Иван Колев: Трябва да започнем от характера и възпитанието на децата, преди да мислим за футбола
Наставникът на Локомотив София, Иван Колев, даде извънредно изявление за уеб страницата. Колев показа усещанията си след старта на сезона за „ железничарите “, изтъквайки, че отборът му към момента има много запаси в представянето си. Той се надява, че и младите играчи ще стартират да способстват от ден на ден за постигането на положителни резултати.
Специалистът, който дълги години живя отвън България, счита, че родният футбол се развива и че това е разумно да даде своето отражение и върху националния тим. Той описа по какъв начин италиански треньори са били във екстаз от гения на българските деца, допълвайки обаче, че след 14-15-годишна възраст нещата у нас стартират да буксуват.
Здравейте, господин Колев! Локомотив София най-сетне се завърна в елита на родния футбол. Какво е чувството да сте отпред на клуба в този първи сезон назад измежду най-хубавите?
Много се веселя, че изпълних поставената цел през предишния сезон. Заслугата не е моя, а на безусловно всички в клуба – личния състав, управлението, футболистите. Радвам се, че и през този сезон играчите работят интензивно, съзнателно и с ентуасиазъм, което се отразява и на резултатите.
От началото на сезона показвате здрава игра в съвсем всеки мач. Как оценявате първите кръгове? От кои аспекти сте удовлетворен и върху кои желаете да надградите?
Не би трябвало да забравяме от кое място идваме. Не беше леко във Втора лига, има положителни тимове там, само че футболът, въпреки всичко, е малко по-бавен и пестелив откъм напъните. Трябваше да се пригодим бързо. Играчите обаче трябваше да усетят сами разликите в efbet Лига, вместо треньорите да им го повтаряме. Още в контролните мачове усетиха защо става въпрос.
Започнахме не добре против Берое, имаше терзание. В идващите успяхме да се подобрим, само че имаме още малко капацитет, изключително в атакуващата фаза. Трудно задържаме в противниковата третина и прибързваме с решенията си. Липсва ни търпението, особено за класните и опитни играчи. Имаме обаче качествени играчи, които да порастват след всеки мач.
Каква е задачата пред Локо София през този сезон?
Не сме говорили за съответна цел. Ние започнахме сезона, без да сме завършили селекцията и сега продължаваме да привличаме играчи. Най-големите клубове прибавиха 2-3-ма доста мощни единици. Ние се сблъскваме с тимове, които са подготвени, до момента в който ние градим напълно нов тим. С изключение на 4-5-ма от предишния сезон всички останали са нови в тима.
Привлякохте много играчи през лятото, само че имате и много млади състезатели. Виждате ли играчи, които ще заиграят на най-високото равнище в България или даже зад граница?
Тези момчета нямаше да са в тима, в случай че нямаха капацитет. Те го разкриват и на тренировки и на мачове. Има още доста мачове обаче, по тази причина би трябвало да се утвърждават с всяко показване.
Имате една от най-верните публики в цялата efbet Лига. До какъв брой това дава подтик за играчите?
Феновете са ни страхотни, в действителност. В три мача изоставахме и все пак ни подкрепяха до последния миг. Това най-сериозно се отрази в мача против Арда Кърджали, когато ни помогнаха да изравним, откакто изоставахме. Това е точка, която е извоювана от всички.
Един от проблемите пред Вас и тимът е фактът, че няма да можете да домакинствате на стадион „ Локомотив “. В каква степен може да ви повлияе, знаем какъв брой са основни семействата за новаците...
Със сигурност, в случай че мачовете ни бяха на Локомотив, то фенското наличие щеше да е напълно друго. Щеше да има най-малко 10 пъти повече последователи, само че такава е обстановката.
Вие сте част от българския футбол от доста време към този момент. Как бихте съпоставили в този момент равнището с това преди към 10-20 години?
В огромна част от това време не бях в България, само че, естествено, следях изкъсо всички процеси. Мисля, че нашият футбол, въпреки всичко, се развива. Виждаме, че и в този момент се обръща доста съществено внимание на селекция и подготовка на играчите. Не може да се каже, че има новобранци, даже и тези тимове, които са най-после на класирането. Има 4-5 тима, които са на доста високо равнище и всички останали са извънредно равностойни.
Има ли първи проблясъци на усъвършенстване, като се вгледаме в идващото по-младо потомство?
Подобрение има и мисля, че ще се придвижи малко по малко и върху националния ни тим. Преди години имах управител, който ме пращаше на няколко пъти на специализация в Италия, където се срещнах с едни от най-хубавите експерти там. Там се срещнах с помощника на Джиджи Симоне, който по едно време беше и методист на школата на ЦСКА.
Той ми съобщи, че в случай че Италия е имала деца като нашите, то постоянно са щели да стават европейски и международни първенци! Той акцентира, че тези деца имат извънреден гений. Явно обаче при нас системата не може да изкара най-хубавото от тези момчета. За това са нужни доста съставни елементи да са добре, с цел да се получи отличен краен артикул. В Италия ми споделиха, че до 14-годишна възраст ние ги превъзхождаме, само че по-късно не съумяваме да надградим.
Имаме ли проблем с построяването на играчи, които да са нападателни и добре готови в кондиционен проект?
С този въпрос прескочихме 4-5 стъпала от развиването на юношите. Трябва да стартираме от първото ходило – характерът, битът, фамилията, полезностите, които построяват една персона. Агресивността се залага от дребна възраст – освен детето да получава на готово всичко, което желае.
Най-важни са първите 7 години – образование, обучение, а по-късно и влияние на тренировките върху характера и качествата на играчите. Тренировките би трябвало да са съответни по отношение на потребностите на играчите.
Имате опит като народен селекционер на родните гарнитури до 19 и 21-годишна възраст. Как бихте сравнили нрава и манталитета на сегашните юноши с тези от преди 10-20 години?
По това време обстановката с младежкия народен тим беше ужасна, искрено казано. Младите тогава не получаваха късмет даже да влязат в групите на тимовете си. Бяхме удовлетворени единствено и единствено някои от нашите играчи да влязат в групите на клубовете. Трябваше да гледаме двустранни тренировки, с цел да видя в какво положение са момчетата!
Сега съм извънредно впечатлен, че толкоз млади играчи играят постоянно в клубните си отбори. По нашето време сходно събитие не съществуваше. Тогава, въпреки всичко, изскочиха положителни играчи – Спас Делев, Иван Иванов, без значение, че при първия обстановката беше тежка, тъй като не играеше в Пирин. Той направи няколко контроли с нас и го взеха от ЦСКА.
Позитивна ли е наклонността с връщането на дублиращите тимове?
Не мога да взема отношение. Би трябвало да е положително, че има такива тимове, само че би трябвало да запомним, че сме в България и икономическите действителности са други. Поддръжката на един дублиращ тим е сериозен разход. Радвам се, че доста от президентите обявяват като упоритост да се развиват млади играчи. С нас, да вземем за пример, упражняват 8 млади момчета в юношеска възраст. Знаете по какъв начин е в Септември, Славия, Черно море, на всички места като цяло.
Ще върна лентата обратно и към Вашите екзотични интервали в Мианмар и Индонезия. Как решихте да се преселите в такива далечни и екзотични дестинации?
Мениджърът ми ми се обади един път, с цел да ми каже, че най-хубавият тим в Индонезия има потребност от треньор, който да промени фрапантно нещата в клуба. Учудих се в началото, само че това, което видях там, промени усещанията ми изцяло. Човек би трябвало самичък да го види.
Преди 7-8 години, не помня тъкмо, в шампионата на Индонезия играеха 28 национали от Африка. В България в никакъв случай не е идвал състезател, който да е национал на страната си. Впоследствие той може да стане национал, играейки у нас, само че не и да пристигна в тази роля. В Индонезия имаше доста положителни футболисти, в това число и двама проектонационали на Бразилия. Няма мач с под 20-30 хиляди души аудитория. Докато бях отпред на националния тим не съм играл пред по-малко от 80 хиляди души. Няма по какъв начин да го оцените, в случай че не го видите сами.
Допадна ли Ви животът там и бихте ли се върнали?
Разбира се, че бих се върнал, защото животът в Индонезия е доста прекрасен. Има и много повече неща, в сравнение с в България. Включително за технологии, облекла и така нататък Там имат произвеждане и всички най-нови техники се появяват там първо. Няма да не помни, когато се върнах в България, че занапред налагахме нова мода облекла, която в Индонезия към този момент беше наложена. Много по-напред са от нас.
Трудността идва от това, че хората са със напълно разнообразни разбирания за живота. Много харесват южноамериканския жанр на игра – доста са технични, само че им липсва борбеност, скорост, експанзия – чертите на европейския футбол. Докато бях там успяхме да променим тези неща и имах щастието да класирам отбора за финалите на Азиатското състезание. Равносилно щеше да е, в случай че Мъри Стоилов беше класирал Казахстан за Европейско състезание. Дотогава не се бяха класирали за Азиатско, само че и хората там ми се отблагодариха, извънредно точни са в това отношение.
И за край, господин Колев – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?
Първо, за мен, за фамилията ми, за всички хора в клуба поисквам здраве. Това е най-важното предвид на всички събития от последните месеци и години.
Специалистът, който дълги години живя отвън България, счита, че родният футбол се развива и че това е разумно да даде своето отражение и върху националния тим. Той описа по какъв начин италиански треньори са били във екстаз от гения на българските деца, допълвайки обаче, че след 14-15-годишна възраст нещата у нас стартират да буксуват.
Здравейте, господин Колев! Локомотив София най-сетне се завърна в елита на родния футбол. Какво е чувството да сте отпред на клуба в този първи сезон назад измежду най-хубавите?
Много се веселя, че изпълних поставената цел през предишния сезон. Заслугата не е моя, а на безусловно всички в клуба – личния състав, управлението, футболистите. Радвам се, че и през този сезон играчите работят интензивно, съзнателно и с ентуасиазъм, което се отразява и на резултатите.
От началото на сезона показвате здрава игра в съвсем всеки мач. Как оценявате първите кръгове? От кои аспекти сте удовлетворен и върху кои желаете да надградите?
Не би трябвало да забравяме от кое място идваме. Не беше леко във Втора лига, има положителни тимове там, само че футболът, въпреки всичко, е малко по-бавен и пестелив откъм напъните. Трябваше да се пригодим бързо. Играчите обаче трябваше да усетят сами разликите в efbet Лига, вместо треньорите да им го повтаряме. Още в контролните мачове усетиха защо става въпрос.
Започнахме не добре против Берое, имаше терзание. В идващите успяхме да се подобрим, само че имаме още малко капацитет, изключително в атакуващата фаза. Трудно задържаме в противниковата третина и прибързваме с решенията си. Липсва ни търпението, особено за класните и опитни играчи. Имаме обаче качествени играчи, които да порастват след всеки мач.
Каква е задачата пред Локо София през този сезон?
Не сме говорили за съответна цел. Ние започнахме сезона, без да сме завършили селекцията и сега продължаваме да привличаме играчи. Най-големите клубове прибавиха 2-3-ма доста мощни единици. Ние се сблъскваме с тимове, които са подготвени, до момента в който ние градим напълно нов тим. С изключение на 4-5-ма от предишния сезон всички останали са нови в тима.
Привлякохте много играчи през лятото, само че имате и много млади състезатели. Виждате ли играчи, които ще заиграят на най-високото равнище в България или даже зад граница?
Тези момчета нямаше да са в тима, в случай че нямаха капацитет. Те го разкриват и на тренировки и на мачове. Има още доста мачове обаче, по тази причина би трябвало да се утвърждават с всяко показване.
Имате една от най-верните публики в цялата efbet Лига. До какъв брой това дава подтик за играчите?
Феновете са ни страхотни, в действителност. В три мача изоставахме и все пак ни подкрепяха до последния миг. Това най-сериозно се отрази в мача против Арда Кърджали, когато ни помогнаха да изравним, откакто изоставахме. Това е точка, която е извоювана от всички.
Един от проблемите пред Вас и тимът е фактът, че няма да можете да домакинствате на стадион „ Локомотив “. В каква степен може да ви повлияе, знаем какъв брой са основни семействата за новаците...
Със сигурност, в случай че мачовете ни бяха на Локомотив, то фенското наличие щеше да е напълно друго. Щеше да има най-малко 10 пъти повече последователи, само че такава е обстановката.
Вие сте част от българския футбол от доста време към този момент. Как бихте съпоставили в този момент равнището с това преди към 10-20 години?
В огромна част от това време не бях в България, само че, естествено, следях изкъсо всички процеси. Мисля, че нашият футбол, въпреки всичко, се развива. Виждаме, че и в този момент се обръща доста съществено внимание на селекция и подготовка на играчите. Не може да се каже, че има новобранци, даже и тези тимове, които са най-после на класирането. Има 4-5 тима, които са на доста високо равнище и всички останали са извънредно равностойни.
Има ли първи проблясъци на усъвършенстване, като се вгледаме в идващото по-младо потомство?
Подобрение има и мисля, че ще се придвижи малко по малко и върху националния ни тим. Преди години имах управител, който ме пращаше на няколко пъти на специализация в Италия, където се срещнах с едни от най-хубавите експерти там. Там се срещнах с помощника на Джиджи Симоне, който по едно време беше и методист на школата на ЦСКА.
Той ми съобщи, че в случай че Италия е имала деца като нашите, то постоянно са щели да стават европейски и международни първенци! Той акцентира, че тези деца имат извънреден гений. Явно обаче при нас системата не може да изкара най-хубавото от тези момчета. За това са нужни доста съставни елементи да са добре, с цел да се получи отличен краен артикул. В Италия ми споделиха, че до 14-годишна възраст ние ги превъзхождаме, само че по-късно не съумяваме да надградим.
Имаме ли проблем с построяването на играчи, които да са нападателни и добре готови в кондиционен проект?
С този въпрос прескочихме 4-5 стъпала от развиването на юношите. Трябва да стартираме от първото ходило – характерът, битът, фамилията, полезностите, които построяват една персона. Агресивността се залага от дребна възраст – освен детето да получава на готово всичко, което желае.
Най-важни са първите 7 години – образование, обучение, а по-късно и влияние на тренировките върху характера и качествата на играчите. Тренировките би трябвало да са съответни по отношение на потребностите на играчите.
Имате опит като народен селекционер на родните гарнитури до 19 и 21-годишна възраст. Как бихте сравнили нрава и манталитета на сегашните юноши с тези от преди 10-20 години?
По това време обстановката с младежкия народен тим беше ужасна, искрено казано. Младите тогава не получаваха късмет даже да влязат в групите на тимовете си. Бяхме удовлетворени единствено и единствено някои от нашите играчи да влязат в групите на клубовете. Трябваше да гледаме двустранни тренировки, с цел да видя в какво положение са момчетата!
Сега съм извънредно впечатлен, че толкоз млади играчи играят постоянно в клубните си отбори. По нашето време сходно събитие не съществуваше. Тогава, въпреки всичко, изскочиха положителни играчи – Спас Делев, Иван Иванов, без значение, че при първия обстановката беше тежка, тъй като не играеше в Пирин. Той направи няколко контроли с нас и го взеха от ЦСКА.
Позитивна ли е наклонността с връщането на дублиращите тимове?
Не мога да взема отношение. Би трябвало да е положително, че има такива тимове, само че би трябвало да запомним, че сме в България и икономическите действителности са други. Поддръжката на един дублиращ тим е сериозен разход. Радвам се, че доста от президентите обявяват като упоритост да се развиват млади играчи. С нас, да вземем за пример, упражняват 8 млади момчета в юношеска възраст. Знаете по какъв начин е в Септември, Славия, Черно море, на всички места като цяло.
Ще върна лентата обратно и към Вашите екзотични интервали в Мианмар и Индонезия. Как решихте да се преселите в такива далечни и екзотични дестинации?
Мениджърът ми ми се обади един път, с цел да ми каже, че най-хубавият тим в Индонезия има потребност от треньор, който да промени фрапантно нещата в клуба. Учудих се в началото, само че това, което видях там, промени усещанията ми изцяло. Човек би трябвало самичък да го види.
Преди 7-8 години, не помня тъкмо, в шампионата на Индонезия играеха 28 национали от Африка. В България в никакъв случай не е идвал състезател, който да е национал на страната си. Впоследствие той може да стане национал, играейки у нас, само че не и да пристигна в тази роля. В Индонезия имаше доста положителни футболисти, в това число и двама проектонационали на Бразилия. Няма мач с под 20-30 хиляди души аудитория. Докато бях отпред на националния тим не съм играл пред по-малко от 80 хиляди души. Няма по какъв начин да го оцените, в случай че не го видите сами.
Допадна ли Ви животът там и бихте ли се върнали?
Разбира се, че бих се върнал, защото животът в Индонезия е доста прекрасен. Има и много повече неща, в сравнение с в България. Включително за технологии, облекла и така нататък Там имат произвеждане и всички най-нови техники се появяват там първо. Няма да не помни, когато се върнах в България, че занапред налагахме нова мода облекла, която в Индонезия към този момент беше наложена. Много по-напред са от нас.
Трудността идва от това, че хората са със напълно разнообразни разбирания за живота. Много харесват южноамериканския жанр на игра – доста са технични, само че им липсва борбеност, скорост, експанзия – чертите на европейския футбол. Докато бях там успяхме да променим тези неща и имах щастието да класирам отбора за финалите на Азиатското състезание. Равносилно щеше да е, в случай че Мъри Стоилов беше класирал Казахстан за Европейско състезание. Дотогава не се бяха класирали за Азиатско, само че и хората там ми се отблагодариха, извънредно точни са в това отношение.
И за край, господин Колев – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?
Първо, за мен, за фамилията ми, за всички хора в клуба поисквам здраве. Това е най-важното предвид на всички събития от последните месеци и години.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ