Най-смъртоносните войни в древната история – топ 10
Най-смъртоносните войни в античната история. Въпреки че няма публично определение за „ антична история “, актуалните историци са склонни да я дефинират като интервала от началото на човешката цивилизация до ранното средновековие. И по-специално – до рухването на Римската империя през 476 година сл. Хр.
От Европа през Китай до Африка, това било интервал на интензивно принуждение сред безчет издигащи се и падащи велики империи . А това довело до някои от най-опустошителните войни в историята, за които знаем.
10. Битката при Акциум
Битката при Акциум се води през 31 година прочие н. е. като част от римските цивилен войни сред Октавиан и Марк Антоний . Въпреки че имало доста аргументи зад спора, главната изглеждала напрежението сред двамата заради връзката на Антоний с Клеопатра .
Октавиан употребява волята на Антоний като предлог за всеобща война. Тази война загатнала за евентуалното пренасяне на римското държавно управление в Александрия и възможен надзор над източните територии от Антоний, Клеопатра и техните деца. Решителната борба се състояла на 2 септември.
Тогава Маркус Випсаний Агрипа командвал флотата на Октавиан против силите на Антоний. Неочакваното овакантяване на Клеопатра от бойното поле в последна сметка довело до провалянето на Антоний. Накрая Антоний и Клеопатра се самоубили, с цел да избягат от плен и отмъщение от силите на Октавиан.
Докато войната остава забравена в по-голямата модерна история на Рим, това е значимо събитие. То затвърждава позицията на Октавиан като преобладаваща политическа фигура. Това е началото на трансформацията на Римската република в Римската империя, като Октавиан – по-късно Август – се утвърждава като първия римски император .
9. Войната в Калинга – най-смъртоносните войни в античната история
Войната в Калинга е огромен спор, воден сред Маурийската империя и античната страна Калинга в югоизточната част на Индия. Започвайки някъде към 261 година прочие н. е., това се счита за една от най-кървавите военни акции в антична Индия заради броя на починалите.
До огромна степен водена като завоевателна война от Маурите, те желали да разширят въздействието си в други елементи на Индия. Калинга бил проспериращ район със стратегически търговски пътища и мощен флот. А това било опасност за Маурийската империя.
Войната довела до опустошителни загуби както за локалните, по този начин и за нашествениците, с към 100 000 убити бойци и 150 000 пленени до края й. Според легендите мащабът на насилието и кървавите последствия от него надълбоко са засегнали Ашока. Той бил император на империята на Маурите, карайки го да изостави по-нататъшното завладяване и да прегърне будизма.
8. Завоевателните войни на Александър
Александър Велики е един от най-известните военачалници в историята. Неговите завоевания стартират през 334 година прочие н. е., започвайки с нахлуването в Персийската империя с неговата войска от македонци и опитни наемници. Той печели ранни победи в борбата при Граник и борбата при Иса, където побеждава персийския цар Дарий III.
Кампанията на Александър щяла да продължи със завладяването на други огромни, исторически значими райони като Египет, Вавилон и Суза. След като побеждава уверено Дарий в борбата при Гавгамела, той потегля на изток към античната област Бактрия и по-късно към Индия.
След приближаването си до северозападната граница на Индия и чувайки за благосъстоянията на този край, Александър взема решение да завоюва Индия. В началото на 327 г. пр. Хр. той употребява битките на индийските страни и навлиза в Индия.
Край река Хидасп, където става решителната битка с индийския цар Пор, Александър основава два града – Никея (град на победата) и Буцефалия (на името на неговия кон Буцефал), след което потегля по-нататък на изток. Армията се доближава до река Хифазис и тук войските на Александър въстават и отхвърлят да продължат по-нататък.
През лятото на 323 година по време на гуляй Александър се почувства зле и след няколко дни на 10 или 11 юни 323 година пр.н.е. Александър умира в двореца на Навуходоносор II. Така приключва интервалът на извънредно кървави борби в огромна част от античния свят.
7. Бунтът на Бар Кохба
Наречен на бунтовническия лидер, който го е почнал, въстанието Бар Кохба – също от време на време наричано Второто еврейско въстание – се води в античния район Юдея сред 132 и 135 година сл. Хр. Основната причина била потисническото римско ръководство.
По-специално политиката на римския шеф Тиний Руфус и император Адриан, които се пробвали да основат римска колония в Йерусалим, като от самото начало ограничавали еврейските религиозни практики и традиции. Първоначално въстанието беше сполучливо, защото бунтовниците съумели да завладяват и краткотрайно задържат град Йерусалим, откакто победили мощния римски легион XXII Дейотариана.
Това обаче нямало да продължи дълго след намесата на самия Адриан, който извикал подкрепления от Англия, водени от Гай Юлий Север. Регионът бил подложен под римски надзор в края на спора, приключил със гибелта на Бар Кохба през 135 година сл. Хр. Еврейските жертви по време на войната се правят оценка на към 580 000, само че това не включва гибелта на цивилни заради апетит и заболявания.
6. Пуническите войни
Известни също като Картагенските войни, Пуническите войни са серия от три смъртоносни спора сред Рим и Картаген, започващи през 264 година пр.н.е. Първата пуническа война – сред 264-241 година прочие н. е. – стартира от спор за контрола над Сицилия и западно-средиземноморските морски пътища. Рим излиза като победител след съвсем две десетилетия яростни войни, печелейки Сицилия като своя първа отвъдморска провинция.
Втората война – от 218 до 201 година прочие н. е. – видяла известния картагенски военачалник Ханибал да нахлува в Италия, пресичайки Алпите със своите войски, в това число бойни слонове. Въпреки първичните победи обаче Ханибал в последна сметка е надвит от римския военачалник Сципион Африкански. Това довело до цялостната загуба на картагенски надзор над Италия.
Третата пуническа война от 149 до 146 година прочие н. е. приключва с рухването на Картаген от легионите на Сципион Емилиан, последвано от съвсем цялостното заличаване на града през идващите седмици.
Войните довели до края на Картагенската империя, като нейната територия била превърната в римска провинция Африка. Като отмъщение множеството от оживелите картагенци били продадени в иго. А съвсем всяка част от тяхната просвета била изцяло заличена от историята. Дори и най-консервативните оценки сочат, че броят на жертвите е стотици хиляди, което я прави една от най-разрушителните войни в историята.