Докато светът гледа към Източна Гута, турската армия избива стотици цивилни в Африн
На зелен рид в Африн в северна Сирия арабски бойци, които са съдружници на турската войска, която нахлу в кюрдския анклав преди седем седмици, са заловили група ужасени цивилни кюрди. Носещите униформи и тежко въоръжени бойци крещят „ прасета “, " сводници " и " ПКК [Работническа партия на Кюрдистан] ", като от самото начало скандират „ Аллах Акбар [Бог е велик] ". Кюрдите, с вдигнати нагоре ръце, бяха отведени от полицаите и тяхната орис е незнайна.
Има доста такива видеоклипове и фотоси от Африн, направени от кюрди и членове на турската войска, показващи обстрелването и бомбардировките на къщи, обезобразените тела на деца, убити от детонациите, и други кюрдски цивилни, които са струпани на едно място. Една ужасяваща, направена от член на милиция фотография, демонстрира, че гледа в камерата, а над лявото му рамо е изгорена цивилна кола, в която седи трупът на водача, белеят единствено зъбите му, тъй като останалата част от тялото му е изгоряла и е черна.
Ако някоя от тези фотоси идваше от Източна Гута, те щяха да бъдат водещи във всеки ефирен коментар и да преобладават първите страници. Ники Хейли, посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации, щеше да държи фотоси на мъртви и умиращи деца. Но защото тези събития се случват в Африн, а не в Източна Гута, в една и съща страна, само че на разстояние от 300 км., те съвсем напълно са подценени както от медиите, по този начин и от външните политици.
Африн е очевидец на началото на покруса, която може да бъде толкоз неприятна, или даже по-лоша от всичко, което се следи в днешния Източен Гута или в Източен Алепо през 2016 година Натъквайки се на фотосите на децата, заровени под разрушен бетон, би трябвало да се търси спомагателна информация, с цел да се знае дали смъртните случаи са на кюрди, убити от турските бомбардировки в Северна Сирия, или на хора в Източна Гута, заклани от сирийското държавно управление по същото време по същия метод. Най-голямата разлика сред двете обстановки е, че зверствата в Дамаск се разгласяват от медиите по целия свят, до момента в който в кюрдския случай те се смятат като надали заслужаващи да се загатва за тях.
През предходната седмица в Африн, обсадата към гъсто популации регион се стегна, и броят на жертвите се усили – 220 убити и 600 ранени цивилни, оповестиха кюрдските здравни управляващи. Страданието наподобява отива все по на зле. Турското нахлуване се форсира, нещо, за което кюрдите считат, че се случва, защото Турция знае, че вниманието на интернационалната общественост е фокусирано извънредно върху Източна Гута. В четвъртък турските сили оповестиха, че са завзели огромния и стратегически ситуиран град Джиндерес, югоизточно от град Африн. Последният е най-големия градски зцентър в региона, в който по-голяма част от популацията в региона е потърсило леговище. Такъв безпорядък е в Сирия, че никой не знае какъв брой хора са заклещени в Африн – Организация на обединените нации дава цифрата 323 000, а кюрдските водачи приказват, че са близо един милион.
Като територия Афлин е към три пъти повече от Източна Гута преди последната атака на сирийските държавни сили, само че, както видяхме при други обсади в Сирия и Ирак, цивилните жертви се усилват толкоз повече, колкото обсаждащите натъпкват хората във все по-малки региони. Преди няколко дни станцията за водоснабдяване на Африн беше ударена, което сви достъпа до питейна вода.
Както и при Източна Гута има яростен спор за това дали локалните поданици са свободни да изоставен Африн или са държани като " човешки щитове ". Елхам Ахмад, съпредседател на Сирийския Демократически съвет, който управлява следените от кюрдите региони и преди малко се е върнал от Африн, отхвърли това и ми сподели, че хората са свободни да изоставен.
Както в Източна Гута, къде могат да отидат тези небогати хора в Африн, в случай че изоставен домовете си? В най-хубавия случай те ще се окажат в бежански лагер, а тръгването по пътя към него може да не е най-безопасното, както демонстрира упоменатото видео със хванатите кюрди. Африн е на известно разстояние от главните региони с кюрдско малцинство, а пътят до там заобикаля позициите на турската войска и минава през територия, следена от сирийското държавно управление.
Сред аргументите, заради които кюрдите в Африн остават там, е природата на турските сили, които нахлуха в града на 20 януари. Има постоянни турски войски и специфични сили, само че също по този начин и 25 000 бойци, настоящи под чадъра на Свободната сирийска войска. Но доказателствата от фронтовата линия и от някогашни членове на ССА и „ Ислямска страна “ (ИД) допускат, че доста от тях са закоравели в борбите ислямисти, които преди този момент са се сражавали св редиците или на страната на ИД и „ Ал Кайда “. Те ненавиждат подкрепяните от Съединени американски щати кюрди, които държат 25% от Сирия, като една от главните аргументи за успеха против ислямистите в борбата за Сирия. Никой кюрд, който падне в ръцете им, няма да бъде в сигурност.
Кюрдите имат спомагателен боязън, че ще станат жертви на акция за етническо пречистване, при която те ще бъдат прочистени напълно или частично от Африн. Този анклав обичайно е едно от главните области с тяхно болшинство, само че в деня след нахлуването президентът Реджеп Тайип Ердоган сподели, че " 55% от Африн е арабски, 35% са кюрдите ". Той добави, че задачата на Турция е " да върне Африн назад в ръцете на неговите притежатели “. Това е опасност, която е още по-опасна, тъй като по време на сирийската война към този момент се прави сектантско и етническо пречистване, въпреки че отстраняването на избрана етническа група от Африн би било по-голямо от по-ранните такива образци. Отпътуването на кюрдите би имало преимущество от турската позиция за основаване на мощен сунитски арабски блок на север от Алепо, който би бил под негово въздействие.
Кюрдите от Африн може да свършат като гърците в Кипър, които избягаха или бяха изведени от северната част на острова при турската инвазия през 1974 година и към момента се пробват да се върнат по домовете си 44 година по-късно.
От 2011 година се сблъсквам с небалансирания метод, по който сирийската война се отразява от медиите. Особено внимание бе обърнато на страданията, нанесени на хората от Източен Алепо през 2016 година при офанзива на сирийското държавно управление и съветските въздушни удари, само че съвсем не се вижда съвсем цялостното заличаване на държания от ИД Рака, с всеобщи цивилни жертви, осъществено от водената от Съединени американски щати коалиция.
Отдавам този образец на нееднакво отразяване на войната на по-голямото умеене и запаси на сирийската съпротива при записването и публикуването на зверствата, осъществени от сирийското държавно управление и неговите съдружници. ИД не обръщаше внимание на ориста на цивилни, които бяха под неин надзор. В Африн няма дефицит на филм за страданията на цивилни, само че просто не са необятно публикувани или отпечатани. В доста връзки ролята на интернационалните медии в сирийската война е била частична и подвеждаща, както воюващите страни в страната или техните задгранични спонсори.
Автор: Патрик Кокбърн за The Independent
Превод: БГНЕС
Има доста такива видеоклипове и фотоси от Африн, направени от кюрди и членове на турската войска, показващи обстрелването и бомбардировките на къщи, обезобразените тела на деца, убити от детонациите, и други кюрдски цивилни, които са струпани на едно място. Една ужасяваща, направена от член на милиция фотография, демонстрира, че гледа в камерата, а над лявото му рамо е изгорена цивилна кола, в която седи трупът на водача, белеят единствено зъбите му, тъй като останалата част от тялото му е изгоряла и е черна.
Ако някоя от тези фотоси идваше от Източна Гута, те щяха да бъдат водещи във всеки ефирен коментар и да преобладават първите страници. Ники Хейли, посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации, щеше да държи фотоси на мъртви и умиращи деца. Но защото тези събития се случват в Африн, а не в Източна Гута, в една и съща страна, само че на разстояние от 300 км., те съвсем напълно са подценени както от медиите, по този начин и от външните политици.
Африн е очевидец на началото на покруса, която може да бъде толкоз неприятна, или даже по-лоша от всичко, което се следи в днешния Източен Гута или в Източен Алепо през 2016 година Натъквайки се на фотосите на децата, заровени под разрушен бетон, би трябвало да се търси спомагателна информация, с цел да се знае дали смъртните случаи са на кюрди, убити от турските бомбардировки в Северна Сирия, или на хора в Източна Гута, заклани от сирийското държавно управление по същото време по същия метод. Най-голямата разлика сред двете обстановки е, че зверствата в Дамаск се разгласяват от медиите по целия свят, до момента в който в кюрдския случай те се смятат като надали заслужаващи да се загатва за тях.
През предходната седмица в Африн, обсадата към гъсто популации регион се стегна, и броят на жертвите се усили – 220 убити и 600 ранени цивилни, оповестиха кюрдските здравни управляващи. Страданието наподобява отива все по на зле. Турското нахлуване се форсира, нещо, за което кюрдите считат, че се случва, защото Турция знае, че вниманието на интернационалната общественост е фокусирано извънредно върху Източна Гута. В четвъртък турските сили оповестиха, че са завзели огромния и стратегически ситуиран град Джиндерес, югоизточно от град Африн. Последният е най-големия градски зцентър в региона, в който по-голяма част от популацията в региона е потърсило леговище. Такъв безпорядък е в Сирия, че никой не знае какъв брой хора са заклещени в Африн – Организация на обединените нации дава цифрата 323 000, а кюрдските водачи приказват, че са близо един милион.
Като територия Афлин е към три пъти повече от Източна Гута преди последната атака на сирийските държавни сили, само че, както видяхме при други обсади в Сирия и Ирак, цивилните жертви се усилват толкоз повече, колкото обсаждащите натъпкват хората във все по-малки региони. Преди няколко дни станцията за водоснабдяване на Африн беше ударена, което сви достъпа до питейна вода.
Както и при Източна Гута има яростен спор за това дали локалните поданици са свободни да изоставен Африн или са държани като " човешки щитове ". Елхам Ахмад, съпредседател на Сирийския Демократически съвет, който управлява следените от кюрдите региони и преди малко се е върнал от Африн, отхвърли това и ми сподели, че хората са свободни да изоставен.
Както в Източна Гута, къде могат да отидат тези небогати хора в Африн, в случай че изоставен домовете си? В най-хубавия случай те ще се окажат в бежански лагер, а тръгването по пътя към него може да не е най-безопасното, както демонстрира упоменатото видео със хванатите кюрди. Африн е на известно разстояние от главните региони с кюрдско малцинство, а пътят до там заобикаля позициите на турската войска и минава през територия, следена от сирийското държавно управление.
Сред аргументите, заради които кюрдите в Африн остават там, е природата на турските сили, които нахлуха в града на 20 януари. Има постоянни турски войски и специфични сили, само че също по този начин и 25 000 бойци, настоящи под чадъра на Свободната сирийска войска. Но доказателствата от фронтовата линия и от някогашни членове на ССА и „ Ислямска страна “ (ИД) допускат, че доста от тях са закоравели в борбите ислямисти, които преди този момент са се сражавали св редиците или на страната на ИД и „ Ал Кайда “. Те ненавиждат подкрепяните от Съединени американски щати кюрди, които държат 25% от Сирия, като една от главните аргументи за успеха против ислямистите в борбата за Сирия. Никой кюрд, който падне в ръцете им, няма да бъде в сигурност.
Кюрдите имат спомагателен боязън, че ще станат жертви на акция за етническо пречистване, при която те ще бъдат прочистени напълно или частично от Африн. Този анклав обичайно е едно от главните области с тяхно болшинство, само че в деня след нахлуването президентът Реджеп Тайип Ердоган сподели, че " 55% от Африн е арабски, 35% са кюрдите ". Той добави, че задачата на Турция е " да върне Африн назад в ръцете на неговите притежатели “. Това е опасност, която е още по-опасна, тъй като по време на сирийската война към този момент се прави сектантско и етническо пречистване, въпреки че отстраняването на избрана етническа група от Африн би било по-голямо от по-ранните такива образци. Отпътуването на кюрдите би имало преимущество от турската позиция за основаване на мощен сунитски арабски блок на север от Алепо, който би бил под негово въздействие.
Кюрдите от Африн може да свършат като гърците в Кипър, които избягаха или бяха изведени от северната част на острова при турската инвазия през 1974 година и към момента се пробват да се върнат по домовете си 44 година по-късно.
От 2011 година се сблъсквам с небалансирания метод, по който сирийската война се отразява от медиите. Особено внимание бе обърнато на страданията, нанесени на хората от Източен Алепо през 2016 година при офанзива на сирийското държавно управление и съветските въздушни удари, само че съвсем не се вижда съвсем цялостното заличаване на държания от ИД Рака, с всеобщи цивилни жертви, осъществено от водената от Съединени американски щати коалиция.
Отдавам този образец на нееднакво отразяване на войната на по-голямото умеене и запаси на сирийската съпротива при записването и публикуването на зверствата, осъществени от сирийското държавно управление и неговите съдружници. ИД не обръщаше внимание на ориста на цивилни, които бяха под неин надзор. В Африн няма дефицит на филм за страданията на цивилни, само че просто не са необятно публикувани или отпечатани. В доста връзки ролята на интернационалните медии в сирийската война е била частична и подвеждаща, както воюващите страни в страната или техните задгранични спонсори.
Автор: Патрик Кокбърн за The Independent
Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ