Просвещението
На всеки един човек желанието му е да разбере същността на времето и да се научи, по какъв начин да го управлява. Това предпочитание е толкоз мощно, колкото и желанието му да лети до звездите. Човек обаче, към този момент е бил отвън Земята, само че към момента не може да пътува във времето посредством личната си воля, а единствено може да се подчинява на нечия незнайна воля.
Мистериозния полет
Една такава публикация за пътешестване във времето е била написана през 1996 година в английския седмичник The Independent Wording. На поляната наоколо до къщата на някоя си Марта Крофорд аероплан с номер P-0327 “Curtiss “, (който е бил в употреба на американците по време на Втората международна война) е направил спешно кацане. Самолетът бил мощно развален, фюзелажът бил продънен на седем места, а резервоарите за гориво единствено по знамение останали непокътнати.
Марта Крофорд била първия човек, която се отзовала на помощ, както и първата, която намерила водача. Младежът с военна униформа бил доста бледен като едвам приказвал, а речта му приличала по-скоро на делириум на тежко болен мъж. Той настойчиво повтарял за борбата с фашистките асове и упорствал да го пуснат с цел да телефонира на командира на полка. Учудената жена го завела в къщата си и се обадила на доктор, който след прегледа на водача неотложно се свързал с военната болница, където и двамата отпътували след известно време.
В болничното заведение водачът, се показал като Джон Уокър, и непрестанно повтарял същата история. Той твърдял, че е лейтенант от американските военновъздушни сили, и че на 9 април 1944 година излетява на задача. Трима “Messerschmitts ” го атакуват, а Уокър смъква един от съперниците, само че силите са неравностойни и самолета му губи надзор над Па дьо Кале. Пилотът бил на път да изскочи от самолета с парашут, когато ярка мълния и неочаквана тишина безусловно го парализирали. Когато се събудил, самолета стремително се втурнал към земята, а в слушалките настъпило мъртва тишина, като неговите и непознатите самолети изчезнали някъде. Като по знамение той съумял да изравни самолета, и да стигне до брега, в полусъзнателно положение и да приземи самолета с празни резервоари на някакво поле.
Противовъздушната защита на Англия в действителност разкрила обекта, който се приближавал от Па дьо Кале към крайбрежието на Англия на дребна височина. Пилотът на самолета не дал отговор на настояванията от наземната работа и по-късно изцяло липсващ от радара като единствено ден по-късно бил открит покрай къщата на М. Крофорд.
Още по-интересна информация получил журналистът Джеймс О’Хара. След като преровил всички налични архиви, той събрал следната информация – самолетът с опашен номер P-0327 бил част от 123-та покривна ескадрила и липсващ безследно на 9 април 1944 година след въздушна борба с три противников самолета. Снимката на водача, който в действителност е кръстен Джон Уокър, не оставя подозрение, че е 25-годишният лейтенант на американските военновъздушни сили, липсващ през 1944 година, и индивидът, кацнал във Англия през 1996 година, са едно и също лице. Щетите по корпуса на самолета, които журналистът изследвал персонално, били безусловно свежи и същински. О’Хара не се съмнявал, че от офанзивата по самолета са минали единствено няколко часа, а не 52 години.
Въпреки това формалната версия на случилото се е следната:
Умират преди раждането
Уилям Грийн, млад, предстоящ артист, взе участие в фотосите на Бен Хур като каскадьор. Снимките се организират покрай град Кълвър Сити в Калифорния през 1925 година и по време на фамозното съревнование с колесници младият каскадьор изчезва безследно, безусловно пред снимачния екип. Въпреки мистериозния темперамент на случая, те не му придали изключително значение. Търсенето на артиста не траяло дълго, като той нямал семейство, а екипът на кино лентата трябвал да се реалокира на друго място.
Цялата тази история щяла да остане в забвение, в случай че не била находката на американските археолози, които намерили тялото на изчезналия артист не някъде другаде, а под пълен пласт замръзнала лава в античния Помпей! Тялото е разпознато с помощта на добре непокътната стоманена гривна на лявата китка. На гривната ясно се вижда релефното име на артиста, годината на фотосите и името на кино лентата. Всичко това би изглеждало като машинация, в случай че не вземем поради обстоятелството, че е съвсем невероятно да се направи действието. Ето по какъв начин Франк Рамане го разяснява (ръководител на групата археолози, който е работил по разкопките в Помпей): „ Разкопките на Помпей са деликатно защитавано място, с цел да може някой да влачи мъртвец там, и да направи всички тези нужни операции. Технически е невероятно да се сложи тяло под шестметров пласт лава ”.
Изригването на Везувий, което поставило завършек на съществуването на античния Помпей се случил през 79 година сл. н.е. Напълно необяснимо е с каква мощ и с каква цел нещастният артист Уилям Грийн е превозен освен от един континент на различен, само че и в далечното минало, с цел да почине в мъчителна гибел под потоци гореща лава 1900 години преди раждането му.
Помпей Посетител от бъдещето
Представени са разнообразни версии за естеството на появяването на близнаците. Може би това е отражение на аурата или астралното тяло, което се появява в този свят с предизвестия. Способността да се основават двойници имали от някои от най- могъщите магьосници, които ги употребявали за всевъзможни поръчки или за основаване на лични алибита. Така че за какво да не признаем, че двойниците сме самите ние, които сме пристигнали от бъдещето? Това би обяснило материалната конструкция на тези двойници, както са наричали двойниците през Средновековието. В края на краищата астралните тела най-често се показват като полупрозрачни призрачни фигури, които сигурно са неспособни да дадат подтик на отражението си.
Пътуването във времето не е безвредно занятие и може би, би било по-добре, в случай че те останат в областта на фантазията. Но неудържимото човешко любознание изисква способността най-малко да огледа в предишното, даже без способността да трансформира нещо там.
Отдръпване на воала
Според ръководителя на Воронежкия комитет за проучване на аномални феномени Генрих Силанов живите същества и другите материални обекти оставят своите следи в специфичен набор на електромагнитното лъчение на земната кора. При избрани условия тези излъчвания са толкоз мощни, че могат да бъдат записани на сензитивен фотографски филм. Това събитие било наречено от Силанов „ полева памет “. Снимките, направени от запалянковците, демонстрират разнообразни обекти, които просто не са могли да бъдат в фрагмента по време на фотосите. И по този начин, на фотографията на остаряла топола със строшен връх, ясно се вижда живата ѝ буйна корона. Сред клоните и тревата на горската поляна, можете ясно да видите лицето на художника Владимир Севастянов, който две години по-рано взе участие в експедицията и разпъва шатрата си на това място. Тази невероятна сбирка съдържа и фотоси от по-стари времена.
За страдание, съвсем всички фотоси са случайни и множеството изображения са размазани. Условията, които въздействат върху качеството на изображението, остават незнайни. Но членовете на Комитета не се отхвърлят от вярата да се научат изкуствено да подтикват паметта на полето благодарение на особено съоръжение, като те работят върху усъвършенстването на методите на правене на снимки и, може би, с помощта на техните старания, ние ще да можем да повдигнем мъгливата завеса на времето и да забележим със личните си очи делата на отминалите дни.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
