Българските фермери се ядосват, че житото поевтинява
На фона на рекордни стойности предните месеци цените на зърното вървят надолу по целия свят. За това си има справедливи аргументи - положителните реколти в главните страни производителки. Но нашите зърнобизнесмесени си откриха " зложелател " - конкуренцията на евтината украинска пшеница. И заплашват с митинги, в случай че страната не вземе ограничения.
В последните дни стартира същинска акция за дискредитиране - представители на зърнения отрасъл изясняват по какъв начин вносът от Украйна въобще не се управлява и в страната ни влиза жито, което можело да е третирано с пестициди и всевъзможни други неразрешени химикали, можело даже да е " радиоактивно ". Истинската причина за тази неприязън е, че импортът е евтино и не разрешава на българските производители да извличат свръхпечалби.
Председателят на Асоциацията на зърнопроиозводителите Костадин Костадинов изясни, че у нас на всеки фермер му желаят искат всевъзможни документи и му вършат всякакви поверки, а за украинския импорт на храни това не се прави, тъй като имало " заповед " на Еврокомисията, освобождаваща го от фитосанитарен надзор.
„ Очакваме да я забележим тази заповед каква е, що е и от кое място,
само че това е неприемливо “, уточни Костадинов пред медиите. „ Надяваме се страната да се заеме със своите функционалности и да реализира надзор, тъй като това действително е неприемливо и за зърнопроизводителите, и за здравето на българските жители, акцентира агробизнесменът.
Бойко Синапов от Сдружение „ Обединени български животновъди “, разяснява пред " Агрозона ", че го било боязън да не си изтрови животните с фураж от Украйна. „ Получих предложение да ми докарат във фермата зърно за 50 ст./кг., само че по какъв начин да го купя, като не е минало през инспекции и надзор. В тази обстановка ще се получи по този начин, че украинското зърно с неразбираеми качества, ще се продаде в България, а
висококачественото зърно на нашите фермери ще се изнесе “,
разсъждава Синапов.
„ При неизвършване на фитосанитарен надзор в България и Европейски Съюз влиза зърно от райони в Украйна, които са със повишена радиоактивност. Има заплаха и от амброзия, морово рогче и тежки метали и пестициди, които не са позволени в Европейски Съюз “, твърди Атанас Божков, ръководител на Съюза на производителите на комбинирани фуражи в България.
Опасенията на нашите зърнобизенесмени са много странни, защото Украйна е след водещите производители и продава висококачествена пшеница, слънчоглед, царевица и рапица по целия свят. В същото време, в случай че има подозрения, че у нас влизат някакви некачествени партиди, би трябвало това да се ревизира от Българската организация за сигурност на храните, а не да хвърлят недоказани обвинявания и съмнения.
Внушава се, че в България идва надали освен жито, отгледано в региона на Чернобил, само че няма данни БАБХ да е била сезирана и да са изследвани проби от " рисковата " стока. В четвъртък министърът на земеделието Иван Иванов разгласи, че е получил недоволство от Националната асоциация на зърнопроизводителите и е разпоредил инспекция на посочените от организацията места за предпазване на зърното, пристигнало от Украйна. Той даде обещание всички взети проби да бъдат прецизно тествани, резултатите да бъдат оповестени и в случай че има разминаване в условията по българските стандарти, да бъдат подхванати ограничения.
В опита си да пазят високите си цени агробизнесмените в последните дни изясняват, че новата годишна продукция не е доста добра. Но отрасловият миннистър Иван Иванов през днешния ден ги опроверга (не за първи път), като съобщи, че добивите са отлични - ще надвишават 6 млн. тона, и ще се приближат до рекордния берекет от миналата година.
Къде е качеството
Проф. Борис Янков, от Агро университета в Пловдив, разяснява, че Украйна е измежду страните, които създават най-качествената пшеница в Черноморския район, наред с България, Румъния и Русия. „ Украйна е най-големият експортьор на слънчоглед в света “, разясни той и разясни, че вносът на тази просвета от там смъкна цената в България през последните месеци, което не се нрави на произовдителите, само че пък е добре за потребителите, тъй като олиото по 7 лв. литъра ичезна. Проф. Янков счита, че е добре да има на ниска цена внос на пшеница, тъй като
брашното и хлябът у нас доста нарастнаха предните месеци
Житото, отглеждано в Украйна, е измежду най-качествените, потвърдиха от Добруджанския аграрни институт в гр. Генерал Тошево. „ По-стари украински и съветски сортове постоянно са били част от генофонда на нашия институт. Получените преди няколко години лабораторни резултати демонстрират, че те са с високо наличие на недопечен протеин, глутен, седиментационно число, хектолитър и образуват самун с огромен размер и чудесно качество на средата “, обясни за „ Сега “ доцент Соня Донева от института. „ Преди години, когато се е работило главно в направление " качество на пшеницата ", основно съветски и украински сортове са употребявани като наставнически съставни елементи в селекционната стратегия на нашия институт. На този стадий ми се коства, че нашата селекция е ориентирана по-скоро към западната и задачата е постигането на по-високи добиви за сметка на качеството “, сподели още експертката.
Колко
По информация от организация „ Митници “, предоставена на „ Сега “, през първата половина на 2022 година у нас
са били импортирани от Украйна близо 331 хиляди тона слънчоглед
Също по този начин в доста по-малки размери се внасят пшеница, царевица, семена от лен, рапица и други. При импорта се изисква да бъде възложен документ за генезис на стоката. Вносът на царевица е към 1490 т, сочат данни на Националния статистически институт. За количествата жито обаче Национален статистически институт не дадоха информация, базирайки се на европравила, защитаващи търговците от идентификация на покупко-продажбите им.
Съседна Гърция от години внася зърно от Украйна. Според обява във в. „ Етнос “, общият годишен внос там възлиза на 1,5 млн. т - главно на мека пшеница, царевица и ечемик. Изданието прецизира обаче, че Гърция изнася по към 500 хиляди т твърда пшеница, чиято цена нараства заради спада на производството в Канада.
В последните дни стартира същинска акция за дискредитиране - представители на зърнения отрасъл изясняват по какъв начин вносът от Украйна въобще не се управлява и в страната ни влиза жито, което можело да е третирано с пестициди и всевъзможни други неразрешени химикали, можело даже да е " радиоактивно ". Истинската причина за тази неприязън е, че импортът е евтино и не разрешава на българските производители да извличат свръхпечалби.
Председателят на Асоциацията на зърнопроиозводителите Костадин Костадинов изясни, че у нас на всеки фермер му желаят искат всевъзможни документи и му вършат всякакви поверки, а за украинския импорт на храни това не се прави, тъй като имало " заповед " на Еврокомисията, освобождаваща го от фитосанитарен надзор.
„ Очакваме да я забележим тази заповед каква е, що е и от кое място,
само че това е неприемливо “, уточни Костадинов пред медиите. „ Надяваме се страната да се заеме със своите функционалности и да реализира надзор, тъй като това действително е неприемливо и за зърнопроизводителите, и за здравето на българските жители, акцентира агробизнесменът.
Бойко Синапов от Сдружение „ Обединени български животновъди “, разяснява пред " Агрозона ", че го било боязън да не си изтрови животните с фураж от Украйна. „ Получих предложение да ми докарат във фермата зърно за 50 ст./кг., само че по какъв начин да го купя, като не е минало през инспекции и надзор. В тази обстановка ще се получи по този начин, че украинското зърно с неразбираеми качества, ще се продаде в България, а
висококачественото зърно на нашите фермери ще се изнесе “,
разсъждава Синапов.
„ При неизвършване на фитосанитарен надзор в България и Европейски Съюз влиза зърно от райони в Украйна, които са със повишена радиоактивност. Има заплаха и от амброзия, морово рогче и тежки метали и пестициди, които не са позволени в Европейски Съюз “, твърди Атанас Божков, ръководител на Съюза на производителите на комбинирани фуражи в България.
Опасенията на нашите зърнобизенесмени са много странни, защото Украйна е след водещите производители и продава висококачествена пшеница, слънчоглед, царевица и рапица по целия свят. В същото време, в случай че има подозрения, че у нас влизат някакви некачествени партиди, би трябвало това да се ревизира от Българската организация за сигурност на храните, а не да хвърлят недоказани обвинявания и съмнения.
Внушава се, че в България идва надали освен жито, отгледано в региона на Чернобил, само че няма данни БАБХ да е била сезирана и да са изследвани проби от " рисковата " стока. В четвъртък министърът на земеделието Иван Иванов разгласи, че е получил недоволство от Националната асоциация на зърнопроизводителите и е разпоредил инспекция на посочените от организацията места за предпазване на зърното, пристигнало от Украйна. Той даде обещание всички взети проби да бъдат прецизно тествани, резултатите да бъдат оповестени и в случай че има разминаване в условията по българските стандарти, да бъдат подхванати ограничения.
В опита си да пазят високите си цени агробизнесмените в последните дни изясняват, че новата годишна продукция не е доста добра. Но отрасловият миннистър Иван Иванов през днешния ден ги опроверга (не за първи път), като съобщи, че добивите са отлични - ще надвишават 6 млн. тона, и ще се приближат до рекордния берекет от миналата година.
Къде е качеството
Проф. Борис Янков, от Агро университета в Пловдив, разяснява, че Украйна е измежду страните, които създават най-качествената пшеница в Черноморския район, наред с България, Румъния и Русия. „ Украйна е най-големият експортьор на слънчоглед в света “, разясни той и разясни, че вносът на тази просвета от там смъкна цената в България през последните месеци, което не се нрави на произовдителите, само че пък е добре за потребителите, тъй като олиото по 7 лв. литъра ичезна. Проф. Янков счита, че е добре да има на ниска цена внос на пшеница, тъй като
брашното и хлябът у нас доста нарастнаха предните месеци
Житото, отглеждано в Украйна, е измежду най-качествените, потвърдиха от Добруджанския аграрни институт в гр. Генерал Тошево. „ По-стари украински и съветски сортове постоянно са били част от генофонда на нашия институт. Получените преди няколко години лабораторни резултати демонстрират, че те са с високо наличие на недопечен протеин, глутен, седиментационно число, хектолитър и образуват самун с огромен размер и чудесно качество на средата “, обясни за „ Сега “ доцент Соня Донева от института. „ Преди години, когато се е работило главно в направление " качество на пшеницата ", основно съветски и украински сортове са употребявани като наставнически съставни елементи в селекционната стратегия на нашия институт. На този стадий ми се коства, че нашата селекция е ориентирана по-скоро към западната и задачата е постигането на по-високи добиви за сметка на качеството “, сподели още експертката.
Колко
По информация от организация „ Митници “, предоставена на „ Сега “, през първата половина на 2022 година у нас
са били импортирани от Украйна близо 331 хиляди тона слънчоглед
Също по този начин в доста по-малки размери се внасят пшеница, царевица, семена от лен, рапица и други. При импорта се изисква да бъде възложен документ за генезис на стоката. Вносът на царевица е към 1490 т, сочат данни на Националния статистически институт. За количествата жито обаче Национален статистически институт не дадоха информация, базирайки се на европравила, защитаващи търговците от идентификация на покупко-продажбите им.
Съседна Гърция от години внася зърно от Украйна. Според обява във в. „ Етнос “, общият годишен внос там възлиза на 1,5 млн. т - главно на мека пшеница, царевица и ечемик. Изданието прецизира обаче, че Гърция изнася по към 500 хиляди т твърда пшеница, чиято цена нараства заради спада на производството в Канада.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ