„bTV Разказва“: Белязаните жени на Балканите
Детството на всяка една жена в Босна и Херцеговина е обвързвано по един или различен метод с религията. От 1463 година земите на днешната федерация са под властта на Османската империя. В продължение на 4 века неислямското население претърпява многочислени политически, демографски, културни, религиозни и етнически промени.
Снимка: auto.btv.bg
След разпадането на Югославия, Босна и Херцеговина се състои от 17,3 % хървати (католици), 31,3 % сърби (православни) и 43,7 % мюсюлмани. А в интервала от 1992 до 1995 година в страната се развихря най-острият, кръвопролитен междуетнически спор в Европейската история.
bTV разказва 6 мин. „ bTV Разказва “: Живи съкровища 
България 7 мин. „ bTV споделя “: Вера/Вяра – историята на момичето с едно крепко око, 14 интервенции и 100 шева на крайници 
bTV разказва 12 мин. Совалковата дантела – забравеното културно завещание на България 
bTV разказва 15 мин. В " bTV споделя ": Новият път на коприната и мястото на Балканите 
bTV разказва 6 мин. „ bTV Разказва “: Живи съкровища 
България 7 мин. „ bTV споделя “: Вера/Вяра – историята на момичето с едно крепко око, 14 интервенции и 100 шева на крайници 
bTV разказва 12 мин. Совалковата дантела – забравеното културно завещание на България 
bTV разказва 15 мин. В " bTV споделя ": Новият път на коприната и мястото на Балканите Една традиция устоява на времето, споровете и измененията, и става знак на еднаквост, чест и религия.
Татуирането на дами в Босна и Херцеговина е феномен на повече от 1000 години и се е срещал още във времената, когато илирийски племена са населявали Балканите. Традицията придобива изключително значение по времето на Османската империя, когато използването на християнски знак върху кожата носи магическо значение и защищава от зло.
Снимка: auto.btv.bg
На пролет, по-възрастните дами белязват телата на девойките сред 6 и 16 годишна възраст с кръст. Най-често по ръцете и пръстите, гърдите а от време на време и по челата. Християнският знак моли към отбрана от похищение, обезчестяване и показва религия и еднаквост в османска среда.
Снимка: auto.btv.bg
" Пепел от огнището и мед. Разбъркват се. След това с иглата рисуваш върху кожата каквото поискаш.Не съм изпитвала боязън, само че се притеснявах. Това беше доста огромен бит. Не можеш да откажеш. Другите се рисуват, и ти би трябвало да го сториш ", спомня си 83-годишната Ануша Абаз от с. Орашац в Босна и Херцеговина
Снимка: auto.btv.bg
Традицията била мощно публикувана в Централна и Западна Босна, а също по този начин и навътре в Далмация - днешна република Хърватия. През 60-те години на XX век стартира постепенно да отмира, само че през днешния ден новото потомство продължава практиката в името на саможертвите, които са създали околните им в предишното.
Снимка: auto.btv.bg
" Имаше една жена, на име Ружка. Бях близка с нея. По-късно тя умря. Тя можеше да прави татуировки, само че отхвърляше на всички. Мен ме харесваше и се съгласи. Бях на 10 или 12 години. Беше пролет. Когато е студено е доста по-болезнено. Вярвам в Бог. Имам мощна религия, твърда религия. Да имаш твърда религия, значи да се довериш, че Бог ще направи всичко най-хубаво за теб. Вече съм доста остаряла. Виждам, че светът губи вярата си.
Снимка: auto.btv.bg
Не желая да мисля за предишното. Не ми се приказва. Толкова доста съм претърпяла. Не мога да си показва да мина през този живот още един път по същия метод. Татуировките също - не бих ги направила още веднъж.
Приела съм момента на срещата със гибелта. Готова съм за нея. Вярвам в силата на прошката. Винаги съм прощавала. Затова мисля, че Бог ми е отредил нещо хубаво ", споделя 85-годишната Яня Веселка Чуляк, гражданин на с. Мъглице, Босна и Херцеговина.
Традиционното татуиране през днешния ден е считано за културно завещание освен на Босна и Херцеговина, само че и на Балканите. Белязването на телата е познато и в България. И до през днешния ден някои фамилии пазят мемоари за татуираните кръстове върху челата на възрастните дами в рода.
Снимка: auto.btv.bg
„ Татуировките са доста мощна форма, посредством която човек да изрази мнението си и да се изправи против системата. Според мен това беше първото пънк придвижване на Балканите. Спомням си, че когато бях дете, в съседство до дома ни, живееха две възрастни дами. Те имаха от тези татуировки. Разказаха ми, че това е било част от културата им в тези времена. Татуировките на техните предшественици имат дълга история, обвързвана с Османската империя и нежеланието на хората да се подчинят и да сменят вярата си. Затова са белязвали телата си.
Снимка: auto.btv.bg
Османските воини не желали да допрян татуирана жена. Смятали са ги за отблъскващи. За тях, в случай че една жена има татуировка – тя не е жена, не е даже човешко създание. Така, че в миналото тези татуирани знаци са предпазвали дамите. Според мен това е нещо доста надълбоко, доста мощно. За мен това споделя за смисъла на татуировките въобще, а точно - да си подготвен да жертваш част от тялото си, с цел да запазиш убежденията си “, споделя Ясмин Шехович, татуист в Сараево, Босна и Херцеговина.
Снимка: auto.btv.bgПо думите му най-старата техника за татуировки е посредством потреблението на игла и конец. Конецът се намотава към иглата, а по-късно се потапя в мастилото. Тъканта задържа цвета, а благодарение на иглата се промушва през кожата. И прецизира, че доста наказани хора в пандизите са правили своите татуировки по този метод.
Снимка: auto.btv.bg
„ Бях дете. Спомням си баба ми и другите дами в нашата черква, които имаха такива татуировки. Беше ми доста любопитно. Много по-късно започнах да върша свои изследвания. Забелязах, че татуировките стартират да избледняват, изчезват. Това ме накара да проучвам тематиката. Свикнали сме с татуировките по ръцете на младежи, само че когато виждаш татуираните ръце на своята майка, на своята баба... Вълнувах се. Исках да схвана повече за този феномен.
В учебното заведение, в което преподавам работим по тематиката с моите възпитаници. Създадохме специфични форми – профили на дамите. В тях вписваме събраната информация за аргументите, заради които в миналото дамите са взимали сходно решение.
Снимка: auto.btv.bg
Най-честият отговор, който получаваме е, че това е традиция. Наричаме я „ сицане “ и „ боцане “ (sicanje, bocanje). Намерихме сведения, че обичаят е съществувал още преди Римската империя. Във времето се е развивал и променял. Бил е най-жив по време на Османската империя. Една от аргументите е – да бъдат защитени религиите, които са показани посредством признака „ кръст “. Интересно е, че католическата черква не ги е одобрявала, само че не ги е и забранявала. А също така монасите тук в Босна и Херцеговина са били бранители на всяка една локална традиция. Няма доста свидетелства и споменавания в исторически документи. Първите записи по тематиката, които сме разкрили, са в действителност от XIX век. Днес бих споделил, че става все по-популярно “, разяснява проф. Зоран Стоянович, учител по философия и редактор на „ Рамски вестник “.
Той изясни още, че знаците, които дамите са си татуирали са разнообразни – кръстът е главен, само че с изключение на него има доста други елементи – точици, звезди, слънце, снежинка, цветя, клончета. С времето детайлите са ставали все по-вече. Някои от знаците са свързани с молебствия и могат да бъдат открити като претекстове в обичайните носии, както и върху великденските яйца.
" Татуирането се е случвало главно напролет. И по-конкретно в деня на Св. Йосиф. Фактът, че е правено през този интервал от годината се свързва, несъмнено и с това, че по това време всичко разцъфва, съживява се. Според вярванията тези татуировки са предпазвали фамилиите и реколтата. Има още един доста любопитен подробност от историята. По време на Османската империя, момчетата навършили 7-годишна възраст са били взимани за еничари, а дамите са оставали в домовете си сами. Първото момиче, което се омъжи би трябвало да прекара първата си брачна нощ не със брачна половинка си, а с локалния държател, а по-късно тя може да се отдаде на брачна половинка си. Жените са желали да спасят достойнството си и по тази причина са се татуирали. Момчета, които са били на годините да бъдат взети като еничари също да били татуирани, тъй като по-късно посредством тези татуировки те имат късмет да намерят своето семейство, да открият своя жанр и да знаят кои са ", споделя още проф. Зоран Стоянович.
" Цял живот съм мечтала за тази татуировка. Всички дами в моя жанр са имали - майка ми, сестра ми, вуйна ми. Винаги съм желала и аз. Тази татуировка ме направи щастлива. Дълго време брачният партньор ми ме спираше. Казваше ми - недей, ще те боли, може да получиш зараза. Но аз толкоз доста желаех да го направя.
Търсих жена, която да направи татуировка по остарелия метод. Но към този момент ги няма. Синът ми откри верния татуист. Направих добър избор и в този момент съм щастлива.Това е спомен за моята майка, за моята баба. Спомен за саможертвата, която са създали дамите преди тях. Моята татуировка ще продължи традицията. Тя е като персоналната ми карта. Казва, че съм католичка, че произлизам от Рама. Направих татуировката си в името на дамите в моето семейство. Горда съм да покажа коя съм и от къде пристигам ", споделя 74 годишната Любица Шакота, жител на Прозор-Рама, Босна и Херцеговина
