Реални, а не формални механизми за борба с корупцията и

Реални, а не официални механизми за битка с корупцията и спора на ползи предложи „ Възраждане “ преди второто четене на законопроекта за закриването на Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК) и прехвърлянето на част от функционалностите ѝ към Сметната палата и ГДБОП.
Внесените общо 15 оферти имаха за цел да трансфорат антикорупционния надзор в настоящ инструмент, а не в административна условност.
„ Заявката този законопроект да бори корупцията и спорът на ползи звучи неуместно. “, съобщи Петров от парламентарната естрада във връзка обсъжданията на второ четене законопроект на ГЕРБ. По думите му е наивно да се счита, че действия, които не са работили до момента, ще стартират да дават резултат единствено тъй като се трансферират към друга институция. „ Наивно е да мислим, че с тези промени Сметната палата ще бори корупцията със същите чиновници. “, уточни още той.
„ Корупционният риск не се бори с разбори и семинари, платени от българския поданик “, акцентира Петров, като добави, че единственият метод това да бъде направено е посредством инспекции и събиране на сведения.
Именно по тази причина предложенията му бяха ориентирани към разширение на пълномощията на Сметната палата за осъществяване на действителни инспекции върху дейностите, държанието и стандарта на живот на лицата, заемащи висши обществени длъжности. Контролът, съгласно него, не би трябвало да завършва с напускането на поста.
„ Оказва се, че стандартът на живот извънредно доста се покачва откакто лицето престане да заема тази служба. “, установи националният представител, като настоя инспекциите и събирането на сведения да обгръщат интервал до пет години след края на мандата.
В този подтекст той отбрани и предлагането обществените лица да продължат да подават имуществени заявления и след овакантяване на длъжността.
„ Ако не разполага с нелегално добити средства, няма от какво да се тормози. “, сподели Петър Петров и дефинира тази мярка като ефикасен инструмент за предварителна защита на корупцията. Според него внезапното повишаване на виталния стандарт постоянно се демонстрира точно след освобождението от поста, когато контролът на практика отсъства.
В изявлението си Петров обърна внимание и на нуждата от по-строг надзор върху пътуванията в чужбина и присъединяване на обществени лица в имуществени покупко-продажби посредством пълномощници. По думите му това са постоянно употребявани механизми за прикриване на нелегално добито имущество и за заобикаляне на публичността.
„ В чужбина няма никакъв надзор върху разходваните средства. “, акцентира той.
Сериозен акцент в предложенията беше подложен върху отбраната на жителите, подаващи сигнали за спор на ползи. Петров настоя те да бъдат категорично уведомявани за правата си и да получат действителна опция за правосъден надзор върху отводите за формиране на инспекции.
„ Не може стотици сигнали да завършват с сбито решение в два реда, че няма спор на ползи и сигналоподателят да няма право да оспори това решение в съда “, съобщи той, като уточни статистика за десетки отводи и стотици случаи без последствия през последните години.
По думите му неналичието на ефикасни наказания в допълнение обезсмисля антикорупционните производства.
„ Когато едно лице се е облагодетелствало с десетки хиляди лв., а глобата е малко над хиляда, ние не реализираме никаква наказателна принуда “, сподели Петров. Затова той предложи доста нарастване на санкциите и лишаване на трудовото заплащане за по-дълъг интервал при открит спор на ползи.
Петров подлага на критика и плануваните санкции за неподаване на имуществени заявления, като ги дефинира като несъразмерни. „ Неподаването на декларация също така, би трябвало да е съображение за инспекция на имотното положение на лицето, а не просто за санкция “, акцентира той, аргументирайки се, че отводът от обявление най-често цели укриване на имущество.
В умозаключение националният представител съобщи, че предложенията на „ Възраждане “ целят да трансфорат Сметната палата в действителен инструмент за отчетност, а не в институция с официални функционалности.
Предложенията не получиха поддръжка от ръководещото болшинство. Без тях закриването на КПК остава институционална смяна без действителен резултат върху корупцията и спора на ползи.