Галерия на провалите: 7 запомнящи се технологични издънки
Нa ревюто за потребителска електроника CES, което се организира в Лас Вегас предходната седмица, за поредна година бяха показани редица в действителност революционни артикули.
Срещу всеки триумф обаче в действителност има десетки, а евентуално и стотици, устройства, услуги и приложения, които, жестоко казано, никой не желае да вижда повече.
И тук не става дума единствено за стартъпи. Големите имена в софтуерната промишленост също имат своите издънки и Fast Company прави лист с най-големите от тях.
Той е основан на класацията на Prelaunch.com, платформа, представяща новопоявяващи се артикули. Озаглавена „ Галерия на неуспехите “, тя включва най-големите издънки на софтуерния бранш през последните 50 години.
Amazon Fire Phone
През 2014 година Amazon пусна на пазара смарт телефон с 3D технология, с който искаше да надгради триумфа на своите таблети Fire. Той имаше неповторими функционалности, предопределени за правилните на Amazon консуматори, като X-Ray (софтуерна технология, която разпознава артисти, песни и други обекти на екрана, както и любопитни факти) и специфичен инструмент за обслужване на клиенти.
Оказа се обаче, че тези лоялни клиенти на Amazon са също толкоз лоялни към Apple и Samsung във връзка с смарт телефоните и в последна сметка планът на колоса в електронната търговия за съвременен смарт телефон се оказа цялостен неуспех.
Twitterpeek
Много преди Илон Мъск да стане фактор в обществената платформа, Twitter реши да опита нещо друго. През 2009 година тя се сплоти с компанията за мобилни технологии Peek, с цел да сътвори устройство, сходно на пейджър, което разрешава на потребителите да изпращат и получават туитове. Цената му беше 100 $, само че за него се плащаше и такса от 8 $ на месец.
Потребителите бързо взеха решение, че избират да употребяват телефоните си, в сравнение с да заплащат, с цел да туитват и да носят в допълнение устройство в джоба си.
iPod HiFi
Първият план на Apple за домашна стереосистема живя едвам 18 месеца. Тя имаше необикновено качество на звука и беше възхвалявана при появяването си на пазара, само че не беше изключително портативно устройство.
И когато на пазара започнаха да се появяват висококачествени портативни колонки на налични цени, софтуерният колос хвърли кърпата.
Дистанционното на Sony за Гугъл TV
Като цяло проектът е добър - модернизиране на всекидневната благодарение на комфортно за потребителите устройство. Изпълнението? Не чак толкоз.
Дали поради неприятен дизайн, или поради различия сред двата софтуерни колоса, това дистанционно управление с 88 бутона беше прекомерно комплицирано за множеството консуматори, които даже не можеха да схванат по какъв начин да сменят канала, показва Fast Company.
Microsoft ZUNE
iPod на Apple беше на пазара от пет години, когато Microsoft реши да пусне собствен личен музикален плейър. Но още в първите си дни компанията навлезе тромаво, без изключително новаторски хрумвания в рекламната акция. И най-важното – каталогът на Zune не можеше да се съпоставя с този, предлаган в iTunes.
Не на последно място, той изпревари времето си и стартира да предлага абонаментна музикална услуга, вместо да се концентрира върху хората, които купуват сингли и смъкват албуми, каквато беше практиката по това време.
Nike Magneto
Nike знаеше, че клиентите ѝ, които спортуват, носят слънчеви очила, тъй че имаше смисъл да заложи на своя линия. И то новаторска.
Но нововъведенията са нож с две остриета, както излиза наяве от историята на Nike Magneto. С концепцията, че едно от главните недоволства на спортистите е, че очилата се изместват, когато се изпотят, компанията дава извънредно решение.
Единственият проблем е, че моделът включва магнити, които потребителите би трябвало да залепят на слепоочията си. Колкото и да е изненадващо, спортистите не одобряват тази концепция с възторг.
Nintendo VIRTUAL BOY
Триизмерният геймърски хедсет на Nintendo беше самобитен предходник на Meta Quest и други VR хедсети. Но компанията позволи съвсем всички вероятни неточности, които можеше да допусне.
Цената на устройството доста надхвърляше опциите на множеството почитатели на Nintendo. В същото време 3D резултатите бяха, меко казано, не изключително впечатляващи, а носенето на хедсета причиняваше болки във врата, гърба и очите на някои консуматори.
След по-малко от година компанията осъзна грешката си, напомнят в умозаключение от Fast Company.
Срещу всеки триумф обаче в действителност има десетки, а евентуално и стотици, устройства, услуги и приложения, които, жестоко казано, никой не желае да вижда повече.
И тук не става дума единствено за стартъпи. Големите имена в софтуерната промишленост също имат своите издънки и Fast Company прави лист с най-големите от тях.
Той е основан на класацията на Prelaunch.com, платформа, представяща новопоявяващи се артикули. Озаглавена „ Галерия на неуспехите “, тя включва най-големите издънки на софтуерния бранш през последните 50 години.
Amazon Fire Phone
През 2014 година Amazon пусна на пазара смарт телефон с 3D технология, с който искаше да надгради триумфа на своите таблети Fire. Той имаше неповторими функционалности, предопределени за правилните на Amazon консуматори, като X-Ray (софтуерна технология, която разпознава артисти, песни и други обекти на екрана, както и любопитни факти) и специфичен инструмент за обслужване на клиенти.
Оказа се обаче, че тези лоялни клиенти на Amazon са също толкоз лоялни към Apple и Samsung във връзка с смарт телефоните и в последна сметка планът на колоса в електронната търговия за съвременен смарт телефон се оказа цялостен неуспех.
Twitterpeek
Много преди Илон Мъск да стане фактор в обществената платформа, Twitter реши да опита нещо друго. През 2009 година тя се сплоти с компанията за мобилни технологии Peek, с цел да сътвори устройство, сходно на пейджър, което разрешава на потребителите да изпращат и получават туитове. Цената му беше 100 $, само че за него се плащаше и такса от 8 $ на месец.
Потребителите бързо взеха решение, че избират да употребяват телефоните си, в сравнение с да заплащат, с цел да туитват и да носят в допълнение устройство в джоба си.
iPod HiFi
Първият план на Apple за домашна стереосистема живя едвам 18 месеца. Тя имаше необикновено качество на звука и беше възхвалявана при появяването си на пазара, само че не беше изключително портативно устройство.
И когато на пазара започнаха да се появяват висококачествени портативни колонки на налични цени, софтуерният колос хвърли кърпата.
Дистанционното на Sony за Гугъл TV
Като цяло проектът е добър - модернизиране на всекидневната благодарение на комфортно за потребителите устройство. Изпълнението? Не чак толкоз.
Дали поради неприятен дизайн, или поради различия сред двата софтуерни колоса, това дистанционно управление с 88 бутона беше прекомерно комплицирано за множеството консуматори, които даже не можеха да схванат по какъв начин да сменят канала, показва Fast Company.
Microsoft ZUNE
iPod на Apple беше на пазара от пет години, когато Microsoft реши да пусне собствен личен музикален плейър. Но още в първите си дни компанията навлезе тромаво, без изключително новаторски хрумвания в рекламната акция. И най-важното – каталогът на Zune не можеше да се съпоставя с този, предлаган в iTunes.
Не на последно място, той изпревари времето си и стартира да предлага абонаментна музикална услуга, вместо да се концентрира върху хората, които купуват сингли и смъкват албуми, каквато беше практиката по това време.
Nike Magneto
Nike знаеше, че клиентите ѝ, които спортуват, носят слънчеви очила, тъй че имаше смисъл да заложи на своя линия. И то новаторска.
Но нововъведенията са нож с две остриета, както излиза наяве от историята на Nike Magneto. С концепцията, че едно от главните недоволства на спортистите е, че очилата се изместват, когато се изпотят, компанията дава извънредно решение.
Единственият проблем е, че моделът включва магнити, които потребителите би трябвало да залепят на слепоочията си. Колкото и да е изненадващо, спортистите не одобряват тази концепция с възторг.
Nintendo VIRTUAL BOY
Триизмерният геймърски хедсет на Nintendo беше самобитен предходник на Meta Quest и други VR хедсети. Но компанията позволи съвсем всички вероятни неточности, които можеше да допусне.
Цената на устройството доста надхвърляше опциите на множеството почитатели на Nintendo. В същото време 3D резултатите бяха, меко казано, не изключително впечатляващи, а носенето на хедсета причиняваше болки във врата, гърба и очите на някои консуматори.
След по-малко от година компанията осъзна грешката си, напомнят в умозаключение от Fast Company.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ