Най-славните страници от историята на Metallica са отдавна написани. Това

Най-славните страници от историята на Metallica са от дълго време написани. Това би трябвало да е ясно на всеки, който следи група или музикален реализатор с 40-годишен стаж на международната сцена.    В този смисъл албум от 2023 година няма по какъв начин да звучи като албум от 1983 година А и не би следвало, другояче нещо няма да е наред.    На 14 април Metallica издадоха новия си албум 72 Seasons. Той съдържа 12 песни и е с общо времетраене 77 минути. Този албум не е Master of Puppets заради една елементарна причина. Мастър-а е писан по времето, когато Джеймс Хетфлийлд и Ларс Улрих са били на по двайсет и няколко години. Днес са на съвсем шейсет.     В 72 Seasons Metallica звучат тъкмо както би следвало да звучат през 2023 година Те към момента могат да свирят бързо и тежко.   Хетфийлд към момента има разбиващ глас и може да написа яки рифове. Солата на Кърк Хамет са си солата на Кърк Хамет, a Улрих по никакъв начин не прости на барабаните. В този албум групата не не помни от кое място е тръгнала, само че пък и, популярност Богу, не се трансформира в подигравка на себе си.      Вярно е, че в годините обратно Metallica пробваха не един и два опита. През 1996-97 година те бяха много хулени поради Load и Re-Load.   Тогава почитателите някак не можеха да си показват, че хората, основали песни като Creeping Death и Master of Puppets, ще запишат кънтри-баладата Mama Said.      Ситуацията напълно се утежни с излизането на St.Anger през 2003 година Тогава към този момент нищо не можеше да спре вълната от неодобрение, още повече, че този албум звучеше по този начин като че ли четирима ветерани се пробват да се качат на влакчето на нюметъла, карано тогава от групи като Limp Bizkit и Linkin Park.   Виж, в случай че Metallica бяха издали St.Anger през 1996 година, обстановката евентуално щеше да е радикално друга, само че както е известно, в историята няма „ в случай че “.      Вероятно някои почитатели ще бъдат разочаровани и от 72 Seasons. Но това е неизбежно. Реалистичната, лишена от носталгия оценка, обаче сочи, че това е един добре изработен албум в типичния им жанр. Друг е въпросът дали ще стане обичан на някого.    И най-после две думи за една специфична категория почитатели, които са осведомени само с „ баладите “ на Metallica. Този албум не е за вас.