Лютиерът Владо Тилев усетил магията на занаята още като момче
Най-важното нещо в лютиерството е да се влага в добър дървен материал. Това показа в изявление за БГНЕС Владо Тилев, който професионално се занимава от 25 години с ремонт и направа на струнни принадлежности.
Към занаята той се е насочил поради любовта към струнните принадлежности – чело, виола и цигулка. Първият допир на Тилев до тази специалност е бил още на 12-годишна възраст с помощта на негов комшия, също лютиер.
“Още в първия миг ми стана забавно. Всичките тези принадлежности, едни оправени, други – не, леката бъркотия в ателието, на всички места белези от стотици години. Усетих някаква магия ”, спомня си Тилев.
Изработването на една цигулка може да лишава сред две седмици и месеци. Тилев признава, че искащите в България да купуват нови цигулки са малко, защото музикантите нямат доста високи заплати и не могат да си разрешат доста качествени принадлежности. Ценовият диапазон на инструмента варира сред 5000-6000 лева, което е непостижимо за приходите на нашите музиканти. Основните клиенти на Тилев са чужденци.
Най-добрият материал за струнните музикални принадлежности се свежда до явор за целия корпус, шийката с главата, и смърчов бор за горния похлупак. Това е за 95% от случаите. В предишното е имало изключения, употребили са ябълка или ела за капака, само че това е отпаднала процедура поради неприятни резултати.
Този древен поминък не е подминат и от днешното всеобщо произвеждане. Световен водач в производството на цигулки е Китай, което не е добре за специалността.
“Китайците бълват хиляди принадлежности всекидневно от доста ниско качество. Имат и някои положителни майстори, които работят независимо, не във фабрика и имат прилични достижения. Като цяло всички от тази специалност страдаме от китайското произвеждане ”, показа той.
Лютиерът споделя, че 25 години по-късно, продължава да търси тези, на които да съобщи магията на специалността. Тилев би се радвал, в случай че някои от синовете му продължи занаята, само че към момента не може да каже дали ще се случи.
“Не е просто да искаш, това е някаква обич от пръв взор. Ако тя не се зароди, принудително нещата не стават. Желаещи по всяка възможност има. Много пъти съм имал запитвания да учат при мен, само че по една или друга причина съм ги отклонявал – без значение, че сега имам двама асистенти. Те са също възрастни хора, тъй че няма по какъв начин да продължат това, което знам ”.
Въпреки глобализацията и всеобщото произвеждане Тилев е оптимист за бъдещето на занаята. „ Макар и лимитирана специалност по известност, постоянно ще се свири класическа музика, която да се извършва на тези принадлежности ”.
В тази връзка Владо Тилев със удовлетворение отбелязва, че в България в последно време още веднъж се вижда засилен интерес към класическата музика и полезността в изкуството, без значение какво е то – било то литература, изобразително изкуство или спектакъл. Нещата вървят в добра посока, въпреки и постепенно.
В световен проект страни като Китай и Япония са надалеч по-напред пред Европа във връзка с класическата музика. „ Далечният Изток граби с цялостни шепи от културата на Европа в исторически проект. Това, което е основано на Стария континент във връзка с музикалното изкуство сега е доста съвременно на Изток. Пълно е по всички музикални европейски консерватории и академии с млади азиатски музикални студенти, които се учат на европейското изкуство ”, споделя в умозаключение Владо Тилев.
Към занаята той се е насочил поради любовта към струнните принадлежности – чело, виола и цигулка. Първият допир на Тилев до тази специалност е бил още на 12-годишна възраст с помощта на негов комшия, също лютиер.
“Още в първия миг ми стана забавно. Всичките тези принадлежности, едни оправени, други – не, леката бъркотия в ателието, на всички места белези от стотици години. Усетих някаква магия ”, спомня си Тилев.
Изработването на една цигулка може да лишава сред две седмици и месеци. Тилев признава, че искащите в България да купуват нови цигулки са малко, защото музикантите нямат доста високи заплати и не могат да си разрешат доста качествени принадлежности. Ценовият диапазон на инструмента варира сред 5000-6000 лева, което е непостижимо за приходите на нашите музиканти. Основните клиенти на Тилев са чужденци.
Най-добрият материал за струнните музикални принадлежности се свежда до явор за целия корпус, шийката с главата, и смърчов бор за горния похлупак. Това е за 95% от случаите. В предишното е имало изключения, употребили са ябълка или ела за капака, само че това е отпаднала процедура поради неприятни резултати.
Този древен поминък не е подминат и от днешното всеобщо произвеждане. Световен водач в производството на цигулки е Китай, което не е добре за специалността.
“Китайците бълват хиляди принадлежности всекидневно от доста ниско качество. Имат и някои положителни майстори, които работят независимо, не във фабрика и имат прилични достижения. Като цяло всички от тази специалност страдаме от китайското произвеждане ”, показа той.
Лютиерът споделя, че 25 години по-късно, продължава да търси тези, на които да съобщи магията на специалността. Тилев би се радвал, в случай че някои от синовете му продължи занаята, само че към момента не може да каже дали ще се случи.
“Не е просто да искаш, това е някаква обич от пръв взор. Ако тя не се зароди, принудително нещата не стават. Желаещи по всяка възможност има. Много пъти съм имал запитвания да учат при мен, само че по една или друга причина съм ги отклонявал – без значение, че сега имам двама асистенти. Те са също възрастни хора, тъй че няма по какъв начин да продължат това, което знам ”.
Въпреки глобализацията и всеобщото произвеждане Тилев е оптимист за бъдещето на занаята. „ Макар и лимитирана специалност по известност, постоянно ще се свири класическа музика, която да се извършва на тези принадлежности ”.
В тази връзка Владо Тилев със удовлетворение отбелязва, че в България в последно време още веднъж се вижда засилен интерес към класическата музика и полезността в изкуството, без значение какво е то – било то литература, изобразително изкуство или спектакъл. Нещата вървят в добра посока, въпреки и постепенно.
В световен проект страни като Китай и Япония са надалеч по-напред пред Европа във връзка с класическата музика. „ Далечният Изток граби с цялостни шепи от културата на Европа в исторически проект. Това, което е основано на Стария континент във връзка с музикалното изкуство сега е доста съвременно на Изток. Пълно е по всички музикални европейски консерватории и академии с млади азиатски музикални студенти, които се учат на европейското изкуство ”, споделя в умозаключение Владо Тилев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ