Надеждата за присъединяване към Евросъюза е това, което поддържа жива

Надеждата за присъединение към Евросъюза е това, което поддържа жива дребната балканска страна Република Северна Македония. Ако вярата бъде изгубена, страната ще бъде разграничена сред България, Албания, Сърбия и Гърция, предизвиквайки нови геостратегически равновесия на Балканския полуостров. Това обаче е най-лошият сюжет, защото самото битие на Република Северна Македония като страна членка на Европейски Съюз подсигурява непоклатимост в регион с 2-хилядна бурна история и нестабилни граници.
Това написа анализаторът Василий Коронакис в коментар за изданието, представен от.
Пендаровски: Съвременната българска политика не е излязла от матрицата на Тодор Живков
Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски съобщи, че не чака през идващите седмици да бъде реализиран контракт с България, за...
Спомням си, когато разногласието сред Атина и Скопие породи през 80-те години, тогавашният гръцки външен министър, починалият към този момент Михалис Папаконстантину, в много оживена полемика ми сподели: „ Можете ли да разберете, Васили, че в случай че тази страна не съществуваше, трябваше да я създадем? Михалис представляваше Гърция във краткотрайното съглашение на Организация на обединените нации, подписано в Ню Йорк на 13 септември 1995 година, което предвиждаше краткотрайното име „ Бивша югославска република Македония “. Той бе родом от Македония (Козани) и имаше дълбоки исторически знания за историята на Балканите. Временното название продължи до 17 юни 2018 година, а разногласието с Гърция остави тази страна отвън Европейски Съюз в продължение на 23 години. Това беше огромната неточност на водачите на Северна Македония, които заложиха на борба с Гърция, която членуваше в Европейски Съюз и НАТО във време, когато компромисът беше главната политическа полезност на двата съюза. Ако бе избрала компромиса с Гърция, Северна Македония щеше да се причисли към Европейски Съюз на 1 януари 2007 година, дружно с България и Румъния, в случай че не и по-рано. Под какво име обаче? Би било без значение, стига хората от Северна Македония да имат по-добър, доста по-добър живот.
Днес водачите на Северна Македония вършат същата историческа неточност, като още веднъж вкарват страната и нейния народ в борба против друга държава-членка на Европейски Съюз и НАТО - България. Философският камък на разногласието е езикът. В Договора от Преспа, където въпросът за името е организиран с общоприетото название „ Република Северна Македония “, се признава (само от гърците) езика и националността като „ македонски “ (не като „ северно-македонски “). Преднамерено или не, само че тази гротескова неточност дава на всяко гръцко държавно управление, в днешните или бъдещите времена, опцията при вътрешнополитически усложнения да трансформира Договора от Преспа в лист хартия, който става единствено за пакетиране на риба.
Правителството на е в тясна взаимозависимост от албанското малцинство, което е концентрирано в западната и северната част на страната и взе участие в актуалното държавно управление на Зоран Заев. Всички албанци от Северна Македония носят в съзнанието си концепцията за „ Велика Албания “, която ще включва Албания, Косово и половината Северна Македония. Дали в миналото тази концепция ще проработи, е друга история. Но това е същинският проблем за Северна Македония и той може да бъде позволен единствено, в случай че тя се причисли към Европейски Съюз дружно с Албания.
Всъщност френско-германската граница е била сцена на войни в Западна Европа в продължение на епохи. Това свършва през 1957 година, когато двете страни се причислят към Европейски Съюз. Оттогава през тази граница не е изстрелян нито един патрон, с изключение на патроните на ловци.
ТАСС: Гоце Делчев се бори за обединяване на България с Македония и Одринско
България не поддържа в Съвета на Европейски Съюз зпочването на договаряния за присъединение на Република Северна Македония към блока. По думите на ви...
Въпросът за езика в действителност не е проблем, тъй като няма македонски език като подобен. Когато Северна Македония беше част от Югославия, говоримият език беше сърбохърватски. След разделянето локалният акцент е признат за формален език, който е наименуван „ македонски “. Дотук добре.
Но предходната година посетих Скопие и Куманово, съпроводен от българска колежка, която доста оказа помощ с превода, защото не приказвам македонски. На връщане, когато спряхме в Битоля на кафе, тя стартира да приказва със притежателя на магазина за живота там и по какъв начин се усещат те в този момент, когато вратата към Европа е отворена. Там разбрах какъв брой очаквания елементарните жители разпореждат на участието в Европейски Съюз. Когато пресякохме границата с Гърция, аз споделих на моята колежка: „ Вие сте в Европа от към 15 години. Защо в никакъв случай не сте ни казвали, че говорите свободно македонски? “ А тя отговори: „ Защото не приказвам македонски ”. И когато я попитах, „ И какво, по дяволите, говорехте през последните три дни ”, тя отговори: български.
Заев би трябвало да слезе на земята и да разбере историческите си отговорности. Неговата страна, с цел да оцелее като суверенна страна, би трябвало непременно да се причисли към блока или най-малко да продължи да приказва с Брюксел занапред до вечността, в случай че не я одобряват. Това ще бъде доста мъчно, тъй като времето в Европа се заоблачава и европейците, след великодушното приемане на 11 някогашни комунистически страни, към този момент не са въодушевени от концепцията за повече нови някогашни комунисти.
Темата продължава.