Просвещението
Наскоро интернационален екип от учени съумял да секвенира генома на Лудвиг ван Бетовен за първи път. Те го създали от пет генетично идентични кичура коса на известния композитор. Изследователите най-сетне успяли да обхванат във всички секрети на здравето на Бетовен.
Това дало опция да се постави завършек на разногласията по отношение на повода за гибелта му и да разреши няколко прашни скелета да бъдат “извадени от килера “…
Неочаквано проучване
Проучването било ръководено от Университета в Кеймбридж, Beethoven Center San Jose, Beethoven Society of America, KU Leuven, FamilyTreeDNA, University Hospital Bonn и University of Bonn, Beethoven-Haus Bonn и Института Макс Планк за еволюционна антропология.
Всички тези научни институции взели участие в процеса на откриване на най-важната информация за здравето на именития композитор. Учените били нетърпеливи да сложат завършек на разногласието за това какви тъкмо са аргументите за гибелта на Лудвиг ван Бетовен.
През 1802 година той помолил своя доктор да опише тъкмо болестта му. Впоследствие съответните записи били оповестени. Оттогава дебатът по тази тематика измежду историците не стихвал. Наскоро било извършено ДНК проучване на няколко кичура коса.
Анализът посочил, че всички проби от косата принадлежат на едно и също лице. Всички данни са били в цялостно сходство с документите за произхода на великия композитор. Учените са подложили и най-внимателното проучване от всички проби, с които разполагали. В хода на поредицата от доста комплицирани процедури било допустимо да се удостовери достоверността единствено на пет влакна. Сега учените имали материал за вълнуващи проучвания.
Основната цел била, несъмнено, да се разбере, какви тъкмо здравословни проблеми имал Бетовен. Особено любопитна била глухотата, която последователно прогресирала при него, започвайки от 20-годишна възраст. В последна сметка през 1818 година всичко приключило с безспорна глухота.
Екипът също по този начин изследвал вероятните генетични аргументи за хроничните стомашно-чревни болести на Бетовен. Изследвани били всички признаци, открити от неговия доктор, както и недоволствата на композитора от положението му. Било доказано съществено чернодробно заболяване, което било диагностицирано от доктор. Най-вероятно това е била повода за гибелта на Лудвиг ван Бетовен през 1827 година
Генетиката повдига завесата на мистерията
Специалистите не успяли да открият точната причина, заради която Бетовен оглушал. Освен това те не могли да опровергаят или потвърдят вероятните проблеми на композитора със стомашно-чревния тракт. Но учените разпознали редица значими генетични рискови фактори за тежкото чернодробно заболяване.
Експертите разкрили доказателства, че към година преди гибелта си великият композитор се е заразил с вируса на хепатит В. Именно това заболяване през днешния ден учените назовават убиеца на Бетовен.
Изследователите заключават, че Бетовен е пиел много постоянно алкохол. Това се потвърждава и от личните му записи за последното десетилетие от живота му. Мнозина считат, че през 19-ти век такова принуждение не се е считало за нещо извънредно. Едва в този момент актуалните лекари настояват, че умереното, съгласно тогавашните стандарти, пиене е предизвикало съдбовното увреждане на черния дроб на композитора.
Изследването на ДНК помогнало да се изчислят генетичните рискови фактори за цирозата на черния дроб. Освен това има доказателства, че композиторът е бил инфектиран с хепатит В, което може освен да утежни, само че и да нанесе на черния му дроб същия съдбовен удар, който довел до гибелта му.
Загубата на слуха на Лудвиг ван Бетовен
е обвързвана с редица вероятни аргументи, в това число огромно многообразие от болести, открити в неговия генетичен материал. Учените деликатно анализирали тези проби, чиято достоверност била доказана.
За страдание те не успяли да разпознават директните аргументи за загубата на слуха на композитора. Експертите споделят, че може би по-нататъшното проучване на генома на великия композитор ще помогне за разплитането на тази тайнственост.
Що се отнася до генетичните пояснения за стомашно-чревните разстройства на Бетовен, не може да се извлече информация по този въпрос. Изследователите допускат нетърпимост към лактоза и глутен, само че няма точни данни. Това, което било открито, е много забележителна степен на генетична отбрана против риска от синдром на раздразнените вътрешности.
Често то може да бъде повода за сходни разстройства, само че в тази ситуация с Бетовен това е било изцяло изключено. Учените към момента не са на 100% сигурни, че са прави във всички горни изводи, само че забележителните опасности от всички упоменати болести са доста вероятни и те са изключили по-малко евентуалните генетични аргументи.
Изследователите допускат, че повода за гибелта на композитора може да бъде съдбовната композиция от всички тези фактори.
Вярно ли е, че това е личната коса на Бетовен?
Изследователите деликатно изследвали към дузина проби от косата, за която се считала, че е на Лудвиг ван Бетовен. Няколко от тях, както се оказало, въобще не му принадлежали. Например известният кичур, за който се твърди, че е отсечен персонално от главата на композитора от младият музикант на име Фердинанд Хилър, се оказа фалшификат.
Анализите посочили, че тази коса в действителност принадлежала на разположение от женски пол. Следователно всички предходни изводи, основани на ДНК разбора на този кичур за наличието на олово в тялото на композитора и други здравословни проблеми, са изцяло неправилни.
Точно тези пет екземпляра, които са били приети за достоверни, се имат през днешния ден от частният колекционер Кевин Браун, центърът на Бетовен в Сан Хосе и къщата на Бетовен в Бон. През пролетта на 1826 година Лудвиг ван Бетовен направил на пианиста Антон Халм необикновен подарък. Той му подарил кичур от косата си.
Сега тази нишка принадлежи на колекционерът Кевин Браун. Цялата информация от генома на Бетовен е била получена посредством секвениране от друга проба, която е идеално непокътната и също е владеене на Браун. Анализът посочил, че имало тясна връзка сред Бетовен и жителите на актуалната провинция Северен Рейн-Вестфалия. Това към този момент удостоверява известния генезис на именития композитор.
Семейната загадка
Изследователите са подложили на генетичен разбор ДНК пробите на белгийските родственици на Бетовен, които са живи и през днешния ден. За страдание не били открити съвпадения с нито една от пробите. Някои доказателства сочат, че те са имали общ предшественик по бащина линия някъде към началото на 16-ти и 17-ти век. И въпреки всичко те въобще не съответстват с Y хромозомата, открита в истинските проби от косата.
В резултат на това учените стигнали до извода, че в родословното дърво на Бетовен в миналото е имало невярност по директна бащина линия, която приключила с раждането на копеле. След това екип от експерти сравнили получените ДНК данни и архивни документи. Това направи допустимо да се открие директно противоречие сред това, което документите споделят за генеалогията на Лудвиг ван Бетовен и това, което биологията споделя за това.
Въз основа на всички получени данни се постанова изводът,
че срамното събитие се е случило по права бащина линия. Това се случило в интервала от двеста години сред раждането на Хендрик ван Бетовен в белгийския град Кампенхаут и раждането на Лудвиг. Преди това специалистите към този момент имали подозрения, че бащата на Бетовен е легален.
Това се потвърждава да вземем за пример от неналичието на записи за кръщение в енорийските регистри. Сега откривателите съумели да дефинират тъкмо, кое потомство се е случило това. Учените се надяват да научат повече, като прибавят повече достоверни вериги към истинския времеви ред. Така че един ден ще бъде допустимо да се получат отговори на всички останали въпроси за здравето и родословието на починалия композитор.
