Просвещението
Най-високият връх на планетата – Еверест е бил покоряван от хората нееднократно. Изглеждало, че в случай че човек се изкачи на височина 8 848 метра, то тогава другите върхове под тази мярка ще бъдат покорени и атакувани много по- елементарно. Въпреки това, в един от най-загадъчните райони на света – Тибет, имало непокорима каменна маса, чийто връх до момента в никакъв случай не е бил покоряван. Тази планина я назовават Кайлас.
Място за поклонение
Представителите на четири религиозни учения постоянно посещават покрайнините на планината. Такива поклонници са будистите, индуистите, джайнистите и вярващите на Бон. Те ходили там, с цел да видят със личните си очи свещеното място, споменавано в аналите на техните учения. Индусите вярвали, че Кайлас е обиталището на господ Шива, който можел да сътвори и унищожи цели светове с едно придвижване. В техните митове планината се наричала по- малко по друг метод – Маносаровар. Именно там, на хубав затрупан със сняг връх, божеството, влизащо в тримуртите, медитирало. Обикновените смъртни нямало, по какъв начин да могат да нарушат спокойствието му с цялото си предпочитание. Смятало се, че Кайлас ще убие всеки, който се осмели да се намеси и оскверни покоите на господ Шива.
Ученията на Бон имали лична визия за същността на планината. Тук, съгласно легендата им, великият Тонпа Шенраб се е спуснал на земята, полагайки основите на тази вяра. Както и да е, последователите на религиите са единомислещи в едно – планината е свещена. Те ходили там, с цел да създадат „ Великата Кора “, т.е. обход към Кайлас. Дължината на пътеката обикаляща планината е 53 километра. Йогите, живеещи през целия си живот в Тибет, са в положение да преодолеят това разстояние за няколко дни, само че за изцяло неподготвените посетителите ще им е нужжно малко повече време.
Според националните поверия най- положителното е да се създадат няколко обхода – 3, 13 или 108 обиколки. В последния случай ще би трябвало да изминете към две години, само че премията за мъчението е огромна – освен цялостно избавление от греховете и пречистване на кармата, само че и реализиране на нирвана през целия живот. Не е известно сигурно дали е имало хора, които са били създали такава грандиозна акция.
С изключение на ученията на Бон, поклонниците заобикалят Кайлаш по посока на часовниковата стрелка. По пътя си те срещат доста удивителни неща – „ небесното гробище “, където ламите и монасите отиват в последното си пътешестване, стъпките на именития Буда Шакямуни, пещерата, където съгласно легендата персонажът на религиозните обичаи Бон Наро Бончунг медитирал. Доста мъчно е да се преодолее подобен път. Най-трудното е било да се изкачи прохода Долма Ла.
Опити за завземане на върха
Не може да се каже, че хората, макар естествения си боязън от незнайните сили, не са били правили опити да завладеят „ упоритата планина “. Друго нещо забавно е, че всички алпинисти и учени са се провалили по този въпрос. Един от най-амбициозните опити за нанагорнище е била експедицията до Кайлаш, подхваната от испанци. Те даже получили позволение от китайските управляващи да се изкачат и да проведат научни проучвания там. Но опита да покорят снежния връх не дал никакъв резултат. Учените са били възпрепятствани не от свръхестествени сили, а от поклонници, които смятали всички опити за подчинение като осквернение.
Те били обкръжили испанския лагер, който бил ситуиран в подножието, и не им разрешили да извършат осквернение. Протестите, изразени от Организация на обединените нации и Далай Лама, дефинитивно унищожили очакванията на учените да запишат името си в аналите на историята. Но съветските откриватели на практика са били съумели да реализират невъзможното. Юрий Захаров, член на Руската академия по естествените науки, със сина си Павел, без първо да получат позволение от управляващите, те въпреки всичко били потеглили. Почти достигнали ледения връх, изминавайки разстояние от 6200 метра. Но в този миг откривателите са се били сблъскали с непонятен феномен. През нощта Захарови видяли в небето необикновени топки, огромни, колкото една футболна топка. Те греели, мигали на всеки няколко секунди.
Учените били решили, че това събитие е просто извънредно струпване на естествено електричество. Руската експедиция от двама индивида може би щяла да стигне до самия връх, в случай че внезапното утежняване на времето не се било случило, което ги принудило да слязат и да се откажат от покоряването на Кайлас. Учените казвали, че с изключение на светещите топки не са били следили други необясними феномени. Друго нещо необичайно, което те били забелязали е нарушаването в работата на зрителните органи. Когато си затворили очите и по-късно ги отворяли още веднъж, те почнали да виждат избрани линии на небесния скал, като образували нещо като решетка. Това обаче можело да се отдаде на резултата на разредения въздух върху тялото.
Необичайно местонахождение
Местното население следило огнища на електричество над Кайлас от незапомнени времена. Някои си мислили, че това е гръмотевица в ръцете на Шива, чийто контур също от време на време можел да се види на заснежения връх. Други хора, като Юрий Захаров, изясняват това събитие от научна позиция. Други странни събития не стопират да се случват покрай планината. Хора изчезват, времето се форсира. Много езотерици настояват, че такива феномени се случват заради обстоятелството, че Кайлас, с помощта на някои фактори, да вземем за пример пирамидалната форма, е в положение да натрупват галактическа сила. Освен това той се намира тъкмо в центъра на каменната серпантина, което се удостоверява от многочислени фотоси от спътници.
Ако Кайлас в действителност е голямо устройство за предпазване на сила, то тогава може да създава излъчване, което да изкривява времето и пространството. Някои откриватели настояват, че „ каменната пирамида “ е била основана от индивида. Според тези хипотези на откривателите се прокрадва концепцията, че природата не е способна да основава обекти с толкоз вярна форма като краищата и да бъдат тъкмо към съществените точки. Много други планини обаче имали сходна форма, в това число и Еверест.
Естественият им генезис от дълго време е бил потвърден с геоложки проучвания. Съществувала и доктрина, че вътре в Кайлас имало някои кухини, където се съхранявали именитият черен камък Чинтамани – подарък от далечната цивилизация на Орион. Именно той подкрепял духовното развиване на всеки човек и разрешавал да се вършат всички нови научни открития. Кайлас е едно от най-загадъчните места в света. Досега планината нямала да разкрие тайните си пред човечеството. Може би към момента не сме достигнали до тях?
Градът на боговете в Тибет
Това мистично място е заобиколено от няколко дребни планини. Учените настояват, че тази система от пирамиди с Кайлас в центъра е основана на ръка. Факт е, че на някои места по повърхността на планината можете да видите покритие, което наподобява на бетон. Но кой би могъл да го направи това? Ако погледнете планината Кайлаш от височина, можете да видите, че тя се намира в центъра на каменна серпантина. Това светилище се смятало за най-голямото оборудване за предпазване на сила на планетата, основано за събиране на цялата сила (от Земята и от космоса). Куполният му връх, затрупан с безконечен лед, наподобява на голям ослепителен кристал. Изглежда, че е в самия център на голяма отворена пъпка на цвете с осем венчелистчета, формирана от комплицирано извити и доста гладки скали със синьо-виолетов цвят, които го заобикалят.
Много учени одобряват това място за преход към други паралелни светове. Според тях най-големите огледала, които в действителност са гладките скатове от северната и западната стена на основната пирамидална конструкция на Кайлас, имали гладка вдлъбната повърхнина. Те настояват, че такива огромни плоскости имат способността да трансферират силата, която се натрупва в самите пирамиди, като я свързва с потока от други енергийни сили на Вселената.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
