Мика Зайкова разкова управляващите: Трима от четирима българи си броят стотинките
Най-големият камшик напоследък за България е високата инфлация. Тя неизбежно се отразява негативно на стандарта на живот и на покупателната дарба на жителите, която даже по отношение на някогашните соцстрани у нас е в пъти по-ниска.
По данни на синдикатите през 2021 година издръжката на самичък човек е била към 635 лв., а в този момент към този момент тя е скочила над 2,2 пъти до 1451 лева Това значи, че болшинството от българите доста са обеднели.
Според формалната статистика междинното повишаване на живота за предходната година е над 16%, само че при храните този индикатор е доста по-висок – сред 40 и 50%. Най-драстично е поскъпва-нето на млякото и млечните артикули. Сериозно са скочили цените – над 26% на плодовете и зеленчуците. Яйцата у нас също бият всевъзможни върхове в България като единствено за година у нас те са скочили с над 80%, а междинното им покачване за целия Европейски Съюз е 67 на 100.
В резултат ние си оставаме най-бедната страна, където най-голяма част от приходите на хората отиват точно за храна. По този индикатор сме в първата тройка страни от Евросъюза. Заедно с нас са румънците – 24,8%, Литва – 24,4% и ние – с 20,1 на 100.
На другия полюс са богатите страни – Ирландия, където хората дават за храна единствено 8,3% от приходите си, Люксембург – 9%, Австрия – 10 на 100, Германия -11,8%.
В същото време цените в България на главните 20 продукта, които се купуват всекидневно са едни от най-високите и даже са над страните, имащи доста по-тежки проблеми в стопанската система.
Според статистиката в еврозоната имат най-високите държавни задължения. В Гърция равнището е 200% от Брутният вътрешен продукт, 115 на 100 е този индикатор е Италия, само че там стандартът им е много по-висок от нашия и приходите на хората са доста по-добри.
Ситуацията у нас се усложнява от към момента високите цени на енергийните запаси и най-много от ниските заплати и пенсии и от години си оставаме на дъното на Евросъюза.
Другият фактор, който играе негативна роля, е продължаващата политическа рецесия, което пречи у нас да се основават условия за постоянна политика на приходите и да се дават атрактивни тласъци за вложителите. Поредните избори може и да не трансформират радикално ситуацията у нас, което на процедура ще продължава да потиска опциите за развиване на страната.
Явно ще се наложат още избори и това ще ни отдалечава от решение на главните проблеми на рецесията и повишение на стандарта на живот. Намаляват се и възможностите за осъществяване на бавените с повече от 2 десетилетия промени, които изискват от нас от Брюксел.
По тази причина съществува риск още години България да си остане най-бедната, а жителите й – с най-мизерните приходи в EC, с най-ниската покупателна дарба и най-ниско качество на живот. При това състояние на нещата млади и добре готови хора ще не престават да напущат родината и демографските проблеми от ден на ден ще се изострят.
В последните повече от 10 години България не е съумяла да притегли нито един сериозен вложител в планове с висока добавена стойност. Наред с това фактът, че 92% от компаниите у нас са дребни или микро-, приказва за неприятни вероятности пред страната.
У нас освен минималната заплата е най-ниска, въпросът е какво може да се купи с нея. Наскоро, преди да се разпусне следващият парламент, бе гласувано, че най-ниското месечно заплащане би трябвало да е половината от междинната заплата, формулировката в решението обаче е неверна. Би било най-точно тя да е „ минимум 50% “. В документа на Европейски Съюз по този въпрос се приказва за адекватност на приходите в днешната тежка икономическа обстановка, подбудена от войната в Украйна.
Реклама
Не може прагът на бедността у нас да е 504 лева, а в това време издръжката да е 1351 лева за самичък човек, а на тричленно семейство с дете на 14 години – 2432 лева Цифрите за нужните средства за прехрана са в пъти по-високи от приходите на над 600 000 български жители, които получават минимална заплата.
Тези хора са съвсем една трета от заетите в страната. Последното й нарастване, направено от служебното държавно управление от 710 на 750 лева е извънредно незадоволително, с цел да покрие потребностите на работещите.
За това единствено 3,6% от популацията на България е в положение безпроблемно да посреща ежемесечните си разходи. 3-ма от всеки 4-ма българи имат непрекъснати терзания дали ще могат да се издължат за сметките си за наем, ток, вода, електричество, отопление.
Най-големият камшик за българските консуматори си остава и огромната далавера с цените на храните. У нас разликата сред цените на производителите и цените на дребно е голяма.
Надценките на всеки по веригата до магазина са жестоки
Наред с това интернационалните фактори за инфлацията, главно войната в Украйна, скоро няма да престанат да въздействат за съществуването й. Почти оскъдни са и възможностите повишаването на живота да спре или да се върнем на ниските му равнища от преди 3-4 години.
Редно е за следващ път да се запитаме: Как може в Италия, Испания, Гърция и Румъния, където заплатите са доста по-високи от българските, храните да са по-евтини, в сравнение с у нас? Освен че нямаме никаква политика на приходите, ние от години не вземаме никакви ограничения за понижаване на корупцията, която е измежду главните аргументи за спекулата на пазара. Липсата на надзор на спазването на законите у нас е крещяща, а контролът един от основните фактори за естественото действие на пазарната стопанска система.
Как обаче ще има надзор, когато няма господство на закона? Цели 3 месеца последният парламент не направи нищо за въвеждане на надзор на основния прокурор, което бе и едно от изискванията на Европейски Съюз за продължение на заплащанията по Плана за възобновяване. Явно тези хора не желаят да има промяна в правосъдната система.
Не желаят да има господство на закона, което е повече от извънредно, тъй като няма гаранции за сигурността на бизнеса. В подобен случай вложителите ще бягат, а точно вложенията в работни места са най-ефективният път за битка освен с бедността, само че и с инфлацията.
Защото в случай че разчитаме единствено на паричните ограничения посредством повдигането на лихвите, ще понижим още повече икономическата интензивност и ще се усилват рисковете от криза. При ниския ни предстоящ растеж на брутния вътрешен артикул за 2023 година от единствено 0,9% сходен сюжет за нашата и страна става все по-вероятен.
При такова ниско повишаване на стопанската система ни и неналичието на вложения от кое място ще дойдат доходи за посрещане на обществените разноски на хазната? Да не забравяме, че възходящият брой на бедните хора ще изисква увеличение на тези разходи. България обаче към момента не е узаконила понятието енергийна беднотия.
В последния парламент не се сетиха за това. Да не приказваме, че не бяха признати и част от нормативните промени, които засягат приемането ни в еврозоната.
За това ще продължаваме да бъдем една пустиня посред Европейски Съюз. Още се чудя по какъв начин европейските ни сътрудници към момента ни търпят. Наскоро стана ясно, че най-бедният район в България и надлежно в Евросъюза към този момент не е Видинско, а област Хасково. При грешките с проектите за затварянето на огромните тецове в Маришкия басейн, неговата орис да последва и регионът на Стара Загора.
Икономистът Мика Зайкова за „ Галерия “, заглавието е на Narod.bg
По данни на синдикатите през 2021 година издръжката на самичък човек е била към 635 лв., а в този момент към този момент тя е скочила над 2,2 пъти до 1451 лева Това значи, че болшинството от българите доста са обеднели.
Според формалната статистика междинното повишаване на живота за предходната година е над 16%, само че при храните този индикатор е доста по-висок – сред 40 и 50%. Най-драстично е поскъпва-нето на млякото и млечните артикули. Сериозно са скочили цените – над 26% на плодовете и зеленчуците. Яйцата у нас също бият всевъзможни върхове в България като единствено за година у нас те са скочили с над 80%, а междинното им покачване за целия Европейски Съюз е 67 на 100.
В резултат ние си оставаме най-бедната страна, където най-голяма част от приходите на хората отиват точно за храна. По този индикатор сме в първата тройка страни от Евросъюза. Заедно с нас са румънците – 24,8%, Литва – 24,4% и ние – с 20,1 на 100.
На другия полюс са богатите страни – Ирландия, където хората дават за храна единствено 8,3% от приходите си, Люксембург – 9%, Австрия – 10 на 100, Германия -11,8%.
В същото време цените в България на главните 20 продукта, които се купуват всекидневно са едни от най-високите и даже са над страните, имащи доста по-тежки проблеми в стопанската система.
Според статистиката в еврозоната имат най-високите държавни задължения. В Гърция равнището е 200% от Брутният вътрешен продукт, 115 на 100 е този индикатор е Италия, само че там стандартът им е много по-висок от нашия и приходите на хората са доста по-добри.
Ситуацията у нас се усложнява от към момента високите цени на енергийните запаси и най-много от ниските заплати и пенсии и от години си оставаме на дъното на Евросъюза.
Другият фактор, който играе негативна роля, е продължаващата политическа рецесия, което пречи у нас да се основават условия за постоянна политика на приходите и да се дават атрактивни тласъци за вложителите. Поредните избори може и да не трансформират радикално ситуацията у нас, което на процедура ще продължава да потиска опциите за развиване на страната.
Явно ще се наложат още избори и това ще ни отдалечава от решение на главните проблеми на рецесията и повишение на стандарта на живот. Намаляват се и възможностите за осъществяване на бавените с повече от 2 десетилетия промени, които изискват от нас от Брюксел.
По тази причина съществува риск още години България да си остане най-бедната, а жителите й – с най-мизерните приходи в EC, с най-ниската покупателна дарба и най-ниско качество на живот. При това състояние на нещата млади и добре готови хора ще не престават да напущат родината и демографските проблеми от ден на ден ще се изострят.
В последните повече от 10 години България не е съумяла да притегли нито един сериозен вложител в планове с висока добавена стойност. Наред с това фактът, че 92% от компаниите у нас са дребни или микро-, приказва за неприятни вероятности пред страната.
У нас освен минималната заплата е най-ниска, въпросът е какво може да се купи с нея. Наскоро, преди да се разпусне следващият парламент, бе гласувано, че най-ниското месечно заплащане би трябвало да е половината от междинната заплата, формулировката в решението обаче е неверна. Би било най-точно тя да е „ минимум 50% “. В документа на Европейски Съюз по този въпрос се приказва за адекватност на приходите в днешната тежка икономическа обстановка, подбудена от войната в Украйна.
Реклама
Не може прагът на бедността у нас да е 504 лева, а в това време издръжката да е 1351 лева за самичък човек, а на тричленно семейство с дете на 14 години – 2432 лева Цифрите за нужните средства за прехрана са в пъти по-високи от приходите на над 600 000 български жители, които получават минимална заплата.
Тези хора са съвсем една трета от заетите в страната. Последното й нарастване, направено от служебното държавно управление от 710 на 750 лева е извънредно незадоволително, с цел да покрие потребностите на работещите.
За това единствено 3,6% от популацията на България е в положение безпроблемно да посреща ежемесечните си разходи. 3-ма от всеки 4-ма българи имат непрекъснати терзания дали ще могат да се издължат за сметките си за наем, ток, вода, електричество, отопление.
Най-големият камшик за българските консуматори си остава и огромната далавера с цените на храните. У нас разликата сред цените на производителите и цените на дребно е голяма.
Надценките на всеки по веригата до магазина са жестоки
Наред с това интернационалните фактори за инфлацията, главно войната в Украйна, скоро няма да престанат да въздействат за съществуването й. Почти оскъдни са и възможностите повишаването на живота да спре или да се върнем на ниските му равнища от преди 3-4 години.
Редно е за следващ път да се запитаме: Как може в Италия, Испания, Гърция и Румъния, където заплатите са доста по-високи от българските, храните да са по-евтини, в сравнение с у нас? Освен че нямаме никаква политика на приходите, ние от години не вземаме никакви ограничения за понижаване на корупцията, която е измежду главните аргументи за спекулата на пазара. Липсата на надзор на спазването на законите у нас е крещяща, а контролът един от основните фактори за естественото действие на пазарната стопанска система.
Как обаче ще има надзор, когато няма господство на закона? Цели 3 месеца последният парламент не направи нищо за въвеждане на надзор на основния прокурор, което бе и едно от изискванията на Европейски Съюз за продължение на заплащанията по Плана за възобновяване. Явно тези хора не желаят да има промяна в правосъдната система.
Не желаят да има господство на закона, което е повече от извънредно, тъй като няма гаранции за сигурността на бизнеса. В подобен случай вложителите ще бягат, а точно вложенията в работни места са най-ефективният път за битка освен с бедността, само че и с инфлацията.
Защото в случай че разчитаме единствено на паричните ограничения посредством повдигането на лихвите, ще понижим още повече икономическата интензивност и ще се усилват рисковете от криза. При ниския ни предстоящ растеж на брутния вътрешен артикул за 2023 година от единствено 0,9% сходен сюжет за нашата и страна става все по-вероятен.
При такова ниско повишаване на стопанската система ни и неналичието на вложения от кое място ще дойдат доходи за посрещане на обществените разноски на хазната? Да не забравяме, че възходящият брой на бедните хора ще изисква увеличение на тези разходи. България обаче към момента не е узаконила понятието енергийна беднотия.
В последния парламент не се сетиха за това. Да не приказваме, че не бяха признати и част от нормативните промени, които засягат приемането ни в еврозоната.
За това ще продължаваме да бъдем една пустиня посред Европейски Съюз. Още се чудя по какъв начин европейските ни сътрудници към момента ни търпят. Наскоро стана ясно, че най-бедният район в България и надлежно в Евросъюза към този момент не е Видинско, а област Хасково. При грешките с проектите за затварянето на огромните тецове в Маришкия басейн, неговата орис да последва и регионът на Стара Загора.
Икономистът Мика Зайкова за „ Галерия “, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ