Най-добрите войни в историята – топ 10 класация
Най-добрите войни в историята – откогато съществуват цивилизации, има безкрайни войни за власт и земя. Тези войни са произвели едни от най-яростните воини, които светът в миналото е виждал. Мъже, които освен са изключителни в ръкопашен пердах, само че също по този начин са били велики водачи и брилянтни стратези. Имало е толкоз доста смели персони, които можеше да се впишат в тази ранглиста, само че няма по какъв начин да включим всички.
10. Ричард I (Лъвското сърце)
Ричард I получава прозвището Лъвското сърце ( Coeur de Leon ) поради изключителните си бойни качества и храброст. Херцог на Нормандия и граф на Анжу, той се възкачил на трона на Англия през 1198 година, откакто победил татко си Хенри II благодарение на могъщата си майка Елинор от Аквитания. Ричард взема кръста през 1188 година, когато чул за сполучливото завладяване на Йерусалим от Саладин. Той събрал средства посредством продажба на публични трофеи, права и земи на благородника, предложил най-висока цена.
Той отпътува за Светите земи през 1190 година дружно с френския крал Филип II и по-голямата част от военните сили на християнския свят. След като били арестувани първо в Сицилия и по-късно в Кипър, Ричард и Филип пристигнали в Светите земи през юни 1191 година Обединените сили първо завладяли Акре, а по-късно се преместили към Арсуф, преди да укрепят Аскалон.
Споровете сред това кой ще стане крал на Йерусалим ескалират и Филип напуща кръстоносния поход и се завръща във Франция. Ричард траял, само че когато осъзнал, че няма метод да отбрани Йерусалим, даже и да беше съумял да го превземе, той подписал кротичък контракт със Саладин и се върнал в Европа. Той прекарва последните си пет години, с цел да си върне трона от брат си Джон и да се бие против настъплението на Филип в Нормандия.
9. Спартак – най-хубавите войни в историята
Роден в Тракия през 109 година прочие н. е., Спартак е най-широко прочут като гладиатора, който управлява въстанието против Рим по време на Гладиаторската война. Не е известно сигурно по какъв начин Спартак е станал гладиатор, само че водещата доктрина е, че той в миналото се е бил за римската войска, само че е дезертирал и е станал апаш. Той бил задържан и продаден като гладиатор заради силата си.
През 73 година прочие н. е. той и седемдесет негови събратя избягали от учебно заведение за гладиатори покрай Капуа. Те избягали към планината Везувий, където към тях се включили локални плебеи. Неговата войска траяла да пораства, до момента в който достигнала 90 000 мъже. Те почнали да сеят безпорядък в Южна Италия, побеждавайки две римски армии и плячкосвайки всеки град, който срещнат.
Оттам те тръгнали на север към Галия, където Спартак се опитал да освободи хората си, само че те отказали да изоставен и тръгнали още веднъж към Италия за още плячка. Спартак е погубен в борба при Лукания през 71 година прочие н. е. и хората му са разпнати. Той е запомнен като именит пълководец освен с триумфите си в борба, само че и със личната си храброст, мощ и съчувствие.
8. Саладин
Известен на западния свят като антигероя на Третия кръстоносен поход, той е уважаван в Близкия изток като героя, върнал Йерусалим в ръцете на мюсюлманите. Кюрдският султан е роден през 1138 година в Месопотамия (сега Ирак) и израства по време на Първия кръстоносен поход. Той е подготвен за боец от чичо си Асад ал-Дин Ширкух и при започване на военната си кариера той работи върху обединяването на арабските сили под негов надзор първо в Египет, по-късно в Сирия и Палестина.
След това той се прицелва в Йерусалим и побеждава крал Ги дьо Лузинян в борбата при Хатин. Битката била голям триумф за Саладин, защото армията му съвсем унищожила кръстоносците в Светите земи. Град Йерусалим паднал в ръцете му, когато се споразумял с Балиан от Ибелин, който защитил града след залавянето на Гай. Неговото завладяване на Ерусалим повлиява на британския крал Ричард да сплоти силите си с френския крал Филип и да тръгне на Третия кръстоносен поход към Светите земи.
Християнските сили се отправили към Аскалон, когато Ричард се разболял и подписал кротичък контракт със Саладин, който оставил Йерусалим в ръцете на мюсюлманите, стига християните да могат безвредно да създадат своето поклонение. Неговото царуване на Йерусалим обаче е кратковременно, защото той умира от тресчица на 4 март 1193 година Саладин най-често е приет що се касае за своята благотворителност, толкоз и за впечатляващите си военни достижения.
7. Лейтенант Оди Мърфи
Роден като наследник на безпаричен тексаски земеделец през 1924 година, Оди става най-награждаваният американски боец през Втората международна война. В опит да се освободи от компликациите си, той се причислява към армията като редови войник през 1942 година След главното си образование той е изпратен в Казабланка, Мароко, където продължава образованието си. Той работил в Северна Африка, Сицилия, Франция и Германия и се отличавал с бърза мисъл и храброст.
Оди Мърфи унищожава в борба няколко от вражеските картечници за минути. Също по този начин скача върху пламнал унищожител на танкове и насочва картечницата си към врага, както и на практика самичък отрязва немска контраофанзива от шест танка и 250 пехотинци. За тези прояви на храброст той е получил безчет оценки, в това число Медал на достойнството, Кръст за изключителна работа, две сребърни звезди, Легион за заслуги, две бронзови звезди и три лилави сърца; както и френския Орден на почетния легион и два Croix de Guerre.
Той се завръща в Америка като воин и трансформира военната си популярност в сполучлива кино кариера. С помощта на приятелите си Оди написа автобиография, озаглавена „ До пъкъла и назад “, която по-късно е направена във филм, в който той играе самия себе си. Докато е в командировка, той умира в самолетна злополука на 28 май 1971 година и е заровен в Националното гробище в Арлингтън с военни почести.
6. Миямото Мусаши – най-хубавите войни в историята
Най-великият войник с меч на своето време, Миямото Мусаши, прочут също като Светеца на меча, е един от най-известните самураи в японската история. Роден през 1584 година в провинция Харима, Мусаши е отгледан от чичо си в шорейския храм. Когато бил на 13 години, той към този момент бил спечелил първия си двубой против Арима Кигей, възпитаник от учебното заведение за военни изкуства Шинто Рю.
През идващите 16 години той си основава име, като се бие допълнително от 60 дуела (включително против школата Йошиока и най-известния му двубой против Сасаки Коджиро), в които е непобеден. През това време той също се записва в армията на Тойотоми Хидейоши и макар че е от страната на губещите, той съумява да избяга, лазейки измежду трупове и пиейки от кални локви, с цел да оцелее.
След войната той насочва вниманието си към преподаването на фехтовка и му се приписва основаването на техниката ниторю, при която се биете с два меча. По-късно в живота си той става занаятчия художник и публицист. Най-известната му писмена работа е Книгата на петте пръстена, която обгръща сбора от неговия опит като войник с меч, в това число тактика, тактичност и философия. На 62-годишна възраст Мусаши умира от рак на гръдния панер в пещерата Рейгандо (същата пещера, в която е живял като аскет, до момента в който пишел Книгата на петте пръстена).
5. Гай Юлий Цезар
Най-великият военачалник в историята на Рим, Цезар идва на власт първо като квестор и претор, преди да бъде определен за консул и проконсул през 59 година пр.н.е. и да провежда Първия триумвират с Помпей и Крас. Той се отличавал с ръководенето на акции в Галия, Британия и Германия, само че възходящата му власт изплашила сената и той бил помолен да разпусне силите си.
Той освен отказал на тази молба, само че и тръгнал към Рим. Така почнало експлоадирането на революция, която траяла до декември 49 година прочие н. е., когато той държал тирания в Рим в продължение на единадесет дни, до момента в който бил определен за консул. След това Цезар преследвал Помпей в Египет, където живее с Клеопатра няколко години.
При завръщането си в Рим той усъвършенства изискванията на живот на своя народ и изготвя комплицирани проекти за консолидиране на империята. През 44 година прочие н. е. той става деспот за цялостен живот, купа, която трае малко, тъй като на Мартенските иди (15 март) 44 година прочие н. е. той е намушкан до гибел от група негови другари и протежета, в това число Цимбер, Каска, Касий и Брут.
4. Ханибал Барка – най-хубавите войни в историята
Картагенският военачалник Ханибал бил занаятчия пълководец, който създал заобикалящи тактики. Наречен татко на тактиката от военния историк Теодор Еро Додж, той израства с гневна ненавист към римляните. След гибелта на своя шурей Хасдрубал, той поема командването на гало-картагенската войска и насочва погледа си към Рим. Ханибал потегля напролет на 218 година прочие н. е. и си пробива път през Пиренеите и Алпите със мощ от 46 000 бойци и 37 бойни слона.
Когато бил на римска територия, той опустошил стотици градове, оставяйки цялостно опустошение след себе си. Някои от най-големите му победи са при Требия, езерото Тразимен и Кана, като даже обръща някои римски градове против враговете си. В последна сметка Сципион го побеждава в родината му в борбата при Зама, след което подписва кротичък контракт през 201 година пр.н.е.
След няколко години като суфет той е упрекнат от своите политически врагове в скрит план със сирийския цар Антиох. При опасността от римско следствие, Ханибал избягал в двора на цар Прусий от Витиния, където се отровил, преди римляните да съумеят да го принудят да се съобщи.
3. Сун Дзъ
Китайският военачалник Сун Дзъ е създател на първата и най-сложна книга за военна доктрина, писана в миналото, Изкуството на войната. Въпреки че не се знае доста за индивида, общоприето е, че той е бил приключен военачалник, който е служил на владетеля в интервала на Воюващите страни през 4-ти век пр.н.е. По това време той написва Изкуството на войната, която обгръща логистиката, шпионажа, тактиката и тактиката с дълбока взаимозависимост от философията.
Основните моменти, върху които се натъртва, са високата цена на войната, непредсказуемостта на борбата, връзката сред политическата и военната политика и неефективността на установяването на твърди и бързи правила. Не единствено е повлиял на азиатското военно мислене от епохи, само че също по този начин е формирал основата на военните тактики на Наполеон, Мао Цзедун, военачалник Норман Шварцкопф младши и Хенри Кисинджър. В по-нови времена Изкуството на войната е призната от студенти по бизнес в Токио, Ню Йорк и Лондон като текст за бизнес тактика.
2. Леонид I – най-хубавите войни в историята
Най-известен с героичната си последна борба в борбата при Термопилите, ранните години на Леонид съвсем не са документирани, макар че легендата споделя, че той е потомък на Херакъл. Неговото царуване стартира някъде към 490 година прочие н. е. и той споделя контрола с Леотихид, както е спартанският бит на времето. Персийската войска, водена от цар Дарий, превзема Гърция близо 10 години, когато Леонид става цар.
Когато Дарий умира през 481 година пр.н.е., синът му Ксеркс продължава експанзията на татко си в гръцката континентална част. В опит да спре настъпващата войска по пътя им, Леонид (въпреки предизвестията на Делфийския пророк, който съобщил за гибелта му) отива да посрещне Ксеркс със 7000 бойци, в това число фамозните 300 спартанци, при прохода на Термопилите. Ксеркс изпраща вълна след вълна от войски, в това число неговите Безсмъртни , които на собствен ред са избити от гърците.
След няколко дни борба гръцки изменник споделил на Ксеркс за планинска пътека, която може да употребява, с цел да заобиколи врага си. Леонид научава за измяната и изпраща множеството от хората си, като резервира единствено 300-те спартанци, които съставляват персоналната му армия. 300-те души на Леонид безстрашно се бият с настъпващите перси до последния им човек. Леонид бил погубен и тялото му било обезглавено и разпънато, което единствено разгневило събратята му спартанци. Те прогонили персите от Гърция няколко месеца по-късно в борбата при Платея.
1. Александър Велики
Може би един от най-великите пълководци на древността, завоеванията на Александър Велики уголемяват македонското царство от Гърция до Индия – съвсем целия прочут свят по това време. Роден през 356 година пр.н.е., ранните му години са прекарани под управлението на философа Аристотел. Ранната му военна кариера минава в освобождението на Гърция от хватката на персите.
Оттам той се реалокира през Сирия, Египет (където основава град Александрия) и Мала Азия преди окончателното завземане в Индия. След това той се върнал на запад и почнал да се приготвя да нахлуе в Арабия, само че преди да успее да реализира това завладяване, той се разболял и умрял през юни 323 година пр.н.е. По време на неговото ръководство, загубите на войските му спрямо тези на враговете му били доста по-малко, най-много заради бързото му тактическо мислене и любовта му към мъжете, които се биели под негово управление.
#БОНУС – Генерал Владимир Вазов – най-хубавите войни в историята
На 2 март 1917 година военачалник Владимир Вазов е към този момент в щаба на плевенската дивизия и се залавя да изследва в елементи цялата му поверена позиция в Дойран. Проучването му продължава един месец. Започва подсилване на позицията като дължината на окопите в цялата система е над 100 км. и самите окопи са оградени с телени мрежи. Изгражда се система от тунели и скривалища подземен, засилени с железобетон, с цел да се даде несъмнено леговище под разрушителния вражески огън.
Враговете са освен отблъснати а и обърнати в бягство, което скоро обгръща целия Дойрански фронт. В резултат на двудневните яростни боеве Съглашението губи 11 673 убити и ранени и 547 пленени против 1 736 убити и 1 000 ранени българи. Цели британски полкове оставят костите си в подножието на върховете Дуб и Кала тепе. В същото време обаче е осъществен пробивът при Добро поле и командващият Девета дивизия генерал-майор Вазов получава заповед за оттегляне. Победата при Дойран въпреки всичко е употребена, с цел да може водената от Андрей Ляпчев българска делегация на договарянията за помирение в Солун да издейства България да не бъде окупирана от войски на балканските страни.
Генерал Владимир Вазов, пълководец на 9-та дивизия, написа по-късно: „ Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж . “
Английският министър председател Лойд Джордж написа по-късно: „ В никоя война англичаните не са давали едновременно толкоз доста жертви, както при Дойран . “
В Лондон през 1936 година е проведена среща на ветераните от първата международна война. Българската делегация се води от особено поканения о.з. военачалник Владимир Вазов, тогава кмет на София. На гара Виктория я посреща персонално лондонският кмет, притежател на най-високото британско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е обитавал Наполеон. На парада на ветераните вземат участие 3000 запасни воиника и 200 бойни флагове. При появяването на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
“Свалете знамената! Минава военачалник Вазов – спечелилият от Дойран! ”
Тази победна борба при Дойран – се учи във всички военни академии. Бъдете горди българи, не забравяйте, че ние колкото и да сме дребни, сме се били против страни от Великите сили, и сме ги побеждавали неведнъж!
