Българите от Западните покрайнини си искат Цариброд
Населеният с българи град в Западните околности Димитровград желае да си върне остарялото име Цариброд. Общинският съвет гласоподава решение, с което публично изпрати искане до Белград за признание на остарялото име, съобщи кореспондент на БГНЕС.
„ Темата за името на града за следващ път се преглежда от Общинския съвет и чакам до края на годината да бъде утвърдена и от сръбския парламент “, разяснява в изявление за БГНЕС журналистът и притежател на радио и телевизия “Цариброд “ Драган Йовичич. Според него диалозите с Белград са доста напреднали, получили са утвърждение от Скупщината и счита, че най-сетне Димитровград ще получи остарялото си име Цариброд.
Промените ще влязат в действие с промените в Закона за териториална метаморфоза на Република Сърбия, който ще бъде признат от Белград до края на тази година.
„ Мисля, че до 2020 година и на сръбски Цариброд ще си бъде Цариброд. Този път съгласно мен има откровено предпочитание от сръбската страна да си върнем остарялото име, няма ги към този момент редица политически несъгласия “, сподели Йовичич.
Димитровград е остарялото комунистическо название на града, което той получава пред 1951 година в чест на Георги Димитров. „ Няма смисъл и в Сърбия, и в България да съществуват такива комунистически имена като Михайловград, Светозарево. Същото ще се случи и в Цариброд, уверен съм в това “, съобщи журналистът.
Друг значим въпрос е за използването на имената на нашите сънародници и правото да се вписват в регистрите с българските си окончания. Въпросът беше издигнат от някогашния ръководител на Народното събрание Димитър Главчев през 2017 година и вицепремиерът Екатерина Захариева.
Председателят на Общинския съвет Зоран Джуров разяснява за БГНЕС, че общинските съветници изрично са декларирали своето предпочитание и към този момент няма какво да кажат, всичко е в ръцете на Народното събрание. По време на съвещанието стана ясно, че персоналните документи ще бъдат заменени гратис от общината.
Цариброд е в рамките на българската страна от Освобождението през 1878 година до края на Първата международна война /1914-1918 г./, когато дружно с Босилеград, Струмица и още десетки села са отдадени на Сърбия по силата на Ньойския контракт /1919 г./. Около 30 000 българи от Цариброд и покрайнините търсят избавление в рамките на Отечеството. Така стартира тъжната орис на този в миналото благополучен български край, който 100 години по-късно е трансфорат в най-бедния завършек на Сърбия. Глътка въздух за града настава през последните години, откакто България стана член на Европейски Съюз. Много българи пътуват до Цариброд пред почивните дни за туризъм. /БГНЕС
„ Темата за името на града за следващ път се преглежда от Общинския съвет и чакам до края на годината да бъде утвърдена и от сръбския парламент “, разяснява в изявление за БГНЕС журналистът и притежател на радио и телевизия “Цариброд “ Драган Йовичич. Според него диалозите с Белград са доста напреднали, получили са утвърждение от Скупщината и счита, че най-сетне Димитровград ще получи остарялото си име Цариброд.
Промените ще влязат в действие с промените в Закона за териториална метаморфоза на Република Сърбия, който ще бъде признат от Белград до края на тази година.
„ Мисля, че до 2020 година и на сръбски Цариброд ще си бъде Цариброд. Този път съгласно мен има откровено предпочитание от сръбската страна да си върнем остарялото име, няма ги към този момент редица политически несъгласия “, сподели Йовичич.
Димитровград е остарялото комунистическо название на града, което той получава пред 1951 година в чест на Георги Димитров. „ Няма смисъл и в Сърбия, и в България да съществуват такива комунистически имена като Михайловград, Светозарево. Същото ще се случи и в Цариброд, уверен съм в това “, съобщи журналистът.
Друг значим въпрос е за използването на имената на нашите сънародници и правото да се вписват в регистрите с българските си окончания. Въпросът беше издигнат от някогашния ръководител на Народното събрание Димитър Главчев през 2017 година и вицепремиерът Екатерина Захариева.
Председателят на Общинския съвет Зоран Джуров разяснява за БГНЕС, че общинските съветници изрично са декларирали своето предпочитание и към този момент няма какво да кажат, всичко е в ръцете на Народното събрание. По време на съвещанието стана ясно, че персоналните документи ще бъдат заменени гратис от общината.
Цариброд е в рамките на българската страна от Освобождението през 1878 година до края на Първата международна война /1914-1918 г./, когато дружно с Босилеград, Струмица и още десетки села са отдадени на Сърбия по силата на Ньойския контракт /1919 г./. Около 30 000 българи от Цариброд и покрайнините търсят избавление в рамките на Отечеството. Така стартира тъжната орис на този в миналото благополучен български край, който 100 години по-късно е трансфорат в най-бедния завършек на Сърбия. Глътка въздух за града настава през последните години, откакто България стана член на Европейски Съюз. Много българи пътуват до Цариброд пред почивните дни за туризъм. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ