Не се намери нито една по-сериозна глава, която да провиди,

Не се откри нито една по-сериозна глава, която да провиди, че свободата, изразена посредством плюскането на банани, може да ни докара до една бананова република

Взе да намирисва на некрофилия – неизбежно е, освен това затишие в близост. Мъртвородени политици, мъртвородени хрумвания – само че все се намира някой да ги хареса във всеобщата сънливост.

Всичко върви по някаква инерция, като че ли някой ни е побутнал да се търкаляме по нанадолнището – по какъв начин ще спрем, къде ще спрем, даже и това не ни интересува. Георги Марков назова премиера Денков „ Химика “ – по-точно ще е да го назоваваме „ Алхимика “, тъй като наподобява е не запомнил казаното от Лукреций – „ От нищо се получава нищо “.

А от небето падат долари с облика на Живков – хвърлени от хеликоптер над къмпинг „ Градина “ на Джулай морнинг. Не е ясно, какво тъкмо загатват създателите на тази рекламна акция, като прибягват до услугите на Живков, само че известна неизясненост в сходни случаи постоянно е потребна – човек може да си фантазира разнообразни неща и да размишлява над тях. Банкнотите били „ биоразградими “ и нямало заплаха да замърсят морето или плажа. Друг е въпросът, до каква степен е „ разградим “ облика на дългогодишния български Властелин.

По негово време се мрънкаше за най-различни неща – само че най-често за банани, неналичието им беше главният мотив на късните антикомунисти. Дори Костов, самият Костов, се беше оплакал, че не можел да купи на дъщерите си от този митичен, по време на соца, плод. И когато най-накрая той изгря над клетите български глави – всички мирясаха.

А пък късните поборници против комунизма не съчиниха даже една най-примитивна теория на Промяната, сетне и на Прехода – сметнаха, че е изцяло задоволително да затъкнат устите на народеца с банани – и готово.

Няма какво повече да му обясняваш – лапай и трай. Е, какво трябваше да чакаме по-нататък да се случи – щом всичко опираше до келявите банани. И не се откри нито една по-сериозна глава, която да провиди, че свободата, изразена посредством плюскането на банани, може да ни докара до една бананова република, като нищо.

Едните плюскат, другите грабят – ох, какъв брой са сладки бананите по време на Големият Грабеж, в случай че се изразим по-възпитано за Костовата приватизация.

Народ, който се заплесва по евтини сладости, нищо положително не го чака. И тъкмо това се случи. А „ любовта “ към Народа последователно се трансформира в същинска некрофилия – та и до в този момент е по този начин. Все по-ясно става, че Властта гледа към този момент на простолюдието, на бананоядците, като на нещо неодушевено и даже мъртво – и не се желаят никакви специфични старания, с цел да го обичаш. Какво толкоз му се поставя на един ходещ мъртвец. Ако бях повече прочувствен, щях да кажа –

Едните труп-аха за себе си, другите се трансфораха в живи трупове.

Сега за друго – без да напущаме некрофилския подтекст. Военният министър Тагарев е напълно наясно, по какъв начин би трябвало да спасяваме Украйна – тъй като към момента вижда в армията ни нещо живо. Тия дни от един вестник („ Нова Зора “) ни припомниха, какво е представлявала тя до 1989 година, когато бананът дефинитивно ни донесе свободата:

• Численост на въоръжените сили – 117 хиляди души;

• Бойни самолети на фронтовата авиация, авиацията на ПВГ/противовъздушната защита и на ВМФ/военноморския флот – 234;

• Бойни вертолети – 51;

• Пускови установки за тактически ракети – 72;

• Танкове – 2200;

• Противотанкови ракетни комплекси – 360;

• Бойни машини за пехотата и бронетранспортьори – 2365;

• Ракетни системи за залпов огън, оръдия и минохвъргачки – 3990;

• Подводници – 4.

Ужас – били сме въоръжени до зъби, а сме се дали на един банан!

Ето какво сме потурчили – до момента в който в некрофилските си тежнения се заблуждаваме, че Българската войска към момента съществува.

Дали Историята няма да се посвени да приюти и сходни гламавщини – или ще направи вероятното те да бъдат заровени в някое скрито гробище за самоубийци.

Повече от 30 години по-късно никой не може да изясни, за какво сме унищожили тази мощност – и сме се докарали до там да чакаме от небесата да ни доставят най-накрая от дълго време предплатените Ф-16.

Колко подлизурства отидоха напразно, с цел да я докараме до тази милостиня. Ясно е, че българското слагачество не  коства и един мангър, никой не ни зачита за нищо – и вярно, по този начин ни се поставя. Какви дръвници единствено са ни управлявали – да бяхме ги запазили тия въоръжения, в този момент можехме да ги харижем на Украйна и тогава тя като нищо щеше да завоюва войната с Русия.

Не, ние си останахме най-старателната прислуга, целувачи проклети, прокълнати да тичаме и пред чорбаджиите си в вярната посока – и всичко останало, което се поставя на сакати прислужници. И в този момент към този момент е ясно, че в никакъв случай повече няма да припарим до Ръжена – в никакъв случай няма да го оставят в ръцете на такива безбожни простаци. Ще си бъдем кютюците, с които се поддържа непознатия огън. Диваци, които не знаят по какъв начин да поддържат своя личен огън.

Реклама

Интересно, по какъв начин биха коментирали късните „ десняци “, които се оказаха приключени леваци, „ Живковите “ долари, които падат от небето. Това  несъмнено е отвратително за правоверните им сърца. Народа, и той може да те побърка – нали плачеха за долари, в този момент пък плачат за Живков, няма угодия.

А в случай че се съди по шантавите некрофилски нападения на Кирчовци, рекламистите трябваше да хвърлят рубли с облика на Байдън – тази композиция щеше да е надалеч по-реалистична, предишното лято това се потвърди изрично. Хората на Кирчо гепиха към 20 милиарда рубли –  това са 200 милиона евро от далаверата с съветски газ. И все пак, „ десните “ се държат крепко за пешком на Кирчо Рублата, другояче би трябвало да пристанат, като неискана младоженка, отново на Бойко – а повторната дефлорация по никакъв начин не е приятна.

Затова избраха Кирчо – примирили са се с лъжите му, ясно е, че ще бъдат опозорени като пиколото, което носи багажа на „ значимите “ персони в една невъзможна композиция, само че нямат различен избор. А и в Ерата на Лъжата всичко към този момент е задоволително.

ПростоКирчо по този начин мощно и безогледно наложи лъжата, че в този момент всички са уверени в едно: политиците, до крайник, са лъжци, политиката е неистина – открай до край, нищо друго. Никой към този момент няма да успее да разубеди елементарните хора, че не е по този начин. Това не е по силите на никого.

Никой не е в положение да преброи лъжите на Кирчо, даже единствено за една година обратно. Това не е по силите и на някой притежател на орден от математическа олимпиада. Кирчо присвои проклятието на писателя Юрий Олеша „ Нито ден без ред “ и го трансформира в своя лозунг: „ Нито ден без неистина “.

Досега мнозина смятаха, че лъжите разяждат всичко към себе си. Нищо сходно – оказа се, че простолюдието ги понася изцяло приемливо, крепко се храни с тях, плюска ги до насита. Вече ще те вземат за ненормалник, за негоден човек, в случай че не си измамник.

Заразно е това зло, не споделям, че всички ще стартират да лъгондрят – не, просто ще свикнат с него и ще го одобряват за нещо неизбежно. И по този начин, последователно в близост ще се изпълни с неистини вонясали – само че ще ги одобряваме като нещо естествено, може би даже ще се обичан с труповете им.

Ще избираме да ни залъгват – всячески, това ще стане част от природата ни, в случай че към този момент не е станала. Имаме тренинг в това отношение: 45 години „ ония “ ни придърпваха към лъжите, които произвеждаха – в този момент „ тия “, близо 35 години – повече от две-трети от това време, ни залъгват с други неистини. А постоянно даже и не си вършат труда да го вършат – оставят ни да се залъгваме сами.

Къде изчезна тогава опита ни от „ ония “ години, къде се изпари скептицизмът ни? Нали бяхме неверници, които ни се водят, ни се карат? И този ли неуспех – а това си е същински неуспех – се дължи на нагона ни за „ ускорено развиване “ – то е казано от Георги Гачев по различен мотив и за съвсем  друго, само че сетне бе прихванато от Лъжците и пренасочено в друга посока, за радикално друга приложимост. Щяхме да ставаме ускорено атлантици, еврофили и даже американофили – ей по този начин, от единствено себе си, лягаш си булонката на оня режим, събуждаш се псе на новия режим.

Без никакви старания за осмисляне на смяната, да не приказваме, че може да се осмисля единствено нещо, в което се съдържа някакъв разсъдък – а във въпросните превращения има всичко друго, само че не и разсъдък. За памет да не приказваме, за съвест пък въобще да не загатваме. Най-позорните образци в това отношение ни ги доставиха някои известни подлоги, които опозориха публицистиката. Без отмалялост славославеха другаря си Живков – същинският, не оня от подправената банкнота – като че ли езиците им бяха от гьон.

А в този момент минават за носители на „ истината “.

И ето ни в парадайса на некрофилията. Къде изчезна неверието ни, къде го заровихме и него? Къде се дяна това брутално, балканско обезверение – то съществуваше в надалеч по-сурови, „ нормирани “ времена, Народа се трудеше крепко – почтено и правдиво, само че на първо място към личния си труд. И някак все успяваше да опази в себе си неверието – тази контра, която го удържаше да не пропадне напълно в уловките и заблудите на Властта.

Преживяхме много илюзии през „ новите “ десетилетия: времето на кривите очаквания, подбудени от Промяната; времето на дивашкото разграбване; времето на заплесването по Историята – какъв брой прозорлива е била онази елементарна женица, която бе ушила сако за Симеон сci 77 джоба; времето на комунистическите принцове, които сътвориха „ хайверената левица “; времето на Бойко, който се трансформира в комфортна загадка за самия себе си… – и по този начин се дотътрихме до времето на Кирчо.

То е в действителност безподобно, разгулът на лъжите безспорно е достигнал връхната си точка – таман решим, че сме се насладили на лъжата-шедьовър и още на другата утрин ни застига идващият шедьовър.

Оцеляваме във Време на Лъжци…

Плетачки на неистини

На 9 август някогашният вицепремиер и министър на финансите Асен Василев съобщи по Би Ти Ви, че – доколкото знаел?! – не получаваме съветски газ през медиатори. На идващия ден – 10 август, по Нова телевизия, експремиерът Петков обаче разгласи, че купуваме съветски газ. Същия ден, някогашният енергиен министър Делян Добрев сподели по Би Ти Ви фактури, които потвърждават, че купуваме съветски газ от медиатори.

Научихме също, че през последните три месеца сме купили/внесли

съветски газ за 630 милиона евро, при солидно оскъпена цена, а медиаторите били спечелили 200 милиона евро. Обаче Асен Василев споделя: „ Доколкото знам, не получаваме съветски газ през медиатори “.

Това е същият Асен Василев, който още от месец февруари се кълнеше, че в никакъв случай повече няма да внасяме съветски газ. Никога.

Какво е това – за какво ни разиграват Кирчо и Асенчо? Глад за неистини? Блазе ни. Или е боязън от медиаторите? Колко време ще издържи някой от доверените газови медиатори, до момента в който изплюе истината? Те са подбрани доста деликатно – спомняте си, че един от тях беше назначен персонално от Кирчо за началник на „ Булгаргаз “.

На това се вика диверсификация на далаверата. Чували ли сте въобще за сходно шикалкавене? При подбора на въпросните медиатори несъмнено са спазени всички подобаващи ритуали – като се стартира от кръвната клетва и се стигне до чисто прагматични разяснения, най-важното от които е остарелият съдийски лаф: „ Това, дето ще е след това, го желая в този момент “.

На почтена дума никой не разчита, даже да се отнася за съветски газ.

Един факт е неоспорим: ПростоКирчо провокира безподобна по мащабите си газова рецесия. Но пък това е най-ефикасният метод медиаторите му да приберат големи пари.

Историята/нашата си пада по безвкусните повторения. Костов хариза „ Нефтохим “ на руснаците – и след това стана русофоб. Сега Кирчо провокира газовата рецесия, само че през медиаторите си търгува с съветски газ, цялостни гушите на руснаците – и той е русофоб.

Как ги вършиме тия евро-атлантически номера?

КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”