Септемврийското зърнено въстание срещу пазара
Най-мащабният аграрни митинг в България изригна поради вноса на артикули от Украйна. Политиката на милиардни дотации на Европейски Съюз и българските политически взаимни отстъпки родиха голяма централизация при притежатели на земя и зърнопроизводители. Вместо нови помощи за великаните властта би трябвало да контракти умни стъпки за бранша - тласъци за дребни фермери, напояване, комасация, прогнозируемост на рентите. Премиерът Денков ще беседва с премиера на Украйна по тематиката на слънчогледа за да контракти избрана квота за България, която ще бъде позволена за импорт едвам откакто бъде конкретизирано какъв брой огромна да е, стана ясно след срещата на протестиращите земеделци и Денков в Министерския съвет във вторник. " В близкия интервал ние няма да позволим импорт на слънчоглед от Украйна ", макар отхвърли от възбраната на вноса, сподели министър председателят. Протестиращите зърнопроизводители няма да афишират още завършек на митинга, а ще обсъдят по браншове идващите си дейности. Това бе настоящото развиване от вторник вечер. В текста по-долу ще прочетете по какъв начин се стигна до този огромен митинг и какъв е генезисът му зад формалния мотив - свалянето на мораториума за импорт на украинско зърно и слънчоглед.
33 години откакто България претендира да е свободен пазар и 16 години откакто е приела да следва общите правила за търговия в Европейски Съюз,, които желаят възбрана на импорт. В основата на протеста са зърнопроизводителите, които имат залежала скъпа продукция - пшеница, царевица и слънчоглед. Те не продаваха през втората половина на предходната година, защото чакаха цените да се вдигнат още. Не продаваха и през последните месеци, когато действаше възбраната за импорт на артикули от Украйна.Причината е, че международните цени на тези първични материали в този момент са ниски, отчасти повлияни и от мощни реколти и разпродажби от Русия и Украйна - топ производители на триото артикули (виж стр. 18). И надлежно българските производители не получават от пазара цената, която желаят, а разчитат да я реализиран посредством ограничение на конкуренцията. Но това значи потребителите в България да платят повече за нещо, което се продава на европейските тържища по-евтино.
Логично към митинга се присламчват и всевъзможни други аграрни производители с ограничаващи хрумвания - от животновъди, искащи да се забрани вносът на мляко, през пчелари с аналогични фантазии за меда до картофопроизводители. Малките животновъди и овощари в действителност се блъскат с проблеми, най-малкото поради по-високите дотации в прилежащи страни. Но на настоящия протест същинските проблеми и решения не се загатват.
Реклама
Дотук през депутатите си и представителите в изпълнителната власт. Техният проблем е в неопитността в връзката и недълбокото познаване на бранша.
В групата на пасуващите партии в този момент са и срасналите се през годините с огромните земеделци ГЕРБ и Движение за права и свободи, а на позицията за ограничение на вноса и избавяне на " родното " без значение на каква цена са леви партии като Българска социалистическа партия и русофилски като " Възраждане ".
Фотограф: Цветелина Белутова
Така в митинга на зърнопроизводителите се концентрираха няколко разнообразни казуса - ръководството на европейските дотации, зависимостта на зърнения бранш от страната и съветското въздействие върху някои партии. Добрата вест обаче е, че развиването на тази история досега демонстрира предпочитание на държавното управление за смяна. Дали тя ще се случи е обособен въпрос, тъй като възелът е сериозен.
Реклама Субсидиите родиха рискови великани
Сблъсъкът в този момент има своя корен в предишното. След присъединението към Европейски Съюз към България потекоха милиардни агросубсидии. От тях бързо се възползваха зърнопроизводителите, тъй като Брюксел дава пари на обработваема повърхност, без значение какво се гледа на нея. Най-доходоносно е със зърното - и по този начин се завъртя колелото " дотации -> още земя -> още дотации ".
В резултат за 16 години се оформиха близо 20 огромни групи, които концентрираха развъждането на пшеница, царевица и слънчоглед. Данните сочат, че единствено. Като цяло почти половината от годишните субсидии за бранша, които варират в годините сред 1.3 и 1.5 милиарда лева годишно, отиват при най-едрите компании най-вече от зърнопроизводството съгласно разбор на Европейска комисия.
Гигантът в бранша се споделя " Октопод " - холдингът на Светлозар Дичевски от години обработва над 1 млн. дка земя и единствено той за 10 години е взел 250 млн. лева дотации.
33 години откакто България претендира да е свободен пазар и 16 години откакто е приела да следва общите правила за търговия в Европейски Съюз,, които желаят възбрана на импорт. В основата на протеста са зърнопроизводителите, които имат залежала скъпа продукция - пшеница, царевица и слънчоглед. Те не продаваха през втората половина на предходната година, защото чакаха цените да се вдигнат още. Не продаваха и през последните месеци, когато действаше възбраната за импорт на артикули от Украйна.Причината е, че международните цени на тези първични материали в този момент са ниски, отчасти повлияни и от мощни реколти и разпродажби от Русия и Украйна - топ производители на триото артикули (виж стр. 18). И надлежно българските производители не получават от пазара цената, която желаят, а разчитат да я реализиран посредством ограничение на конкуренцията. Но това значи потребителите в България да платят повече за нещо, което се продава на европейските тържища по-евтино.
Логично към митинга се присламчват и всевъзможни други аграрни производители с ограничаващи хрумвания - от животновъди, искащи да се забрани вносът на мляко, през пчелари с аналогични фантазии за меда до картофопроизводители. Малките животновъди и овощари в действителност се блъскат с проблеми, най-малкото поради по-високите дотации в прилежащи страни. Но на настоящия протест същинските проблеми и решения не се загатват.
Реклама
Дотук през депутатите си и представителите в изпълнителната власт. Техният проблем е в неопитността в връзката и недълбокото познаване на бранша.
В групата на пасуващите партии в този момент са и срасналите се през годините с огромните земеделци ГЕРБ и Движение за права и свободи, а на позицията за ограничение на вноса и избавяне на " родното " без значение на каква цена са леви партии като Българска социалистическа партия и русофилски като " Възраждане ".
Фотограф: Цветелина Белутова
Така в митинга на зърнопроизводителите се концентрираха няколко разнообразни казуса - ръководството на европейските дотации, зависимостта на зърнения бранш от страната и съветското въздействие върху някои партии. Добрата вест обаче е, че развиването на тази история досега демонстрира предпочитание на държавното управление за смяна. Дали тя ще се случи е обособен въпрос, тъй като възелът е сериозен.
Реклама Субсидиите родиха рискови великани
Сблъсъкът в този момент има своя корен в предишното. След присъединението към Европейски Съюз към България потекоха милиардни агросубсидии. От тях бързо се възползваха зърнопроизводителите, тъй като Брюксел дава пари на обработваема повърхност, без значение какво се гледа на нея. Най-доходоносно е със зърното - и по този начин се завъртя колелото " дотации -> още земя -> още дотации ".
В резултат за 16 години се оформиха близо 20 огромни групи, които концентрираха развъждането на пшеница, царевица и слънчоглед. Данните сочат, че единствено. Като цяло почти половината от годишните субсидии за бранша, които варират в годините сред 1.3 и 1.5 милиарда лева годишно, отиват при най-едрите компании най-вече от зърнопроизводството съгласно разбор на Европейска комисия.
Гигантът в бранша се споделя " Октопод " - холдингът на Светлозар Дичевски от години обработва над 1 млн. дка земя и единствено той за 10 години е взел 250 млн. лева дотации.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ