10 януари 1863 г.: тръгва първото метро в света - На този ден
Нарастващи тапи, все по-трудно напредване. Лондон - един от най-големите градове в света в средата на 19. век – се заема да облекчи ситуацията на двумилионното си население.
Малко след откриването на тунела под Темза през 1843 година градският юрист и държавник Чарлз Пиърсън предлага прокопаването на тунел до централната жп гара на Лондон, който да се употребява от разнообразни жп компании. След първичен отвод и десетгодишни диспути към края на 50-те години на века Народното събрание склонява.
Решено е да се прокопаят канали през самия град, над които да бъдат издигнати здания.
Работата по построяването на първата подземна железница в света стартира през 1860 година. Първата ѝ линия - Метрополитън (Metropolitan) – би трябвало да свърже съществени крайните гари на града с центъра му.
Отнема години, с цел да се прокарат тунели под някои от оживените улици на Лондон и под гета. Изграждането на подземната железница провокира големи нарушавания на придвижването по улиците.
Авторът на концепцията не доживява да я види изпълнена. Пиърсън умира през 1862 година
Въпреки компликациите планът е приключен. На 9 януари 1863 година дребна комбинация от дървени колички, осветени с газови фенери, теглена от парен локомотив, пробно изминава дистанцията от гара „ Падингтън “ до „ Фарингдън “. На идващия ден, 10 януари 1863 година, публично е открит този първи сектор на линия „ Метрополитън “ на лондонското метро сред улица „ Фарингдън “ и „ Бишъпс Роуд “, Падингтън.
Участъкът е дълъг 5,5 км, които тогава са се изминавали за 150 минути.
Първата линия на метрото е голямо инженерно достижение (проектът за нея е дело на британския инженер сър Джон Фауър), само че има един огромен минус: парните локомотиви бълват непрекъснат дим в станциите и тунелите. Решението е да се сложи специфичен контейнер за дим, намиращ се незабавно след локомотива. Оказва се, че резервоарите се пълнят бързо и би трябвало газът да бъде изпускан от време на време. Това постанова отварянето на многочислени шахти по маршрута.
Въпреки серните изпарения, линията е сполучлива от самото си разкриване. През първата си година транспортира 9 500 000 пасажери.
През 1866 година компанията City of London and Southwark Subway Company (по-късно City and South London Railway) стартира работа по своята " тръбна " линия, употребявайки тунелен щит, създаден от J.H. Greathead. Тунелите са прокарани на задоволителна дълбочина, с цел да се избегне интервенция в основите на постройките или обществено-обслужващите действия, и не е нарушено уличното придвижване. Първоначалният проект планува употреба на въжета, само че преди откриването на линията тя е сменена с електрическа двигателна сила.
Експлоатацията на тази първа електрическа подземна железница стартира през 1890 година с единна цена от 2 пенса за всяко пътешестване по линията от 5 км.
В началото на 20. век системата от подземни тунели на Лондон се уголемява, а дълбочината се усилва и тук-там доближава 30-40 метра. Затова и пред Втората международна война метрото е всеобщо употребявано за бомбоубежище. При въздушните набези на нацистките самолети хиляди хора намирали сигурност в подземията му.
Днес общата дължина на лондонското метро е 408 км, линиите му са 11, а станциите - повече от 270.
Годишно то транспортира над 1 милиард пасажери.
Малко след откриването на тунела под Темза през 1843 година градският юрист и държавник Чарлз Пиърсън предлага прокопаването на тунел до централната жп гара на Лондон, който да се употребява от разнообразни жп компании. След първичен отвод и десетгодишни диспути към края на 50-те години на века Народното събрание склонява.
Решено е да се прокопаят канали през самия град, над които да бъдат издигнати здания.
Работата по построяването на първата подземна железница в света стартира през 1860 година. Първата ѝ линия - Метрополитън (Metropolitan) – би трябвало да свърже съществени крайните гари на града с центъра му.
Отнема години, с цел да се прокарат тунели под някои от оживените улици на Лондон и под гета. Изграждането на подземната железница провокира големи нарушавания на придвижването по улиците.
Авторът на концепцията не доживява да я види изпълнена. Пиърсън умира през 1862 година
Въпреки компликациите планът е приключен. На 9 януари 1863 година дребна комбинация от дървени колички, осветени с газови фенери, теглена от парен локомотив, пробно изминава дистанцията от гара „ Падингтън “ до „ Фарингдън “. На идващия ден, 10 януари 1863 година, публично е открит този първи сектор на линия „ Метрополитън “ на лондонското метро сред улица „ Фарингдън “ и „ Бишъпс Роуд “, Падингтън.
Участъкът е дълъг 5,5 км, които тогава са се изминавали за 150 минути.
Първата линия на метрото е голямо инженерно достижение (проектът за нея е дело на британския инженер сър Джон Фауър), само че има един огромен минус: парните локомотиви бълват непрекъснат дим в станциите и тунелите. Решението е да се сложи специфичен контейнер за дим, намиращ се незабавно след локомотива. Оказва се, че резервоарите се пълнят бързо и би трябвало газът да бъде изпускан от време на време. Това постанова отварянето на многочислени шахти по маршрута.
Въпреки серните изпарения, линията е сполучлива от самото си разкриване. През първата си година транспортира 9 500 000 пасажери.
През 1866 година компанията City of London and Southwark Subway Company (по-късно City and South London Railway) стартира работа по своята " тръбна " линия, употребявайки тунелен щит, създаден от J.H. Greathead. Тунелите са прокарани на задоволителна дълбочина, с цел да се избегне интервенция в основите на постройките или обществено-обслужващите действия, и не е нарушено уличното придвижване. Първоначалният проект планува употреба на въжета, само че преди откриването на линията тя е сменена с електрическа двигателна сила.
Експлоатацията на тази първа електрическа подземна железница стартира през 1890 година с единна цена от 2 пенса за всяко пътешестване по линията от 5 км.
В началото на 20. век системата от подземни тунели на Лондон се уголемява, а дълбочината се усилва и тук-там доближава 30-40 метра. Затова и пред Втората международна война метрото е всеобщо употребявано за бомбоубежище. При въздушните набези на нацистките самолети хиляди хора намирали сигурност в подземията му.
Днес общата дължина на лондонското метро е 408 км, линиите му са 11, а станциите - повече от 270.
Годишно то транспортира над 1 милиард пасажери.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ