„Всичко е корупция“: Българинът не вярва на лекари и болници
Над 60% от българите не имат вяра, че без възнаграждение е допустимо да се получи добра здравна услуга и лекуване, а други 45% са уверени, че това е допустимо единствено в случай че човек има връзки в лекарските среди. Това са част от резултатите от огромно представително изследване за публичното мнение за здравната ни система, извършено от Националния център за парламентарни проучвания.
Недоверието на българите към здравната система се резервира стабилно през последните четири години, демонстрират резултатите.
Половината от участниците в проучването са уверени, че няма по какъв начин получат качествено опазване на здравето в дребен град, само че изследването демонстрира, че и половината поданици на София настояват същото.
Социологическото проучване на публичното мнение по настоящи проблеми в областта на опазването на здравето е извършено в интервала 15-28 септември 2023 година по метода на полустандартизираното изявление измежду над 1000 пълнолетни българи от цялата страна. То разрешава засичане на резултатите с аналогично проучване от 2019 година на парламентарния център.
Въпреки запазващото се общо съмнение към здравната система, проучването демонстрира, че въпреки и с малко нейният имидж в обществото се усъвършенства.
Едва 18% от българите настояват, че качеството на здравната услуга в страната е положително, само че преди четири години този дял е бил още по-малък – 11%. Има очевидно понижаване на каузи оценките, че качеството на опазването на здравето е неприятно – от 40% на 32.6%. Най-недоволни са хората, които са имали допир със незабавната помощ и лечебните заведения.
Реклама
Остава постоянен броя на хората, които считат, че качеството е приемливо – към 45%.
Любопитното е, че болшинството от респондентите, определящи здравното обслужване като положително, настояват още, че качеството на медицинските услуги в България е по-високо в това в другите страни от Европейски Съюз. В тази група обаче попадат най-вече хора, без директни усещания от здравната система – младежи, които през последната година съвсем не са боледували.
В групата на хората, които настояват, че качеството на българското опазване на здравето е неприятно, влизат точно хората, на които най-често се постанова да се възползват от здравните услуги – хронично болните.
Проучването демонстрира ясно, че обстановката с достъпа до доктор в дребните обитаеми места се утежнява. Общо 69% от хората споделят, че нямат еднакъв достъп до експерти, а през 2019 година те са били 63%.
Увеличение има и при тези, които показват, че в обитаемото им място няма болнично заведение – от 27 на 33%.
Лични лекари обаче има регистрирани в едвам 239 града и 627 села. Във всички останали 929 дребни града и 3882 села, в които живеят 800 хиляди души, или 12% от популацията на България, няма достъп до първична здравна помощ.
