Откриха следи от земен кислород в скали на Луната
На повърхността на полюсите на Луната планетолози са разкрили огромни находища от хематит - желязна руда - който се е образувал на повърхността на Луната с помощта на О2 от земната атмосфера. Резултатите от техните проучвания са оповестени в „ Сайънс Адвансес “.
" От забележимата страна на Луната открихме повече хематит, в сравнение с чакахме, т.е. отлаганията на този минерал може да са свързани със Земята. Това изобретение може да промени визиите ни за това по какъв начин наподобяват и са устроени околополярните области на Луната. Земята може да играе значима роля в еволюцията на нейната повърхнина ", сподели един от създателите на проучването, планетарният академик от Хавайския университет Шуай Ли.
Планетолозите смятат, че Луната е формирана вследствие на конфликт на Земята и нейния предшественик Тея, протопланетно тяло с размерите на Марс. След конфликта материята от двете небесни тела се е смесила, след което фрагментите от Тея и материята от кората на пра-Земята са попаднали в околоземна орбита, където след това се е образувала Луната. Тази доктрина добре изяснява масата на земния сателит и някои особености на външния ѝ тип, по-специално обстоятелството, че учените не са разкрили стоманени съединения на повърхността ѝ.
От друга страна, това частично опонира на обстоятелството, че химическият и изотопният състав на Земята и Луната на практика не се разграничават един от различен. Това е съвсем невероятно да се изясни, в случай че приемем, че Луната е „ наследила “ забележителна част от материята си от Тея. Факт е, че това небесно тяло е зародило в различен район на Слънчевата система, т.е. изотопи и разнообразни редки детайли се съдържат в материята му в разнообразни концентрации, в сравнение с Земята.
В последното си изследване Шуай Ли и негови сътрудници от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА (JPL) учат данни от спектрометъра М3, който е конфигуриран на индийската лунна сонда Chandrayan 1. В резултат на работата те разкрили, че минерали с желязо в състава към момента се намират на повърхността на Луната.
" Когато разгледах данните, събрани от М3 в околополярните региони на Луната, открих няколко характерности в спектъра на локалните скали. Те бяха доста разнообразни от тези на пробите от лунната почва, които „ Аполон “ донесе на Земята, и от спектъра на лунните минерали от ниски географски ширини ", изяснява планетарният академик.
Първоначално Ли допуска, че тези линии могат да принадлежат на субстанции, зародили вследствие на реакции сред скалите на Луната и водата, която е в огромни количества в сенчести кратери. След като наблюдавали разпространяването на тези необикновени залежи и проучили в детайли техния набор, специалистите на НАСА стигнали до заключението, че това не са съединения на водата, а хематит - минерал, който се състои от желязо и О2. Тази канара е необятно публикувана на Земята, само че въз основа на общоприети теории за образуването на Луната и типичния ѝ химичен състав, учените имат вяра, че такива скали не могат да съществуват на повърхността ѝ. Измерванията на Chandrayan 1 посочили, че това в действителност не е по този начин. Затова учените почнали да търсят вероятен източник на хематит.
" Обърнах внимание на данните от японската сонда „ Кагуя “. Тя откри, че слънчевият вятър може да избива молекули О2 от горните пластове на земната атмосфера и да ги доставя на повърхността на Луната, когато е в магнитната „ “ на нашата планета. Това допуска че запасите от хематит на Луната дължат своя генезис на земен О2 ", продължава Ли.
Учените се надяват, че тяхната доктрина може да бъде тествана на процедура в близко бъдеще, когато астронавтите от програмата „ Artemis “ доставят скални проби от земните околополярни райони на Земята. Ако тази концепция бъде доказана, тогава запасите от „ наземен “ О2 на Луната могат да бъдат употребявани, с цел да се изследва по какъв начин се е трансформирал химическият състав на атмосферата на нашата планета през цялото ѝ битие, обобщават планетолозите.
" От забележимата страна на Луната открихме повече хематит, в сравнение с чакахме, т.е. отлаганията на този минерал може да са свързани със Земята. Това изобретение може да промени визиите ни за това по какъв начин наподобяват и са устроени околополярните области на Луната. Земята може да играе значима роля в еволюцията на нейната повърхнина ", сподели един от създателите на проучването, планетарният академик от Хавайския университет Шуай Ли.
Планетолозите смятат, че Луната е формирана вследствие на конфликт на Земята и нейния предшественик Тея, протопланетно тяло с размерите на Марс. След конфликта материята от двете небесни тела се е смесила, след което фрагментите от Тея и материята от кората на пра-Земята са попаднали в околоземна орбита, където след това се е образувала Луната. Тази доктрина добре изяснява масата на земния сателит и някои особености на външния ѝ тип, по-специално обстоятелството, че учените не са разкрили стоманени съединения на повърхността ѝ.
От друга страна, това частично опонира на обстоятелството, че химическият и изотопният състав на Земята и Луната на практика не се разграничават един от различен. Това е съвсем невероятно да се изясни, в случай че приемем, че Луната е „ наследила “ забележителна част от материята си от Тея. Факт е, че това небесно тяло е зародило в различен район на Слънчевата система, т.е. изотопи и разнообразни редки детайли се съдържат в материята му в разнообразни концентрации, в сравнение с Земята.
В последното си изследване Шуай Ли и негови сътрудници от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА (JPL) учат данни от спектрометъра М3, който е конфигуриран на индийската лунна сонда Chandrayan 1. В резултат на работата те разкрили, че минерали с желязо в състава към момента се намират на повърхността на Луната.
" Когато разгледах данните, събрани от М3 в околополярните региони на Луната, открих няколко характерности в спектъра на локалните скали. Те бяха доста разнообразни от тези на пробите от лунната почва, които „ Аполон “ донесе на Земята, и от спектъра на лунните минерали от ниски географски ширини ", изяснява планетарният академик.
Първоначално Ли допуска, че тези линии могат да принадлежат на субстанции, зародили вследствие на реакции сред скалите на Луната и водата, която е в огромни количества в сенчести кратери. След като наблюдавали разпространяването на тези необикновени залежи и проучили в детайли техния набор, специалистите на НАСА стигнали до заключението, че това не са съединения на водата, а хематит - минерал, който се състои от желязо и О2. Тази канара е необятно публикувана на Земята, само че въз основа на общоприети теории за образуването на Луната и типичния ѝ химичен състав, учените имат вяра, че такива скали не могат да съществуват на повърхността ѝ. Измерванията на Chandrayan 1 посочили, че това в действителност не е по този начин. Затова учените почнали да търсят вероятен източник на хематит.
" Обърнах внимание на данните от японската сонда „ Кагуя “. Тя откри, че слънчевият вятър може да избива молекули О2 от горните пластове на земната атмосфера и да ги доставя на повърхността на Луната, когато е в магнитната „ “ на нашата планета. Това допуска че запасите от хематит на Луната дължат своя генезис на земен О2 ", продължава Ли.
Учените се надяват, че тяхната доктрина може да бъде тествана на процедура в близко бъдеще, когато астронавтите от програмата „ Artemis “ доставят скални проби от земните околополярни райони на Земята. Ако тази концепция бъде доказана, тогава запасите от „ наземен “ О2 на Луната могат да бъдат употребявани, с цел да се изследва по какъв начин се е трансформирал химическият състав на атмосферата на нашата планета през цялото ѝ битие, обобщават планетолозите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ