Напук на всякакви лицемерни бранители на произвола у нас, жителите

Напук на всевъзможни лицемерни бранители на произвола у нас, жителите на пловдивското село Болярино през днешния ден се оповестиха в отбрана на кипърския предприемач, който през вчерашния ден бе задържан поради гибелта на един рецидивист – апаш от индобългарски генезис. Вече по този начин ще назовавам ромите, които не се наскърбяват от това, за разлика от притворните им „ защитници” от паразитиращи върху тях организации.

„ Искаме кипърският предприемач да бъде освободен неотложно. Браво на индивида. Много добре е направил.

Това обявиха пред камерата на Нова телевизия поданици на село Болярино, които разясниха случая, при който кипърския предприемач Димитакис Пирилис прегази апаш в равнищата си.

В Болярино не остана къща, която да не е окрадена. Писна ни. Искаме непрекъснато полицейско наличие. Не стопираха да ни ограбват, изнасилват. Човекът е доста трудолюбив. Изкарва си хляба почтено, идва някой и го краде. В родината си той е бил служител на реда и първоначално доста се чудеше по какъв начин може да има толкоз доста обири тук. Настояваме неотложно да го освободят ", приканиха жителите на село Болярино.

Упоритият отвод на всяка последваща власт през последните 30-тина години да реши казуса с безнаказаните кражби по села и градове, води до сходни обезверени дейности и изказвания на хората. Да уточня – на тези, които не крадат, не грабят, не изнасилват и живеят спокойно и честно без оглед на генезис и % меланин в кожата.

Поредната кървава драма, разиграла се в пловдивското село, стана в деня, в който течеше следващо съвещание по един различен нашумял абсурден случай наскоро отново в града под тепетата. Преди година доктор Иван Димитров простреля Жоро Плъха при неизбежна защита, само че го упрекнаха, че е превишил рамките й. Това накара законотворците ни да запреднат ръкави върху прашасалият норматив.

Примерите за сходни нещастия като в Болярино са доста, няма да ги напомням още веднъж, тъй като задачата ми не е да нагнетявам така и така съществуващото напрежение. Но не мисля и че би трябвало да стопираме да коменитраме тези мъчителни язви в обществото ни, до момента в който не бъдат оздравени. Маргинализирането и криминализирането на групи от гетата е безспорен факт, доказван от специалисти и експерти от 1989 година до момента. Пак по техни проучвания към 70 на 100 от жителите на пандизите у нас се самоопределят като роми.

Която и да е власт не трябва да си затваря очите пред воплите на свои жители, в тази ситуация хората от Болярино. Почтените са болшинство, популярност Богу към този момент и неговите ползи би трябвало да бъдат предпазени – животът им, също. Всякакви други демократични дрънканици, са без необикновен смисъл.

Срамота е да мълчим или да отклоняваме взор от безобразията, които правят крадци и обирджии с нашите майки и татковци, баби и дядовци.

Не е инцидентна нещастието в Болярино – преднамерено трима рецидивисти, съдени по няколко пъти за обири, са отишли отново да грабят от непознатото. Не е инцидентно, че няма никакви ефикасни национални тактика, стратегия, метод за превъзмогването на проблемите с живеещите в гетата. Каквото и да се споделя през днешния ден, преди три десетилетия помнещите знаят, че предците на днешните крадци имаха работа, децата им ходеха на учебно заведение и не плячкосваха по този начин.

Стига към този момент с този двуличен политически плач и ялови обвинявания в „ расизъм”от страна на изживяващите се като „ бранители на човешките права” при всяка сходна покруса! Когато индобългарите в Белозем, откъдето е убитият апаш, крещят „ Кръв за кръв” – какво е? Обратен расизъм ли?

В последна сметка, не е ли въпрос на избор кого да защитиш – жертвата или тормозителя? Почтеният или паразита, прехранващ се с обири на непознатото? Напук на всички тези лицемери аз предпочитам за застана на страната на жертвите – почтените хора най-много по селата, само че и в градовете, несъмнено, които пропищяха от набезите на обирджии.

И няма кой да ги отбрани. Няма кой.