Най-самотният човек на планетата
Най-самотният човек на планетата - това фразеология се трансформира в постоянно асоциирано с името на астронавта Майкъл Колинс, който през 1969 година е един от тримата астронавти, които летят на именитата задача до Луната „ Аполо 11 “.
Прякорът на Майкъл Колинс се ражда от обстоятелството, че, до момента в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин вършат първите крачки по Луната, той остава да обикаля в орбита към естествения земен сателит самичък в продължение на часове.
Снимкa: Shutterstock
Самият Майкъл Колинс обаче нееднократно е казвал, че това определение не разказва напълно тъкмо прекарването му по време на тези часове, които прекарва самичък в модула.
Ролята на Колинс в задачата „ Аполо 11 “ е постоянно подценявана, поради което той е именуван и „ забравеният “ астронавт. Затова през днешния ден, в деня, в който се е родил астронавтът, ще ви срещнем с повече детайлности по отношение на неговата роля в задачата, завела хората на Луната за пръв път в историята.
Няколко минути след изстрелването на задачата точно Колинс дава отговор за управляването на командния модул „ Колумбия “ и осъществяването на маневрите за отделянето от третата фаза на ракетата-носител „ Сатурн V ”.
След този развой се освобождава и лунният модул „ Ийгъл “, който до този миг е прикрит в третата фаза на ракетата-носител. Колинс би трябвало да завърти „ Колумбия “ и да го скачи с „ Ийгъл “.
„ Това, несъмнено, беше една от сериозните маневри в полетния проект. Ако отделянето и скачването не бяха сработили, трябваше да се върнем на Земята. Съществуваше и опция за конфликт в космоса, последван от декомпресиране на кабината ни. Затова бяхме към момента в скафандрите си, до момента в който Майкъл ни отделяше от третата фаза на „ Сатурн V ”, спомня си Бъз Олдрин.
Няколко дни по-късно, до момента в който Олдрин и Армстронг се разхождат по Луната, Колинс обикаля в орбита към спътника на борда на „ Колумбия “ в продължение на 21 часа и половина.
На всеки 48 минути Колинс се озовава на противоположната страна на Луната, без радио контакт със Земята или с сътрудниците си. На всеки 48 минути една голяма скална топка го разделяла от всички останали хора, съществували в миналото.
Самият Колинс обаче споделя, че не се е чувствал толкоз уединен, колкото разчувствуван.
Това, което повече го тормозило по време на тези над 21 часа, било дали неговите сътрудници астронавти ще се завърнат.
Никой не бил изцяло сигурен, че лунният модул „ Ийгъл “ ще може да се издигне от повърхността на Луната.
Двигателят му в никакъв случай не бил тестван на лунна повърхнина. Самото политане било под въпрос, какво остава опцията за сполучливо съединяване с „ Колумбия “.
Помежду си астронавтите от „ Аполо 11 “ оценявали възможностите за сполучливо протичане на тази част от задачата като 50 на 50 и все пак отишли.
След като лунният модул се откачил от „ Колумбия “ и почнал да се спуска към лунната повърхнина, Колинс се свързвал по радиото с сътрудниците си: „ Продължете да ми говорите “.
Няколко минути по-късно обаче орбитата на „ Колумбия “ завлича Колинс в точката без радио сигнал с Армстронг, Олдрин и всяко друго човешко създание във Вселената за идващите 48 минути.
През идващите 21 часа и половина единственото, което може да прави Колинс, е да гледа и да чака. Той прекарва времето си, като записва мислите си на диктофон, в това число и това известие, което записва малко преди „ Ийгъл “ да излети от Луната: „ Тайният ми боязън през последните шест месеца се състоеше в мисълта, че ще би трябвало да ги оставя на Луната и да се върна на Земята сам; в този момент остават няколко минути да схвана каква ще е развръзката “.
В същото състояние са били и всички на Земята, а НАСА е била готова за най-трагичния вид. Президентът Никсън имал готова тирада, ако „ Ийгъл “ не успее да излети от Луната.
Колинс също е размишлявал върху това какъв би бил животът му, в случай че трябваше да се завърне на Земята самичък, оставяйки сътрудниците си мъртви или още по-зле, обречени да чакат последната си глътка въздух на Луната.
Той записва: „ Идвам си вкъщи, неотложно, само че ще бъда белязан за живот и го знам “.
Но частично с помощта на това, че Армстронг и Олдрин изхвърлят една камара ненужни движимости от модула, „ Ийгъл “ съумява да излети и да влезе в орбита към земния сателит.
„ Ийгъл “ и „ Колумбия “ се срещат от „ тъмната “ страна на Луната, където Колинс тъкмо приключва следващите си 48 самотни минути.
Кацането на Луната било отговорност на Армстронг, само че маневрата по скачването на „ Колумбия “ и „ Ийгъл “ още веднъж била напълно в ръцете на Колинс. Това е бил моментът, за който Колинс упражнявал, до момента в който Олдрин и Армстронг се учели да ръководят модула за кацане и се упражнявали за разходката върху Луната.
Всички тренировки се отплатили, тъй като след многото часове в очакване и напрежение тримата астронавти сполучливо потеглили назад към дома, дружно.
Прякорът на Майкъл Колинс се ражда от обстоятелството, че, до момента в който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин вършат първите крачки по Луната, той остава да обикаля в орбита към естествения земен сателит самичък в продължение на часове.
Снимкa: Shutterstock
Самият Майкъл Колинс обаче нееднократно е казвал, че това определение не разказва напълно тъкмо прекарването му по време на тези часове, които прекарва самичък в модула.
Ролята на Колинс в задачата „ Аполо 11 “ е постоянно подценявана, поради което той е именуван и „ забравеният “ астронавт. Затова през днешния ден, в деня, в който се е родил астронавтът, ще ви срещнем с повече детайлности по отношение на неговата роля в задачата, завела хората на Луната за пръв път в историята.
Няколко минути след изстрелването на задачата точно Колинс дава отговор за управляването на командния модул „ Колумбия “ и осъществяването на маневрите за отделянето от третата фаза на ракетата-носител „ Сатурн V ”.
След този развой се освобождава и лунният модул „ Ийгъл “, който до този миг е прикрит в третата фаза на ракетата-носител. Колинс би трябвало да завърти „ Колумбия “ и да го скачи с „ Ийгъл “.
„ Това, несъмнено, беше една от сериозните маневри в полетния проект. Ако отделянето и скачването не бяха сработили, трябваше да се върнем на Земята. Съществуваше и опция за конфликт в космоса, последван от декомпресиране на кабината ни. Затова бяхме към момента в скафандрите си, до момента в който Майкъл ни отделяше от третата фаза на „ Сатурн V ”, спомня си Бъз Олдрин.
Няколко дни по-късно, до момента в който Олдрин и Армстронг се разхождат по Луната, Колинс обикаля в орбита към спътника на борда на „ Колумбия “ в продължение на 21 часа и половина.
На всеки 48 минути Колинс се озовава на противоположната страна на Луната, без радио контакт със Земята или с сътрудниците си. На всеки 48 минути една голяма скална топка го разделяла от всички останали хора, съществували в миналото.
Самият Колинс обаче споделя, че не се е чувствал толкоз уединен, колкото разчувствуван.
Това, което повече го тормозило по време на тези над 21 часа, било дали неговите сътрудници астронавти ще се завърнат.
Никой не бил изцяло сигурен, че лунният модул „ Ийгъл “ ще може да се издигне от повърхността на Луната.
Двигателят му в никакъв случай не бил тестван на лунна повърхнина. Самото политане било под въпрос, какво остава опцията за сполучливо съединяване с „ Колумбия “.
Помежду си астронавтите от „ Аполо 11 “ оценявали възможностите за сполучливо протичане на тази част от задачата като 50 на 50 и все пак отишли.
След като лунният модул се откачил от „ Колумбия “ и почнал да се спуска към лунната повърхнина, Колинс се свързвал по радиото с сътрудниците си: „ Продължете да ми говорите “.
Няколко минути по-късно обаче орбитата на „ Колумбия “ завлича Колинс в точката без радио сигнал с Армстронг, Олдрин и всяко друго човешко създание във Вселената за идващите 48 минути.
През идващите 21 часа и половина единственото, което може да прави Колинс, е да гледа и да чака. Той прекарва времето си, като записва мислите си на диктофон, в това число и това известие, което записва малко преди „ Ийгъл “ да излети от Луната: „ Тайният ми боязън през последните шест месеца се състоеше в мисълта, че ще би трябвало да ги оставя на Луната и да се върна на Земята сам; в този момент остават няколко минути да схвана каква ще е развръзката “.
В същото състояние са били и всички на Земята, а НАСА е била готова за най-трагичния вид. Президентът Никсън имал готова тирада, ако „ Ийгъл “ не успее да излети от Луната.
Колинс също е размишлявал върху това какъв би бил животът му, в случай че трябваше да се завърне на Земята самичък, оставяйки сътрудниците си мъртви или още по-зле, обречени да чакат последната си глътка въздух на Луната.
Той записва: „ Идвам си вкъщи, неотложно, само че ще бъда белязан за живот и го знам “.
Но частично с помощта на това, че Армстронг и Олдрин изхвърлят една камара ненужни движимости от модула, „ Ийгъл “ съумява да излети и да влезе в орбита към земния сателит.
„ Ийгъл “ и „ Колумбия “ се срещат от „ тъмната “ страна на Луната, където Колинс тъкмо приключва следващите си 48 самотни минути.
Кацането на Луната било отговорност на Армстронг, само че маневрата по скачването на „ Колумбия “ и „ Ийгъл “ още веднъж била напълно в ръцете на Колинс. Това е бил моментът, за който Колинс упражнявал, до момента в който Олдрин и Армстронг се учели да ръководят модула за кацане и се упражнявали за разходката върху Луната.
Всички тренировки се отплатили, тъй като след многото часове в очакване и напрежение тримата астронавти сполучливо потеглили назад към дома, дружно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ