифровизация. Математическите модели са мощен инструмент във всички науки.
- Как пишете и по кое време не можете да пишете ?
- Ако става въпрос по какъв начин се написа математически текст, който съдържа нови резултати, писането идва, когато е открит и потвърден новият резултат. Това може да отнеме месеци и години, а в миналото и десетилетия. Не можеш да пишеш в случай че не всичко е готово в главата ти.
- Какви хора допускате до себе си?
- Каквато и позиция да съм заемал, постоянно съм имал задоволително приемни часове седмично и съм приемал всички искащи. При огромен напор одобрявах и разговарях прав. Казвах какво мога и какво не мога да реша. Сега ползата към мен е доста по-малък, по тази причина поканвам всеки клиент да седне.
- На какво дължите креативното си е житейски дългоденствие?
- Сега това се изяснява с гените. Моите са от Родопите и Пирин.
- Какво е чувството от върха на математическия Олимп, който превзехте от дълго време?
- Нямам такова чувство. Като един от най-отдавна помнещите, какво е било българското математическо семейство, не мога да не се вълнувам от неговото настояще и бъдеще. Чувствам се виновен и за неща, за които от дълго време официално нямам никаква отговорност и никой не я търси от мен.
- С какво желаете хората да Ви запомнят?
- Всеки запомнят с делата му. Помни се положително и неприятно.
- А набожен ли сте?
- Възпитан съм в християнската просвета. Кръстен съм в Българската протестантска черква.
Баща ми и майка ми бяха от протестантски фамилии и бяха откровено вярващи. Като дете постоянно ходех на черква и неделно учебно заведение. В къщи беше наложително четенето на молитва преди ястие и четене на глави от Библията преди лягане. Прекланям се пред Българската Православна черква, тъй като тя е духовната опора на България. Всеки човек има потребност от религия, тъй като не всичко може да се изясни и потвърди. Религиите оферират тази опция. Религиите и науката не би трябвало да се опълчват. Те взаимно се допълват и характеризират човечеството измежду останалите живи същества. Няма ясна граница сред набожен и безверен. Аз нямам доверие в надгробния живот. Вярвам, че съм задължен да бъда хуманен.
- Плаши ли Ви гибелта?
- Инстинктът ми за самозапазване работи обикновено, само че в годините се старая да привиквам с мисълта, че краят доближава. Иска ми се той да пристигна неустно.
- Усещането Ви за хубав момент?
- Изгревът, като вяра за оползотворен ден и залезът, тъй като просто е хубав.
- Какъв урок бихте дали с опита си на подрастващите?
- Да се радват на делата си. Да се стремят да не вършат това, от което може да се наложи да се опасяват.
- Академик Сендов, съгласно Вас куца ли нещо в днешното ни обучение?
- С паника следя ентусиазма, с който в актуалния свят образованието се трансформира в огромен печеливш бизнес. Тъжно ми е когато ярки и сполучливи труженици на педагогическия фронт правят оценка тази наклонност като велико достижение на пазарната стопанска система, а всемогъщи политици я поддържат със закони, с които освобождават страната от задължението да заплаща за възпитанието на бъдещите си жители. Разбира се, образованието би трябвало да се преценява и задоволява потребностите на бизнеса, само че е покруса преобразяване на образованието в бизнес. Ако нещо съществено куца, то е че образованието губи ролята си да възпитава, да построява бъдещия жител.
- Може ли политическата обстановка у нас да назовем “време разделно ” и какво би ни обединило като нация?
- “Време разделно ” са мощни думи, само че едно е средството за обединяване на нацията - повече национализъм.
- Били сте дипломат в Япония. Има ли разлика в бита и нравите сред японския и българския народ? А аналогия?
- Разбира се, има разлики и прилики, само че това не ни пречи да се разбираме и да сме положителни другари.
- В сивото ни безнадеждно всекидневие, каква оценка давате на политиците ни?
- Бил съм в политиката и знам, че сред тях има доста свестни хора. Не можем всички да сложим в един кюп. В края на краищата всички ние ги избираме. Трябва повече внимание на изборите.
- Споменахте ми, че имате родствена връзка с Никола Вапцаров. Каква е истината?
- Знам го от Мая Вапцарова, че сме братовчеди. Моята майка ми е казвала, че дядо ми Благо е бил непосредствен с бащата на Никола Вапцаров, когато е живял в Банско.
- Какво си пожелавате в персонален и креативен проект отсега нататък?
- Да не се усещам непотребен.
- И най-после акад. Сендов, по какъв начин си представяте бъдещия свят през 2050 година?
- Сигурен съм, че ще е доста различено от в този момент. Надявам се да не е по-лош!
Москва
1 април 2019г.
Големият български математик акад. Благовест Седнов трябваше да навърши през днешния ден 88 години. Той ни напусна и отиде вечно в тайнствения свят на числата на 19 януари 2020 година За да си спомним за невероятната му космополитна персона, публикуваме последната му изповед. Тя е направена пред Мария Мушкарова - брачна половинка на неговия сътрудник проф. Олег Мушкаров. Последното изявление на акад. Благовест Сендов, взето в математическия институт „ Стеклов “, Москва, не е оповестено до момента.
Мария Мушкарова е учител на студентите компетентност " Българска лингвистика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Правила е портрети на доста известни български създатели. Тя даде последната изповед на акад. Сендов особено на " Стандарт "
МАРИЯ МУШКАРОВА, Математически институт “Стеклов ”, Москва, 1 април 2019г.
Академик Сендов е значима фигура в фигура в публичния и политическия живот у нас, международно прочут академик и емблема на българската математика.
Бил е ректор на Централно управление СУ ”Кл. Охридски ”, ръководител на 37-мо Народно заседание, ръководител Българска академия на науките. Политик и посланик от левицата в няколко Народното събрание, дипломат на България в Япония и Филипините. През годините е заемал и други почетни длъжности. Награждаван е с ордени “Стара планина ”, “Кирил и Методий ” и ред интернационалните оценки. До последно работи в Института по математика и информатика на Българска академия на науките, където е потребен с новаторските си хрумвания. През годините е въвел просветителни промени по математика, създател е на близо 30 учебника, на няколко научни монографии и публикации.
На въпроса, коя е най-голямата житейска формула, която е решил до в този момент, акад. Сендов обобщава, че от математическа позиция достиженията не се мерят с формули.
В Русия участваше с отчет на интернационална конференция в математическия институт “Стеклов ”. Бе и посетител на Национална среща на ректорите от цяла Русия в Ломоносовския университет, където също имаше отчет.
На желанието ми да беседваме за нелекия му житейски път и провокациите отвърна с усмивка. Замислен над водопада от въпроси, ученият отвори душата си и бе откровен до дъно.
С Никола Вапцаров сме братовчеди Човечеството би трябвало да поумнее, с цел да не се самоунищожи Мама плетеше, с цел да ни устоя, ненавиждаше две неща - лъжата и мързела Не си оставям магарето в калта На Питагор принадлежи сентенцията: ”Музиката се е родила когато шумът се е оженил за математиката ” Недостатък ми е, че мъчно прощавам По-интересен е пътят към върха, а не самият връх Истината, че дейното ми присъединяване в политическия живот не бе сполучливо, боли
- Академик Сендов в каква среда израснахте?
- Майка ми Марушка Благова Сендова, по татко Ушева е щерка на Благо Ушев от Банско, който е бил заместител знаменосец в четата на Яне Сандански. Премества се в Чепино и построява фабрика за столове до Клептуза. Майка ми беше стълбът на фамилията, приключила Американския лицей в Самоков. Баща ми Христо Сендов е наследник на Стою Сендов, абаджия от с. Петково, Смолянско. Семейството му се реалокира в Асеновград, където татко ми от ранна възраст стартира независима търговия с платове. По-късно става сполучлив фабрикант. След експроприацията на цялото му имущество, татко ми не можа да се приспособи, загуби психическото си равновесие и всъщност, до края на живота си боледуваше. Доста години мама плетеше, с цел да изхрани многодетното си семейство и болния си брачен партньор. Възпитанието си дължа на майка ми. Тя ненавиждаше две неща - лъжата и мързела.
- Кой е най-забавният, впечатляващ спомен от младостта?
- Много е мъчно да избера един. Животът на всеки човек е неповторим и аз имам неповторими прекарвания. Важното е учим ли се от тях.
- Кога за първи път Ви завладя магията на математиката? От кого наследихте дарбата си?
- Брат ми Стоян беше три години и половина по-голям от мен, само че аз се стремях да схвана какво написа той в тетрадките си. На четири години проумях по какъв начин се посочват поредните цели цифри и представянето им посредством десетината позиционна система. Що се отнася до наследяването, майка ми е била отличничка по математика в колежа и е мечтала да следва инженерство. Но статистическите проучвания в математическите факултети демонстрират, че най-често математическият гений на професора се предава на неговия шурей. Аз не съм имал жена с татко математик.
- Вашата отличителна линия коя е?
- На този въпрос ще отговорят по-обективно тези, които ме познават. Моят отговор е - не си оставям магарето в калта.
- Достойнство, което най-вече цените?
- Честност и усърдие.
- Вашата обичана мисъл, лозунг?
- Всичко може да стане, само че не всеки може да го направи.
- Кой е най-хубавият момент в живота Ви? А най-тъжният?
- Тъй като животът ми към момента не е приключил, не мога с убеденост да отговоря. С огромна възможност най-хубавият момент в живота ми от дълго време е минал. Надявам се най-тъжният да не пристигна скоро.
- Коя е Вашата най-главна вяра?
- Човечеството да помъдрее, с цел да не се унищожи.
- Вярвате ли в другарството?
- Не си представям живота без него.
- Прекланяте ли се пред нещо?
- Да, пред майчинството.
- А кой съгласно Вас е идеалът за земно благополучие?
- Понятието “щастлив ” не е добре дефинирано. То зависи от обекта, за който се отнася. Ако понижим условията си, ще увеличим вероятността да се усещаме щастливи или най-малко удовлетворени.
- Най-почтената добродетел коя е?
- Да осъзнаваш че си като другите, а може би по-лош.
- Кое е майсторското създание на природата?
- Човешкия мозък.
- А обичан художник?
- Не мога да кажа. Възхищавам се на класическите майстори, които не са имали конкуренцията на актуалните механически средства за визуализация. Съвременният художник се постанова със своя неповторим жанр и непредвидени хрумвания. Конкуренцията е жестока и дава шир на художествената рецензия да образува усетите и дефинира модата.
- Любима музика артист?
- Обикновено математиците са положителни музиканти. Чувал съм, че на Питагор принадлежи сентенцията: ”Музиката се е родила когато шумът се е оженил за математиката ”. Брат ми Стоян свиреше на цигулка. Майка ми ми е казвала, че нейната ученическа обич е бил флейтист и се надяваше някое от децата й да свири на флейта. Аз свирех на тромпет в гимназиалната музика, без забележими триумфи. Като студент се увлякох в събирането на плочи и постоянно преди да потегли на изпит си пусках ”Кореолан ” на Бетовен.
- Най-приятното забавление кое е?
- Разговор с другари.
- Кое историческо лице Ви е най-симпатично?
- Трудно ми е да кажа. Симпатията е много несигурно възприятие.
- А коя персона или воин от книга?
- Учудва ме, какъв брой умни, мъдри хора е имало преди хилядолетия. Например, Архимед и Платон.
- Любим български и непознат създател?
- Под създател разбирам освен публицист. Извън математическите текстове чета нашумели исторически автобиографични и полемични книги. Нямам литературни идоли.
- Академик Сендов, намирате ли някакво подобие, аналогия сред математика и литература?
- Литературата е доста общо разбиране. Има художествена литература, има математическа литература. Математическата литература е профилирана, образователна, популяризаторска. Общото за всяко писано слово е да съблюдава граматиката на потребления език. Съществени са разликите в стиловете и критериите за качество, да речем на един живописен роман и на една математическа публикация.
- На коя човешка линия държите най-вече?
- Честността.
- Ваш минус?
- Трудно се избира при огромно многообразие. Един минус - мъчно прощавам.
- Представата Ви за злощастие?
- Загубена вяра, невъзвратима загуба.
- Кой е най-високият житейски връх към който сте се стремили през годините?
- Трудно е да кажа кой е най-високият връх през дългия ми живот, когато мощно се стремя към нещо, то е най-високия връх за мен сега. Съгласен съм с изказванието, че по-интересен е пътя към върха, а не самият връх.
- Имате ли занимания?
- Едно непрекъснато - математиката и спомагателни, според от възрастта. Сега спомагателното ми занимание е градинарството. Радвам се на дърветата, които съм посадил и оформил. Мисля, че чувствам тяхното въодушевление. Ласкаят ме комплиментите за качеството на моите зеленчуци.
- За какво мечтае през днешния ден учен Сендов?
- Не съм идеалист, само че желая да стигма до края на живота си по този начин, както идвам на летището след дълъг полет и виждам, че багажът ми не се е изгубил.
- С какво може да Ви притегли дамата?
- Мога да кажа с какво една съответна ми харесва. Но не мога да обясня, за какво съм се влюбил в жена си. Харесването е несравнимо с влюбването.
- Бохем ли сте по природа?
- Обичам да седна на маса с забавна компания, само че чак за безгрижник не минавам.
- Кой непознат народ Ви е най-симпатичен?
- Тъй като най-дълго след България съм бил в Япония, имам по-специално възприятие към японците.
- Най-голямото Ви отчаяние в живота?
- Много пъти съм преживявал разочарования по разнообразни мотиви и аргументи. Не съм в положение да ги подредя по величина. Спомням си за огромни разочарования от остарели и доста близки другари. Когато претърпя огромно отчаяние от даден човек, към този момент го смятам за мъртвец.
- Как живеете през днешния ден?
- Първите дни от седмицата работя в кабинета си в Института по осведомителни и информационни технологии на Българска академия на науките. Последните дни от седмицата извозвам в ранчото си край язовир Бакър дере. Обичам да пътувам и се веселя на забавни предложения за конгреси и конференции. Имам закрепени обеди и вечери в избран ден от седмицата или месеца с другари и сътрудници, които са значима част от живота ми.
- Като се обърнете обратно какво е предишното за Вас?
- Нещо, което не може да се върне, неточности, които не могат да се поправят и доста родственици, другари, индивиди, които към този момент ги няма.
- Дата, която ще помните до момента в който сте жив?
- Доста са тези дати. Дано не изгубя паметта си преди да съм си отишъл.
- За какво имате хъс?
- За дисциплинираност, изключително за точността по време.
- За мъжкото си Аз по какъв начин се борите?
- С годините все по-рядко се постанова да се боря за мъжкото, за сметка на човешкото си Аз.
- Какво може да Ви нарани най-вече?
- Обвинение, че неистина.
- Какво не знаят хората за Вас?
- Има неща, които не се знаят за мен, тъй като е невероятно всичко да се знае. Интересно за обществото ще е, в случай че има нещо значимо, което не се знае. Ако нещо такова има, то ще излезе нескрито.
- Кое е най-абсурдното нещо, което сте чували за Вас?
- Много измислици, не си заслужава а се занимаваме с тях.
- Има ли истина, от която Ви боли?
- Има несъмнено. Истината, че дейното ми присъединяване в политическия живот не бе сполучливо, е подобен мотив.
- Романтична натура ли сте?
- Едва ли. Но може всеки да изпадне в сантиментално въодушевление.
- В забързания и обезпокоителен ден в какво намирате избавление?
- В работата.
- Какъв сте, когато сте сърдит?
- Лош. Налагало се е като шеф да демонстрирам, че съм доста по-ядосан в сравнение с съм в реалност. Този спектакъл е част от наказването на подчинените. Стремя се да не пресилвам с театъра.
- Въпреки обърканото време, в което живеем и всеобщо обедняваме на народа ни, благополучен човек ли сте, удовлетворен ли сте от себе си?
- В подтекста на въпроса Ви, аз персонално нямам съображение да хлипам. Задоволен съм и не съм трагичен. Не съм блажен, тъй като постоянно има какво да се направи по-добре, само че умерено се виждам в огледалото. Все по-често ми споделят, че наподобявам доста добре. Все по-често установявам, че това е доста мощен комплимент. Все по-далече от истината.
- Как реагирате на разрастващата се корупция и бездуховност измежду обществото ни?
- Приемам я като присъща линия на политическите системи. Борбата с корупцията е непрекъсната точка от дневния редна всички страни. Всички се стремят да покажат, че я понижават, само че никой не мисли по какъв начин да се отстрани. Ние не сме изключение. Корупцията оказва помощ да се сменят държавните управления, само че когато тя обхване правосъдната власт и това може да отпадне.
- Накъде върви математиката през днешния ден?
- Математика за разлика от другите науки не старее. Тя е като цитадела, която непрекъснато пораства на широчина и височина, само че нейните елементи не отмират. Това, което е потвърдено е постоянно. То е част от математиката, въпреки да не е на мода сега. Тя е в основата на механизацията на обработката на информация, която е съвременно да се назовава цифровизация. Математическите модели са мощен инструмент във всички науки.
- Как пишете и по кое време не можете да пишете ?
- Ако става въпрос по какъв начин се написа математически текст, който съдържа нови резултати, писането идва, когато е открит и потвърден новият резултат. Това може да отнеме месеци и години, а в миналото и десетилетия. Не можеш да пишеш в случай че не всичко е готово в главата ти.
- Какви хора допускате до себе си?
- Каквато и позиция да съм заемал, постоянно съм имал задоволително приемни часове седмично и съм приемал всички искащи. При огромен напор одобрявах и разговарях прав. Казвах какво мога и какво не мога да реша. Сега ползата към мен е доста по-малък, по тази причина поканвам всеки клиент да седне.
- На какво дължите креативното си е житейски дългоденствие?
- Сега това се изяснява с гените. Моите са от Родопите и Пирин.
- Какво е чувството от върха на математическия Олимп, който превзехте от дълго време?
- Нямам такова чувство. Като един от най-отдавна помнещите, какво е било българското математическо семейство, не мога да не се вълнувам от неговото настояще и бъдеще. Чувствам се виновен и за неща, за които от дълго време официално нямам никаква отговорност и никой не я търси от мен.
- С какво желаете хората да Ви запомнят?
- Всеки запомнят с делата му. Помни се положително и неприятно.
- А набожен ли сте?
- Възпитан съм в християнската просвета. Кръстен съм в Българската протестантска черква.
Баща ми и майка ми бяха от протестантски фамилии и бяха откровено вярващи. Като дете постоянно ходех на черква и неделно учебно заведение. В къщи беше наложително четенето на молитва преди ястие и четене на глави от Библията преди лягане. Прекланям се пред Българската Православна черква, тъй като тя е духовната опора на България. Всеки човек има потребност от религия, тъй като не всичко може да се изясни и потвърди. Религиите оферират тази опция. Религиите и науката не би трябвало да се опълчват. Те взаимно се допълват и характеризират човечеството измежду останалите живи същества. Няма ясна граница сред набожен и безверен. Аз нямам доверие в надгробния живот. Вярвам, че съм задължен да бъда хуманен.
- Плаши ли Ви гибелта?
- Инстинктът ми за самозапазване работи обикновено, само че в годините се старая да привиквам с мисълта, че краят доближава. Иска ми се той да пристигна неустно.
- Усещането Ви за хубав момент?
- Изгревът, като вяра за оползотворен ден и залезът, тъй като просто е хубав.
- Какъв урок бихте дали с опита си на подрастващите?
- Да се радват на делата си. Да се стремят да не вършат това, от което може да се наложи да се опасяват.
- Академик Сендов, съгласно Вас куца ли нещо в днешното ни обучение?
- С паника следя ентусиазма, с който в актуалния свят образованието се трансформира в огромен печеливш бизнес. Тъжно ми е когато ярки и сполучливи труженици на педагогическия фронт правят оценка тази наклонност като велико достижение на пазарната стопанска система, а всемогъщи политици я поддържат със закони, с които освобождават страната от задължението да заплаща за възпитанието на бъдещите си жители. Разбира се, образованието би трябвало да се преценява и задоволява потребностите на бизнеса, само че е покруса преобразяване на образованието в бизнес. Ако нещо съществено куца, то е че образованието губи ролята си да възпитава, да построява бъдещия жител.
- Може ли политическата обстановка у нас да назовем “време разделно ” и какво би ни обединило като нация?
- “Време разделно ” са мощни думи, само че едно е средството за обединяване на нацията - повече национализъм.
- Били сте дипломат в Япония. Има ли разлика в бита и нравите сред японския и българския народ? А аналогия?
- Разбира се, има разлики и прилики, само че това не ни пречи да се разбираме и да сме положителни другари.
- В сивото ни безнадеждно всекидневие, каква оценка давате на политиците ни?
- Бил съм в политиката и знам, че сред тях има доста свестни хора. Не можем всички да сложим в един кюп. В края на краищата всички ние ги избираме. Трябва повече внимание на изборите.
- Споменахте ми, че имате родствена връзка с Никола Вапцаров. Каква е истината?
- Знам го от Мая Вапцарова, че сме братовчеди. Моята майка ми е казвала, че дядо ми Благо е бил непосредствен с бащата на Никола Вапцаров, когато е живял в Банско.
- Какво си пожелавате в персонален и креативен проект отсега нататък?
- Да не се усещам непотребен.
- И най-после акад. Сендов, по какъв начин си представяте бъдещия свят през 2050 година?
- Сигурен съм, че ще е доста различено от в този момент. Надявам се да не е по-лош!
Москва
1 април 2019г.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ