На Запада не му останаха съюзници против Путин и Си
На Запад още веднъж, както през 1941 година,те събират коалиция, с цел да водят война с Русия - това изказване на Сергей Лавров звучи мощно даже в днешните бурни времена. Външният министър беше допустимо най-конкретен:
" Имаме малко илюзии, че настоящето русофобско обвиняване на Европейски Съюз по някакъв метод ще се " разтвори " или ще се промени в обозрим или дълготраен проект. Пътят, който европейците избраха, припомня за началото на Втората международна война. Хитлер събра забележителна, в случай че не по-голямата част от европейските страни за войната против Съюз на съветските социалистически републики.Точно в този момент по същия метод,включително Европейски Съюз дружно с НАТО,събират съвременна коалиция за битка и като цяло - война с Руската федерация. Ще следим деликатно всичко това. "
Такъв изострен коментар последва в отговор на въпрос за даване на Украйна статут на кандидат-членка на Европейски Съюз - и след напомнянията на министъра, че Москва " постоянно е изхождала от обстоятелството, че Европейски Съюз не е военно-политически блок. За разлика от Северноатлантическият алианс, развиването на връзките му с всички страни, които желаят, не съставлява опасност или опасности за нас. " Тук няма изключително несъгласие – тъй като акцентът е върху обстоятелството, че това е предходната позиция на Русия, а в този момент в Москва са наясно, че „ през последните няколко години Европейският съюз мощно се е развил, в случай че не и имитирал, в посоката на придобиване на нападателна идеологическа основа, на първо място русофобска “.
Ето за какво Лавров си разреши да съпостави пътя, стихотворец от Европейски Съюз, с пътя на Хитлер – въпреки всичко невоенният темперамент на Европейския съюз не значи, че той не може да се трансформира в инструмент в ръцете на военните блокове. И тъкмо това се случва: Европейски Съюз, който преди беше „ гражданско олицетворение на НАТО “, от ден на ден се трансформира в събирателен пункт даже не на европейска, а на международна коалиция. И освен против Русия.
Следващата седмица ще бъде хазаин на срещата на върха на НАТО, на която за първи път ще участват водачите на Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея. Тоест Северноатлантическият алианс притегля тихоокеанските страни – какво е това, в случай че не стъпка към формалното му преобразяване в световно? Всъщност и преди е било по този начин – заради световните упоритости и световното наличие на Съединени американски щати (и британците и французите, които излизат оттатък Европа), само че все пак във връзка с военните си цели си остана точно атлантически и европейски. Участието на четирите тихоокеански страни е категоричен сигнал към Китай, че Америка възнамерява световно ограничение на Поднебесната империя - освен в тихоокеанското направление със личните си сили и силите на своите съдружници, само че и в Европа с присъединяване на силите на Стария свят.
Да, към този момент формалното разширение на НАТО до Тихия океан няма да стане - европейците изрично не са подготвени за това. Но това е единствено въпрос на време, тъй като и европейците нямаше да разрушават незабавно тенджерите с Русия, те бяха готови за това за осем години. Китай към момента не е разпознат като директна опасност, само че ще бъде упоменат в новата тактика на НАТО като страна, чийто напредък съставлява предизвикателство за ползите, полезностите и сигурността на Алианса.
В последна сметка в действителност няма значение дали световното НАТО въобще има смисъл или е по-добре за американците да имат два обособени съюза, един против Русия в Европа и един против Китай в Азия. Много по-трудно е обаче да се събере втори съюз - даже не всички от четирите страни, поканени на срещата на върха на НАТО, са подготвени да се причислят към намерено антикитайски блок. Затова в този момент е по-лесно за Съединени американски щати да изградят общ фронт против „ властническите ревизионистки сили “, т.е. Русия и Китай, представяйки нашите страни като единствена опасност за „ демократичния международен ред “.
Европа играе решаваща роля в построяването на тази коалиция освен като един от двата съставния елемент на Запада, само че и като мощ, която би трябвало да притегли други центрове на мощ и страни да вземат участие в обединението: азиатски, африкански и латиноамерикански. Въпреки че Европейският съюз няма поредна обща външна политика, страните членки имат огромно въздействие в разнообразни елементи на света (включително някогашните колонии) – това са опциите за интензивно набиране на нови членове на „ антиревизионисткия “ алианс.
Добре ли върви тази работа? Не, и последните четири месеца бяха ясно удостоверение за това. По-голямата част от страните в света не се подписаха за антируските наказания – макар че бяха убеждавани по всевъзможен метод или даже принуждавани да го създадат освен от англосаксонците, само че и от европейците. Освен това дейната работа на Запада провокира отклик. Москва и Пекин, които преди този момент се застъпваха за събирането на всички сили, недоволни от западния глобалистки план, в този момент ускориха работата си.
Пример за това беше неотдавнашната среща на високо ниво на БРИКС - същата " Голяма петорка ", която от ден на ден се опълчва на западната " Голяма седмица ". Домакин на срещата беше Китай и макар че се организира във видео формат, във втория ѝ ден се състоя доста значимо събитие: срещата на БРИКС плюс, в която участваха още 13 страни. Самият формат се появи преди пет години, нормално описът с участниците в него се образува от страната хазаин и включва доста страни от района, към който принадлежи или с който граничи. Но този път, с изключение на такива страни, има и други значими.
Имаше две страни от Г-20 - Индонезия и Аржентина, три значими страни от ислямския свят - Египет, Иран и Алжир, три страни от Югоизточна Азия - Тайланд, Малайзия и Камбоджа, една от най-големите африкански страни Етиопия и актуалният ръководител на Африканския съюз, президентът на Сенегал. Бяха показани две страни от Централна Азия, Казахстан и Узбекистан. И даже Океания не беше забравена - Фиджи беше от нея.
Най-важното е, че съвсем половината от тези страни (и най-големите от тях) претендират за присъединение към БРИКС. И в случай че преди разширението на " Голямата петорка " се третираше внимателно, в този момент настроението стартира да се трансформира. Това се потвърждава от изявленията на Си Цзинпин и Путин.
Китайският президент акцентира, че „ през последните години доста страни показаха интерес да се причислят към нашата петица: „ Естествено, новите членове ще вдъхнат свежа кръв на съдействието на БРИКС, ще усилят неговото посланичество и престиж. Тази година въпросът за разширението на БРИКС беше предметно обсъждан на разнообразни места. Считам за оправдано този развой да се насърчи, с цел да се обединят повече мислещи хора към Петте. "
А Владимир Путин означи, че „ уместността на взаимоотношението с сътрудници, които споделят нашите полезности, се е нараснала фрапантно в актуалните условия на дисбаланс в интернационалните връзки “.
Разбира се, БРИКС не е боен съюз, само че това е неговата мощ, а не уязвимост. Тъй като е належащо да се противопоставим на опитите на излизащия англосаксонски план да разшири господството си, на първо място, не във военната повърхност (Русия и Китай по този начин или другояче не не помнят за това - в това число заедно), а във финансовата, комерсиалната, логистичната, идеологическата. И тук са значими всички съществени играчи, които разчитат на по-нататъшното образуване на многополюсен свят, създаване на нови (алтернативни на англосаксонските) световни механизми на взаимоотношение, както и подсилване на личната си самостоятелност. Индонезия и Египет, Аржентина и Иран, Малайзия и Алжир - всички те желаят да се причислят към БРИКС. Но ги има и Саудитска Арабия и ОАЕ, Мексико и Турция, които гледат към " петицата ". Тоест капацитетът на „ Голямата петорка “ в действителност е доста огромен – и това е най-хубавият ни отговор на обединението, която Западът се пробва да събере.
Това е нашият отговор, само че в това време и китайският. Защото, както сподели Си Цзинпин, „ Нашата епоха е изпълнена както с провокации, по този начин и с очаквания, ние би трябвало трезво да оценим наклонността на международното развиване, да изградим убеденост, да съберем волята си в пестник и да обединим напъните си за поощряване на световното развиване "
Глобално развиване – т.е. развиването на целия свят, при което Западът към този момент няма да може да постанова своята воля и своите правила на всички останали. Е, руснаците и китайците знаят по какъв начин да съберат волята си в пестник - и могат да покажат на останалите образец по какъв начин се прави.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
" Имаме малко илюзии, че настоящето русофобско обвиняване на Европейски Съюз по някакъв метод ще се " разтвори " или ще се промени в обозрим или дълготраен проект. Пътят, който европейците избраха, припомня за началото на Втората международна война. Хитлер събра забележителна, в случай че не по-голямата част от европейските страни за войната против Съюз на съветските социалистически републики.Точно в този момент по същия метод,включително Европейски Съюз дружно с НАТО,събират съвременна коалиция за битка и като цяло - война с Руската федерация. Ще следим деликатно всичко това. "
Такъв изострен коментар последва в отговор на въпрос за даване на Украйна статут на кандидат-членка на Европейски Съюз - и след напомнянията на министъра, че Москва " постоянно е изхождала от обстоятелството, че Европейски Съюз не е военно-политически блок. За разлика от Северноатлантическият алианс, развиването на връзките му с всички страни, които желаят, не съставлява опасност или опасности за нас. " Тук няма изключително несъгласие – тъй като акцентът е върху обстоятелството, че това е предходната позиция на Русия, а в този момент в Москва са наясно, че „ през последните няколко години Европейският съюз мощно се е развил, в случай че не и имитирал, в посоката на придобиване на нападателна идеологическа основа, на първо място русофобска “.
Ето за какво Лавров си разреши да съпостави пътя, стихотворец от Европейски Съюз, с пътя на Хитлер – въпреки всичко невоенният темперамент на Европейския съюз не значи, че той не може да се трансформира в инструмент в ръцете на военните блокове. И тъкмо това се случва: Европейски Съюз, който преди беше „ гражданско олицетворение на НАТО “, от ден на ден се трансформира в събирателен пункт даже не на европейска, а на международна коалиция. И освен против Русия.
Следващата седмица ще бъде хазаин на срещата на върха на НАТО, на която за първи път ще участват водачите на Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея. Тоест Северноатлантическият алианс притегля тихоокеанските страни – какво е това, в случай че не стъпка към формалното му преобразяване в световно? Всъщност и преди е било по този начин – заради световните упоритости и световното наличие на Съединени американски щати (и британците и французите, които излизат оттатък Европа), само че все пак във връзка с военните си цели си остана точно атлантически и европейски. Участието на четирите тихоокеански страни е категоричен сигнал към Китай, че Америка възнамерява световно ограничение на Поднебесната империя - освен в тихоокеанското направление със личните си сили и силите на своите съдружници, само че и в Европа с присъединяване на силите на Стария свят.
Да, към този момент формалното разширение на НАТО до Тихия океан няма да стане - европейците изрично не са подготвени за това. Но това е единствено въпрос на време, тъй като и европейците нямаше да разрушават незабавно тенджерите с Русия, те бяха готови за това за осем години. Китай към момента не е разпознат като директна опасност, само че ще бъде упоменат в новата тактика на НАТО като страна, чийто напредък съставлява предизвикателство за ползите, полезностите и сигурността на Алианса.
В последна сметка в действителност няма значение дали световното НАТО въобще има смисъл или е по-добре за американците да имат два обособени съюза, един против Русия в Европа и един против Китай в Азия. Много по-трудно е обаче да се събере втори съюз - даже не всички от четирите страни, поканени на срещата на върха на НАТО, са подготвени да се причислят към намерено антикитайски блок. Затова в този момент е по-лесно за Съединени американски щати да изградят общ фронт против „ властническите ревизионистки сили “, т.е. Русия и Китай, представяйки нашите страни като единствена опасност за „ демократичния международен ред “.
Европа играе решаваща роля в построяването на тази коалиция освен като един от двата съставния елемент на Запада, само че и като мощ, която би трябвало да притегли други центрове на мощ и страни да вземат участие в обединението: азиатски, африкански и латиноамерикански. Въпреки че Европейският съюз няма поредна обща външна политика, страните членки имат огромно въздействие в разнообразни елементи на света (включително някогашните колонии) – това са опциите за интензивно набиране на нови членове на „ антиревизионисткия “ алианс.
Добре ли върви тази работа? Не, и последните четири месеца бяха ясно удостоверение за това. По-голямата част от страните в света не се подписаха за антируските наказания – макар че бяха убеждавани по всевъзможен метод или даже принуждавани да го създадат освен от англосаксонците, само че и от европейците. Освен това дейната работа на Запада провокира отклик. Москва и Пекин, които преди този момент се застъпваха за събирането на всички сили, недоволни от западния глобалистки план, в този момент ускориха работата си.
Пример за това беше неотдавнашната среща на високо ниво на БРИКС - същата " Голяма петорка ", която от ден на ден се опълчва на западната " Голяма седмица ". Домакин на срещата беше Китай и макар че се организира във видео формат, във втория ѝ ден се състоя доста значимо събитие: срещата на БРИКС плюс, в която участваха още 13 страни. Самият формат се появи преди пет години, нормално описът с участниците в него се образува от страната хазаин и включва доста страни от района, към който принадлежи или с който граничи. Но този път, с изключение на такива страни, има и други значими.
Имаше две страни от Г-20 - Индонезия и Аржентина, три значими страни от ислямския свят - Египет, Иран и Алжир, три страни от Югоизточна Азия - Тайланд, Малайзия и Камбоджа, една от най-големите африкански страни Етиопия и актуалният ръководител на Африканския съюз, президентът на Сенегал. Бяха показани две страни от Централна Азия, Казахстан и Узбекистан. И даже Океания не беше забравена - Фиджи беше от нея.
Най-важното е, че съвсем половината от тези страни (и най-големите от тях) претендират за присъединение към БРИКС. И в случай че преди разширението на " Голямата петорка " се третираше внимателно, в този момент настроението стартира да се трансформира. Това се потвърждава от изявленията на Си Цзинпин и Путин.
Китайският президент акцентира, че „ през последните години доста страни показаха интерес да се причислят към нашата петица: „ Естествено, новите членове ще вдъхнат свежа кръв на съдействието на БРИКС, ще усилят неговото посланичество и престиж. Тази година въпросът за разширението на БРИКС беше предметно обсъждан на разнообразни места. Считам за оправдано този развой да се насърчи, с цел да се обединят повече мислещи хора към Петте. "
А Владимир Путин означи, че „ уместността на взаимоотношението с сътрудници, които споделят нашите полезности, се е нараснала фрапантно в актуалните условия на дисбаланс в интернационалните връзки “.
Разбира се, БРИКС не е боен съюз, само че това е неговата мощ, а не уязвимост. Тъй като е належащо да се противопоставим на опитите на излизащия англосаксонски план да разшири господството си, на първо място, не във военната повърхност (Русия и Китай по този начин или другояче не не помнят за това - в това число заедно), а във финансовата, комерсиалната, логистичната, идеологическата. И тук са значими всички съществени играчи, които разчитат на по-нататъшното образуване на многополюсен свят, създаване на нови (алтернативни на англосаксонските) световни механизми на взаимоотношение, както и подсилване на личната си самостоятелност. Индонезия и Египет, Аржентина и Иран, Малайзия и Алжир - всички те желаят да се причислят към БРИКС. Но ги има и Саудитска Арабия и ОАЕ, Мексико и Турция, които гледат към " петицата ". Тоест капацитетът на „ Голямата петорка “ в действителност е доста огромен – и това е най-хубавият ни отговор на обединението, която Западът се пробва да събере.
Това е нашият отговор, само че в това време и китайският. Защото, както сподели Си Цзинпин, „ Нашата епоха е изпълнена както с провокации, по този начин и с очаквания, ние би трябвало трезво да оценим наклонността на международното развиване, да изградим убеденост, да съберем волята си в пестник и да обединим напъните си за поощряване на световното развиване "
Глобално развиване – т.е. развиването на целия свят, при което Западът към този момент няма да може да постанова своята воля и своите правила на всички останали. Е, руснаците и китайците знаят по какъв начин да съберат волята си в пестник - и могат да покажат на останалите образец по какъв начин се прави.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ