ПАТОС: Не презирайте онези, които се възторгват от пилона в Рожен
Намирам за неуместно ожесточението и на двете страни във връзка на така наречен стълб на Рожен. Веенето на националния байрак е мощна страст, която патриотично доминираните хора биха желали да си разрешават с цел да преутвърдят своя възторг за национална принадлежност.
В целия свят знамената се веят пред домове, от балкони, с изключение на от обществени институции и знакови височини. Рок реализатори се появяват със флагове – пелерини и ги развяват с вдигнати пръсти в знака на успеха. За (мое) страдание, националните знамена стават и все по-често жертва на комерсиални акции – лепят се по бисквити, по джобове на дънки, на бейзболни шапки и под дърво и камък другаде. Това поевтинява цената на един байрак като знак на еднаквост – само че едно комерсиално общество е неизбежно комерсиално във всичко.
Неведнъж съм споделял позицията си, че за хората с необятно – наднационално мислене снизходителното отношение към патриотичните усеща е белег за несериозност и плитка просветеност. Патриотичните усеща имат мощен капацитет за социална готовност за положително – за разцвет, за взаимопомощ, за подем на културата като национална традиция. Но за хората, ценящи свободата е наложително да бъдат публично бдителни за тънката граница, оттатък която обединителният национализъм – в началото незабележимо – минава в самочувствие за изключителност, отменяне на други идентичности, принуждение и национализъм.
Пилони с национални флагове има в доста страни – както при демократични, по този начин и в властнически режими. Наясно съм с претекстовете, които ПР-ите на един самопровалил се президент могат да измислят за издигането на още един подобен стълб.
Когато си попаднал не на мястото си – под непозната защита и в услуга на непознати сили, когато си употребявал първия си мандат да се оглеждаш къде си попаднал в действителност, когато години наред неуместно си повтарял идиотски мантри в интерес на непозната страна, чиито емисари са ти помогнали да се чучнеш от горната страна на българската страна, когато си имал шанса да управляваш дълготрайно и еднолично тази страна заради нелепостта и озлоблението на другите политици към тебе, само че не си приключил нищо потребно, с изключение на да се скараш с всички… Тогава нищо друго не ти остава, с изключение на да се направиш на… родолюбец.
Патриотизмът не е единствено „ последно леговище на негодника ” (Самюел Джонсън). Патриотизмът е следващо леговище на неудачника, на каръка, на интелектуално семплия мераклия за повече и повече власт.
Държавата разсипана отвред – за където и да се хванеш, можеш да твориш: закони, институции, визии, тактики, обединителни национални цели. Ама на всеки колкото му стига акъла. На някои и им стига до такава степен да настояват, че Крим е съветски и да построят – с държавни пари – съоръжения като тази на Рожен. Защото нищо друго не остава, с изключение на да се подмажем на тези 20 на 100 от обществото, за които е задоволително президентът им да се бие в гърдите, че е родолюбец, с цел да го поддържат. Че и „ партия ” да му направят…
Но интелигентните хора – или претендиращите да са такива – би трябвало да имат минимална разграничителна дарба да схващат другите послания и другите усеща, вълнуващи застаналите пред знамето на Рожен. За претекстовете и страстите на основателя на инсталацията към този момент говорихме нагоре.
Но на Рожен са се качили и голям брой елементарни хора – български жители, за които да се развее българския байрак на високо и на необятно е празник – да, празник на тяхната принадлежност, празник на тяхната еднаквост. Не ме интересува какво мислите за това. Някои се вълнуват, други се възмущават, трети се подиграват. Всички те имат своите причини и своите оправдания.
За мнозина измежду нас освен знамето на Рожен е проблем.
Леденото хоро в Калофер също е проблем. Дори гмуркането в ледените води на Богоявление за Кръста – за някои отново е белег за примитивизъм. Примерите могат да продължат до безспир. Дами и господа, Господ е милосърден и ни е направил разнообразни – тъй като многообразието е красиво и еволюционно перспективно.
Различните хора би трябвало да се научат да живеят дружно в разликите си. Поне в границите на това, което взаимно са заявили като своя национална общественост. Аз – изключително на моите години – няма да пия цяла нощ ракия с цел да вляза на сутринта с облеклата във води с 1-2 градуса температура. Но не виждам за какво да майтапя тези, които го вършат – изключително обществено, изключително в случай, че те не ми пречат. Ама по никакъв начин не ми пречат – без изключително да ме очароват…
Тук стигаме до противоположната страна на монетата. До демократичната насмешка с „ Ганя ”, който си е местен провинциал, тъповат, „ дървен ”, първичен и зает с глупави работи, които могат да създадат и бели… „ Пази Боже сляпо да прогледа ” е архетип на немалка част от българските интелектуалци и прогресисти, които – издигнали се до знание за по-широкия свят, барем до Европа – откровено презират прашасалите примитивни ритуали на тези свои сънародници, които са си останали „ на село ”.
Реклама
Да ви кажа, това пренебрежение е комплекс за непълноценност. Той извира от историческото забавяне, с което неголяма част от българите са могли да станат „ европейци ”, извира от съзнанието за това, че „ европейците ” са малцинство по нашите земи, по тази причина сме наказани – Боже мой – да поносим простотията на необятните маси… Тези маси нито могат вярно да гласоподават, нито могат цивилизовано да празнуват… Все някакви дивотии ще свършат…
Самотното малцинство на издигналите се „ до света ” българи с мъка и жлъч оплаква ориста си да прекара своя живот в обкръжението на буйно празнуващите примитивната си еднаквост местни племена. Защо не останахме „ там ”, където се изучихме, където е умерено и чисто… Знаете ли за какво?
Защото там има прекомерно доста такива като нас и не се открояваме. Открояваме се тук, тъй като сме малко, само че на доста високо ниво… Да де, но би трябвало да живеем с „ Ганя ”…
Нека да не бъдем прекомерно строги с тези по-напреднали в познание и нрави наши съграждани – те имат право да слагат условия пред личната си страна и да желаят реализирането на своите визии и фантазии, по този начин както желаят реализиране на своите фантазии хората, въодушевени от плана Рожен. В едно общество е мъчно да се откри пресечната точка сред другите визии за живота и за света.
Горчивината на българския „ интелигент ” е нищо спрямо отчаянието и възмущението на съветската интелигенция. Която епохи се пробва да облагороди наследството на бруталната Орда и пролива кръвта си в своите обезверени опити да го направи.
Единственото към този момент налично средство за решение на тази алтернатива се назовава народна власт – проведената дарба да живееш живота си и да оставиш другите да го живеят – стига да не ти пречат. А в случай че ти пречат – да се опиташ да се споразумееш с тях.
Ние разбираме мотивациите на мушморока, оказал се отпред на многострадалната българска страна. Нека се опитаме да разберем и мотивациите на тези, които са отишли с цел да поздравят с неспокойствие издигането на флага на Рожен. Ако успеем да ги разберем – ще успеем и да създадем нещо доста значимо незабавно по-късно.
Ще се опитаме да облечем българската национална концепция, българското патриотично неспокойствие в одежди от светлина, нематериалност и уважение към високите образци на родолюбие в българската история. Ще вдигнем образеца на Ботев, на Левски, на Раковски, на ген. Иван Колев, на цялата редица от вълнуващи светли персони на България като образец за подражателство.
Освен портретите им, ще би трябвало да вдигнем концепциите им – и да ги споделим. Тогава ще „ извадим ” почерпения си съотечественик от ледените води на реката и ще го сложим на пътя на смисленото празнуване на личната му еднаквост, способна да твори положително и бъдеще. А с това ще сложим и себе си в ролята на знаещи и можещи хора, подготвени да коват злато от оловото на тежкия битов национализъм, който през днешния ден по този начин доста ги възмущава…
Ако не го създадем – ще продължим да озлобяваме мнозина измежду сънародниците ни, които не ни схващат и по тази причина не ни поддържат. Те по-скоро ще поддържат демагога, гъделичкащ вълнението на тяхната българска принадлежност, в сравнение с градските либерали, подиграващи се с тази принадлежност.
Успехът на българската рационализация, триумфът на българския европейски план постоянно е прекосявал през интеграция на публичното разнообразие – а не през отбиване на „ невежите ” и „ недостойните ” в интерес на красиво-умните.
Които на всички места по света са – дано го разберем – едно малцинство. Но на доста места по света са малцинство, способно да води другите след себе си.
Текстът на Огнян Минчев е оповестен в „ Уикенд “
