Есенният изложбен сезон в Музея на хумора и сатирата стартира с откриването на Обезглавявания на Николай Панайотов
Начало на есенния изложбен сезон в Музея на хумора и сатирата слага откриването на " Обезглавявания " на Николай Панайотов. Вернисажът е е на 11 октомври от 18:30 часа в зала 3. Музеят дава на фамозния в целия свят българси художник цялостната независимост, какво да бъде показано в изложбата. По думите на създателя, публиката ще види произведения, които не са излагани в комерсиалните галерии в България и чужбина.
Малко по-рано, от 16:00 часа, Николай Панайотов ще организира майсторски клас с даровити деца от Габрово.
Изложбата на Николай Панайотов е общ брой от разнообразни направления на търсене и серии творби, основани в разнообразни интервали и места, от време на време спорни. Те носят и лични обезглавявания, с цел да няма създателят задръжки и честност към жанр, техника и форма, към някакво общо тяло, от което да е подвластен. В доста от тях има подигравка и жлъч, подобен, какъвто тече и подтиква положението на загубване на главата - значимо изискване за едно произведение на изкуството.
Обезглавявания е драмата на обособяване на главата от тялото, от произхода, от етничната и родствената връзка; драмата на понасяне в свободно хвърчене по света, в търсене на прикрепване към ново тяло, нова еднаквост, територия и род; драмата на промяната и подмяната в най-широк смисъл в днешния свят.
Обезглавявания сполетяват погрешните съпруги в някои страни, където има мъжка доминация, сковаваща традиция, зрелищно наказване за наставление, боязън, който сковава инстинкта за персонална независимост и самостоятелност.
Обезглавявания се случват при загуба на здрава реалистична преценка; посредством утопични лудости за налагане на нов обществен ред, общество и нова личност; посредством операции на религии и идеологии, лишаващи от самостоятелно мислене хората, които са неспособни да мислят независимо и елементарно се подчиняват на една диктаторска или доктринерска глава.
Обезглавявания е инстикт против проведената посредственост; против прекъсването и елиминирането на ново, автентично творчество или мислене, друго от механизмите на завистта, която е постоянно в услуга на безличността и статуквото.
Обезглавявания стават посредством откупуване, отрупване със златни монети от главата до петите и парализиране в послушание на златното охолство; посредством загубване на връзката с действителността и безглаво изгубване в блатото на блестящата реплика и консумация.
Не е ли положението на самообезглавяване ирационалният делир, обхванал днешния свят, който е потънал в осведомително тресавище, без ориентир за това кое е истина, кое е неистина, кое е положително и кое е зло - свят, който се е унесъл в съня на перверзна наркоза, очакващ оздравителното си пробуждане?
Николай Панайотов е роден в София през 1956 година. Живее и работи във Франция и България. През 1983 година приключва Националната художествена академия, катедра „ Стенопис “. От 1980 до 1992 рисува фрески из България, във Виена и Париж. Показва независими изложения в изложба „ Шипка “ 6, Софийска градска художествена изложба, Френския културен институт в София, Националната изложба, на Аполония в Созопол, в изложба „ Мисията “ към Министерството на външните работи, Градска художествена изложба – Благоевград, в частните галерии „ АТА Център “, „ Райко Алексиев “, „ Ирида “, „ Видима “ (Севлиево), „ Green Cat “, „ Юзина “, „ Индустриална “, „ Нюанс “, както в многочислени галерии в чужбина, сред които Gallery 88 (Люксембург), Gallery Richard Treger, Gallery Rolf Ruckert и Gallery Pierre Michel D. (Париж, Франция), Provincemuseum (Льовен, Белгия), Gallery Gabrielle Flegans (Монако), Diderot Publisher (Ню Йорк, САЩ), Gallery Escalle (Брюксел, Белгия), Catenary Art Gallery (Санта Фе, САЩ) и други.
Негови творби се намират в Националната художествена изложба и частни сбирки в България и чужбина.
Малко по-рано, от 16:00 часа, Николай Панайотов ще организира майсторски клас с даровити деца от Габрово.
Изложбата на Николай Панайотов е общ брой от разнообразни направления на търсене и серии творби, основани в разнообразни интервали и места, от време на време спорни. Те носят и лични обезглавявания, с цел да няма създателят задръжки и честност към жанр, техника и форма, към някакво общо тяло, от което да е подвластен. В доста от тях има подигравка и жлъч, подобен, какъвто тече и подтиква положението на загубване на главата - значимо изискване за едно произведение на изкуството.
Обезглавявания е драмата на обособяване на главата от тялото, от произхода, от етничната и родствената връзка; драмата на понасяне в свободно хвърчене по света, в търсене на прикрепване към ново тяло, нова еднаквост, територия и род; драмата на промяната и подмяната в най-широк смисъл в днешния свят.
Обезглавявания сполетяват погрешните съпруги в някои страни, където има мъжка доминация, сковаваща традиция, зрелищно наказване за наставление, боязън, който сковава инстинкта за персонална независимост и самостоятелност.
Обезглавявания се случват при загуба на здрава реалистична преценка; посредством утопични лудости за налагане на нов обществен ред, общество и нова личност; посредством операции на религии и идеологии, лишаващи от самостоятелно мислене хората, които са неспособни да мислят независимо и елементарно се подчиняват на една диктаторска или доктринерска глава.
Обезглавявания е инстикт против проведената посредственост; против прекъсването и елиминирането на ново, автентично творчество или мислене, друго от механизмите на завистта, която е постоянно в услуга на безличността и статуквото.
Обезглавявания стават посредством откупуване, отрупване със златни монети от главата до петите и парализиране в послушание на златното охолство; посредством загубване на връзката с действителността и безглаво изгубване в блатото на блестящата реплика и консумация.
Не е ли положението на самообезглавяване ирационалният делир, обхванал днешния свят, който е потънал в осведомително тресавище, без ориентир за това кое е истина, кое е неистина, кое е положително и кое е зло - свят, който се е унесъл в съня на перверзна наркоза, очакващ оздравителното си пробуждане?
Николай Панайотов е роден в София през 1956 година. Живее и работи във Франция и България. През 1983 година приключва Националната художествена академия, катедра „ Стенопис “. От 1980 до 1992 рисува фрески из България, във Виена и Париж. Показва независими изложения в изложба „ Шипка “ 6, Софийска градска художествена изложба, Френския културен институт в София, Националната изложба, на Аполония в Созопол, в изложба „ Мисията “ към Министерството на външните работи, Градска художествена изложба – Благоевград, в частните галерии „ АТА Център “, „ Райко Алексиев “, „ Ирида “, „ Видима “ (Севлиево), „ Green Cat “, „ Юзина “, „ Индустриална “, „ Нюанс “, както в многочислени галерии в чужбина, сред които Gallery 88 (Люксембург), Gallery Richard Treger, Gallery Rolf Ruckert и Gallery Pierre Michel D. (Париж, Франция), Provincemuseum (Льовен, Белгия), Gallery Gabrielle Flegans (Монако), Diderot Publisher (Ню Йорк, САЩ), Gallery Escalle (Брюксел, Белгия), Catenary Art Gallery (Санта Фе, САЩ) и други.
Негови творби се намират в Националната художествена изложба и частни сбирки в България и чужбина.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ