Над една трета от парите за инвестиции, които планира да

Над една трета от парите за вложения, които възнамерява да похарчи страната през идната година, ще отидат за инфраструктура. Това излиза наяве от оповестените към бюджет 2024 описи с планове, които са влезнали в финансовата стратегия на държавното управление. Общо за вложения за следващата година са заложени 10 милиарда лева – пари от Европа, финансирани с национални средства планове и един милиард лв. фонд за планове на общините.

Това на процедура е и първата година, в която жителите могат да схванат в какво ще се влагат парите от финансовата стратегия – към финансовата рамка на страната има приложение с конкретика, каквато в предходни бюджети нямаше, написа „ Капитал “.

Проектите, изпълнявани от министерствата, държавните организации и фондове, са 475 на брой и са на обща стойност 8.7 милиарда лева Повечето от тях са свързани с пътната и железопътната инфраструктура (над една трета от сумата), както и с модернизирането на армията (15% от целия бюджет). Но има и редица неща, които ще се извършват по Плана за възобновяване в сфери като енергетиката, образованието и опазването на здравето.

Проектите на общините пък са 765 на обща стойност 2.9 милиарда лева Тук обаче са включени планове, които ще се извършват в продължение на няколко години, и по тази причина бюджетът е над заложения в финансовата стратегия 1 милиард лв., съответно за 2024 година Има неизясненост на какъв принцип са попаднали част от тези планове, тъй като да вземем за пример поръчката за стадиона на „ Локомотив “ към момента се апелира.

Именно листата с планове, които ще се финансират следващата година, беше и една от противоречивите линии сред Асен Василев и ГЕРБ. И с цел да се избегнат спекулации, че средствата ще се раздават на политически принцип (както заподозря БСП), се реши Народното събрание да одобри листата с плановете на общините.

Път за пътищата

Заложените в бюджета средства ще отпушат някои закъсали пътни планове и ще дадат старта на нови такива по финансовата стратегия на Министерство на районното развиване и благоустройството.

Сред десетте най-големи плана за 2024 година се открояват тези, свързани със строителството и модернизацията на пътища и железопътна инфраструктура. Например планът за скоростното трасе Видин – Ботевград попада с 400 млн. лева Договорите за него бяха подписани още по времето на последния кабинет на ГЕБР, само че поради неуредици с планиране и неналичието на пари строителството там върви постепенно.

Участъкът от Ботевград до Мездра, който сега е затворен за придвижване, ще бъде отворен в пътната си част до края на тази година, заяви и министърът на районното развиване Андрей Цеков при присъединяване си в срещата на бизнеса в София, проведена от „ Капитал “. Целият сектор ще бъде приключен чак в края на 2024 година, „ тъй като е плануван погрешно “.

С 300 млн. лева в листата попада и планът за автомагистрала Русе – Велико Търново. Преди седмица министърът на районното развиване и благоустройството Андрей Цеков разгласи, че градежът на първите 7,9 километра от автомагистралата може да стартира още през идната седмица.

За сектора към този момент има подписано позволение за градеж. Останалата част – Бяла – Велико Търново занапред ще се разпорежда, като се чака до края на тази година да се пусне поръчката. Това обаче слага под въпрос опцията заложените разноски да се изпълнят в границите на годината, защото може да има обжалвания и процедурите да се проточат.

Общо над 800 млн. лв. са планувани и за автомагистралите „ Европа “, „ Струма “ и „ Хемус “. Магистрала „ Европа “ евентуално няма да има проблеми и ще може да бъде приключена през идната година. „ Струма “ и по-специално трасето през Кресненското дефиле е доста евентуално да се забави още веднъж и парите да не бъдат усвоени. Колкото до „ Хемус “, там нещата са относително ясни – ще се работи по подписаните още при последния кабинет на ГЕРБ инхаус контракти.

Основни поправки на първокласни пътища, моста над Дунав, тунели и по-малки мостови уреди също са част от средствата на ведомството и АПИ.

В разноските на Министерство на регионалното развитие, заложени в бюджет 2024, към 200 млн. лева са отредени и на ВиК инфраструктурата. Една част е планувана за привършване на планове по стратегия „ Околна среда “ 2014 – 2020, а останалите са заложени като създаване на ВиК инфраструктура по програмата за новия интервал 2021 – 2027 година

28.8 млн. са планувани и за енергийно възобновяване на останалите 52 жилищни, здания по програмата за енергийна успеваемост, за които не доближи финансиране по националната стратегия.

Реклама

Други 285 млн. лева са включени в листата за рационализация на локомотивите на БДЖ. Става дума за огромния търг по Плана за възобновяване, който се бави от над година поради документални и процедурни неуредици.

На ход е армията

Догодина Министерството на защитата се обрисува да бъде вторият по величина адресат на бюджетни средства за вложения след Министерство на регионалното развитие. Военното ведомство ще получи вкупом 1.536 милиарда лева за реализирането на няколко основни плана за рационализация на българската войска. Най-голямата сума в размер на 546 млн. лева са планувани за първата вноска за закупуването на близо 200 бойни машини на пехотата и поддържаща техника за създаване на една механизирана бригада.

Договорът за придобиването на американските Stryker-и е подписан без доста звук предходната седмица и през идващите дни ще влезе в Народното събрание за дефинитивна ратификация. Още 55 млн. ще бъдат дадени за придобиване на противотанкови ракети Javelin за потребностите на бронираните машини.

Малко над 398 млн. лева са планувани за „ придобиване, рационализация, поддръжка и ремонт на въоръжение, ракети, торпеда и техника и за създаване на инфраструктура “. Зад това мъгляво фразеология най-вероятно се крие закупуването на ракети за двата новостроящи се модулни патрулни кораба, за брегови противокорабни батареи, за оборудването на флотските хеликоптери Panther с торпеда и за рационализация на военноморските бази.

За самия градеж на двете нови корвети през идната година са заделени още 161 млн. лева, 82 млн. лева – за вторите осем изтребителя F-16 Block 70 и, ненадейно, още 174 млн. лева – за първите осем бойни самолета. Последното е много изненадващо в подтекста на първичните заявки от тогавашното държавно управление на ГЕРБ, че първата полуескадрила ще бъде платена вкупом и договорът не съдържа спомагателни скрити разноски. Според закона за държавния бюджет въпросната сума е за превоз, Данък добавена стойност, мита и „ други разноски “, които най-вероятно са свързани с построяването на инфраструктурата на авиобаза „ Граф Игнатиево “.

Догодина се планува да започва и планът за закупуване на нови 3D-радари за армията, като за първата вноска са заделени 120 млн. лева

Стадионите на Пловдив, метрото и пътища

Ако не броим разширението на софийското метро от метростанция „ Хаджи Димитър “ до жк „ Левски “ – Г, който спада към националните планове, Пловдив излиза напред – първите три най-големи общински плана са за втория град.

Първите два от тях още веднъж са за доизграждането на стадионите на локалните футболни тимове „ Ботев “ и „ Локомотив “. С това общата сума за двете уреди ще доближи 120 млн. лева – по към 60 млн. лева на стадион.

При „ Христо Ботев “ нещата са почти ясни. Началните прогнози предстоящо започнаха да нарастват и стигнаха сегашните 58.5 млн. лева На едно от последните си съвещания от предходния мандат общинския съвет реши 18 млн. лева от тези да бъдат изплащани в траншове от по 6 млн. лева за идващите три години на изпълнителя ПИМК. Очаква се стадионът да бъде приключен през 2024 година, само че информация към неговото ръководство и по какъв начин тъкмо ще се стопанисва към момента няма. За момента стадионът се употребява от ПФК „ Ботев “ за скромната сума 5.5 хиляди лева на месец.

По-изненадваща е крайната сума за завършването на стадион „ Локомотив “, където се отпускат спомагателните 42 млн. лева за централната естрада. Обществената поръчка беше извънредно съмнителна и провокира остра реакция от почитателите и ръководството на клуба за опорочаване на градежа.

В момента поръчката се апелира пред Върховен административен съд и по тази причина не е подписана, а не е и ясно какво ще реши новото ръководство на общината за нея. Допълнителната инвестиция от 42 млн. лева за община в затруднено финансово положение е необичайно решение, имайки поради, че сега „ Локомотив “ не заплаща дори скромната сума за наем 4.8 хиляди лева на месец. Любопитен факт е, че стадионът на „ Локомотив “ се чака да е с към 5 хиляди седящи места по-малко, само че ще коства повече от този на „ Ботев “

С над 16 млн. лева ще бъде финансиран и планът на община Кърджали за ремонт на улици.

А по-късно се подреждат Севлиево, София, Разлог, Ловеч и Разград, където ще се работи надлежно върху пречиствателна станция, ул. „ Опълченска “ от бул. „ Тодор Александров “ до бул. „ Сливница “, спортна зала, нов парк и доизграждане коритото на река Бели Лом.