Исидор бил родом от Александрия, Египет, и служил във военния

Исидор бил родом от Александрия, Египет, и служил във военния флот по времето на император Деций (средата на III век). Този император е прочут с повсеместното гонение на християните. Дошла заповед и до флота: да бъдат принуждавани всички моряци християни да се покланят на езическите идоли. Който откажел, трябвало посредством изтезания да бъде заставен да го направи.

Тогава един стотник донесъл на началството, че морякът Исидор е християнин. В тези дни корабът стоял закотвен в пристана на остров Хиос. Исидор бил свален на сушата и разследван от началника на флота Нумерий. Младият християнин не скрил, че има вяра в Иисус Христос, и самоуверено декларирал, че няма да извърши заповедта. Той добре знаел какво го чака, тъй като към този момент била известна участта на доста изповедници на вярата в Христос и мъченици. Наистина, били го грубо и след доста мъчения го обезглавили.

Райко бил 18-годишен български християнин от град Шумен, по занимание златар. Младежът бил благодетелен и се радвал на положително име. Един ден в осъществяване на поръчка от мохамеданин той трябвало да посети дома му. Там дъщерята на домакина се пробвала да съблазни Райко, само че тъй като той отказал, тя го наклеветила, че младият златар се опитал да я изнасили. Намесил се бащата й, с цел да отбрани достойнството на щерка си и да не се разчува случката, предложил на Райко да одобри исляма, написа Българска телеграфна агенция.

Младият християнин уверено отказал и по тази причина бил подложен на изтезания, с цел да склони, тъй като в противоположен случай го заплашвала гибел. Райко останал неотстъпчив и твърдо понесъл нечовешките мъчения, на които го подложили, като повтарял единствено: " Християнин съм, християнин ще умра! ". Накрая бил обезглавен в Шумен на 14 май 1802 година

Скоро по-късно житието му по устни разкази на очевидци е разказано от йеромонах Никифор от остров Хиос, който събирал сведения за новомъчениците в своето време и съставял жития.