Северна Македония падна в очите на хората
Налице е съществено утежняване на облика на Северна Македония измежду българските жители. Ако допреди десетина години тя се смяташе за една от най-близките и добросъседски настроени към нас страни на Балканите, сега едвам 21.9% от пълнолетните българи я дефинират като такава.
Така стартира обобщението на изводите си организация " Алфа Рисърч " след направено национално представително изследване.
Общественото мнение е извънредно изрично - 83.8 на 100 не са съгласни България да поддържа Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз, докато не бъде реализирано единодушие по отношение на обстоятелства от историческото минало на България. Само 10.2% считат, че България би трябвало абсолютно да поддържа Македония, а едвам 5.9% нямат мнение по въпроса.
54.1 на 100 поддържат България да признае актуалната македонската еднаквост, в случай че Република Северна Македония признае, че при започване на 20-ти век голямата част от популацията й се самоопределя като българско, а построяването на нова " македонска национална еднаквост " стартира след 1944 година, без да визира жителите на България и техните предци.
29.5 на 100 застъпват по-крайната позиция, че България въобще не трябва да признава съществуването на модерна македонска еднаквост, а 6 % са на противоположната позиция - за абсолютно признание на тази еднаквост.
42.4 на 100 считат, че България би трябвало да признае съществуването на македонски език, единствено в случай че Република Северна Македония признае надлежно, че този език е почнал да се основава през 1944 година на база на западните български диалекти.
45.5 на 100 обаче считат, че не би трябвало да се признава съществуването на обособен македонски език. 4.5 % са в интерес на безусловното му признание.
76.1 на 100 поддържат България да даде единодушие за начало на договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се съгласи да отстрани текстовете от учебниците и паметниците на които написа " български фашистки окупатор " във връзка с българската администрация през Втората Световна война
Общият извод, социолозите вършат, е, че българското публично мнение не споделя искания, или негативизъм към самоопределението на актуалната македонска страна и поддържа нейния европейски път.
Същевременно, то е доста отрицателно настроено към подмяната на исторически обстоятелства, манипулативното образуване на антибългарски настроения и на тази база - изостряне на връзките сред двете страни.
Така стартира обобщението на изводите си организация " Алфа Рисърч " след направено национално представително изследване.
Общественото мнение е извънредно изрично - 83.8 на 100 не са съгласни България да поддържа Република Северна Македония за участие в Европейски Съюз, докато не бъде реализирано единодушие по отношение на обстоятелства от историческото минало на България. Само 10.2% считат, че България би трябвало абсолютно да поддържа Македония, а едвам 5.9% нямат мнение по въпроса.
54.1 на 100 поддържат България да признае актуалната македонската еднаквост, в случай че Република Северна Македония признае, че при започване на 20-ти век голямата част от популацията й се самоопределя като българско, а построяването на нова " македонска национална еднаквост " стартира след 1944 година, без да визира жителите на България и техните предци.
29.5 на 100 застъпват по-крайната позиция, че България въобще не трябва да признава съществуването на модерна македонска еднаквост, а 6 % са на противоположната позиция - за абсолютно признание на тази еднаквост.
42.4 на 100 считат, че България би трябвало да признае съществуването на македонски език, единствено в случай че Република Северна Македония признае надлежно, че този език е почнал да се основава през 1944 година на база на западните български диалекти.
45.5 на 100 обаче считат, че не би трябвало да се признава съществуването на обособен македонски език. 4.5 % са в интерес на безусловното му признание.
76.1 на 100 поддържат България да даде единодушие за начало на договарянията за участие на Република Северна Македония в Европейски Съюз, в случай че тя се съгласи да отстрани текстовете от учебниците и паметниците на които написа " български фашистки окупатор " във връзка с българската администрация през Втората Световна война
Общият извод, социолозите вършат, е, че българското публично мнение не споделя искания, или негативизъм към самоопределението на актуалната македонска страна и поддържа нейния европейски път.
Същевременно, то е доста отрицателно настроено към подмяната на исторически обстоятелства, манипулативното образуване на антибългарски настроения и на тази база - изостряне на връзките сред двете страни.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ