Защо усещаме ускорението, но не и постоянната скорост?
Ние като един теоретичен уеб страница би трябвало да се занимаваме с значимите въпроси – като „ Къде са извънземните? “ и „ Ако паднем от небостъргач на Луната, ще умрем ли? “
Но забелязахме в една Фейсбук група (не, че висим по през целия ден в социалките…) различен, доста по-необходим на обществото въпрос: за какво усещаме ускоряване, само че не и скорост?
„ Докато пътуваме в полет, който лети на височина 9000 метра, имаме възприятието, че седим неподвижно “, написа в поста. „ Как по този начин се получава, че имаме такова чувство, когато самолетът се движи със скорост 700 километра в час? “
Краткият отговор е, че усещаме мощ единствено когато към нас се ползва мощ. Това се случва единствено по време на ускоряване, когато моторите на самолета го тласкат напред. Ние усещаме този напън посредством седалката, до момента в който самите ние ускоряваме (сме ускорявани).
Когато обаче достигнем пътническата скорост, силата не се ползва върху нас посредством седалката. Вече сме в положение на инерция, или наклонността на движещите се обекти да остават в придвижване по права линия със същата скорост, в случай че не им влияе друга мощ.
Тъй като самолетът се движи със същата скорост, ние продължаваме да се движим с тази скорост, в случай че нещо не ни влияе, да вземем за пример ускорение или закъснение на самолета.
Лесен метод да си представим обстановката е да помислим какво би се случило, в случай че самолетът ненадейно спре, а ние не сме си поставили колана. Отговорът е, че бихме траяли напред, до момента в който не се ударим стола пред вас. Ако се люлеехме наляво-надясно, несъмнено, щяхме да усетим центробежната мощ, която не е действителна, само че дано да не усложняваме нещата.
Ако усещаме скоростта, а не ускорението на аероплан или автомобил, това би било доста, доста необичайно, като се има поради, че автомобилът се движи единствено със 110 километра в час, до момента в който планетата Земя обикаля към Слънцето със 107 000 километра в час, а самото Слънце препуска през галактиката със скорост 828 000 километра в час.
Така че е добре, че усещаме единствено ускорението.
