Станислав Стоянов: Европа губи икономическата си динамика, а предприемачеството става все по-трудно
„ Европа е изправена не пред поредна краткосрочна рецесия, а пред струпване на дългогодишни структурни проблеми, чието отсрочване към този момент не е допустимо ". Това съобщи Станислав Стоянов, ръководител на партия „ Европа на суверенните народи ", зам.-председател от едноименната парламентарна група и евродепутат, определен от „ Възраждане ", по време на интернационалната конференция „ Проблеми и компликации пред суверенните страни в Европа ". Форумът провежда френската неправителствена организация Patriots Network, а „ Възраждане " беше формален хазаин на събитието. На него присъединяване взеха представители от страни от Европа, както и от Съединени американски щати.
В своето изявление Станислав Стоянов акцентира, че Европа последователно губи икономическата си динамичност и конкурентоспособност, като един от най-ясните признаци за това е влошената среда за бизнес.
„ В Европа сега е мъчно да си бизнесмен. Производството се изнася, вложенията търсят по-конкурентна среда, а натрупването на регулаторна тежест, изключително за дребния и междинния бизнес, покачва цената на предприемачеството ", съобщи той.
По думите му през 80-те години европейските стопански системи са формирали почти една трета от международния БВП, до момента в който през днешния ден този дял е под 15 %.
„ В безспорни стойности Европа не е обедняла, само че относителната ѝ тежест в световния баланс стабилно понижава. Част от това се дължи на възхода на нови стопански центрове, само че забележителна част е резултат от политически избори, направени на европейско ниво ", акцентира Стоянов.
Той бе безапелационен, че европейската интеграция е почнала като стопански план, с общ пазар, свободна търговия и прагматично съдействие сред нациите.
„ Именно икономическата логичност направи Европа мощна. Но с времето този план закупи все по-силен политически темперамент. Регулацията излезе надалеч оттатък пазара, а Брюксел стартира да дефинира освен стопански правила, само че и стратегически цели, публични рамки и даже полезности ", сподели още той.
Станислав Стоянов обърна особено внимание на процесите на концентрация и федерализация в Европейския съюз, които съгласно него към този момент не са теоретични, а се осъществят на процедура посредством поредни институционални решения.
„ Пандемията отвори вратата за общ европейски дълг. Това, което беше показано като краткотрайна и изключителна мярка, последователно се институционализира. В момента се утвърждават нови групови заеми и се разискват мащаби, които до неотдавна изглеждаха немислими ", съобщи той.
В този подтекст Стоянов даде образец с последните решения за финансиране на Украйна: „ Наскоро беше утвърден групов заем за Украйна. Той се взема от Европейския съюз и се заплаща от всички нас. В коридорите към този момент се приказва за още по-мащабни суми, стотици милиарди евро. Това значи споделена отговорност и споделен дълг за всички европейски жители ", предизвести Стоянов.
Той изрази сериозна паника и от отслабването на дипломацията на европейско равнище: „ Дипломацията е надълбоко замразена и даже към днешния миг аз не я виждам на европейско равнище. Вместо дейни старания за политическо решение, обилни запаси се насочват към продължаването на боен спор, с всички произлизащи от това опасности ", сподели той.
Сред най-притеснителните трендове Стоянов открои и демографските процеси: „ Ниската раждаемост и застаряващото население обрисуват мъчно обратима траектория. Миграционният напън основава обществени и политически напрежения, а проблемите с интеграцията демонстрират, че Европа такава, каквато я познаваме, както и самата европейска цивилизация, остават под опасност ", съобщи евродепутатът.
По думите му все по-често неуспехите на европейските политики се изясняват с незадоволителна федерализация и концентрация, вместо с сериозна преоценка на самите решения.
„ Европа не изостава, тъй като ѝ липсват институции. Проблемът е в посоката. Когато разноските изпреварват производството, стопанската система отслабва. Когато регулацията изпреварва нововъведението, вложенията се изнасят. Повече концентрация не поправя неверна политика, тя усилва мащаба на следствията ", акцентира той.
В умозаключение Станислав Стоянов акцентира, че макар всички компликации Европа остава основен стопански и културен център и значим стратегически сътрудник.
„ За да резервира тази роля, Европа би трябвало да възвърне фокуса върху стопанската система, конкурентоспособността и индустриалната си база. Това значи по-голяма еластичност, по-малко регулаторна тежест и ясна политическа воля. Силен Европейски съюз може да има единствено в случай че общите дейности прибавят стойност, а не подменят националните демокрации ", съобщи той.
В своето изявление Станислав Стоянов акцентира, че Европа последователно губи икономическата си динамичност и конкурентоспособност, като един от най-ясните признаци за това е влошената среда за бизнес.
„ В Европа сега е мъчно да си бизнесмен. Производството се изнася, вложенията търсят по-конкурентна среда, а натрупването на регулаторна тежест, изключително за дребния и междинния бизнес, покачва цената на предприемачеството ", съобщи той.
По думите му през 80-те години европейските стопански системи са формирали почти една трета от международния БВП, до момента в който през днешния ден този дял е под 15 %.
„ В безспорни стойности Европа не е обедняла, само че относителната ѝ тежест в световния баланс стабилно понижава. Част от това се дължи на възхода на нови стопански центрове, само че забележителна част е резултат от политически избори, направени на европейско ниво ", акцентира Стоянов.
Той бе безапелационен, че европейската интеграция е почнала като стопански план, с общ пазар, свободна търговия и прагматично съдействие сред нациите.
„ Именно икономическата логичност направи Европа мощна. Но с времето този план закупи все по-силен политически темперамент. Регулацията излезе надалеч оттатък пазара, а Брюксел стартира да дефинира освен стопански правила, само че и стратегически цели, публични рамки и даже полезности ", сподели още той.
Станислав Стоянов обърна особено внимание на процесите на концентрация и федерализация в Европейския съюз, които съгласно него към този момент не са теоретични, а се осъществят на процедура посредством поредни институционални решения.
„ Пандемията отвори вратата за общ европейски дълг. Това, което беше показано като краткотрайна и изключителна мярка, последователно се институционализира. В момента се утвърждават нови групови заеми и се разискват мащаби, които до неотдавна изглеждаха немислими ", съобщи той.
В този подтекст Стоянов даде образец с последните решения за финансиране на Украйна: „ Наскоро беше утвърден групов заем за Украйна. Той се взема от Европейския съюз и се заплаща от всички нас. В коридорите към този момент се приказва за още по-мащабни суми, стотици милиарди евро. Това значи споделена отговорност и споделен дълг за всички европейски жители ", предизвести Стоянов.
Той изрази сериозна паника и от отслабването на дипломацията на европейско равнище: „ Дипломацията е надълбоко замразена и даже към днешния миг аз не я виждам на европейско равнище. Вместо дейни старания за политическо решение, обилни запаси се насочват към продължаването на боен спор, с всички произлизащи от това опасности ", сподели той.
Сред най-притеснителните трендове Стоянов открои и демографските процеси: „ Ниската раждаемост и застаряващото население обрисуват мъчно обратима траектория. Миграционният напън основава обществени и политически напрежения, а проблемите с интеграцията демонстрират, че Европа такава, каквато я познаваме, както и самата европейска цивилизация, остават под опасност ", съобщи евродепутатът.
По думите му все по-често неуспехите на европейските политики се изясняват с незадоволителна федерализация и концентрация, вместо с сериозна преоценка на самите решения.
„ Европа не изостава, тъй като ѝ липсват институции. Проблемът е в посоката. Когато разноските изпреварват производството, стопанската система отслабва. Когато регулацията изпреварва нововъведението, вложенията се изнасят. Повече концентрация не поправя неверна политика, тя усилва мащаба на следствията ", акцентира той.
В умозаключение Станислав Стоянов акцентира, че макар всички компликации Европа остава основен стопански и културен център и значим стратегически сътрудник.
„ За да резервира тази роля, Европа би трябвало да възвърне фокуса върху стопанската система, конкурентоспособността и индустриалната си база. Това значи по-голяма еластичност, по-малко регулаторна тежест и ясна политическа воля. Силен Европейски съюз може да има единствено в случай че общите дейности прибавят стойност, а не подменят националните демокрации ", съобщи той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ