Кеворк хвърли бомба: Как бе създаден Николай Денков?
Най-после и министър председателят Денков откри „ правилният звук “. Ако желаете това да бъде най-кратката ми дописка, можем да продължим по този начин: „ правилния звук на политическото празнодумство “ – и да завършваме.
Да не сме толкоз строги обаче. Денков няма да е първият и финален случай на български политически пустословец, тъй като пустотата е стопанин на излиянията на нашите първенци – постоянно спонтанните верноподаници на Вятъра, който диктува „ хавата “/модата сега.
Няма значение какво им подухва той, значимото е да уцелят посоката. Защото даже обезглавената хлебарка са оправя по-добре от тях, когато търси някакво избавление. Те са царе на безотговорното уж-политическо бърборене, отвън това като че ли не умеят нищо друго.
В едно скорошно свое изявление, Денков – в случай че използваме спортния диалект – уцели „ ваксата “. Тази дума е надалеч по-подходяща за нашите хлебарки, чиито хрумвания за правенето на политика се изчерпват с ваксаджийството, нищо друго не им е нужно, с изключение на да шарят старателно с четките по чорбаджийските патъци. Мааш с четките и правиш политика, толкоз е просто. Тогава не се чудете, за какво простотията доминира в тукашната политика.
Във въпросното изявление, Денков споделя: „ Слабостта на службите е в битката с корупцията и с непознатото въздействие “. Браво, най-сетне и той да каже нещо за съветското зло, което на нашите ваксаджии им се привижда на всички места. Сега би трябвало да чакаме Денков да шамароса съответно и някои от съветските сътрудници, които щъкат край него – най-малко двама от тях към този момент обществено си признаха, чии храненици са – Дуото на Руската спекулация Кирчо и Асенчо. Тия двамата, в разгара на газовата рецесия, която паникьоса цяла Европа, се изтъпаниха – баш тогава, като медиатори в една безсрамна спекулация с съветски газ за над 600 милиона евро. Тя ще си остане кристалният образец за образцова интервенция, плод на съветско въздействие.
Момчетата, както допускат някои наблюдаващи, евентуално добре са затъкнали джобовете си, обаче по-зловещият резултат бе различен: хората, които управляваха една страна, горда членка на Европейски Съюз, изтипосана леко пресилено и като натовска, нарушиха всички забрани и се натъргуваха тъкмо с съветско въздействие.
И едвам в този момент излиза наяве, че Денков най-сетне е схванал това и ще поръча на „ службите “ да погнат въпросните далавераджии. Изискано казано, някой е изръгал Денков да се разсъни от дълбокия си сън и да стартира борбата на другояче кроткия си животец – донейде напушен от неразгадаемата до дъно тайнственост на химическите формули.
Очертава се в действителност грандиозна борба, тъй като Денков би трябвало да се пребори баш със своите ментори. Поредните ментори – човек изпитва същинска жалост, единствено като си показа, по какъв начин се усеща Денков като плънката в един сандвич, заклещен от Радев, от едната страна и ПростоКирчо, от другата. Но единствено оня, който е докаран до това положение, може да се пребори с съветското въздействие. Факт.
Факт е също по този начин, че сме станали за смях на руснаците – нашите храбреци така и не схванаха, че тях ги интересува единствено и само търговията, нищо друго, пет пари не дават, че желаеме да местим или събаряме, което е едно и също, някакъв монумент. Ами, събаряйте го, бе – викат ония – снимайте се с отломки – това е обичаното ви занимание, стига вашите льохмани да купуват прескъпо нашия газ и да пълнят джобовете ни.
Ще им дадем и бонус – ще ги признаем за най-печените русофоби.
Аман от тия руснаци, чак се ядосах, единствено като си показва по какъв начин смучат водка и ни признават. И тъй като съм сърдит, дано да кажа и друго: този Денков с доставките на инсулин не може да са оправи, та ще се оправи с апетита на своите ментори. И като че ли не вижда, по какъв начин са зяпнали против него, подготвени да го глътнат целия.
Денков беше министър на образованието в две служебни държавни управления на Радев, който към този момент не признава за собствен наставник – и това ни води към една друга мътилка, тази в образованието.
Там през днешния ден прокламират едно, на следващия ден – друго. Голяма олелия се подвигна към концепцията, българският език да се учи и като непознат в нашите учебни заведения – от тези, които, по една ли друга причина, до момента са имали усложнения в усвояването му. Бързо се отхвърлиха от тази измислица, която явно би довела до задълбочаване на сегрегацията/изолирането на циганчетата.
Яростните възражения на най-различни среди обаче демонстрираха, че към момента съществува забележителна социална сила, която може да се опълчва на систематичните опити да се „ дебългаризира “ в най-различни сфери това, което има съдбоносно значение за оцеляването ни.
Накрая човек остава с чувството, че, в действителност, всички – и хората от Министерството на образованието, и опитни просветни специалисти и даже учителите – се опасяват от учениците, до такава степен сме я докарали. Опитват се да ги приласкаят с всевъзможни улеснения, да одобряват и да се примирят с леснотията, за която упорстват те. Накрая ще ги оставят безпомощни и покорни жители на Мрежата. Тя ще ги образува, както си знае. И един ден това, което е току пред очите им, ще диктува „ познанието “ им за Живота.
А то пък ще е нещо като „ Тик Ток “. Въображението към този момент ще бъде изцяло излишно, хлапетата ще би трябвало да се задоволяват с жестоко циничните тик-токовски послания. Хоризонтите на мечтанието ще се съкратяват все по-често. „ Хоризонт “ даже и в този момент е рядко употребена дума, а „ фантазия “ е напряко зачеркната. Сега мнозина „ мечтаят “, вгледани в Миналото – само че скоро и това ще стане невероятно.
Тук е мястото да се подсетим за това момченце, което редеше павета на столичен бул., евентуално помагаше на татко си – и явно го правеше с готовност. Всички се втурнаха да го бранят – и то от труда, който то непринудено и с очевидно наслаждение полагаше. Да браниш някого от трудолюбието му – но че идиотщина. И не виждаха, че и той е като първенците ни в математическите олимпиади – само че, за разлика от тях, се бъхта в действителните измерения на Живота.
Реклама
В началото на Прехода, тайният план беше последователно и неусетно да извадят от учебниците стожерите на Българското – и да ги заключат в някакъв затвор. Като не мина номерът, неотдавна започнаха друго: да обезсилват въобще образоването, като оглупят и инфантилизират децата, да създадат, в случай че е допустимо, и 100 % от учениците функционално необразовани, годни само да шават в някаква обща лепкава маса. Да ги трансфорат в бройки от някаква злокобна статистика, които нямат никаква потребност да четат – най-много това.
За някакво мимолетно успокоение, дано ни разрешат най-малко да узнаем, кой е Архитектът на това Изтребление.
Кой е Менторът…
Беше си напряко неловко, да гледаме по малкия екран по какъв начин Денков, който нямал ментори, повтаря и потретва, че не познавал Алексей Петров, в никакъв случай не бил го виждал, в никакъв случай, в никакъв случай – като че ли не можеш да имаш ментори, които не са те удостоявали с милостта си да поддържат връзка директно с теб. Възможно е, Денков да не знае смисъла на думата „ наставник “, само че е малко евентуално. Следователно, обяснението за упорството му е друго – изключително след признанията на Бойко и ПростоКирчо, че са се срещнали – точно с посредничеството на Алексей Петров – с цел да договорят основаването на кабинет с министър председател – точно Денков.
Ще признаем Денков за най-великият Алхимик – по-значим даже от Парацелз, в случай че признае по какъв начин се основава български министър председател, каква е формулата на това свещенодействие, какъв брой щипки „ нищо “ са нужни, с цел да се получи „ нещо “ по нашенските стандарти.
Да се върнем при фиктивните русофоби – сътрудници другояче на Кремъл, без да размишляваме просторно, по какъв начин пък се основават тия отрепки. Засега е ясно, че фиктивното русофобско празнословие добре храни, като всяко шарлатанство. Именно затова прочут деятел на тази тематика от години на вятъра поставя старания да отслабне. Това е единствената човешка предприемчивост, за която обилно се заплаща, без да има даже най-малък резултат от нея.
Тия дни Пустословците се хвърлиха да пазят военния министър Тагарев, който с две едвам изсмукани фрази съумя да скара кабинета с лекарското съсловие поради абсурда в „ Пирогов “, аранжиран от негов консултант. Тагарев наподобява все по-мрачен – не е елементарно човек да бъде нощем боен консултант на победоносните украински въоръжени сили, а през деня да е български боен министър, което е надалеч по-безобидно занимание, стига да си държиш телефона постоянно зареден.
Нашите пустословци/фалшиви русофоби взеха решение, че тукашните съветски вампири са се обединили, с цел да дискредитират Тагарев – ето това е явно шикалкавене.
А той взе, че им повярва.
Някои хора нямат нищо срещу да се отнасят с публиката като с беззащитен олигофрен.
Разбойници – по съвместителство ментори
Да приемем, че Денков приказва съществено и в действителност желае да пребори непознатото въздействие – и да му помогнем с някои обстоятелства. Главни настоящи лица са неговите последни ментори, Дуото Кирчо/Асенчо.
На 9 август предходната година Асен Василев съобщи по Би Ти Ви, че не получаваме съветски газ през медиатори. На идващия ден – 10 август, по Нова телевизия, експремиерът Петков обаче призна, че купуваме съветски газ – Дуото от време на време не е задоволително синхронизирано в лъжите си, само че това въобще не го смущава.
Същия ден – 10 август, някогашният енергиен министър Делян Добрев сподели фактури, които потвърждават, че купуваме съветски газ от медиатори – единствено за три месеца сме внесли съветски газ за 630 милиона евро, при солидно оскъпена цена, а медиаторите били спечелили 200 милиона евро. На публиката бе припомнено, че един от медиаторите е бил назначен персонално от Кирчо за началник на „ Булгаргаз “.
Ще потърси ли сметка Денков от двамата разбойници, съчинили тази безподобна спекулация – без значение, че по съвместителство те са и негови ментори?
Или ще добави в препълнения нужник на несмисленото политическо бърборене още празни приказки?
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд ”
