Най-високите архитектурни шедьоври от древността – докато съвременните небостъргачи са

Най-високите архитектурни шедьоври от древността – до момента в който актуалните небостъргачи са проектирани като принадлежности на стопанската система и промишленостите, постройките от античния свят значително се дефинират от груповия набожен жар на културата. Въпреки това, макар видимо теистичните музи, науката и архитектурните „ технологии “, поддържащи тези големи антични структури, са меко казано невероятни. Но това е полемика за друга ранглиста – към този момент дано разгледаме десетте най-високи архитектурни шедьоври, основани от индивида от античния свят.

*Забележка – класацията включва здания, които НЕ са съществуващи сега, само че са съществували в някакъв миг от историята съгласно разнообразни литературни доказателства.

10. Храмът Ла Данта, Гватемала (построен към 300 година прочие н. е.) – 72 м височина

Скрито в буйните джунгли на Ел Петен, Гватемала, се намира превъзходното населено място на маите от Ел Мирадор. Открит едвам през 1926 година, този солиден храм-град процъфтява от 6-ти век прочие н. е., до момента в който доближава своя зенит сред 300-100 година прочие н. е. с пиково население от над 200 000 души. Въпреки това, отвън потенциала си, селището е известно и със своето локално нареждане на „ триадна “ конструкция, която включва обширни пиедестали, увенчани с набор от три пирамиди на върха. Най-голямата от тези особени структури се отнася до храма Ла Данта, който се издига на цели 72 метра височина.

И до момента в който тази височина може да бъде триумфирана от няколко египетски пирамиди, Ла Данта може да се причисли към най-големите пирамиди в света, с умопомрачителните 2 800 000 кубически метра размер, изпълнен с големи скални части. Всъщност доста откриватели в допълнение излагат оценката, че Ла Данта е измежду най-големите структури, издигнати в миналото от човечеството, в случай че включим и голямата платформа от 18 000 кв.м, върху която е издигнат храмът.

9. Храм Hwangryongsa, Корея (вероятно стартират към средата на 6-ти век сл. Хр.) – 80 м височина

Бившият будистки храм в град Кьонджу, Южна Корея, Hwangryongsa е може би най-високата конструкция в Източна Азия и най-високата дървена структура в света по време на завършването му. Проектиран като алегорично показване на спонсорирания от страната будизъм, самият термин Hwangryongsa се отнася до „ Храма на Златния змей “ и е издигнат церемониално като заповед на владетеля, който ръководи от 540-76 година сл. Хр. Според легендите първото предложение на владетеля се отнасяло за кралски замък. Но проектът незабавно бил анулиран в интерес на превъзходен храм, когато на мястото бил срещнат змей.

Въпреки това, поради големия обсег на начинанието, храмът явно не е приключен до 644 година сл. Хр. И по-късно, девететажна дървена пагода, подсилена с 8 каменни стълба и 60 съществени камъка, била добавена към храмовия комплекс от 18 акра. За страдание както на храма, по този начин и на неговата забележителна пагода, цялата конструкция евентуално е била разрушена от вилнеещите монголи, които нахлуват в Корея през 1238 година сл. Хр.

8. Етеменанки, Ирак (построен към 601 година прочие н. е.) – 91 м височина – най-високите архитектурни шедьоври от древността

Етеменанки (в превод „ Домът на основата на небето на земята “) се допуска, че е бил извисяващ се архитектурен шедьовър, отдаден на вавилонския господ Мардук. Изградени посредством стратегическо нареждане на солидни пластове от тухли и плочи, такива солидни монументи били наречени ziqqurratu или ziggurat , което главно значи „ издигаща се постройка “. В този съответен случай Етеменанки е евентуално най-големият от тези зикурати и евентуално е издигнат в рамките на античния град Вавилон. За тази цел доста откриватели я оприличават на действителната Вавилонска кула, упомената в библейската книга Битие, като литературното произведение сочи към географското местонахождение на именитата конструкция.

“Цялата земя имаше един език и една тирада. И се случи, когато пътуваха от изток, откриха низина в земята Шин’ар и се заселиха там. И те си споделиха един на различен: „ Елате, да създадем тухли и да ги изпечем добре. И имаха тухли за камък, а кал за хоросан. И те споделиха: „ Елате, дано си построим град и кула, чийто връх да стига до небето; и дано си създадем име, с цел да не бъдем разпръснати по лицето на цялата земя. “

Интересното е, че с изключение на библейската хипербола, описанието на Етеменанки е намерено и в клинописна плоча от Урук, датираща от 229 година прочие н. е. Съгласно това литературно удостоверение, целият монумент е формиран от седем тераси, които дружно се издигат на височина от 91 метра. Но може би по-впечатляващ бил проектът на приземния етаж на този голям зикурат, който е с повърхност над 8200 кв.м – по този метод е равностоен на над 1,5 пъти стандартно футболно игрище. Освен това, комплексът е имал внушителна система от троен шлюз, като образното им влияние демонстрира обилни разлики в равнищата сред входовете, като по този метод загатва за обсега на „ стълба към небето “.

7. Ruwanwelisaya, Шри Ланка (построена към 140 година прочие н. е.) – 92 м височина

Амбициозното строителство на Ruwanwelisaya е инициирано от владетеля Дутугемуну през към 161 година прочие н. е.. Самият обсег на грандиозния архитектурен план е надживял самия държател, като начинанието най-сетне е приключено от неговия правоприемник през 140 година прочие н. е. Завидните размери на постройката приказват сами за себе си, като солидният подострен купол в началото се издига до 392 метра, като в същото време има диаметър от към 90 метра и обиколка от 292 метра. Така математически, главната повърхност на Ruwanwelisaya се равнява на повече от нормално футболно игрище.

Комплексът е заобиколен от четири стени с направени в тях фигури на слонове. Смята се, че реликвите на Буда са залегнали в ступата. Голямата ступа също е проектирана с мисълта за учението на Буда. Неговият купол значи Необятността на доктрината , четирите аспекта над него съставляват Четирите благородни истини , концентричните пръстени демонстрират Благородния осемкратен междинен път , а огромният кристал на върха съставлява Крайната будистка цел на просветлението .

6. Червената пирамида, Египет (построена към 2600 година прочие н. е.) – 105 м височина – най-високите архитектурни шедьоври от древността

Червената пирамида на Дахшур (построена от фараона Снеферу) е най-голямата пирамида в некропола Дахшур, като в същото време е и третата по величина пирамида в Египет. По-важното е, че от архитектурна позиция Червената пирамида може да е първият сполучлив опит на египетски инженери и служащи да основат гладка пирамида, която надвишава единствено образното влияние.

Някои от тези специфични бели варовикови корпуси към момента се виждат в основата на огромната конструкция. Другата забавна специфичност на паметника е неговият плитък 43-градусов ъгъл, който придава на цялата форма приклекнал тип, макар внушителните му размери. Всъщност главната повърхност на структурата възлиза на 48 400 кв.м – което е еквивалент на съвсем 9 футболни стадиони!

Сега самото име Червена пирамида идва от леко червеникавия нюанс на варовиковите фасади, които са оголени след износването на в началото гладките облицовъчни камъни. Колкото и да е необичайно, локалните назовават Червената пирамида el-heram el-watwaat , което се превежда като пирамидата на прилепите.

5. Александрийският фар, Египет (построен към 280 година прочие н. е.) – минимум 115 м височина – най-високите архитектурни шедьоври от древността

Един от редките образци на гръцката архитектура, който надвишава човешките мащаби до „ божествените “ измерения, Александрийският фар (известен също като Александрийския Фарос), издигнат от династията на Птолемеите , може би е бил най-високата конструкция в античния свят. Някъде се загатва, че височината му се издига до невероятните 150 метра. За страдание, защото постройката не е непокътната, би трябвало да се върнем към най-ниската й допустима височина в сходство с други литературни източници – което към момента е много впечатляващо на 115 метра. Джудит Маккензи от Факултета по източни проучвания в Оксфордския университет, споделя:

Арабските описания на фара са удивително поредни, макар че е ремонтиран няколко пъти, изключително след вреди от земетресение. Височината, която дават, варира единствено петнадесет % от 103 до 118 метра, на основа от 30 на 30 метра квадрат… арабските създатели показват кула с три стесняващи се равнища, които те разказват като квадратни, осмоъгълни и кръгли, със забележителна рампа.

Сега във връзка с дизайна Александрийският фар, издигнат от светли каменни блокове, бил отвесно разграничен на три съставния елемент. Най-долната (и най-широката) квадратна секция с четири големи фасади. По-тънката междинна част с осмоъгълен проект и най-горната най-тънка секция с кръговиден проект. Функционалността на голямата конструкция била обвързвана с това горно равнище, като на него било инсталирано огледало, което отразявало слънчевата светлина денем, до момента в който огънят се палел през нощта.

И поради огромния размер на фасадите, подредените каменни блокове на античния фар се допуска, че са били подсилени с разтопено олово, с цел да устоят на силата на прииждащите морски талази. Като се имат поради такива напреднали инженерни акредитации, не е изненада, че Александрийският фар е считан за едно от седемте чудеса на античния свят.

4. Джетаванарамая, Шри Ланка (построена сред 273–301 година сл. Хр.) – 122 м височина

Разположена в свещения град на международното завещание Анурадхапура, постройката Джетаванарамая може да се похвали с най-голямата ступа в целия свят (като в същото време има достойнството на най-високата ступа в античния свят). Когато се преведе на чисти числа, в началото високата 122 метрова ступа съставлява астрономическа базова повърхност от 233 000 кв.м – което е еквивалентно на 43 футболни стадиони! Изчислено е, че тази солидна структура е построена от 93,3 милиона печени тухли (всяка от които може да издържи натоварвания до 166 кг), като едната страна на голямата ступа е с дължина 176 метра.

Достатъчно е да се каже, че комплексът Джетаванарамая също се отнася до солидна повърхност, която възлиза на 5,6 хектара, която е настанявала над 10 000 будистки монаси в разцвета си. И завладяващо е, че величественият размер на тази ступа се подхранва от религиозно напрежение сред сектите Теравада и Махаяна в будизма.

В това отношение крал Махасена от Анурадхапура направил своето въздействащо изказване, като унищожил предходната Махавихара (монашески комплекс) и по-късно покровителствал този инженерен план, който избира сектата Махаяна пред ортодоксалните Теравадини. Сега, в настоящето си положение, истинската постройка, която е била от дълго време разрушена, е сменена от по-малка структура, която е с височина 71 метра, издигната през 12-ти век.

3. Храмът Yongning, Китай (построен към 516 година сл. Хр.) – 136,7 м височина

Третото място в класацията се отнася до архитектурния шедьовър, който към този момент не съществува. Храмът Yongning се допуска, че е издигнат при започване на 6-ти век под патронажа на вдовствуващата императрица Ху. Първоначално ситуирана в град Луоян, не се знае доста за структурата, с изключение на някои анекдоти, които разказват очевидната й чудатост. Поради сходни литературни свидетелства (като записите на Ян Сюанджи) храмът е издигнат като превъзходен замък, който също включвал кралска врата, солидни стени и над хиляда отшелнически стаи.

Тези внушителни пространствени съставни елементи били образно дефинирани от позлатена алена багра, до момента в който били украсени със златни пирони, вериги и камбани. Предполага се, че 130 от тези камбани са били подредени в четирите ъгъла на комплекса и се споделя, че груповото им звънене се чувало на километри разстояние в избрани ветровити нощи. Въпреки това, с изключение на величието на архитектурата, „ съпротивлението “ на храмовия комплекс евентуално е обвързвано с необикновено огромната пагода Yongning, която се издигала на 136.7 метра височина.

За страдание, съгласно Храмовите записи на Луоянг, кулата е била изцяло унищожена от пожар през третата година на Йонгси (534 година сл. Хр.) – като пламъците траяли повече от три месеца, с цел да утихнат, откакто обхванали голямата ширина на структурата. По-късно монголите може би са изиграли своята роля във вандализма на останалата част от величествения архитектурен комплекс.

2. Пирамидата на Хефрен, Египет (построена към 2530 година прочие н. е.) – 143 м височина – най-високите архитектурни шедьоври от древността

Втората по величина конструкция в известния пирамидален комплекс в Гиза, а също и втората най-висока пирамида в света, пирамидата на Хефрен сега се издига на височина от 136 метра (докато първичната й височина се равнявала на 143 метра), като в същото време има дължина на основата от 215,5 метра, което съставлява големите 46 770 кв. м. повърхност. Това е еквивалент на над 8 футболни стадиони. Интересното е, че цялата конструкция към този момент е построена върху издигната канара с височина 10 метра, което я кара да наподобява по-висока от действителната математическа височина на пирамидата.

Сега, до момента в който пирамидата на Хефрен не може да се похвали с толкоз доста сложени облицовъчни камъни, колкото по-високата пирамида на Хуфу, строителните техники и класификация на 2-тонните камъни били сходни на предшественика си. Въпреки това, пирамидата на Хефрен (често подценявана от по-големия си братовчед) най-голямата рекламация за популярност е евентуално обвързвана с Големия сфинкс, най-голямата монолитна скулптура в света. Това е по този начин, тъй като този необикновен монумент е евентуално включваща част от големия комплекс на Хефрен, издигнат по същото време и евентуално основан от същите скални формирания, употребявани за гигантската пирамида (поне това е преобладаващата позиция, поддържана от болшинството от египтолозите).

1. Пирамидата на Хуфу, Египет (построена към 2570 година прочие н. е.) – 146,6 м височина

Известна също като Великата пирамида на Египет, над 4500-годишната пирамида на Хуфу е най-старата и най-високата основана от индивида конструкция в тази ранглиста. Всъщност тя държи върха за най-високия архитектурен шедьовър, основан от човечеството. Интересното е, че с изключение на височината, големият размер на пирамидата е озадачил доста историци и инженери през годините. За тази цел монументалният колос има съществена повърхност от към 137 736 квадратни метра и голям размер от 2,5 милиона кубични метра, което съставлява изключителната маса от 5,9 милиона тона. Този извънреден обсег е реализиран посредством потреблението на 2,3 милиона каменни блока (вариращи от 2 до 30 тона)!

Достатъчно мистериозно, макар толкоз грандиозните акредитации, археолозите в никакъв случай не са съумели да намерят никакви гробни остатъци на фараон Хуфу (или Хеопс). Нито пък други царски остатъци вътре в солидната конструкция. Всъщност единственият оживял портрет на Хуфу – вторият фараон от Четвъртата династия, се отнася до дребна 3-инчова дрънкулка от слонова кост. Тя е била открита настрана от пирамидата при започване на 20-ти век.