Значението на стратегическия фактор при оценка на развитието в Русия и комунистически Китай
На вниманието на господин Джеймс Улси, шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ
Аз съм дезертьор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който дойде в Съединени американски щати през 1961, с цел да предизвести американското държавно управление за дълготрайната руска тактика за погром на Съединените щати. През октомври 1961 предадох на господин McCone, тогавашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, наличието на отчет на Шелепин, някогашен ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), изнесен на конференция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1959. Докладът съдържаше апел за основаването на следена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “опозиция ” в Съветския съюз като основна част от тактика, водеща до бъдеща либерализация на режима.
След 1963 аз аргументирах, че необятно огласените китайско-съветски разлики имат за цел да скрият общата китайско-съветска тактика, с други думи, че “разцеплението ” е взаимна стратегическа интервенция, с цел да бъде измамен Западът. Между 1963 и 1969 моята позиция за “разцеплението ” беше обсъждана в Централно разузнавателно управление на САЩ. Имам съображение да считам, че информацията за съществуването на вътрешен спор в Централно разузнавателно управление на САЩ е изтекла към Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и посредством него към руското управление, което взема фрапантни ограничения, с цел да позволи разногласието в Централно разузнавателно управление на САЩ в своя изгода.
През 1969 в съдействие с техните китайски съдружници те инсценираха враждебни военни дейности на далекоизточната си граница по модела на действителните гранични конфликти сред Съветския съюз и Япония в този район през 1938. Въз основа на американските разследващи спътници специалистите на Централно разузнавателно управление на САЩ одобриха конфликтите за достоверни и като ясно доказателство, че китайско-съветският раздор също е достоверен.
Аз продължих да упорствам, че сателитната информация сама по себе си не може да хвърли светлина върху стратегическите планове и проекти зад един измамлив боен спор.
Секретна информация от надеждни човешки източници
също е нужна. По това време посредством инфилтрация от страна на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Централно разузнавателно управление на САЩ беше изгубило своите надеждни човешки източници и не беше в положение да ги размени: заради това то беше сляпо. Американските политици също одобриха “разцеплението ” за същинско и повярваха, че Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики към този момент имат общ интерес предвид на растящата заплаха от един атомно въоръжен, твърдолинеен режим в Китай. На този декор американското държавно управление стартира договарянията Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи със Съюз на съветските социалистически републики през 1969 и за разведряване с китайското управление през 1971.
Очевидният спор на китайско-съветската граница и опитът за либерализация в Чехословакия през 1968 забавиха завършването на книгата ми “Нови неистини за остарялото ”, която беше предадена на Централно разузнавателно управление на САЩ за позволение за щемпел през 1980 и издадена през 1984. Забавянето не промени моята теза, че опитът за либерализация в Чехословакия беше подготовка за идната политическа и икономическа либерализация на системата в Съюз на съветските социалистически републики и целия комунистически блок. В “Нови неистини за остарялото ” аз предсказах, че тази либерализация в Съюз на съветските социалистически републики ще бъде съпроводена от въвеждането на следена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) политическа “опозиция ”, разрушаването на Берлинската стена и обединяването на Германия. Казах също по този начин, че по всяка възможност Западът ще одобри тези развития за чиста монета. Предсказанията ми бяха верни. По-важно е обаче, че те бяха верни, тъй като се базираха на моите познания за руската политическа тактика.
В течение на доста години до наскоро аз изпращах меморандуми до шефовете на Централно разузнавателно управление на САЩ, в които се пробвах да проследя и обясня тази тактика, същинското значение на политическите и стопански промени на руската система и ролята на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) при основаването на следена политическа съпротива в системата. Опитах се също по този начин да обясня ролята, която играе дезинформацията в тази тактика. В моите меморандуми аз аргументирах, че изобилието от информация не води автоматизирано до схващане. От края на 1950-те години нататък западното разузнаване загуби своето схващане за комунистическите и в частност руските развития, тъй като не знаеше за приемането на дълготрайната политическа тактика посредством стратегическа дезинформация. По това време Централно разузнавателно управление на САЩ беше неинформирано, тъй като беше изгубило своя същински почитан сътрудник в Съветското военно разузнаване (ГРУ) подполковник Попов, който бе сменен от провокатора на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Пенковски.
През 1960-те и 1970-те години неуспехът на Запада да схване руската политическа тактика беше прикриван от обстоятелството, че Съединените щати бяха в положение да се въоръжават с темпото на Съюз на съветските социалистически републики и поддържаха мощен боен възпиращ капацитет. Но неуспехът в разбирането стана очевиден, когато промените на “перестройката ”, която беше артикул на повече от двайсет и пет години подготовка, изненадаха Запада и бяха сляпо възприети от Запада като пришествие на западна народна власт и същински пазарни промени в Русия, заслужаващи западна политическа поддръжка и икономическа помощ.
Два метода са вероятни към развитията в някогашния Съветски съюз и комунистически Китай
Първият е методът на индивида от улицата, който безрезервно приема това, което вижда по малкия екран и печата, формалните съветски изказвания и алегорични актове като премахването на определени скулптури на Ленин и Дзержински и фотоси на празни лавици в магазините. На тази несъстоятелна основа той вади надалеч отиващи изводи, че руснаците умират от апетит, че комунизмът е рухнал, че Съюз на съветските социалистически републики се е разпаднал, че комунистическата партия е неразрешена, че “студената война ” е свършила и че всеки миг може да избухне революция. Той интерпретира промените в Русия, за които чете във вестниците и за които гледа “анализи ” по малкия екран, като импровизиран артикул на същински политически напън и заради това развива свръхоптимистични очаквания за бъдещето на демокрацията в Русия.
За страдание точно този метод на индивида от улицата господства мозъците на западните политици. Старата генерация от скептични кремълолози си е отишла. Техните приемници заради липса на лични възгледи повтарят хрумвания и дезинформация от мейнстрийма от телевизионни изявленията, инсценирани телеспектакли и отрязъци от вестници. Резултатът е еуфория, нереалистични упования и несъстоятелни отговори като този, демонстриран блестящо от някогашния президент Никсън с неговия апел за солидна икономическа помощ за Русия.
Алтернативният метод и да се учи дълготрайната комунистическа тактика, призната през 1958-60 и да се изследва цялостното значение на прехода от “диктатура на пролетариата ” към “общонародната страна ”, който е реализиран от съветското “развито социалистическо общество ”.
На този документиран декор политическите и стопански промени и “демократизацията ” на Русия може да се преглеждат като плануван артикул на двайсет и пет годишна подготовка и подготовки в Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа. “Реформите ” на “екскомунистите “ и техният жанр на “демокрация ” са доста присъщи за тях.
“Общонародната страна ” е акомодация на концепцията на Ленин за отмиране на страната (която също по този начин гледа напред във времето, когато ще има комунистическо международно правителство), и нейната подмяна с всеобща социална организация. Нито “гласността ”, нито “перестройката ” са същински. Американците единствено показват своята доверчивост, като чакат достоверни отговори от руснаците да вземем за пример на въпроса дали Олджър Хис е бил руски сътрудник. Заниманието с въпроса за MIA (изчезнали по време на бойни дейности американски военни – „ Missing in Action “) в Русия съставлява парещ интерес за засегнатите американски фамилии. Разследвания за местонахождението на изчезналите бойци са изцяло оправдани; само че те не са задоволителни.
Преди да се потопи в по-дълбоко политическо и военно партньорство в Русия и още да развърже кесията, Конгресът би трябвало да изиска от съветските водачи цялостно и искрено самопризнание и обществено пояснение на обстоятелството, че техните предшествници са избили 20 милиона руснаци, украинци, белоруси, молдовци, латвийци, литовци, естонци, евреи и други. Конгресът също по този начин би трябвало да изиска информация какъв брой секрети сътрудници има измежду по този начин наречените „ демократи ” в Русия и Източна Европа.
Липсата на искреност и публичен спор в Русия по тези и други фундаментални тематики демонстрира, че „ гласността ”, „ демократизацията ”, премахването на скулптури и привидната възбрана на комунистическата партия, не са нищо повече от козметични промени. Без свободни и открити полемики не може да се появи достоверна съпротива и да замести сегашната псевдоопозиция. Неразкрити като същинските наследници на комунизма, каквито са, руските стратези остават на кормилото и не престават да омагьосват Запада да ги поддържа. Всъщност от сегашната система не е реалистично да се чака дълготрайно нещо положително. Когато икономическата й обстановка се усъвършенства, може да се чака, че Русия ще се върне към враждебността си към Запада: западната религия в рухването на комунизма ще се окаже заблуда.
Съветските стратези реформираха своята система,
вкараха своя лична система на псевдодемокрация
и направиха промени в стопанската система. Те замениха остарялото и дискредитирано ръководство на комунистическата партия с нова, следена всеобща политическа конструкция. Но освен това те резервираха същия политически хайлайф, същата войска с нейните политически комисари, всъщност същото разузнаване и секрети служби и други детайли на някогашната руска система като Института на Арбатов за проучвания на Съединени американски щати и Канада и други основни институции като Института за Европа, работещ под надзора на Академията на науките.
Политическият хайлайф към момента се състои от 25 милиона „ някогашни ” комунисти и 50 милиона млади комунисти, които са най-активният политически детайл в Русия и „ самостоятелните страни ” и държат действителната власт. Този хайлайф основава, инфилтрира и направлява новите партии и опозиционни групи, даже антисемитските, съгласно условията на тактиката. Елитът получава инструкции посредством разнообразни държавни и полуофициални канали. „ Реформираният ” Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и неговите сътрудници не престават да са дейни, изключително в чувствителни области като антисемитските интервенции, където употребяват опита на тайната полиция, завещан от царисткия и сталинисткия интервал. Политическият хайлайф не счита комунизма за победен. Напротив, той вижда „ промените ” и демократизацията като средство за продължение на своята отдавнашна тактика за „ конвергенция ” и победа над Запада.
Американското разузнаване наподобява подценява морала на съветската войска и нейните генерали. Моите наблюдения на техните дейности ме навеждат на мисълта, че моралът им е висок. Те не са победени военно или политически. Напротив, те печелят стратегическата борба със Съединени американски щати и Западна Европа с политически средства и благодарение на финансови инжекции от западни източници. Това улеснява задачата на техните политически комисари. Те явно ще запазят повече от задоволително нуклеарни оръжия, с цел да подсигуряват, че ОНД/Русия ще има статут на свръхдържава. Съединените щати не схващат развиването в Русия, само че Арбатов и неговият екип в Института добре схващат развиването в Съединени американски щати. Арбатов (1923-2010) е един от основните стратегически съветници на съветското управление. Неговата самообявена цел е да изтрие облика на Русия като на враждебна на Съединените щати мощ. Неотдавнашното предаване от страна на руснаците на американския дипломат в Москва на микрофони от постройката на американското посолство, е инспирирано от същия претекст.
Само че няма достоверна, необятно основана, проведена политическа съпротива в Русия, и няма основа, на която тя би могла да бъде построена. Мнимата съпротива съществува, с цел да заблуждава и манипулира усещанията и реакциите на достоверните демократи на Запад. Западът не съумява да схване манталитета на съветските водачи и надценява тяхната воля да се реформират. Те имат същия нрав като предшествениците си, които одобриха към момента настояща дълготрайна тактика. Именно тези хора освен екзекутираха сътрудника на Централно разузнавателно управление на САЩ Попов, само че и нaправиха филм по какъв начин бива изгорял жив, който да бъде показван на млади офицери, с цел да ги възпре да последват образеца на Попов.
Зад маската на дипломатическо и политическо съдействие и партньорство със Съединените щати сегашните съветски водачи следват тактиката на своите прародители и работят за „ Новия международен ред “.
Когато моментът пристигна, маските ще паднат и руснаците с китайска помощ
ще се опитат да наложат своята система на Запада
при техните условия като кулминационната точка на „ Втора октомврийска социалистическа гражданска война “.
В тази светлина е елементарно да се разбере за какво руснаците не са се отказали нито от своята военна мощност, нито от своите политически комисари, за какво съветски войски към момента остават в Източна Германия, Полша и Прибалтика, за какво руснаците не бързат да реализират смислени военни съглашения със Съединените щати, за какво „ реформираните ” служби за разузнаване и сигурност не престават да работят, за какво властта е към момента в ръцете на „ екс ”-комунисти, за какво водещи руски стратези като Арбатов и Яковлев резервират своето въздействие и за какво по този начин наречените съветски „ демократични ” водачи имат тесни връзки с комунистически Китай.
В предишното, когато Съюз на съветските социалистически републики се възприемаше като монолит и руските парламентарни институции се разглеждаха единствено като машини за официално утвърждение, руската преговорна тактичност със Запада повече или по-малко се разбираше. Сега към този момент това не е по този начин. С въвеждането на следена политическа съпротива и новата конструкция на Оперативно-наблюдателно дело с нейните по този начин наречени «независими» страни като Украйна, Казахстан и Беларус, се откриват доста нови благоприятни условия за подсилване на на съветската позиция посредством дезинформация. Руските договарящи се постановат над американската страна, тъй като техните ходове са планувани въз основа на политическа тактика и лъжливи преговорни техники, които американците не схващат.
Администрацията на Буш с взор към историята претупа небрежно заключителната фаза на договарянията за последния контракт за нуклеарните ракети, които съзнателно бяха бавени от руснаците съвсем до края на мандата на администрацията. Незнаейки за дълготрайните съветски планове, администрацията се доверява на Елцин и съгласно „ висши представители на администрацията ” е направила обилни отстъпки. Тези отстъпки са направени, „ с цел да се помогне на Елцин да отбрани контракта против рецензия ”, вярвайки неправилно, че той се намира под напън от страна на „ консерваторите ”, както това би могло да се случи със западен политик. В реалност тъй като „ консервативната съпротива ” се координира посредством политическия хайлайф с Елцин и неговите стратези, нейната интензивност може да бъде засилвана и намалявана, с цел да е съзвучна с потребностите на съветските договарящи. Аналогично хипотетични компликации в украинския и други парламенти може да се употребяват, с цел да се форсира или отсрочва ратификацията и да се изстискват спомагателни отстъпки от американците. Подписвайки контракта с отиващата си администрация, руснаците са основали база за напън върху новата администрация да продължи този развой по-нататък и по-бързо.
Съединените щати не схващат същинската природа на връзките сред съветските и комунистическите китайски водачи. Вашингтон счита, че през 1980-те години се е осъществило същинско усъвършенстване на връзките сред китайците и Горбачов и Елцин. Аз виждам тези контакти като доказателство, че „ перестройката ” не е изненада за китайците, че те изцяло схващат действителностите зад нея и че тяхното стратегическо съдействие продължава както от края на 1950-те години до през днешния ден, единствено че в този момент с откритото признание на техните положителни връзки. Съединените щати преглеждат продажбата от страна на руснаците на цели заводи и нови оръжейни системи на китайците като подбудени от съветското предпочитание да облекчат своите настоящи стопански усложнения. Според мен това обаче е тенденциозен трансфер на напреднала технология на остарял и правилен съдружник.
Американските представители броят ракети, само че няма схващане за продължаващото китайско-руско съдействие. Недостатъчно внимание беше обърнато на обстоятелството, че Елцин алармира своето единодушие за неотдавнашния контракт за понижаване на ракетите от Пекин. Неговото посещаване там, както и по-раншните визити на Шеварднадзе и Горбачов, демонстрират приемствеността на това съдействие. Няма подозрение, че Елцин е разискал новия контракт с китайците и е постигнал единодушие с тях за него. Няма да е изненада, в случай че някои от руските ракети попаднат в Китай. Ще се употребява дегизировка, с цел да се прикрие техния превоз. Руският потенциал за дегизировка елементарно би могъл да надделее над американския потенциал да верифицира унищожаването на ракетите.
Моята преценка е, че когато дълготрайната тактика е създадена и призната в интервала 1958-60, Съветският съюз и Китай са се уговорили да възнамеряват и да се приготвят за промяна и либерализация на техните режими, като в това време следват разнообразни пътища. Либерализацията съставлява част от стратегически проект за реализиране на разоръжаване на Запада и конвергенция на комунистическата и западната система при изискванията на комунистите.
Сегашните съветски и китайски водачи са изправени пред
три центъра на нуклеарна военна мощ,
с които би трябвало да се разправят: Съединените щати, Западна Европа и Израел. Те считат, че ще са в положение да обезвреждат американската военна мощност посредством композиция от своя нов „ либерален облик ”, „ партньорство ” със Съединените щати и договаряния и съглашения за разоръжаване. Западна Европа ще бъде обезвредена посредством концепцията за обща европейска сигурност и участието на източноевропейските «независими» страни в западноевропейските институции. Ядрената мощност на Израел, която няма да бъде редуцирана вследствие на измененията в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, ще остане непрекъсната грижа за руснаците и китайците. Назначението на Примаков, който е специалист по Близкия Изток, за шеф на съветското външно разузнаване, демонстрира значимостта на този спектакъл за съветското управление. Не може да се изключи, че под маската на съдействие със Запада за неразпространение на нуклеарно оръжие руснаците биха могли посредством разследващия си потенциал в района да приготвят загадка интервенция за бойкот на израелските нуклеарни съоръжения. Операцията би могла да се извърши от привидни арабски или ирански мюсюлмански фундаменталисти или руски учени или генерал-ренегат на работа на някоя различен терористична група.
Вярно е, че моята оценка за развиването в Русия и Китай предвид на тяхната взаимна тактика е в остро несъгласие с гледните точки на западните държавни управления и техните разследващи служби. Вярно е обаче също, че аз предсказах либерализацията на Съюз на съветските социалистически републики доста преди да се чуе за „ перестройката ”. По това време аз бях в малцинство: бях напълно самичък. Но моите прогнози се потвърдиха и един закостенял експерт по комунизма, Brian Crouzier, обърна внимание на това. Централно разузнавателно управление на САЩ в последно време беше подложено на критика за неуспеха си да предскаже „ либерализацията ”. Ако ръководството беше вземало моите възгледи повече под внимание, можеше да избегне тази рецензия.
Аз не преставам да съм уверен, че сегашните възгледи на западните политици и медии за развиването в Русия са неправилни и свръхоптимистични. Историята е демонстрирала способността на комунизма да заблуждава своите лични жители и своите съперници. Октомврийската гражданска война даде обещание на руснаците самун, мир и независимост, а след това умъртви 20 милиона от тях. „ Партньорството ” на Съветския съюз със западните съдружници против нацистите, вместо да докара и до съдействие след успеха, беше употребявано, с цел да улесни руското завладяване на Източна Европа. Последва още една вълна от убийства и репресии. Същите процеси съпровождаха налагането на комунизма в Китай. Във всеки един от тези случаи очакванията и упованията на Запада бяха попарени. Бруталността на комунизма се оказа извънредно неприятна изненада.
Поради неспособността на западните политици да схванат китайско-съветската тактика изключително след началото на „ перестройката ” се притеснявам, че има действителен късмет съветските и китайските водачи да осъществят своята тактика на конвергенция със Запада в идващите десетина години.
Експериментите с подправена народна власт от страна на така наречен някогашни комунисти съставляват сериозен тест за западните разследващи служби. Ако не съумеят да ги оценят вярно, както и техните вероятни последствия, техните неточности е изцяло допустимо да доведат до клане в Съединените щати и Западна Европа.
Западното разузнаване на бива да се плаши нито от политически напън, нито от тежестта на стандартната мъдрост. То не трябва да разчита единствено на механически обществени източници на информация. Нуждата от надеждна загадка информация за стратегическите планове на съветското и китайското управление е извънредно нужна, както и нуждата от воля да се мисли немислимото.
Сега, когато Вие поемате отговорността да водите Централно разузнавателно управление на САЩ и да го приспособите към по този начин наречената обстановка „ след студената война ”, Ви адресирам асортимент от меморандуми, адресирани към Вашите прародители, в които се пробвам да проследя и обясня „ промените ” на руснаците от позиция на тяхната дълготрайна тактика. Целта на изпращането на моите меморандуми до Вас е да се опитам да опровергая преобладаващото несъответстващо и подвеждащо усещане на индивида от улицата на събитията в Русия и Китай.
Знам, че с встъпването си в новата служба ще имате да четете голямо количество материали. Но аз Ви поучавам настоятелно да прочетете моите меморандуми, тъй като те са неповторими поради обстоятелството, че държат сметка за китайско-съветската тактика за дезинформация- Според мен те дават и схващане за стратегическото мислене, което лежи в основата на дейностите на Елцин, Горбачов, Примаков и корпуса от техни помощници и съветници. Меморандумите също по този начин съставляват коректив на еуфорията и предизвестие за предизвикването, пред което макар привидностите към момента е изправена западната народна власт.
В средата на 1960-те години, когато господин McCone беше шеф на Централното разузнаване (DCI), а господин Angleton шеф на контраразузнаването, информацията, която предоставях за новата тактика въз основата на отчета на Шелепин от 1959, беше вземаната насериозно. В по-късните години Централно разузнавателно управление на САЩ във все по-голяма степен стартира да пренебрегва моите предизвестия. Моята вяра е, че поради правилността на моите предсказания за „ перестройката ” новото управление на Централно разузнавателно управление на САЩ няма да отхвърли безогледно моите нови предизвестия за лъжливата природа на сегашната система и нейните антизападни проекти. Ако още един път се оказа прав, а стандартната мъдрост неправилна, последствията в действителност ще са съществени. След повече от 30 години съдействие с Централно разузнавателно управление на САЩ моето политическо наследство към ръководството е следното:
Игнорирайте съветските и китайските стратегически проекти на личен риск.
С почитание: АНАТОЛИ ГОЛИЦИН, февруари 1993
Източник:
Аз съм дезертьор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който дойде в Съединени американски щати през 1961, с цел да предизвести американското държавно управление за дълготрайната руска тактика за погром на Съединените щати. През октомври 1961 предадох на господин McCone, тогавашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, наличието на отчет на Шелепин, някогашен ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), изнесен на конференция на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1959. Докладът съдържаше апел за основаването на следена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “опозиция ” в Съветския съюз като основна част от тактика, водеща до бъдеща либерализация на режима.
След 1963 аз аргументирах, че необятно огласените китайско-съветски разлики имат за цел да скрият общата китайско-съветска тактика, с други думи, че “разцеплението ” е взаимна стратегическа интервенция, с цел да бъде измамен Западът. Между 1963 и 1969 моята позиция за “разцеплението ” беше обсъждана в Централно разузнавателно управление на САЩ. Имам съображение да считам, че информацията за съществуването на вътрешен спор в Централно разузнавателно управление на САЩ е изтекла към Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и посредством него към руското управление, което взема фрапантни ограничения, с цел да позволи разногласието в Централно разузнавателно управление на САЩ в своя изгода.
През 1969 в съдействие с техните китайски съдружници те инсценираха враждебни военни дейности на далекоизточната си граница по модела на действителните гранични конфликти сред Съветския съюз и Япония в този район през 1938. Въз основа на американските разследващи спътници специалистите на Централно разузнавателно управление на САЩ одобриха конфликтите за достоверни и като ясно доказателство, че китайско-съветският раздор също е достоверен.
Аз продължих да упорствам, че сателитната информация сама по себе си не може да хвърли светлина върху стратегическите планове и проекти зад един измамлив боен спор.
Секретна информация от надеждни човешки източници
също е нужна. По това време посредством инфилтрация от страна на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Централно разузнавателно управление на САЩ беше изгубило своите надеждни човешки източници и не беше в положение да ги размени: заради това то беше сляпо. Американските политици също одобриха “разцеплението ” за същинско и повярваха, че Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики към този момент имат общ интерес предвид на растящата заплаха от един атомно въоръжен, твърдолинеен режим в Китай. На този декор американското държавно управление стартира договарянията Преговори за ограничаване на стратегическите оръжи със Съюз на съветските социалистически републики през 1969 и за разведряване с китайското управление през 1971.
Очевидният спор на китайско-съветската граница и опитът за либерализация в Чехословакия през 1968 забавиха завършването на книгата ми “Нови неистини за остарялото ”, която беше предадена на Централно разузнавателно управление на САЩ за позволение за щемпел през 1980 и издадена през 1984. Забавянето не промени моята теза, че опитът за либерализация в Чехословакия беше подготовка за идната политическа и икономическа либерализация на системата в Съюз на съветските социалистически републики и целия комунистически блок. В “Нови неистини за остарялото ” аз предсказах, че тази либерализация в Съюз на съветските социалистически републики ще бъде съпроводена от въвеждането на следена от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) политическа “опозиция ”, разрушаването на Берлинската стена и обединяването на Германия. Казах също по този начин, че по всяка възможност Западът ще одобри тези развития за чиста монета. Предсказанията ми бяха верни. По-важно е обаче, че те бяха верни, тъй като се базираха на моите познания за руската политическа тактика.
В течение на доста години до наскоро аз изпращах меморандуми до шефовете на Централно разузнавателно управление на САЩ, в които се пробвах да проследя и обясня тази тактика, същинското значение на политическите и стопански промени на руската система и ролята на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) при основаването на следена политическа съпротива в системата. Опитах се също по този начин да обясня ролята, която играе дезинформацията в тази тактика. В моите меморандуми аз аргументирах, че изобилието от информация не води автоматизирано до схващане. От края на 1950-те години нататък западното разузнаване загуби своето схващане за комунистическите и в частност руските развития, тъй като не знаеше за приемането на дълготрайната политическа тактика посредством стратегическа дезинформация. По това време Централно разузнавателно управление на САЩ беше неинформирано, тъй като беше изгубило своя същински почитан сътрудник в Съветското военно разузнаване (ГРУ) подполковник Попов, който бе сменен от провокатора на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Пенковски.
През 1960-те и 1970-те години неуспехът на Запада да схване руската политическа тактика беше прикриван от обстоятелството, че Съединените щати бяха в положение да се въоръжават с темпото на Съюз на съветските социалистически републики и поддържаха мощен боен възпиращ капацитет. Но неуспехът в разбирането стана очевиден, когато промените на “перестройката ”, която беше артикул на повече от двайсет и пет години подготовка, изненадаха Запада и бяха сляпо възприети от Запада като пришествие на западна народна власт и същински пазарни промени в Русия, заслужаващи западна политическа поддръжка и икономическа помощ.
Два метода са вероятни към развитията в някогашния Съветски съюз и комунистически Китай
Първият е методът на индивида от улицата, който безрезервно приема това, което вижда по малкия екран и печата, формалните съветски изказвания и алегорични актове като премахването на определени скулптури на Ленин и Дзержински и фотоси на празни лавици в магазините. На тази несъстоятелна основа той вади надалеч отиващи изводи, че руснаците умират от апетит, че комунизмът е рухнал, че Съюз на съветските социалистически републики се е разпаднал, че комунистическата партия е неразрешена, че “студената война ” е свършила и че всеки миг може да избухне революция. Той интерпретира промените в Русия, за които чете във вестниците и за които гледа “анализи ” по малкия екран, като импровизиран артикул на същински политически напън и заради това развива свръхоптимистични очаквания за бъдещето на демокрацията в Русия.
За страдание точно този метод на индивида от улицата господства мозъците на западните политици. Старата генерация от скептични кремълолози си е отишла. Техните приемници заради липса на лични възгледи повтарят хрумвания и дезинформация от мейнстрийма от телевизионни изявленията, инсценирани телеспектакли и отрязъци от вестници. Резултатът е еуфория, нереалистични упования и несъстоятелни отговори като този, демонстриран блестящо от някогашния президент Никсън с неговия апел за солидна икономическа помощ за Русия.
Алтернативният метод и да се учи дълготрайната комунистическа тактика, призната през 1958-60 и да се изследва цялостното значение на прехода от “диктатура на пролетариата ” към “общонародната страна ”, който е реализиран от съветското “развито социалистическо общество ”.
На този документиран декор политическите и стопански промени и “демократизацията ” на Русия може да се преглеждат като плануван артикул на двайсет и пет годишна подготовка и подготовки в Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа. “Реформите ” на “екскомунистите “ и техният жанр на “демокрация ” са доста присъщи за тях.
“Общонародната страна ” е акомодация на концепцията на Ленин за отмиране на страната (която също по този начин гледа напред във времето, когато ще има комунистическо международно правителство), и нейната подмяна с всеобща социална организация. Нито “гласността ”, нито “перестройката ” са същински. Американците единствено показват своята доверчивост, като чакат достоверни отговори от руснаците да вземем за пример на въпроса дали Олджър Хис е бил руски сътрудник. Заниманието с въпроса за MIA (изчезнали по време на бойни дейности американски военни – „ Missing in Action “) в Русия съставлява парещ интерес за засегнатите американски фамилии. Разследвания за местонахождението на изчезналите бойци са изцяло оправдани; само че те не са задоволителни.
Преди да се потопи в по-дълбоко политическо и военно партньорство в Русия и още да развърже кесията, Конгресът би трябвало да изиска от съветските водачи цялостно и искрено самопризнание и обществено пояснение на обстоятелството, че техните предшествници са избили 20 милиона руснаци, украинци, белоруси, молдовци, латвийци, литовци, естонци, евреи и други. Конгресът също по този начин би трябвало да изиска информация какъв брой секрети сътрудници има измежду по този начин наречените „ демократи ” в Русия и Източна Европа.
Липсата на искреност и публичен спор в Русия по тези и други фундаментални тематики демонстрира, че „ гласността ”, „ демократизацията ”, премахването на скулптури и привидната възбрана на комунистическата партия, не са нищо повече от козметични промени. Без свободни и открити полемики не може да се появи достоверна съпротива и да замести сегашната псевдоопозиция. Неразкрити като същинските наследници на комунизма, каквито са, руските стратези остават на кормилото и не престават да омагьосват Запада да ги поддържа. Всъщност от сегашната система не е реалистично да се чака дълготрайно нещо положително. Когато икономическата й обстановка се усъвършенства, може да се чака, че Русия ще се върне към враждебността си към Запада: западната религия в рухването на комунизма ще се окаже заблуда.
Съветските стратези реформираха своята система,
вкараха своя лична система на псевдодемокрация
и направиха промени в стопанската система. Те замениха остарялото и дискредитирано ръководство на комунистическата партия с нова, следена всеобща политическа конструкция. Но освен това те резервираха същия политически хайлайф, същата войска с нейните политически комисари, всъщност същото разузнаване и секрети служби и други детайли на някогашната руска система като Института на Арбатов за проучвания на Съединени американски щати и Канада и други основни институции като Института за Европа, работещ под надзора на Академията на науките.
Политическият хайлайф към момента се състои от 25 милиона „ някогашни ” комунисти и 50 милиона млади комунисти, които са най-активният политически детайл в Русия и „ самостоятелните страни ” и държат действителната власт. Този хайлайф основава, инфилтрира и направлява новите партии и опозиционни групи, даже антисемитските, съгласно условията на тактиката. Елитът получава инструкции посредством разнообразни държавни и полуофициални канали. „ Реформираният ” Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и неговите сътрудници не престават да са дейни, изключително в чувствителни области като антисемитските интервенции, където употребяват опита на тайната полиция, завещан от царисткия и сталинисткия интервал. Политическият хайлайф не счита комунизма за победен. Напротив, той вижда „ промените ” и демократизацията като средство за продължение на своята отдавнашна тактика за „ конвергенция ” и победа над Запада.
Американското разузнаване наподобява подценява морала на съветската войска и нейните генерали. Моите наблюдения на техните дейности ме навеждат на мисълта, че моралът им е висок. Те не са победени военно или политически. Напротив, те печелят стратегическата борба със Съединени американски щати и Западна Европа с политически средства и благодарение на финансови инжекции от западни източници. Това улеснява задачата на техните политически комисари. Те явно ще запазят повече от задоволително нуклеарни оръжия, с цел да подсигуряват, че ОНД/Русия ще има статут на свръхдържава. Съединените щати не схващат развиването в Русия, само че Арбатов и неговият екип в Института добре схващат развиването в Съединени американски щати. Арбатов (1923-2010) е един от основните стратегически съветници на съветското управление. Неговата самообявена цел е да изтрие облика на Русия като на враждебна на Съединените щати мощ. Неотдавнашното предаване от страна на руснаците на американския дипломат в Москва на микрофони от постройката на американското посолство, е инспирирано от същия претекст.
Само че няма достоверна, необятно основана, проведена политическа съпротива в Русия, и няма основа, на която тя би могла да бъде построена. Мнимата съпротива съществува, с цел да заблуждава и манипулира усещанията и реакциите на достоверните демократи на Запад. Западът не съумява да схване манталитета на съветските водачи и надценява тяхната воля да се реформират. Те имат същия нрав като предшествениците си, които одобриха към момента настояща дълготрайна тактика. Именно тези хора освен екзекутираха сътрудника на Централно разузнавателно управление на САЩ Попов, само че и нaправиха филм по какъв начин бива изгорял жив, който да бъде показван на млади офицери, с цел да ги възпре да последват образеца на Попов.
Зад маската на дипломатическо и политическо съдействие и партньорство със Съединените щати сегашните съветски водачи следват тактиката на своите прародители и работят за „ Новия международен ред “.
Когато моментът пристигна, маските ще паднат и руснаците с китайска помощ
ще се опитат да наложат своята система на Запада
при техните условия като кулминационната точка на „ Втора октомврийска социалистическа гражданска война “.
В тази светлина е елементарно да се разбере за какво руснаците не са се отказали нито от своята военна мощност, нито от своите политически комисари, за какво съветски войски към момента остават в Източна Германия, Полша и Прибалтика, за какво руснаците не бързат да реализират смислени военни съглашения със Съединените щати, за какво „ реформираните ” служби за разузнаване и сигурност не престават да работят, за какво властта е към момента в ръцете на „ екс ”-комунисти, за какво водещи руски стратези като Арбатов и Яковлев резервират своето въздействие и за какво по този начин наречените съветски „ демократични ” водачи имат тесни връзки с комунистически Китай.
В предишното, когато Съюз на съветските социалистически републики се възприемаше като монолит и руските парламентарни институции се разглеждаха единствено като машини за официално утвърждение, руската преговорна тактичност със Запада повече или по-малко се разбираше. Сега към този момент това не е по този начин. С въвеждането на следена политическа съпротива и новата конструкция на Оперативно-наблюдателно дело с нейните по този начин наречени «независими» страни като Украйна, Казахстан и Беларус, се откриват доста нови благоприятни условия за подсилване на на съветската позиция посредством дезинформация. Руските договарящи се постановат над американската страна, тъй като техните ходове са планувани въз основа на политическа тактика и лъжливи преговорни техники, които американците не схващат.
Администрацията на Буш с взор към историята претупа небрежно заключителната фаза на договарянията за последния контракт за нуклеарните ракети, които съзнателно бяха бавени от руснаците съвсем до края на мандата на администрацията. Незнаейки за дълготрайните съветски планове, администрацията се доверява на Елцин и съгласно „ висши представители на администрацията ” е направила обилни отстъпки. Тези отстъпки са направени, „ с цел да се помогне на Елцин да отбрани контракта против рецензия ”, вярвайки неправилно, че той се намира под напън от страна на „ консерваторите ”, както това би могло да се случи със западен политик. В реалност тъй като „ консервативната съпротива ” се координира посредством политическия хайлайф с Елцин и неговите стратези, нейната интензивност може да бъде засилвана и намалявана, с цел да е съзвучна с потребностите на съветските договарящи. Аналогично хипотетични компликации в украинския и други парламенти може да се употребяват, с цел да се форсира или отсрочва ратификацията и да се изстискват спомагателни отстъпки от американците. Подписвайки контракта с отиващата си администрация, руснаците са основали база за напън върху новата администрация да продължи този развой по-нататък и по-бързо.
Съединените щати не схващат същинската природа на връзките сред съветските и комунистическите китайски водачи. Вашингтон счита, че през 1980-те години се е осъществило същинско усъвършенстване на връзките сред китайците и Горбачов и Елцин. Аз виждам тези контакти като доказателство, че „ перестройката ” не е изненада за китайците, че те изцяло схващат действителностите зад нея и че тяхното стратегическо съдействие продължава както от края на 1950-те години до през днешния ден, единствено че в този момент с откритото признание на техните положителни връзки. Съединените щати преглеждат продажбата от страна на руснаците на цели заводи и нови оръжейни системи на китайците като подбудени от съветското предпочитание да облекчат своите настоящи стопански усложнения. Според мен това обаче е тенденциозен трансфер на напреднала технология на остарял и правилен съдружник.
Американските представители броят ракети, само че няма схващане за продължаващото китайско-руско съдействие. Недостатъчно внимание беше обърнато на обстоятелството, че Елцин алармира своето единодушие за неотдавнашния контракт за понижаване на ракетите от Пекин. Неговото посещаване там, както и по-раншните визити на Шеварднадзе и Горбачов, демонстрират приемствеността на това съдействие. Няма подозрение, че Елцин е разискал новия контракт с китайците и е постигнал единодушие с тях за него. Няма да е изненада, в случай че някои от руските ракети попаднат в Китай. Ще се употребява дегизировка, с цел да се прикрие техния превоз. Руският потенциал за дегизировка елементарно би могъл да надделее над американския потенциал да верифицира унищожаването на ракетите.
Моята преценка е, че когато дълготрайната тактика е създадена и призната в интервала 1958-60, Съветският съюз и Китай са се уговорили да възнамеряват и да се приготвят за промяна и либерализация на техните режими, като в това време следват разнообразни пътища. Либерализацията съставлява част от стратегически проект за реализиране на разоръжаване на Запада и конвергенция на комунистическата и западната система при изискванията на комунистите.
Сегашните съветски и китайски водачи са изправени пред
три центъра на нуклеарна военна мощ,
с които би трябвало да се разправят: Съединените щати, Западна Европа и Израел. Те считат, че ще са в положение да обезвреждат американската военна мощност посредством композиция от своя нов „ либерален облик ”, „ партньорство ” със Съединените щати и договаряния и съглашения за разоръжаване. Западна Европа ще бъде обезвредена посредством концепцията за обща европейска сигурност и участието на източноевропейските «независими» страни в западноевропейските институции. Ядрената мощност на Израел, която няма да бъде редуцирана вследствие на измененията в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, ще остане непрекъсната грижа за руснаците и китайците. Назначението на Примаков, който е специалист по Близкия Изток, за шеф на съветското външно разузнаване, демонстрира значимостта на този спектакъл за съветското управление. Не може да се изключи, че под маската на съдействие със Запада за неразпространение на нуклеарно оръжие руснаците биха могли посредством разследващия си потенциал в района да приготвят загадка интервенция за бойкот на израелските нуклеарни съоръжения. Операцията би могла да се извърши от привидни арабски или ирански мюсюлмански фундаменталисти или руски учени или генерал-ренегат на работа на някоя различен терористична група.
Вярно е, че моята оценка за развиването в Русия и Китай предвид на тяхната взаимна тактика е в остро несъгласие с гледните точки на западните държавни управления и техните разследващи служби. Вярно е обаче също, че аз предсказах либерализацията на Съюз на съветските социалистически републики доста преди да се чуе за „ перестройката ”. По това време аз бях в малцинство: бях напълно самичък. Но моите прогнози се потвърдиха и един закостенял експерт по комунизма, Brian Crouzier, обърна внимание на това. Централно разузнавателно управление на САЩ в последно време беше подложено на критика за неуспеха си да предскаже „ либерализацията ”. Ако ръководството беше вземало моите възгледи повече под внимание, можеше да избегне тази рецензия.
Аз не преставам да съм уверен, че сегашните възгледи на западните политици и медии за развиването в Русия са неправилни и свръхоптимистични. Историята е демонстрирала способността на комунизма да заблуждава своите лични жители и своите съперници. Октомврийската гражданска война даде обещание на руснаците самун, мир и независимост, а след това умъртви 20 милиона от тях. „ Партньорството ” на Съветския съюз със западните съдружници против нацистите, вместо да докара и до съдействие след успеха, беше употребявано, с цел да улесни руското завладяване на Източна Европа. Последва още една вълна от убийства и репресии. Същите процеси съпровождаха налагането на комунизма в Китай. Във всеки един от тези случаи очакванията и упованията на Запада бяха попарени. Бруталността на комунизма се оказа извънредно неприятна изненада.
Поради неспособността на западните политици да схванат китайско-съветската тактика изключително след началото на „ перестройката ” се притеснявам, че има действителен късмет съветските и китайските водачи да осъществят своята тактика на конвергенция със Запада в идващите десетина години.
Експериментите с подправена народна власт от страна на така наречен някогашни комунисти съставляват сериозен тест за западните разследващи служби. Ако не съумеят да ги оценят вярно, както и техните вероятни последствия, техните неточности е изцяло допустимо да доведат до клане в Съединените щати и Западна Европа.
Западното разузнаване на бива да се плаши нито от политически напън, нито от тежестта на стандартната мъдрост. То не трябва да разчита единствено на механически обществени източници на информация. Нуждата от надеждна загадка информация за стратегическите планове на съветското и китайското управление е извънредно нужна, както и нуждата от воля да се мисли немислимото.
Сега, когато Вие поемате отговорността да водите Централно разузнавателно управление на САЩ и да го приспособите към по този начин наречената обстановка „ след студената война ”, Ви адресирам асортимент от меморандуми, адресирани към Вашите прародители, в които се пробвам да проследя и обясня „ промените ” на руснаците от позиция на тяхната дълготрайна тактика. Целта на изпращането на моите меморандуми до Вас е да се опитам да опровергая преобладаващото несъответстващо и подвеждащо усещане на индивида от улицата на събитията в Русия и Китай.
Знам, че с встъпването си в новата служба ще имате да четете голямо количество материали. Но аз Ви поучавам настоятелно да прочетете моите меморандуми, тъй като те са неповторими поради обстоятелството, че държат сметка за китайско-съветската тактика за дезинформация- Според мен те дават и схващане за стратегическото мислене, което лежи в основата на дейностите на Елцин, Горбачов, Примаков и корпуса от техни помощници и съветници. Меморандумите също по този начин съставляват коректив на еуфорията и предизвестие за предизвикването, пред което макар привидностите към момента е изправена западната народна власт.
В средата на 1960-те години, когато господин McCone беше шеф на Централното разузнаване (DCI), а господин Angleton шеф на контраразузнаването, информацията, която предоставях за новата тактика въз основата на отчета на Шелепин от 1959, беше вземаната насериозно. В по-късните години Централно разузнавателно управление на САЩ във все по-голяма степен стартира да пренебрегва моите предизвестия. Моята вяра е, че поради правилността на моите предсказания за „ перестройката ” новото управление на Централно разузнавателно управление на САЩ няма да отхвърли безогледно моите нови предизвестия за лъжливата природа на сегашната система и нейните антизападни проекти. Ако още един път се оказа прав, а стандартната мъдрост неправилна, последствията в действителност ще са съществени. След повече от 30 години съдействие с Централно разузнавателно управление на САЩ моето политическо наследство към ръководството е следното:
Игнорирайте съветските и китайските стратегически проекти на личен риск.
С почитание: АНАТОЛИ ГОЛИЦИН, февруари 1993
Източник:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ