Без съгласие за минималната заплата, пенсиите и ТЕЛК в Тристранния съвет
Националният съвет за тристранно съдействие (НСТС) не утвърди двата законопроекта на парламентарната група на „ Българска социалистическа партия за България “ за промени в Кодекса за обществено обезпечаване (КСО), заяви Българска телеграфна агенция.
Единият от тях планува две промени. Едната е пенсиите, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 година в това число, да се преизчислят от 1 юли 2023 година с % 1,35 на 100 за всяка година застрахователен стаж.
Другата – пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2000 година, в това число, да се преизчислят от 1 юли, като самостоятелният коефициент се умножи по средномесечния застрахователен приход за 2021 година, след което размерът на пенсиите да се дефинира при изискванията и по реда на член 79, 75 и 79.
Социалните сътрудници не реализираха единодушие и по другия законопроект за изменение в КСО.
С него се предлага размерът на компенсацията при развъждане на дете до двегодишна възраст да бъде привързан с размера на минималната работна заплата.
В претекстовете се показва, че задачата е трайно споразумяване в законодателството на размера на компенсацията, съобразено с икономическата динамичност в страната. Вносителите прецизират, че за 2023 година плануваното обезщетение е 710 лева, макар че за 2023 година МРЗ е 780 лева
НСТС не реализира единодушие и за повишение размера на минималната работа заплата (МРЗ) от 1 юли 2023 година, вместо от 1 януари 2024 година Това заяви на съвещанието на Съвета Лазар Лазаров, длъжностен министър-председател по обществените политики и длъжностен министър на труда и обществената политика, след разискване на предлагането.
Размерът на МРЗ да бъде избран от държавното управление до 31 май и да се ползва от 1 юли тази година планува предлагането на вносителите – ръководителят на „ Българска социалистическа партия за България “ Корнелия Нинова и народни представители.
Според него минималната заплата би трябвало да стане от 1 юли 850 -890 лв., прецизира Българска телеграфна агенция.
В претекстовете към законопроекта се напомня, че по предложение на „ Българска социалистическа партия за България “ бе въведен механизъм за определян на МРЗ в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Синдикатите поддържаха предлагането, работодателите бяха срещу.
„ Нееднократно сме изразили нашето мнение, въздържаме се от поддръжка на този законопроект “, сподели Лазаров и добави, че повишение на МРЗ от препоръчаната дата напълно изключва опцията да се реализира координиране на нормативните актове.
„ Ние не поддържаме изпреварващото влизане в действие на деяние по отношение на натиска върху обществените финанси и публичните системи в тази обстановка “, добави още Лазаров.
Той уточни, че служебният кабинет не може да подхваща такива дейности, които имат дълготраен резултат върху бюджетните системи. „ Така че се въздържаме от поддръжка “, добави вицепремиерът по обществената политика.
Представителите на работодателските организации също се оповестиха срещу законопроекта. От БТПП, БСК, КРИБ, АИКБ споделиха, че изрично не поддържат повишаване на МРЗ от 1 юли с аргумента, че не дават отговор на условията на нормативната уредба.
КТ " Подкрепа " и КНСБ поддържаха законопроекта, като техните представители споделиха, че препоръчаното междинно нарастване би понижило натиска, който би се получил през януари 2024 година
" Увеличението на МРЗ не обезсмисля обществения разговор, както считат от бизнеса, тъй като МРЗ може да бъде надграждана на база на обществения разговор посредством груповото трудово договаряне ", считат от синдикатите. Те са на мнение, че настоящето ниво на МРЗ от 780 лева е доста ниско.
НСТС не реализира единодушие и по Проект на Постановление на Министерския съвет (МС) за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на здравната експертиза и на районните картотеки на медицинските експертизи, заяви още Българска телеграфна агенция.
Промените целят да се реши казусът със закъснение на здравната експертиза на трайно понижената работоспособност/вид и степен на увреждане (ТНР/ВСУ), реализирана от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК).
С друга част от предложенията се планува регламентиране на задължението на Районните здравни инспекции да уведомяват служебно лицата за нуждата от постоянно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди приключване на избрания в експертното решение период на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Вицепремиерът и обществен министър Лазар Лазаров сподели, че това, което е направено, е не да се решат всички проблеми, а да се направи опит за ускорение на процедурите. Това, което е препоръчано, се концентрира върху правилата, които сега работят, разяснява още той. Лазаров изясни, че се цели разпоредбите да се съблюдават от всички комисии.
Единият от тях планува две промени. Едната е пенсиите, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 година в това число, да се преизчислят от 1 юли 2023 година с % 1,35 на 100 за всяка година застрахователен стаж.
Другата – пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2000 година, в това число, да се преизчислят от 1 юли, като самостоятелният коефициент се умножи по средномесечния застрахователен приход за 2021 година, след което размерът на пенсиите да се дефинира при изискванията и по реда на член 79, 75 и 79.
Социалните сътрудници не реализираха единодушие и по другия законопроект за изменение в КСО.
С него се предлага размерът на компенсацията при развъждане на дете до двегодишна възраст да бъде привързан с размера на минималната работна заплата.
В претекстовете се показва, че задачата е трайно споразумяване в законодателството на размера на компенсацията, съобразено с икономическата динамичност в страната. Вносителите прецизират, че за 2023 година плануваното обезщетение е 710 лева, макар че за 2023 година МРЗ е 780 лева
НСТС не реализира единодушие и за повишение размера на минималната работа заплата (МРЗ) от 1 юли 2023 година, вместо от 1 януари 2024 година Това заяви на съвещанието на Съвета Лазар Лазаров, длъжностен министър-председател по обществените политики и длъжностен министър на труда и обществената политика, след разискване на предлагането.
Размерът на МРЗ да бъде избран от държавното управление до 31 май и да се ползва от 1 юли тази година планува предлагането на вносителите – ръководителят на „ Българска социалистическа партия за България “ Корнелия Нинова и народни представители.
Според него минималната заплата би трябвало да стане от 1 юли 850 -890 лв., прецизира Българска телеграфна агенция.
В претекстовете към законопроекта се напомня, че по предложение на „ Българска социалистическа партия за България “ бе въведен механизъм за определян на МРЗ в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година.
Синдикатите поддържаха предлагането, работодателите бяха срещу.
„ Нееднократно сме изразили нашето мнение, въздържаме се от поддръжка на този законопроект “, сподели Лазаров и добави, че повишение на МРЗ от препоръчаната дата напълно изключва опцията да се реализира координиране на нормативните актове.
„ Ние не поддържаме изпреварващото влизане в действие на деяние по отношение на натиска върху обществените финанси и публичните системи в тази обстановка “, добави още Лазаров.
Той уточни, че служебният кабинет не може да подхваща такива дейности, които имат дълготраен резултат върху бюджетните системи. „ Така че се въздържаме от поддръжка “, добави вицепремиерът по обществената политика.
Представителите на работодателските организации също се оповестиха срещу законопроекта. От БТПП, БСК, КРИБ, АИКБ споделиха, че изрично не поддържат повишаване на МРЗ от 1 юли с аргумента, че не дават отговор на условията на нормативната уредба.
КТ " Подкрепа " и КНСБ поддържаха законопроекта, като техните представители споделиха, че препоръчаното междинно нарастване би понижило натиска, който би се получил през януари 2024 година
" Увеличението на МРЗ не обезсмисля обществения разговор, както считат от бизнеса, тъй като МРЗ може да бъде надграждана на база на обществения разговор посредством груповото трудово договаряне ", считат от синдикатите. Те са на мнение, че настоящето ниво на МРЗ от 780 лева е доста ниско.
НСТС не реализира единодушие и по Проект на Постановление на Министерския съвет (МС) за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на здравната експертиза и на районните картотеки на медицинските експертизи, заяви още Българска телеграфна агенция.
Промените целят да се реши казусът със закъснение на здравната експертиза на трайно понижената работоспособност/вид и степен на увреждане (ТНР/ВСУ), реализирана от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК).
С друга част от предложенията се планува регламентиране на задължението на Районните здравни инспекции да уведомяват служебно лицата за нуждата от постоянно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди приключване на избрания в експертното решение период на трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Вицепремиерът и обществен министър Лазар Лазаров сподели, че това, което е направено, е не да се решат всички проблеми, а да се направи опит за ускорение на процедурите. Това, което е препоръчано, се концентрира върху правилата, които сега работят, разяснява още той. Лазаров изясни, че се цели разпоредбите да се съблюдават от всички комисии.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ