На всеки 20 дарения у нас по едно завещание
На всеки 20 дарения у нас се пада единствено по едно наследство. Това демонстрират данните на Имотния указател за първите три месеца на 2019 година, разказани от " Монитор ".
Тенденцията е, че българинът не разчита изключително на наследствата, сочи изследване на „ Монитор “. Справка в Агенцията по вписванията демонстрира, че инструментът се употребява най-много в София и огромните градове.
През първото тримесечие на 2019 година са оповестени 336 завети в цялата страна във връзка с парцели, 70 от които в София, по 19 в Пловдив и Русе, 20 във Варна и останалите в други обитаеми места. За същия интервал на 2018 година цифрата е 349 оповестени завети, а за цялата година броят им е 1667. През първото тримесечие на 2017 година оповестените завети в имотния указател са 347, а броят им за цялата година е 1725. По-голямата част от наследствата се афишират от нотариуси, а останалите, които са били подадени за предпазване в Агенция по вписванията, се афишират от арбитър по вписванията.
„ Голямата част от наследствата касаят предписание от страна на завещателя с притежаваните от него недвижими парцели все още на гибелта, като след оповестяването им се вписват в имотния указател. Има и завети, касаещи движими движимости, банкови сметки, интелектуални права, моторни транспортни средства и така нататък, като те не подлежат на регистриране в имотния указател ”, изясни пред „ Монитор “ ръководителят на Нотариалната камара Красимир Анадолиев.
Нотариалната камара има построена единна осведомителна система „ Единство “, която е разграничена на разнообразни модули, според от информацията, която се качва. Един от модулите касае наследствата. В тази система нотариусите отразяват информация за всички завети, депозирани за предпазване при тях или такива, които са оповестени, без да са съхранявани при нотариус. При информация в тази система, по името на завещателя може да се ревизира има ли подадено наследство, при кой нотариус и какъв му е статусът. В тази система са отразени формираните каузи за завети от 1998 година насам. Естествено, воля на завещателя е къде желае да съхранява наследството си. Може да реши да го съхранява в дома си, при родственик, на който има доверие, при юрист, при нотариус или на друго място.
„ Една от опциите е да бъде подадено за предпазване при нотариус. Когато е подадено за предпазване при нотариус, наследството е в запечатан плик и по този начин затворено се предава на нотариуса за предпазване. Нотариусът сформира протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е показало наследството, и от нотариуса, и се завежда в специфичен указател. Предаването на наследството може да стане от завещателя или от друго лице. Саморъчното наследство, предадено за бранене на нотариуса, може да бъде взето назад, само че единствено персонално от завещателя, за което се прави записка в специфичния указател, която се подписва от завещателя, двама очевидци и нотариуса – член 26 ЗН “, изясни Анадолиев.
Лице, у което се намира едно саморъчно наследство, би трябвало незабавно, откакто узнае за гибелта на завещателя, да желае оповестяването му от нотариуса. Нотариусът афишира наследството като сформира протокол, в който разказва положението на наследството и отбелязва неговото разпечатване. Протоколът са подписва от лицето, което е показало наследството и от нотариуса. Към протокола се ползва книгата, на която е написано наследството, преподписана на всяка страница от същите лица. „ Много значимо е да се означи, че нотариусът единствено съхранява наследството, а не е орган, който може да изследва дали едно наследство е неистинско или дали е написано от завещателя. Нотариусът даже не знае наличието на подадения при него запечатан плик и дали саморъчното наследство страда от някакви пороци. Нотариусът не прави каквито и да е нотариални удостоверявания на документа, представляващ наследството, а единствено нотариалните дейности, свързани със съхранението и оповестяването му. Документът е подобен, какъвто е показан пред нотариуса. Изключително е значимо да се знае това, когато се написа надали не че нотариусът заверява наследството. Това е фиктивен документ и е доста значимо да бъде опазен от външни намеси, с цел да не се стигне до неговото разваляне или заличаване. Затова и законът планува толкоз строга и официална процедура по съхраняването на наследствата “, добави Анадолиев.
Още по тематиката четете в хартиеното издание на " Монитор "!
Тенденцията е, че българинът не разчита изключително на наследствата, сочи изследване на „ Монитор “. Справка в Агенцията по вписванията демонстрира, че инструментът се употребява най-много в София и огромните градове.
През първото тримесечие на 2019 година са оповестени 336 завети в цялата страна във връзка с парцели, 70 от които в София, по 19 в Пловдив и Русе, 20 във Варна и останалите в други обитаеми места. За същия интервал на 2018 година цифрата е 349 оповестени завети, а за цялата година броят им е 1667. През първото тримесечие на 2017 година оповестените завети в имотния указател са 347, а броят им за цялата година е 1725. По-голямата част от наследствата се афишират от нотариуси, а останалите, които са били подадени за предпазване в Агенция по вписванията, се афишират от арбитър по вписванията.
„ Голямата част от наследствата касаят предписание от страна на завещателя с притежаваните от него недвижими парцели все още на гибелта, като след оповестяването им се вписват в имотния указател. Има и завети, касаещи движими движимости, банкови сметки, интелектуални права, моторни транспортни средства и така нататък, като те не подлежат на регистриране в имотния указател ”, изясни пред „ Монитор “ ръководителят на Нотариалната камара Красимир Анадолиев.
Нотариалната камара има построена единна осведомителна система „ Единство “, която е разграничена на разнообразни модули, според от информацията, която се качва. Един от модулите касае наследствата. В тази система нотариусите отразяват информация за всички завети, депозирани за предпазване при тях или такива, които са оповестени, без да са съхранявани при нотариус. При информация в тази система, по името на завещателя може да се ревизира има ли подадено наследство, при кой нотариус и какъв му е статусът. В тази система са отразени формираните каузи за завети от 1998 година насам. Естествено, воля на завещателя е къде желае да съхранява наследството си. Може да реши да го съхранява в дома си, при родственик, на който има доверие, при юрист, при нотариус или на друго място.
„ Една от опциите е да бъде подадено за предпазване при нотариус. Когато е подадено за предпазване при нотариус, наследството е в запечатан плик и по този начин затворено се предава на нотариуса за предпазване. Нотариусът сформира протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е показало наследството, и от нотариуса, и се завежда в специфичен указател. Предаването на наследството може да стане от завещателя или от друго лице. Саморъчното наследство, предадено за бранене на нотариуса, може да бъде взето назад, само че единствено персонално от завещателя, за което се прави записка в специфичния указател, която се подписва от завещателя, двама очевидци и нотариуса – член 26 ЗН “, изясни Анадолиев.
Лице, у което се намира едно саморъчно наследство, би трябвало незабавно, откакто узнае за гибелта на завещателя, да желае оповестяването му от нотариуса. Нотариусът афишира наследството като сформира протокол, в който разказва положението на наследството и отбелязва неговото разпечатване. Протоколът са подписва от лицето, което е показало наследството и от нотариуса. Към протокола се ползва книгата, на която е написано наследството, преподписана на всяка страница от същите лица. „ Много значимо е да се означи, че нотариусът единствено съхранява наследството, а не е орган, който може да изследва дали едно наследство е неистинско или дали е написано от завещателя. Нотариусът даже не знае наличието на подадения при него запечатан плик и дали саморъчното наследство страда от някакви пороци. Нотариусът не прави каквито и да е нотариални удостоверявания на документа, представляващ наследството, а единствено нотариалните дейности, свързани със съхранението и оповестяването му. Документът е подобен, какъвто е показан пред нотариуса. Изключително е значимо да се знае това, когато се написа надали не че нотариусът заверява наследството. Това е фиктивен документ и е доста значимо да бъде опазен от външни намеси, с цел да не се стигне до неговото разваляне или заличаване. Затова и законът планува толкоз строга и официална процедура по съхраняването на наследствата “, добави Анадолиев.
Още по тематиката четете в хартиеното издание на " Монитор "!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ