Просвещението
Не дистанцията разделя хората, а мълчанието. Може би в някакъв миг от живота си сте били принудени да се отчуждите. Или поради образованието, или по някакъв ваш избор. Разделихте се с другари, родственици, колегата си. Озовахте се на странни места със странни хора.
Изборът не беше елементарен. Може би не е имало друго решение и сте попаднали в тази дупка срещу волята си. Променили сте си навиците. Променихте метода си на живот. Съответно вашите хора са се трансформирали. Имало е търкания, ревности, нерви, кавги.
Това е по този начин тъй като дистанцията не е лесна работа за хората.
Защото болката да не можеш да видиш, докоснеш, прегърнеш хората, които обичаш е непоносима. Защото когато вземете това решение, когато стъпите на далечно място, самотата ще бъде единствената ви компания. И тя е тази, която те удавя, разтваря и разрушава на хиляди части.
Разстоянието изисква храброст и мощен корем. То желае мощни хора и връзки със солидна основа. Изискват се старания. Всичко се оправя, когато има воля, схващане и връзка. Ето за какво би трябвало да кажеш, че те е наранило. Признайте грешките си. Дори посредством известие, телефон или екран. Защото той желае да изразите това, което чувствате и да не мълчите.
Не дистанцията разделя хората. Мълчанието го прави.
Не бъдете като всички тези, които се уплашиха и се отхвърлиха, кръщавайки страхливостта си като разсъдък. Истинската обич не брои километрите, които ви разделят, тя брои единствено моментите, които ви събират. Научила се е да преодолява всяко затруднение и да става още по-силна.
Не бъди страхливец, дребосъче. На живо. Без граници. Никаква логичност. Разгърнете възприятията си и се пробвайте да запазите това, което обичате в живота си. Не се предавай. И в случай че има нещо, от което да се страхувате, това е прочувствената отдалеченост. Не километрите.
