Най-мъдрите, най-любящите и завършени хора, които някога сме срещали са

Най-мъдрите, най-любящите и приключени хора, които в миналото сме срещали са тези, които са познали от близко мизерията, провалянето, загубата и намерилите своя път през дълбините на личното си обезсърчение. Същите тези хора, тъкмо като нас, са имали доста възходи и падения, само че са приспособили своята сензитивност и схващане към живота, което ги изпълва със съчувствие и дълбока мъдрост. Хората, които са взели превъзходство над този вманиачен свят са и най-хубавите другари, с най-ценните препоръки. Хора като тях не се раждат такива, те развиват душата си постепенно с течение на времето.
И в полза на истината, на всички нас от време на време ни се постанова да се надигнем лице в лице с компликациите на живота и в множеството случаи, застанали пред огромните провокации, ние имаме правото на избор - да дадем опция на обстановката да ни унищожи душевен и прочувствено или да поставим всички вероятни старания, с цел да продължим напред.

Ето за какво подсещаме за мощните, само че лесни за забравяне истини, които могат да ни оказват помощ в най-тежките моменти.

1. Болката е част от живота и любовта, тя ни оказва помощ да израстваме като индивиди.

Много от нас се опасяваме от самите себе си, от своята лична истина и най-много от своите лични усеща. Ние приказваме и вършим огромни проекти за живота си и любовта, само че доста постоянно, когато сме покрай това да ги имаме, се опасяваме от тях. Ние се крием от най-верните ни усеща. Защото истината е, че както в живота,така и любовта от време на време боли, а възприятията ни носят тревога.
Още в ранна възраст ние сме учени да възприемаме болката като нещо неприятно или нездравословно. А по какъв начин можем да усетим същинската обич, в случай че ние се опасяваме да усетим това, което в действителност усещаме? Ние би трябвало да усетим болежка, тъкмо толкоз, колкото можем да се усещаме живи и обичани. Болката има за цел да ни разсъни. Да ни осъзнае. Болката е нещо, което можем да допуснем покрай себе си, тъкмо колкото положителните усеща. Защото можем да разберем какъв брой сме мощни, единствено когато силата е единственият избор, който имаме.
Всичко е в това по какъв начин възприемаме нещата изпречили се на пътя ни. Болката е възприятие. Нашите усеща са част от нас - от нашата лична действителност. И в случай че считаме да се срамим от тях или да се крием зад тях, тогава разрешаваме лъжите на несигурността да унищожат нашата действителност. Ние би трябвало да си позволим правото да живеем с болката, да я издържим, да носим белезите й, да се оправяме с действителностите на живота, като можем да я превърнем в най-силната, най-мъдрата и най-истинска версия на самите себе си.

2. Най-големите ни страхове в действителност не съществуват.

Когато изпаднем в усложнение от професионален или битов темперамент – като другари, родители или в любовта си, постоянно ни обзема нерешителност и съмнение по какъв начин да постъпим, тогава не трябва да разрешаваме лъжите на страха да ни спрат да вземем вярното решение за нас и за хората към нас.
Въпреки че страхът има погубваща мощ, той не е толкоз мощен и неизпълним, колкото наподобява. Страхът е толкоз бездънен, колкото мозъкът ни разрешава да бъде. Независимо пред каква обстановка сме изправени и до каква степен страхът е обсебил мозъка ни, ние към момента държим контрола над живота си в собствен ръце. Ключът е да признаем страха си и непосредствено да се насочим към него. Борбата със самите нас евентуално е най-трудната задача, пред която можем да се надигнем, само че в случай че не го създадем, страхът се трансформира в безмълвна мрачевина, която за малко даже можем да забравим, само че той постоянно „ дебне в засада " и е подготвен да ни нападна безкомпромисно.
Трябва да бъдем смели! И да не забравяме, че кураж не значи, че страхът не съществува; кураж значи да не разрешаваме страхът да ни спре да се движим напред в нашия личен живот.

3. Ние израстваме като хора с помощта на опита.

С течение на времето откриваме, че животът не е безусловно по-лесен или по-труден, в сравнение с сме мислили, че ще бъде, това е по този начин, просто тъй като лесните и сложни моменти не постоянно идват по този начин, както си ги представяме. И в това няма нищо неприятно: непредвидимостта прави живота ни по-интересен. Когато спрем да чакаме нещата да бъдат и да се случват по избран метод, тогава ще можем да ги оценим такива, каквито са. Крайно време е да си дадем сметка, че най-големите дарове в живота рядко са опаковани, както чакаме.
Опитът е това, което получаваме, когато проектите ни не вървят по проект. Опитът е най-ценното ни владеене, той е нашата мощ. Ние имаме силата да превърнем нашите рани и паники в мъдрост; просто би трябвало да създадем нещо за тях. Трябва да приемем това, което се е случило и да използваме това, което можем да научим, с цел да вървим напред. Всичко, което сме претърпяли ни дава превъзходство, с цел да се оправим с всичко, което към момента следва да ни се случи. Осъзнаваме това и продължаваме напред.

4. Не можем да променим обстановката, в случай че не поемем отговорност за нея.

Зигмунд Фройд е споделил: " Повечето хора в действителност не желаят независимост, тъй като свободата допуска отговорност, а множеството хора се опасяват от отговорността. " Не би трябвало да разрешаваме това да важи за нас. Когато упрекваме другите за това, което става в живота ни, ние отхвърляме своята лична отговорност - по този начин предаваме властта над нас самите в ръцете на някой различен.
Не бива да се заблуждаваме в нищо друго, защото цената на щастието е отговорността. Колкото по-скоро спрем да държим всеки различен виновен за личното си благополучие, толкоз по-щастливи ще бъдем. Ако не сме удовлетворени през днешния ден и в този момент, за това състояние не е отговорен някой различен, с изключение на самите ние.
В последна сметка, нашето благополучие зависи от нашата самонадеяност - непоколебимата подготвеност да поемем контрола на нашите настоящи условия, мислейки за себе като героя на живота, а не като жертвата.

5. Настоящето е единственото, с което би трябвало да се оправим.

Животът не е визията ни за някой предстоящ ден или нещо от дълго време отминало, животът е тук и в този момент с цялата ни обкръжаваща действителност. Ние можем да използваме всички средства, с цел да работим върху идеализирано на следващия ден, само че въпреки всичко ще би трябвало да се оправяме със света подобен, какъвто е през днешния ден.
Понякога ние заобикаляме да претърпяваме момента където сме, тъй като сме създали убеждения, основани на минал опит, че това не е мястото, където би трябвало да сме или сме желали да бъдем. Но истината е, че където сме в този момент - е там, където би трябвало да бъдем през днешния ден, с цел да стигнем до мястото, където желаеме да бъдем на следващия ден. Така че,трябва да оценяваме това къде се намираме. Ние можем да се оглеждаме в близост, с старателно отворени очи към опциите. И да не забравяме, че огромна част от нашите страхове не съществуват, те единствено ни лимитират да бъдем това, което желаеме да бъдем. И огромна част от това, което ще ни направи щастливи е по-близо до нас, в сравнение с си представяме.
Щастието е метод на мислене, което може да се проектира единствено в сегашното. Това не е миг в бъдещето или миг от миналото; към момента, за жалост, това неправилно разбиране заблуждава много хора. По-младите наподобява мислят, че щастието ги чака през идните им години, до момента в който доста възрастни имат вяра, че най-хубавите им моменти са зад тях. Не бива да разрешаваме на предишното и бъдещето да ни откраднат сегашното.

6. Винаги, постоянно би трябвало да намираме нещо, за което да бъдем признателни.

Животът става по-добър, когато се усмихваме. Когато намираме нещо позитивно в негативните обстановки, това не ни прави наивни, това е знак за водачество и мощ. Да мислим за цялата хубост, която е към нас и да се усмихваме, да бъдем признателни за дребните неща в живота, тъй като в случай че единствено се замислим, ще забележим какъв брой значими са те. А благодарността, че ги имаме, ще ни направи щастливи.

7. Великите неща лишават време.

Незабавните резултати рядко са най-успешните резултати. С самообладание можем доста да разтеглим своя капацитет. Но не би трябвало да забравяме, че търпението не е изчакване, търпението е способността да се поддържа положително отношение, до момента в който работим интензивно за това, в което имаме вяра. Това е желанието да останем фокусирани и решително да залагаме на всяка дребна стъпка напред към огромната цел.

8. Одобрението на другите не трябва да бъде от голяма важност за нас.

Когато работим, с цел да реализираме нещо значимо в живота си, от време на време изпитваме нуждата някой да утвърди напредъка ни. Но истината е, че това е неуместно...
Никой от нас не е на този свят, с цел да живее съгласно упованията на другите, нито пък би трябвало да се усещаме по този начин като че ли другите са тук, с цел да дават отговор на нашите. Всеки от нас има своя личен и неповторим път. Успехът - всеки го схваща по собствен личен метод. Ние не би трябвало да бъдем делигирани, с цел да бъдем значими. Не е нужно да търсим утвърждението на някой различен, колкото и значимо място да заема той в живота ни. Ние просто би трябвало да имаме вяра в себе си и в това, което желаеме да реализираме. Успехът за някого, може да има друго определение от нашето.

9. Ние не сме сами.

В сложни моменти е хубаво да знаем, че не сме сами. Много хора водят същата борба като нас. Така че е без значение за какъв брой неуместна или жалка мислим личната си обстановка, би трябвало да знаем, че има и други хора, изпитващи същите страсти, в същия миг. Когато си споделяме: " Аз съм самичък! ", тогава мозъкът ни се пробва да ни хване в клопката на една огромна неистина.

С други думи, животът не е идеален, само че сигурно може да бъде добър. Нашата цел не е да си създадем съвършен живот, а да живеем един посредствен живот в положение на мир и с изпълнената с възходи и падения действителност. Да ставаме всяка заран и да гледаме в близост по метод, по който не вземаме нищо за даденост. Защото всеки ден е подарък. Да не разрешаваме на болката в дадена обстановка, да ни хвърли в мисли за безнадежност. Да не разрешаваме на горчивината да открадне сладостта от живота ни. На страха да ни обезличи. Да променим мислите си, с цел да променим нашата действителност, по този начин и света ще се трансформира в едно по-красиво място...

Един от най-великите блага на живота е фактът, че животът е сложен. Защото в оправянето с житейските компликации, ние построяваме скъпа мощ. Тази мощ ни дава опция да осъществим сполучливо нашите най-дълбоки и най-значими цели. Животът от време на време е сложен, само че все пак, ние можем да бъдем сполучливи и щастливи.

Източник: goweloveit.info
Снимки: pinterest.com