Парламентът бламира правителството за газовото дело на ЕК
На закрито съвещание Народното събрание задължи държавното управление да апелира до дъно газовото дело пред съда Европейски Съюз
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Газовата мрежа на тезгяха?
Антимонополното дело на Европейска комисия за газовия пазар в България може да приключи с влизането на стратегически вложител в " Булгартрансгаз "
5 май 2017
България е предложила на Европейска комисия разнообразни разновидности за " Булгартрансгаз "
Единият планува делене на оператора от собствеността върху газопреносната мрежа
3 юли 2016
Брюксел не има вяра на българската газова политика
Европейската комисия упорства България да демонополизира " Булгартрансгаз "
29 юни 2016 На закрито съвещание на Народното събрание в петък депутатите взеха решение България да не признава виновност по така наречен газово дело на Европейската комисия против " Булгаргаз ", " Булгартрансгаз " и Българския енергиен холдинг (БЕХ) за това, че са попречили други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната.
Наказателна процедура стартира поради тъжба на " Овергаз " от 2011 година, като през 2015 година Европейска комисия формулира съмненията си за нарушаване. Делото се чака да завърши до края на годината с санкция, защото Брюксел не намира предложенията на държавното управление за задоволителни да поправят обстановката на газовия пазар.
Точно за това депутатите желаят министърът на енергетиката Теменужка Петкова и енергийните сдружения да подхващат нужните ограничения, тъй че процесуалните представители на страната да не признават изказванията за нарушавания на антимонополното законодателство и да апелират всевъзможни наложени финансови наказания.
Защо Народното събрание
Повод за свикването на закритото съвещание в петък е решението на държавното управление (с което " Капитал " разполага) да признае виновност пред Европейска комисия. Източници от ръководещото болшинство настояват, че то е взето преди двайсетина дни. То не е огласено обществено, тъй като не е минало на постоянно съвещание на Министерски съвет, а е взето на автограф. Предложението е импортирано от енергийния министър Теменужка Петкова и вицепремиера Томислав Дончев.
Според депутати от болшинството, както и отБСП, в случай че България признае виновност, това може да докара до лавина от искове на наранени газови сдружения. Според тях искът на " Овергаз " по арбитражното дело за възпрепятстван достъп до газопреносната мрежа е за малко над 202 милиона евро. " Освен " Овергаз " искания могат да предявят още всички търговци на газ, както и цялата промишленост, която употребява газ. Ако признаем виновност, съдът по-лесно ще удовлетвори исковете им ", уточни народен представител пред " Капитал ". Противниците на държавното решение считат, че в случай че не България не се признае за отговорна, тези компании ще би трябвало да потвърждават, че са претърпели загуби от монополното състояние на " Булгартрансгаз ". Заедно с това, признаването на виновност ще значи също, че страната ни е съгласна с всички констатации на Европейска комисия по делото.
Предложението за решението на Народното събрание беше импортирано от Желю Бойчев и Таско Ерменков от Българска социалистическа партия и съгласно депутати - подкрепено единомислещо в пленарната зала. Ден по-рано, в четвъртък, въпросът беше разискван на закрито съвещание в комисията по енергетика, на което бяха изслушани изпълнителните шефове на " Български енергиен холдинг ", " Булгартрансгаз " и " Булгаргаз ". Заседанието беше свикано по искане на Таско Ерменков от Българска социалистическа партия и група народни представители.
Мотивите на депутатите
В претекстовете на решението на Народното събрание се напомня, че още през 2015 година Еврокомисията е описала хипотетичното нарушаване на БЕХ и газовите сдружения, които в следствие са отправили възражения. На 9 ноември т. година обаче министър Петкова е уведомила Комисията по енергетика, че Европейска комисия е отхвърлила всички направени от българската страна в хода на делото оферти за вдишване на задължения и има намерение да завърши разногласието със забранително решение по реда на член 7 от Регламент 1/2003. Според Петкова Брюксел ще наложи и финансови наказания, които могат да стигнат до 330 млн. евро. Според европейския правилник глобата може да бъде в границите на сред 6% и 10% от годишния оборот на БЕХ.
Мотивите на държавното управление
Като опция на този излаз, споделя тя, Европейска комисия е предложила опция за съдействие от българка страна със признание на виновност. Това включва три детайла: признание на нарушаването, даване на процедурни удобства за достъп до газовата мрежа и структурни ограничения, включващи изваждането на " Булгартансгаз " и " Булгаргаз " от БЕХ, привличането на частни вложители или оператори и други. При този сюжет вероятната глоба би могла да се понижи повече от три пъти - до към 100 млн. евро. Според държавното управление това е по-изгодно за страната.
В отчета на министър Петкова написа, че " процесуалните представители на страната показват, че няма гаранции делото да бъде извоювано, а съществува опция съдът на Европейски Съюз да усили размера на наложената глоба ". Освен това при вероятно обжалване ще има спомагателни разноски, свързани с заплащане на лихви, правосъдни разходи и адвокатски хонорари. " На процедура при тази догадка ще бъде пропусната опцията за минимизиране разноските и обезпечаване на оптималната финансова и имуществена отбрана за " Булгаргаз ", " Булгартрансгаз ", БЕХ и българската страна ", обобщава Теменужка Петкова.
Но депутатите са на противоположно мнение. " След като се запознахме с параметрите на двата разновидността за привършване на делото, считаме че минусите на " съдействието " надвишават възможните изгоди от него. Признаване на нарушаване, приемане на отговорност и финансова глоба за него би довело до съществени финансови и репутационни последствия за българската енергетика ", написа в претекстовете на решението им.
Спор за сходни вреди
Спорният въпрос е дали да се одобри предложенеито на Европейска комисия и да се признае виновност в подмяна на по-малка санкция или пък да се апелира до дъно, макар огромния късмет за загуба на делото и налагането на три пъти по-голяма санкция.
От една страна първата алтернатива наподобява по-приемлива, само че тя би разрешила на други компании мигновено да предяват искания против България - че също както на " Овергаз " е лимитирала правото им на достъп до газовата инфраструктура. Докато втората опция с обжалването до край би дала един интервал от 3-4 години, в който няма да произтече нищо. Но пък, както споделя министър Петкова, в случай че България бъде наказана, разноските ще са още по-високи, а засегнатите компании отново могат да изискат обезщетение.
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Газовата мрежа на тезгяха?
Антимонополното дело на Европейска комисия за газовия пазар в България може да приключи с влизането на стратегически вложител в " Булгартрансгаз "
5 май 2017
България е предложила на Европейска комисия разнообразни разновидности за " Булгартрансгаз "
Единият планува делене на оператора от собствеността върху газопреносната мрежа
3 юли 2016
Брюксел не има вяра на българската газова политика
Европейската комисия упорства България да демонополизира " Булгартрансгаз "
29 юни 2016 На закрито съвещание на Народното събрание в петък депутатите взеха решение България да не признава виновност по така наречен газово дело на Европейската комисия против " Булгаргаз ", " Булгартрансгаз " и Българския енергиен холдинг (БЕХ) за това, че са попречили други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната.
Наказателна процедура стартира поради тъжба на " Овергаз " от 2011 година, като през 2015 година Европейска комисия формулира съмненията си за нарушаване. Делото се чака да завърши до края на годината с санкция, защото Брюксел не намира предложенията на държавното управление за задоволителни да поправят обстановката на газовия пазар.
Точно за това депутатите желаят министърът на енергетиката Теменужка Петкова и енергийните сдружения да подхващат нужните ограничения, тъй че процесуалните представители на страната да не признават изказванията за нарушавания на антимонополното законодателство и да апелират всевъзможни наложени финансови наказания.
Защо Народното събрание
Повод за свикването на закритото съвещание в петък е решението на държавното управление (с което " Капитал " разполага) да признае виновност пред Европейска комисия. Източници от ръководещото болшинство настояват, че то е взето преди двайсетина дни. То не е огласено обществено, тъй като не е минало на постоянно съвещание на Министерски съвет, а е взето на автограф. Предложението е импортирано от енергийния министър Теменужка Петкова и вицепремиера Томислав Дончев.
Според депутати от болшинството, както и отБСП, в случай че България признае виновност, това може да докара до лавина от искове на наранени газови сдружения. Според тях искът на " Овергаз " по арбитражното дело за възпрепятстван достъп до газопреносната мрежа е за малко над 202 милиона евро. " Освен " Овергаз " искания могат да предявят още всички търговци на газ, както и цялата промишленост, която употребява газ. Ако признаем виновност, съдът по-лесно ще удовлетвори исковете им ", уточни народен представител пред " Капитал ". Противниците на държавното решение считат, че в случай че не България не се признае за отговорна, тези компании ще би трябвало да потвърждават, че са претърпели загуби от монополното състояние на " Булгартрансгаз ". Заедно с това, признаването на виновност ще значи също, че страната ни е съгласна с всички констатации на Европейска комисия по делото.
Предложението за решението на Народното събрание беше импортирано от Желю Бойчев и Таско Ерменков от Българска социалистическа партия и съгласно депутати - подкрепено единомислещо в пленарната зала. Ден по-рано, в четвъртък, въпросът беше разискван на закрито съвещание в комисията по енергетика, на което бяха изслушани изпълнителните шефове на " Български енергиен холдинг ", " Булгартрансгаз " и " Булгаргаз ". Заседанието беше свикано по искане на Таско Ерменков от Българска социалистическа партия и група народни представители.
Мотивите на депутатите
В претекстовете на решението на Народното събрание се напомня, че още през 2015 година Еврокомисията е описала хипотетичното нарушаване на БЕХ и газовите сдружения, които в следствие са отправили възражения. На 9 ноември т. година обаче министър Петкова е уведомила Комисията по енергетика, че Европейска комисия е отхвърлила всички направени от българската страна в хода на делото оферти за вдишване на задължения и има намерение да завърши разногласието със забранително решение по реда на член 7 от Регламент 1/2003. Според Петкова Брюксел ще наложи и финансови наказания, които могат да стигнат до 330 млн. евро. Според европейския правилник глобата може да бъде в границите на сред 6% и 10% от годишния оборот на БЕХ.
Мотивите на държавното управление
Като опция на този излаз, споделя тя, Европейска комисия е предложила опция за съдействие от българка страна със признание на виновност. Това включва три детайла: признание на нарушаването, даване на процедурни удобства за достъп до газовата мрежа и структурни ограничения, включващи изваждането на " Булгартансгаз " и " Булгаргаз " от БЕХ, привличането на частни вложители или оператори и други. При този сюжет вероятната глоба би могла да се понижи повече от три пъти - до към 100 млн. евро. Според държавното управление това е по-изгодно за страната.
В отчета на министър Петкова написа, че " процесуалните представители на страната показват, че няма гаранции делото да бъде извоювано, а съществува опция съдът на Европейски Съюз да усили размера на наложената глоба ". Освен това при вероятно обжалване ще има спомагателни разноски, свързани с заплащане на лихви, правосъдни разходи и адвокатски хонорари. " На процедура при тази догадка ще бъде пропусната опцията за минимизиране разноските и обезпечаване на оптималната финансова и имуществена отбрана за " Булгаргаз ", " Булгартрансгаз ", БЕХ и българската страна ", обобщава Теменужка Петкова.
Но депутатите са на противоположно мнение. " След като се запознахме с параметрите на двата разновидността за привършване на делото, считаме че минусите на " съдействието " надвишават възможните изгоди от него. Признаване на нарушаване, приемане на отговорност и финансова глоба за него би довело до съществени финансови и репутационни последствия за българската енергетика ", написа в претекстовете на решението им.
Спор за сходни вреди
Спорният въпрос е дали да се одобри предложенеито на Европейска комисия и да се признае виновност в подмяна на по-малка санкция или пък да се апелира до дъно, макар огромния късмет за загуба на делото и налагането на три пъти по-голяма санкция.
От една страна първата алтернатива наподобява по-приемлива, само че тя би разрешила на други компании мигновено да предяват искания против България - че също както на " Овергаз " е лимитирала правото им на достъп до газовата инфраструктура. Докато втората опция с обжалването до край би дала един интервал от 3-4 години, в който няма да произтече нищо. Но пък, както споделя министър Петкова, в случай че България бъде наказана, разноските ще са още по-високи, а засегнатите компании отново могат да изискат обезщетение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ