Първите десет години на фермерския пазар на Римската стена
Началото е през 2013 година. От поканени 30 аграрни стопани идват единствено трима, които продават своята продукция много бързо - за към 2-3 часа. Днес, 10 години по-късно, фермерският пазар на " Римската стена " е един от най-популярните в София, като предлага сезонна, чиста и разнообразна продукция от дребни фамилни стопанства. Всяка събота от 9 до 14 часа в него вземат участие сред 40 и 50 производители, листът с чакащите да продават става все по-дълъг, а посетителите са сред 700 и 3000 дневно, споделят уредниците Николай Генов - ръководител на кооперация " Хранкооп - София ", и Ралица Касимова - член на управителния съвет на кооперацията и координатор " Производители ".
Бизнес моделът
Всички производители, които продават на фермерските пазари, проведени от " Хранкооп ", са членове на кооперацията. Те заплащат годишна такса 120 лв., а след всеки пазарен ден - 10% от оборота.
Кооперацията се грижи за цялото съоръжение на фермерския пазар - маси, хладилни витрини, етажерки, шатри, наема спомагателни помощници и складови пространства, дава отговор за почистването, рекламата, режийните за ток и вода, наем, консумативи, паркинги, тоалетни. " Между 10 000 и 20 000 лв. са нужни при старта на нов фермерски пазар ", посочи за " Капитал " Николай Генов.
Фотограф: Цветелина Белутова Реклама Подбор
" Основното за нас е, че сме кооператив и желаеме да работим като кооператив. Още през 2014 обявихме, че " Римската стена " е зелената точка на София ". Оттогава до момента пазарът се развива. Миксът от участници се промени. Вече има пет непрекъснати фермерски павилиона, два фермерски магазина, две пекарни, които замениха магазини за цигари, алкохол, перилни препарати ", споделя Николай Генов.
По думите му уредниците от " Хранкооп " вършат всичко допустимо пазарът да не се развива стихийно, а да съблюдава известни правила и да предлага разнородни артикули. " Държим 50% от участниците на " Римската стена " да са производители на плодове и зеленчуци, до 10% - на млечни артикули, до 10% - на пчелен мед, до 10% - на самун, сладка, сиропи ", изясни Генов.
Подборът на земеделските стопани също се прави по избрани критерии. " Фермерите би трябвало да оферират чиста храна, създадена от тях самите, да участват персонално в деня на продажбите, да съблюдават положителни търговски и хигиенични практики, да са виновни и правилни. Веднъж в месеца попълнят формуляр, в който оповестяват на коя дата и с какви артикули ще вземат участие на седмичния пазар. Това разрешава да се възнамеряват количества и подбор ", разяснява Ралица Касимова.
Фотограф: Цветелина Белутова Контрол и цени
Организаторите посещават на място земеделските производители, които продават продукция на фермерските пазари. " Били сме и в стопанствата, и в домовете им. Посещаваме ги постоянно, изключително при включването на нов собственик или при сигнал за неправда. Само веднъж за тези 10 години действителността се разминаваше с това, което производителят беше декларирал. Отделно от това Българската организация по сигурност на храните ги управлява изкъсо. Имаме и вътрешен екип за надзор. Макар и рядко, тъй като е прекомерно скъпо, пускаме и лабораторни проби за проучване на продукцията, които до момента не са открили противоречие ", изясни Ралица Касимова.
Реклама
Организаторите от " Хранкооп " твърдят, че " не се бъркат в ценообразуването ", всеки производител самичък дефинира продажните си цени. Според Николай Генов " е мит, че цените на фермерските пазари са високи ". " Трябва да се регистрира дали продуктът е сезонен, дали не е бутиков - да вземем за пример стопанинът е отгледал 10 глави артишок и преценя, че няма смисъл да ги продава на ниска цена единствено с цел да не стресира някого с цената. Продуктите на фермерските пазари са с към 20-40% по-скъпи по отношение на тези на стандартните пазари, само че с 50% по-евтини от това, което се продава в биомагазините ", съобщи Генов.
Според него най-големият проблем е неналичието на подобаващи места за фермерски пазари. " Имаме неприятен опит с частни компании - да вземем за пример молове и магазини, които дават площи за образуване на фермерски пазар, само че след това трансформират концепцията си и се отхвърлят от тази концепция. В някои страни локалните управляващи освен дават място, само че и влагат в развиването на фермерските пазари ", обобщава Генов.
" Когато фермерският пазар е на централно място, това значи доста за производителите, тъй като виждат, че трудът им се прави оценка ", добавя Ралица Касимова.
Фотограф: Цветелина Белутова Кооперацията
" Хранкооп " стартира активност през 2010 година като неофициална група от консуматори, а по-късно става основател за образуване на първите фермерски пазари в столицата. През ноември 2015 година е записана " Хранкооп - София " като кооперация сред производители и консуматори. Тя провежда ежеседмични фермерски пазара в София ( " Римската стена ", кв. " Иван Вазов " ), Добрич, Балчик, Стара Загора, Хасково, Перник. Всеки месец провежда и фермерски фестивал, който в този момент се организира пред НДК и е част от Културния календар на столицата.
Бизнес моделът
Всички производители, които продават на фермерските пазари, проведени от " Хранкооп ", са членове на кооперацията. Те заплащат годишна такса 120 лв., а след всеки пазарен ден - 10% от оборота.
Кооперацията се грижи за цялото съоръжение на фермерския пазар - маси, хладилни витрини, етажерки, шатри, наема спомагателни помощници и складови пространства, дава отговор за почистването, рекламата, режийните за ток и вода, наем, консумативи, паркинги, тоалетни. " Между 10 000 и 20 000 лв. са нужни при старта на нов фермерски пазар ", посочи за " Капитал " Николай Генов.
Фотограф: Цветелина Белутова Реклама Подбор
" Основното за нас е, че сме кооператив и желаеме да работим като кооператив. Още през 2014 обявихме, че " Римската стена " е зелената точка на София ". Оттогава до момента пазарът се развива. Миксът от участници се промени. Вече има пет непрекъснати фермерски павилиона, два фермерски магазина, две пекарни, които замениха магазини за цигари, алкохол, перилни препарати ", споделя Николай Генов.
По думите му уредниците от " Хранкооп " вършат всичко допустимо пазарът да не се развива стихийно, а да съблюдава известни правила и да предлага разнородни артикули. " Държим 50% от участниците на " Римската стена " да са производители на плодове и зеленчуци, до 10% - на млечни артикули, до 10% - на пчелен мед, до 10% - на самун, сладка, сиропи ", изясни Генов.
Подборът на земеделските стопани също се прави по избрани критерии. " Фермерите би трябвало да оферират чиста храна, създадена от тях самите, да участват персонално в деня на продажбите, да съблюдават положителни търговски и хигиенични практики, да са виновни и правилни. Веднъж в месеца попълнят формуляр, в който оповестяват на коя дата и с какви артикули ще вземат участие на седмичния пазар. Това разрешава да се възнамеряват количества и подбор ", разяснява Ралица Касимова.
Фотограф: Цветелина Белутова Контрол и цени
Организаторите посещават на място земеделските производители, които продават продукция на фермерските пазари. " Били сме и в стопанствата, и в домовете им. Посещаваме ги постоянно, изключително при включването на нов собственик или при сигнал за неправда. Само веднъж за тези 10 години действителността се разминаваше с това, което производителят беше декларирал. Отделно от това Българската организация по сигурност на храните ги управлява изкъсо. Имаме и вътрешен екип за надзор. Макар и рядко, тъй като е прекомерно скъпо, пускаме и лабораторни проби за проучване на продукцията, които до момента не са открили противоречие ", изясни Ралица Касимова.
Реклама
Организаторите от " Хранкооп " твърдят, че " не се бъркат в ценообразуването ", всеки производител самичък дефинира продажните си цени. Според Николай Генов " е мит, че цените на фермерските пазари са високи ". " Трябва да се регистрира дали продуктът е сезонен, дали не е бутиков - да вземем за пример стопанинът е отгледал 10 глави артишок и преценя, че няма смисъл да ги продава на ниска цена единствено с цел да не стресира някого с цената. Продуктите на фермерските пазари са с към 20-40% по-скъпи по отношение на тези на стандартните пазари, само че с 50% по-евтини от това, което се продава в биомагазините ", съобщи Генов.
Според него най-големият проблем е неналичието на подобаващи места за фермерски пазари. " Имаме неприятен опит с частни компании - да вземем за пример молове и магазини, които дават площи за образуване на фермерски пазар, само че след това трансформират концепцията си и се отхвърлят от тази концепция. В някои страни локалните управляващи освен дават място, само че и влагат в развиването на фермерските пазари ", обобщава Генов.
" Когато фермерският пазар е на централно място, това значи доста за производителите, тъй като виждат, че трудът им се прави оценка ", добавя Ралица Касимова.
Фотограф: Цветелина Белутова Кооперацията
" Хранкооп " стартира активност през 2010 година като неофициална група от консуматори, а по-късно става основател за образуване на първите фермерски пазари в столицата. През ноември 2015 година е записана " Хранкооп - София " като кооперация сред производители и консуматори. Тя провежда ежеседмични фермерски пазара в София ( " Римската стена ", кв. " Иван Вазов " ), Добрич, Балчик, Стара Загора, Хасково, Перник. Всеки месец провежда и фермерски фестивал, който в този момент се организира пред НДК и е част от Културния календар на столицата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ