От днес България е част от Банковия съюз
На страницата на Банковия контрол на Европейската централна банка може да се види публично известие, което гласи: " България и Хърватия вземат участие в Единния контролен механизъм посредством тясно съдействие, започващо на 1 октомври 2020 година
На 10 юли 2020 година ЕЦБ реши да откри тясно съдействие с Българската национална банка (Българска национална банка) и Хърватска национална банка (Хърватска национална банка).
На страницата на самата ЕЦБ такова известие не може да видите. Не е поради недовиждане, а тъй като не е събитие, защото де факто не касае директно ЕЦБ. Причината е че България и Хърватия са първия случай, в който страни влизат в Банковия съюз на Европейски Съюз преди да са станали членки на самата Еврозона, написа news.bg .
По този метод двете страни одобряват, че ЕЦБ, посредством Банковия контрол, ще дефинира разпоредбите за държание на банките в двете страни и ще постанова наказания за нарушаването им, без да има финансови задължения във връзка с двете страни, които да произтичат от нейните надзорни решения и политики, засягащи банковите им браншове.
С други думи в банковите системи на България и Хърватия, ЕЦБ или по-точно Европейския банков контрол, ще работи от свое име, само че за сметка (репутационна, финансова и икономическа) на двете страни. И това е по този начин, тъй като от през днешния ден банковите системи на България и Хърватска би трябвало да извършват всички регулативни рекомендации, насоки и решения на ЕЦБ, без да имат достъп до механизмите ѝ за рефинансиране и количествени удобства, където се раздават трилиони евро. До тях достъп ще получим, в случай че и когато влезем в Еврозоната, в чието антре - валутно-обменния механизъм ERM II, ни позволиха.
Всичко това звучи не изключително оптимистично, само че да не забравяме, че ние сами пожелахме, това да се случи по този метод. По-точно казано през 2018-а държавното управление ни одобри офертата на ЕЦБ и на Еврогрупата да изминем тъкмо този път, макар, че той не е написан в Договора за Европейски Съюз, които урежда тези процедури. Така особено България одобри да заплаща (неясно какъв брой време, само че не по-малко от две години) таксата за клуба на богатите - Еврозоната, до момента в който неговите членове вземат решение във връзка с молбата ѝ да стане негов член. А те могат да дебатират по тематиката доста дълго.
Като приказваме за заплащания те имат действително финансово и регулативно отражение. Финансовото са годишните вноски в Единния фонд за преструктуриране на банки и таксите за банков контрол. Те се вършат от всички банки без значение дали са под директния контрол на ЕЦБ, тъй като са избрани като систематични, или са оставени под надзора на Българска народна банка, а ЕЦБ оказва през националния регулатор индиректен надзор върху активността им.
Тук е добре да напомним, че без значение от упованията и даже очакванията на някои среди у нас, ЕЦБ реши да вземе под директния си контрол единствено банки с задграничен капитал, които са част от значими интернационалните финансови групи. Това са трите най-големи банки у нас - " УниКредит Булбанк ", " Банка ДСК ", ОББ, както и " Юробанк България " по-известна като Пощенска банка и " Райфайзенбанк България ".
Върху тях ЕЦБ ще реализира директен контрол - както отдалечен по този начин и с инспекции на място, от взаимни с Българска народна банка надзорни екипи. За останалите банки директния и отдалечен надзор ще е в ръцете на Българска народна банка, само че ЕЦБ ще има пълномощия във връзка с всички кредитни институции във връзка с даването на и отнемането на лицензии и утвърждения, включително и когато става дума за смяна на квалифицирани дялови участия в капитала на обособените банки. Ако да вземем за пример акционер желае да усили каузи си в една банка у нас от 20 на 25 или 30% да кажем, това няма да може да става без глобата на ЕЦБ.
В регулативно отношение банковият бранш ще би трябвало да извършва всички решения на ЕЦБ, отнасящи се до финансови буфери, финансови съотношения, насоки за отнасяне на рискови активи, ограничавания или облекчения във връзка с разнообразни класове вземания или във връзка с предписание с облагата и други сходни. При това не е наложително тези решения да носят изгода или полза на българския банков бранш. С националните специфики ЕЦБ рядко се преценява, в случай че те не са в благозвучие с някоя от по-стратегическите цели, които тя си е сложила.
Националния интерес в това отношение би трябвало да се пази от подуправителя на Българска народна банка Радослав Миленков, който от през днешния ден е нашия представител в Надзора на ЕЦБ. Като написа в формалното известие на Българска народна банка по този мотив: " за задачите на директния контрол върху систематичните банки Българска народна банка дефинира подкоординатори, както и свои представители в взаимните надзорни екипи за значимите институции. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния контрол, представители на Българска народна банка вземат участие в други комитети и подструктури, които подкрепят работата на ЕЦБ във връзка със дилемите, които са ѝ предоставени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.
ЕЦБ също по този начин ще дава отговор за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на пряк контрол от Българска народна банка, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. Наблюдението над по-малко значимите банки от страна на ЕЦБ ще включва надзор по използването на общите надзорни стандарти на Единния контролен механизъм.
ЕЦБ ще разполага с избрани директни пълномощия във връзка с по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване на лицензии и утвърждения, издаването на общи рекомендации, инструкции и указания, обмисляне и реализиране на инспекции, в това число и вдишване на пряк контрол над по-малко значими институции.
За задачите на надзора над по-малко значимите банки към Единния контролен механизъм на ЕЦБ е основана конструкция, в която Българската национална банка ще взе участие. В рамките на структурата се разискват въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от Единния контролен механизъм ".
На 10 юли 2020 година ЕЦБ реши да откри тясно съдействие с Българската национална банка (Българска национална банка) и Хърватска национална банка (Хърватска национална банка).
На страницата на самата ЕЦБ такова известие не може да видите. Не е поради недовиждане, а тъй като не е събитие, защото де факто не касае директно ЕЦБ. Причината е че България и Хърватия са първия случай, в който страни влизат в Банковия съюз на Европейски Съюз преди да са станали членки на самата Еврозона, написа news.bg .
По този метод двете страни одобряват, че ЕЦБ, посредством Банковия контрол, ще дефинира разпоредбите за държание на банките в двете страни и ще постанова наказания за нарушаването им, без да има финансови задължения във връзка с двете страни, които да произтичат от нейните надзорни решения и политики, засягащи банковите им браншове.
С други думи в банковите системи на България и Хърватия, ЕЦБ или по-точно Европейския банков контрол, ще работи от свое име, само че за сметка (репутационна, финансова и икономическа) на двете страни. И това е по този начин, тъй като от през днешния ден банковите системи на България и Хърватска би трябвало да извършват всички регулативни рекомендации, насоки и решения на ЕЦБ, без да имат достъп до механизмите ѝ за рефинансиране и количествени удобства, където се раздават трилиони евро. До тях достъп ще получим, в случай че и когато влезем в Еврозоната, в чието антре - валутно-обменния механизъм ERM II, ни позволиха.
Всичко това звучи не изключително оптимистично, само че да не забравяме, че ние сами пожелахме, това да се случи по този метод. По-точно казано през 2018-а държавното управление ни одобри офертата на ЕЦБ и на Еврогрупата да изминем тъкмо този път, макар, че той не е написан в Договора за Европейски Съюз, които урежда тези процедури. Така особено България одобри да заплаща (неясно какъв брой време, само че не по-малко от две години) таксата за клуба на богатите - Еврозоната, до момента в който неговите членове вземат решение във връзка с молбата ѝ да стане негов член. А те могат да дебатират по тематиката доста дълго.
Като приказваме за заплащания те имат действително финансово и регулативно отражение. Финансовото са годишните вноски в Единния фонд за преструктуриране на банки и таксите за банков контрол. Те се вършат от всички банки без значение дали са под директния контрол на ЕЦБ, тъй като са избрани като систематични, или са оставени под надзора на Българска народна банка, а ЕЦБ оказва през националния регулатор индиректен надзор върху активността им.
Тук е добре да напомним, че без значение от упованията и даже очакванията на някои среди у нас, ЕЦБ реши да вземе под директния си контрол единствено банки с задграничен капитал, които са част от значими интернационалните финансови групи. Това са трите най-големи банки у нас - " УниКредит Булбанк ", " Банка ДСК ", ОББ, както и " Юробанк България " по-известна като Пощенска банка и " Райфайзенбанк България ".
Върху тях ЕЦБ ще реализира директен контрол - както отдалечен по този начин и с инспекции на място, от взаимни с Българска народна банка надзорни екипи. За останалите банки директния и отдалечен надзор ще е в ръцете на Българска народна банка, само че ЕЦБ ще има пълномощия във връзка с всички кредитни институции във връзка с даването на и отнемането на лицензии и утвърждения, включително и когато става дума за смяна на квалифицирани дялови участия в капитала на обособените банки. Ако да вземем за пример акционер желае да усили каузи си в една банка у нас от 20 на 25 или 30% да кажем, това няма да може да става без глобата на ЕЦБ.
В регулативно отношение банковият бранш ще би трябвало да извършва всички решения на ЕЦБ, отнасящи се до финансови буфери, финансови съотношения, насоки за отнасяне на рискови активи, ограничавания или облекчения във връзка с разнообразни класове вземания или във връзка с предписание с облагата и други сходни. При това не е наложително тези решения да носят изгода или полза на българския банков бранш. С националните специфики ЕЦБ рядко се преценява, в случай че те не са в благозвучие с някоя от по-стратегическите цели, които тя си е сложила.
Националния интерес в това отношение би трябвало да се пази от подуправителя на Българска народна банка Радослав Миленков, който от през днешния ден е нашия представител в Надзора на ЕЦБ. Като написа в формалното известие на Българска народна банка по този мотив: " за задачите на директния контрол върху систематичните банки Българска народна банка дефинира подкоординатори, както и свои представители в взаимните надзорни екипи за значимите институции. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния контрол, представители на Българска народна банка вземат участие в други комитети и подструктури, които подкрепят работата на ЕЦБ във връзка със дилемите, които са ѝ предоставени с Регламент (ЕС) № 1024/2013.
ЕЦБ също по този начин ще дава отговор за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на пряк контрол от Българска народна банка, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. Наблюдението над по-малко значимите банки от страна на ЕЦБ ще включва надзор по използването на общите надзорни стандарти на Единния контролен механизъм.
ЕЦБ ще разполага с избрани директни пълномощия във връзка с по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване на лицензии и утвърждения, издаването на общи рекомендации, инструкции и указания, обмисляне и реализиране на инспекции, в това число и вдишване на пряк контрол над по-малко значими институции.
За задачите на надзора над по-малко значимите банки към Единния контролен механизъм на ЕЦБ е основана конструкция, в която Българската национална банка ще взе участие. В рамките на структурата се разискват въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от Единния контролен механизъм ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ