На този ден през 1703 г. руският цар Петър І

...
На този ден през 1703 г. руският цар Петър І
Коментари Харесай

Денят 27 май в световната история

На този ден през 1703 година съветският цар Петър І Велики основава Санкт Петербург. Сто и осемдесет години по-късно в Москва се състои коронацията на съветския император Александър ІІІ. На този ден през 1960г. в Турция е осъществен боен прелом.
През 2006 година земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер разклаща остров Ява (Индонезия) и лишава живота на 4 600 души.
На 27 май са родени: Макс Брод - публицист, композитор и публицист, Кристофър Лий - артист, Хенри Кисинджър - американски посланик.
На 27 май умират: Николо Паганини - италиански цигулар и композитор, немският физик, нобелов лауреат за физика – Ернст Руска, първият министър-председател на самостоятелна Индия Джавахарлал Неру.

2016 година
Президентът на Италия Серджо Матарела е присъдил ордена на дипломат Тафров поради неговия принос за развиването на българо-италианските отношение и за разпространяването на италианския език и просвета по света.

2015 година
По молба на управляващите в Съединени американски щати в Швейцария са задържани седем високопоставени служители на ФИФА.

2011 година
Над 100 индивида са ранени при конфликти сред стачкуващи от придвижването „ 15 май “ и полицията, която се пробва да разпръсне участниците, събрали се на седящ митинг в Барселона. Сблъсъци има и в град Лерида, западно от Барселона, където към 100 души се противопостав на опитите на полицията и общинските служби да разтурят лагера им. Протестиращите упорстват за промяна на демократичната система в страната, против политическите партии, увеличаващата се безработица, корупцията и понижените обществени разноски. Сред ранените има служители на реда и публицисти.

2006 година
Земетресение разклаща остров Ява (Индонезия). То е с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер и лишава живота на към 4 600 души.

2000 година
Шотландски фермери афишират, че ще се борят за компенсации, откакто държавното управление на Англия им предлага да изкоренят посевите си. Предполага се, че хиляди хектари земя в Шотландия за засети с генно-модифицирани семена. Продуктът е импортиран от Канада и близо 500 фермери в Обединеното Кралство са ги употребявали. Въпреки, че съгласно Министерството на Земеделието в Лондон семената са безвредни, то упорства посевите да бъдат унищожени. Правителството поучава фермерите да вземат законови ограничения против доставчиците “Адванта Сийдс ”.

1999 година
Карла дел Понте - основен обвинител на Международният Трибунал в Хага за военни закононарушения, повдига обвиняване против Слободан Милошевич и още четирима души. Те са упрекнати във военни закононарушения и закононарушения против човечеството, осъществени по време на войната в Косово.

1997 година
НАТО и Русия подписват " Основополагащ акт за съдействие ", който основава натовско-руски съвет по европейска сигурност.

1996 година
Руският президент Борис Елцин се среща за първи път с чеченски бунтовници. Те се договарят за преустановяване на огъня.

1994 година
Руският публицист Александър Солженицин се завръща в родината си след 20-годишно наложително заточение на Запад.
Александър Исаевич Солженицин е роден на 11 декември 1918 година в Кисловодск. Той е съветски публицист хуманист и общественик; учен от 1997 година Произхожда от семейство на съветски интелигенти. Малко след раждането му неговият татко - офицер, умира при трагичен случай. Солженицин израства в Ростов на Дон. През 1941 година приключва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ. От есента на 1941 година е в настоящата войска, а от есента на 1942 година офицер, пълководец на батарея за звуково разузнаване. Като пълководец на батарея служи на разнообразни фронтове по време на Втората международна война. Арестуван е през февруари 1945 година и наказан на 8 години концлагер. През 1952 година Солженицин заболява от рак на стомаха, от който се излекува в ташкентската болница през 1954 година Престоят му там е отразен в повестта Раково поделение. След изтърпяване на присъдата през 1953 година е заточен до живот в Казахстан. През 1956 година е оправдан и работи като преподавател във Владимирска област (Централна Русия), след което се заселва в Рязан. Става прочут като публицист след публикуването на повестите “Един ден на Иван Денисович ” (1962 г.) и “Матьориният двор ” (1963 г.); и двете са оповестени в сп. “Новûй мир ” от А. Т. Твардовски. След 1965 година на никое място не се печатат негови творби. През 1969 година е изключен от Съюза на писателите, откакто през 1967 година изпраща писмо, в което се афишира срещу цензурата. След като му е присъдена Нобелова премия през 1970 г, той отхвърля да напусне Съюз на съветските социалистически републики и не участва на церемонията по нейното връчване. След излизане на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ ” (1974 г.) е упрекнат в държавна измяна, задържан е, отнето му е руското поданство и е експулсиран в Германия (тогава ФРГ); там живее, подпомаган от Х. Бьол. От 1976 година живее в щат Върмонт, Съединени американски щати. На 27 май 1994 година се завръща в Русия. През 2002 година учредява премия на свое име. Неин пръв притежател е писателят В. Распутин. Солженицин е създател е на книгите: “Архипелагът ГУЛАГ ” (1974 г.), “Раково поделение ” (повест, 1968 г.), “В първия кръг ” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело ” (т. 1-8, 1971 г.-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря ” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917. Върмонт; Париж ” (1993 г.-1995 година, т. 1-2), “Публицистика ” (т. 1-2, 1995 г.-1996 г.); разкази, пиеси, киносценарии и журналистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва едвам през 1990 година (т. 1-8).

1974 година
Жак Ширак е определен за министър-председател на Франция.
Той е роден на 29 ноември 1932 година в Париж. Завършва с отличие влиятелния колеж Луи льо Гран, Института за политически науки (Institut d`études politiques de Paris), Националното учебно заведение по ръководство (École nationale d`administration (ENA), специализира в Харвардския университет в Съединени американски щати. 30-годишен стартира работа в администрацията на министър-председателя Помпиду, и при Жискар д`Естен. Народен представител е от 1967 година През 1972-1974 година заема поредно три министерски поста в държавното управление на Пиер Месмер - за връзки с Народното събрание, на селското стопанство, на вътрешните работи. От 1974 година оглавява голистката партия Сбор за републиката. След победа на парламентарните избори през същата година застава отпред на държавното управление. Две години по-късно, 44-годишен, Ширак печели безапелационно изборите и става кмет на Париж, където ръководи в продължение на 18 години. Превръща се в един от най-уважаваните политици в страната. През 1979 година става народен представител в ЕП. На 7 май 1995 година е определен за президент на Френската република. Веднага след встъпването в служба възобновява нуклеарните опити в атола Муруроа, прекъснати с мораторим три години преди този момент, и провокира мощни митинги по целия свят. През 1997 година разпуска Народното събрание, защото желае устойчиво болшинство, с цел да извърши оспорваните икономически промени, и насрочва парламентарни избори. Губи ги, Жоспен става министър-председател и президентът е заставен на комплицирано съдействие в продължение на пет години. През 2002 година печели втори президентски мандат с огромно преимущество пред десния екстремист Льо Пен.

1963 година
Партията Кенийски Африкански Народен Съюз (КАНУ) на Джомо Кенията печели първите в страната всеобщи избори. Тя печели 83 от общо 124-те места в кенийското държавно управление. На 1 юни 1963 година Джомо Кенията става първият министър-председател на Кения. На 12 декември е оповестена независимостта на Кения, а през декември 1964 година страната е оповестена за република. Джомо Кенията е определен за първия президент на страната. Благодарение на него Кения влиза в Обединените Нации (ОН), подписва търговски съглашения с Уганда и Танзания и притегля външни вложения. Джомо Кенията е избран отново за президент през 1966 година и през 1974 година Умира на 22 август 1978 година

1960 година
В Турция е осъществен боен прелом.
В края на 50-те години Турция изпада в положение на остра политическа рецесия. В тази конюнктура пораждат секрети офицерски организации (в Истанбул и Анкара) и стартира подготовка за осъществяване на боен прелом. Подготовката за преврата се управлява от военния комитет в Анкара. През втората половина на 1958 година той се оглавява от армейски военачалник Джемал Гюрсел, неотдавна заел поста командващ сухопътните сили на страната. Той е офицер от кариерата, участник в кемалисткото придвижване, служил през 1922 година под командването на Исмет Иньоню. В навечерието на метежа държавното управление го изпраща в насилствен отпуск, само че това не пречи на военния комитет да реализира от дълго време готвения прелом. Рано сутринта на 27 май 1960 година авансово набелязаните държавни институции в Истанбул и Анкара са взети под надзор от военните, президентът Баяр, министър-председателят Мендерес и други първенци на режима са задържани, а Анкарското радио оповестява, че турските въоръжени сили са взели властта в свои ръце, че скоро ще се произведат свободни и почтени парламентарни избори и властта ще се съобщи на тези, които ги завоюват. Още същия ден военните комитети в Анкара и Истанбул се сплотяват в Комитет за национално единение (КНЕ), а за негов ръководител е определен ген. Гюрсел. Този комитет поема цялата власт в страната. Всички политически партии преустановяват активността си. От пандизите са освободени арестуваните от предходния режим публицисти и студенти и се позволява разпространяването на спрени до тогава издания. Назначава се комисия от професори адвокати, отпред с ректора на Истанбулския университет, която да създаде нова конституция, образува се краткотрайно държавно управление, управлявано от ген. Гюрсел (трима от министрите са военни, а останалите - неутрални в политическо отношение технократи). Освен премиерския пост генералът поема и Министерството на защитата и основното командване на армията.

1950 година
Американският артист Франк Синатра дебютира по малкия екран.

1943 година
По време на Втората международна война (1939-1945 г.) във Франция е основан Националният съвет на съпротивата. На учредително тайното съвещание извършено в Париж, под егидата на дьо Гол, се одобряват голям брой компетенции по организацията на вътрешната битка в окупираната страна.

1936 година
Английският лайнер " Куин Мери " потегля от Саутхемптън за Ню Йорк с над 1 800 пасажери.

1883 година
В Москва се състои коронацията на съветския император Александър ІІІ.
Александър III Александрович е втори наследник е на Александър II, от династията Романови. Той е именуван от народа Миротвореца. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като пълководец на Русенския отряд. За бойни заслуги е награден с ордена " Свети Георги " четвърта и трета степен. Заема престола след убийството на татко му от крайните радикали. Управлението му се свързва с отвод от демократичната политика от предходния интервал, а във външнополитически проект Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до спиране на връзките сред двете страни.

1703 година
Руският цар Петър І Велики основава Санкт Петербург.
Петър I Велики е роден през 1672 година Той е съветски цар от 1682 година и е първият съветски император (от 1721 г.). Син е на цар Алексей I Михайлович, от династията Романови. Наследява короната от Фьодор III през 1682 година и цари дружно с брат си Иван под регентството на сестра им София Алексеевна (до 1689 г.). Започва рационализация на Русия: реорганизира администрацията, открива йерархията на служителите (учредени са сенат, колегии). Страната е разграничена на губернии. През 1703 година построява новата столица Санкт-Петербург. Поверява на Светия синод ръководството на църквата, като я отделя от страната. Използва опита на западноевропейски страни в развиването на индустрията, търговията и културата. За да получи изход на Черно море, отвоюва Азов от турците през 1696 година През 1700 година афишира война на Швеция, само че претърпява крах при обсадата на Нарва. През 1709 година нанася проваляне при Полтава на шведския крал Карл ХII, който търси леговище в Турция. Потегля против турците, само че е обграден при р. Прут и едвам се избавя от плен през 1711 година Губи Азов, само че посредством Нищадския контракт получава Лифландия, Естландия, Карелия и част от Финландия.

1679 година
Английският парламент приема тъй наречените Хабеас корпус акт, защитаващ жителите против безпричинно задържане и затваряне. Основните му правила след това залягат в американската конституция.

1328 година
На френския трон се възкачва първият представител на династията Валоа – Филип VІ. Той стартира Стогодишната война с Англия (1337-1453). При неговото ръководство увеличението на налозите и военните дейности подриват стопанството на Франция и разоряват народа. Филип VI причислява към кралския домен областите Брие, Дафине и гр. Монпелие.

1299 година
Венеция и Генуа подписват кротичък контракт, с който поставят завършек на 38-годишната война между тях. С контракта се открива контролът на Генуа над Ривиера Лигуре и се удостоверява властта на Венеция над Адриатика.

На тази дата са родени:
1966 година
Роден е Шон Кини – барабанист на групата “Alice In Chains ”. Интересът му към музиката е въодушевен от баба му, която е член на групата “The Cross Cats ”. На 9-годишна възраст Шон Кини също става част от групата.

1956 година
Роден е Джузепе Торнаторе - италиански режисьор и сценарист. Започва кариерата си като фотограф. Филмите му са снимани в традицията на италианския неореализъм. От 1979 година работи в националната телевизия RAI. Става прочут с кино лентата “Ново кино “Парадизо ” (1988 г.; “Оскар за най-хубав задграничен филм ”). Филмография: “Гангстерът ” (1985 г.), “Всички са добре ” (1990 г.), “Специално в неделя ” (1991 г.), “Чиста условност ” (1994 г.), “Човекът със звездите ” (1995 г.), “Легенда за пианиста ” (1998 г.), “Малена ” (2000 г.).

1930 година
Роден e Джон Барт - американски публицист, представител на жанра «черен хумор». През 1972 година за книгата си “Химера " получава премията за американска литература. Други негови книги са „ Дуниазада ", “Краят на пътя ”, “Сатирикът Джайлс ”, “Изгубени в стаята на смеха ” и други

1923 година
Роден е Хенри Кисинджър - американски посланик от немски генезис.
Хенри Алфред Кисинджьр поставя клетва като 56-и държавен секретар на Съединени американски щати на 22 септември 1973 година и остава на този пост до 20 януари 1977 година Съветник е на американския президент по въпросите на националната сигурност от 20 януари 1969 година до 3 ноември 1975 година Д-р Кисинджьр получава нобеловата премия за мир през 1973 година за персоналния му принос в прекратяването на Виетнамската война.

1922 година
Роден e Кристофър Лий - артист. Изиграл доста функции на злодеи, измежду които Чудовището на Франкенщайн, Дракула и Фу Манчу. Най-прочутата му роля е кръвопиеца Граф Дракула. По време на Втората Световна война служи в Кралските Военно Въздушни Сили и в специфичните сили. Награден е за доблестна работа и има чин лейтенант. След демобилизацията през 1946 година Лий влиза в киноиндустрията. Участва в театрални и оперни постановки и записва радио-пиеси по целия свят. Снима се е в съветски, италиански, френски, немски и испански филми. Лий е играл в над 250 кино лентата и телевизионни постановки. Някои от най-известните са: “Дракула ”, “Сламеният човек ”, “Частният живот на Шерлок Холмс ”, “Тримата мускетари ” и “Четиримата мускетари ”, “Мъжът със златния револвер ”, “1941 ”, “Летище ‘77 ”, “Гремлини 2 ”, “Джина ”, “Слийпи Холоу ” и “Властелинът на пръстените ”. През 1978 година е водещ на шоуто “Събота вечер онлайн ”. Лий е единственият, изиграл по едно и също време функциите на Шерлок Холмс и брат му Майкрофт, играл е персонажите, които са екзекутирали британския крал Чарлз І и френския крал Луи ХVІ. Той е изпълнявал самичък всички каскади и е почетен член на три съюза на каскадьорите. Между книгите, издадени от него са автобиографията му “Висок, смугъл и застрашителен ”, “Архивите на великите злодеи ”, “Филмите на Кристофър Лий ” и “Кристофър Лий: Оторизирана екранна история ” от Джонатан Ръгби. Лий е записан в “Книгата на Гинес за кино обстоятелства и достижения ” като интернационалната звезда с най-вече екранни участия. През 1994 година получава премията “Dilys Powell ” на Лондонската кино рецензия за работата си като артист и приноса си към киноиндустрията.

1907 година
Родена е Рейчъл Карсън – американска биоложка. Книгите й въодушевяват придвижванията за запазване на околната среда. В интервала 1925-1929 година учи в Девическия лицей в Пенсилвания (днес Чатмански Колеж). Печели стипендия да продължи образованието си в Университета Джон Хопкинс в Балтомор. През 1932 година приключва Зоология там. След това Карсън стартира работа в американското Бюро по риболовство, като сценарист на радио-шоуто “Романтика под водата ”. През 1936 година е назначена за младши биолог. По-късно става основен редактор на всички издания на Службата за риба и дивеч към Правителството. През 1940 година стартира да написа книги за своите проучвания на морския свят. През 1952 година напуща държавната си работа, с цел да се посвети на писане. През 1957 година стартира да написа най-известната си книга “Тихият извор ”, която е оповестена през 1962 година Книгата подтиква президента Кенеди да назначи химическите изследвания, упоменати в книгата. Библиография: “Под морския вятър ”( 1941 г.), “Храна от морето: Рибата и мидите на Нова Англия ”( 1943 г.), “Храна от морето: Рибата и мидите на Южен Атлантик ”( 1944 г.), “Морето към нас ”( 1951 г.), “Ръбът на морето ”( 1955 г.), “Тихият извор ”( 1962 г.), “Чувството за знамение ” (1965 година, посмъртно). Рейчъл Карсън умира на 14 април 1964 година

1884 година
Роден е Макс Брод – публицист, композитор и публицист. Той е роден в Прага, региона Бохемия, която по това време е част от Австро-Унгария. Пише на немски език. Учи в Пражкия университет, където през 1902 година се среща с Франц Кафка и става негов помощник. Франц Кафка моли другари си Макс Брод след гибелта му да изгори всичко написано от него. Той обаче не удържа на обещанието си и след гибелта му през 1924 година разгласява първо фрагменти от негови романи и до 1930 година излизат 6 тома с определени произведения на писателя. Той написа и първата биография на Кафка “Франц Кафка. Биография ”. Макс Брод умира на 20 декември 1968 година

1799 година
Роден е Жак Франсоа Фромантал Халеви - композитор. От 1854 година е непрекъснат секретар на Академията за изящни изкуства. Учи в Парижката консерватория (при А. Бертон и Л. Керубини). От 1816 година стартира да преподава, от 1827 година е професор. Негови възпитаници са Ж. Бизе, Ш. Гуно, К. Сен-Санс. За стила му са присъщи величественост, съчетаване на драматизма с външна декоративност, благосъстояние на театрални резултати. Повечето от оперите му са с исторически сюжети: “Кипърската кралица ” (1841 г.), “Карл VI ” (1843 г.) и други Най-голяма известност получава операта му “Еврейката ” (1835 г.). Халеви е създател и на 2 балета, кантати, романси и други Умира на 17 март 1862 година в Ница.

На тази дата умират:
1988 година
Умира немският физик, нобелов лауреат за физика – Ернст Руска.
Руска учи първо в Мюнхенския механически университет (1925-1927), след това в Техническия университет в Берлин, където той стартира да създава електронния микроскоп. Той отбелязва, че електроните имат дължина на вълната 100 000 пъти по-малка от тази на фотоните, т.е. един възможен електронен микроскоп би бил доста по-ефикасен от оптичен). Руска конструира първата електронна леща през 1933 година
По-късно стартира работа в „ Сименс “, където работи до 1955 година. От 1955 до 1972 година работи като шеф на „ Макс-Планк “ – Институт по електронна микроскопия, като по едно и също време с това работи и като професор в Берлинския механически университет.
През 1986 е награден с Нобелова премия, за откриването на електронния микроскоп.

1964 година
В Ню Делхи, Индия на 74-годишна възраст умира министър-председателят Джавахарлал Неру, именуван още Учителят Неру. Той е роден на 14 ноември 1889 година в Алахабад, Индия. Водач е на социалистическата партия на Индийския народен конгрес по време и след индийската битка за самостоятелност от Британската империя. Става първият министър-председател на самостоятелна Индия на 15 август 1947 година, като остава на този пост до гибелта си. Сподвижник е на М.К. Ганди в битката за национално избавление. Автор е на книгите “Откритието на Индия ” и “Автобиография ”.

1963 година
Умира Акилино Рибейро - публицист. Той е роден на 13 септември 1885 година в Карегал да Табоза. Член е на Лисабонската АН. В интервала 1910-1914 година учи в парижката Сорбона. Като младеж се включва в републиканското придвижване, а през 1927-1928 година - в битката против фашистката тирания в Португалия. Издава пътния дневник с антифашистка устременост " Окървавена Германия " (1935 г.). В рамките на реалистичната традиция пресъздава живота на разнообразни пластове от португалското общество. Автор е на писания по история на португалската просвета, алманах разкази " Градината на бурите " (1913 г.), " Пътят към Сантяго " (1922 г.), романите " Фавни бродят из горите " (1926 г.), " Безкрайното стълкновение " (1932 г.), " Волфрам " (1943 г.), " Светлина в далечината " (1948 г.), " Когато вълците вият " (1958 г.) и други

1840 година
Умира Николо Паганини - италиански цигулар и композитор. В последните си часове той свири на цигулката си. Папската Курия не позволява Паганини да бъде заровен в Италия. Много години след гибелта му, прахът му е пренесен в Парма.
Паганини е роден на 27 октомври 1782 година в Генуа. От детска възраст свири на цигулка. Изнася първия си концерт на 11-годишна възраст. През 1795 година отпътува да учи в Парма. През 1797 година стартира концертната си активност, която е поредност от триумфи. На 23-годишна възраст и изнася концерти в Милано, Виена, Лондон и Париж, където е посрещнат с екстаз. От 1805 година до 1808 година е дворцов солист-цигулар в Лука, назначен от сестрата на Наполеон - Елиза Бачиочи. През 1809 година Паганини показва своята лична музика и концертира из цяла Италия. Заради огромния му триумф и виртуозност стартира да се носи слух, че Паганини е в съдействие с дявола. Автор е на сонати, прищявки, шест концерта за цигулка, струнни квартети, акомпанименти и други. Едни от най-известните творби на Паганини са 24-те Капризи, написани към 1817 година за соло-цигулка. Те са измежду механически най-трудните за осъществяване произведения, композирани в миналото. От 1954 година в Генуа се организира Международен конкурс за цигулари, който носи неговото име.

1564 година
Умира Жан Калвин - представител на Реформацията, създател на калвинизма. Той е роден на 10 юли 1509 година в Ноайон, Франция. Получава богословско и юридическо обучение. Под въздействие на М. Лутер се причислява към протестантството и се отхвърля от Католическата черква през 1533 година Поради преследванията на протестантите във Франция, заобикаля в Швейцария през 1534 година и в Базел издава “Наставление за християнската религия ” (1536 г.), в което излага новото вероучение. През 1536 година се реалокира в Женева, откъдето е изпъден през 1538 година и отпътува за Страсбург. Три години по-късно още веднъж се завръща в Женева и остава там до края на живота си като оглавява новото направление на протестантството - калвинизма. Под въздействието на Калвин женевската градска администрация приема нова форма на църковната организация, която с някои вариации е призната от калвинистките общини в други страни. Като консултант на държавното управление Калвин съумява да наложи непоколебим контрол над жителите, вкарва наложително наличие на църковните служби, не разрешава развлеченията, танците, ярките облекла и други Налага последна непоносимост към католицизма и към другите реформационни течения (особено към анабаптизма), упреква почитателите им в безбожие. По гледище на Калвин съперниците на учението му са преследвани и наказвани със гибел.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;

Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР