Къде е една от най-големите мистерии в Русия - Градът на страшния съд?
На фона на полемиките за опцията за потребление на нуклеарни оръжия, тематиката за укритията още веднъж е настояща в Русия, за първи път след Студената война. В обществените мрежи постоянно се появяват карти с местонахождението на тези обекти. В реалност не съществува карта на московските бомбоубежища. Такава информация не е обществена, не тъй като е държавна загадка, а тъй като е за служебно прилагане, с цел да не притегля тълпи от любопитни откриватели, написа в. Труд.
Широко публикувано е мнението, че в съветската столица от дълго време не са строени укрития, а тези, от времето на Съюз на съветските социалистически републики, са изоставени или преоборудвани. Но по какъв начин стоят нещата в действителност?
Двойно предопределение
В Русия е извънредно известна концепцията, че в руската ера са издигнати и поддържани в съвършен тип доста бомбоубежища, а след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики всички са изоставени или преустроени за други цели. Всъщност това е илюзия. По времето на Сталин, в Москва са издигнати доста обособени убежища. Това се дължи на обстоятелството, че постройките в тези дни са най-вече нискоетажни, от време на време с дървени тавани. Мазетата на такива къщи не постоянно са в положение да подсигуряват отбрана даже от елементарни бомби.
Но в следвоенния интервал обстановката се трансформира. Появяват се нуклеарни оръжия, популацията на столицата пораства бързо, метрото се развива. При тези условия е прекомерно скъпо да се строят десетки обособени заслони за всяка зона. От времето на Хрушчов-Брежнев забележителен брой столични многоетажни здания са издигнати с укрепени изби, които при нужда, да се употребяват като убежища.
Всички станции на Московското метро ситуирани надълбоко, както и подземните паркинги и други оборудванията са в началото проектирани и издигнати като уреди с двойно предопределение. В обикновено време те се употребяват за директна потребност, а при положение на неотложност в границите на няколко часа би трябвало да се трансфорат в убежища за няколко хиляди души.
Същото важи и за всички преустроени самостоятелни бомбоубежища, в които се обитават хранилища, магазини, кафенета, питейни заведения и други Законът разрешава потреблението им за търговски цели, само че при нужда в границите на 12 часа те се трансформират в убежища за гражданска отбрана. През това време би трябвало да се почистят от ненужни движимости и да се доставят ресурси от питейна вода и съоръжение за спане.
Секретни обекти
В случай на изключителна обстановка, елементарните московчани могат да се скрият или в укрепени изби, оборудвани за краткотраен заслон на огромен брой хора, или в настрана ситуирани убежища, според от региона, или в метростанции. Повечето от тези убежища включват къс престой – от няколко часа до два дни. Има най-малко улеснения и няма хранителни ресурси. Но от руско време някои предприятия са оборудвани като специфични убежища.
Те са за тези служащи, които страната смята за изключително скъпи: чиновници на централния уред на министерствата и ведомствата, щабовете на армията, чиновници на проучвателен институти и предприятия в региона на защитата, личен състав на държавните телевизионни и радиокомпании. По предписание те се дават за стеснен брой хора, тъй че има специфични описи на чиновниците и техните най-близки родственици, за които е непокътнато място.
Тези уреди са ситуирани в непосредствена непосредственост до работните места. Оборудвани са с канализация, водоснабдяване, хранителни ресурси и са предопределени да оцелеят в нуклеарна война. Докато елементарният граждански заслон обезпечава много къс престой, тези уреди обезпечават отбрана за месеци.
Само за елита
От времената на перестройката слуховете за под земята град в Москва, са доста известни. Обектът е наименуван " Раменки-43 ", тъй като се намира под този столичен квартал. Говорим за под земята подслон, представляващ всъщност цялостен град на към 200 метра дълбочина. Той е в положение да побере към 15 хиляди души и служи освен като краткотрайно леговище, а може да обезпечи пълностоен живот подземен в продължение на няколко месеца или даже години.
Предполага се, че обектът е издигнат в епохата на Брежнев като „ градът на Страшния съд “. Планирано е да се подслонят освен висшите пластове на партийната номенклатура, само че и най-хубавите мозъци на Съюз на съветските социалистически републики. Предвидени са обособени „ жилища “ за фамилиите, боеприпас от оръжия за отбрана, връзки, климатици, големи хранителни ресурси и други Местоположението на обекта в Раменки не е инцидентно: в западната част на столицата, през епохата на Брежнев, обичайно се заселва освен партийната номенклатура, само че и научната интелигенция.
Предполага се, че градът е обвързван с държавни здания и най-важните проучвателен институти посредством загадка линия - " Метро-2 ", - издигната при положение на нуклеарна война на доста по-голяма дълбочина от нормалните линии. Този клон е строго систематизиран, в никакъв случай не е изобразяван на карти и не влиза в контакт с нормалното метро. Но към момента никой не е показал доказателства за съществуването на сходни укрития. Повечето откриватели ги считат за градски митове.
Широко публикувано е мнението, че в съветската столица от дълго време не са строени укрития, а тези, от времето на Съюз на съветските социалистически републики, са изоставени или преоборудвани. Но по какъв начин стоят нещата в действителност?
Двойно предопределение
В Русия е извънредно известна концепцията, че в руската ера са издигнати и поддържани в съвършен тип доста бомбоубежища, а след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики всички са изоставени или преустроени за други цели. Всъщност това е илюзия. По времето на Сталин, в Москва са издигнати доста обособени убежища. Това се дължи на обстоятелството, че постройките в тези дни са най-вече нискоетажни, от време на време с дървени тавани. Мазетата на такива къщи не постоянно са в положение да подсигуряват отбрана даже от елементарни бомби.
Но в следвоенния интервал обстановката се трансформира. Появяват се нуклеарни оръжия, популацията на столицата пораства бързо, метрото се развива. При тези условия е прекомерно скъпо да се строят десетки обособени заслони за всяка зона. От времето на Хрушчов-Брежнев забележителен брой столични многоетажни здания са издигнати с укрепени изби, които при нужда, да се употребяват като убежища.
Всички станции на Московското метро ситуирани надълбоко, както и подземните паркинги и други оборудванията са в началото проектирани и издигнати като уреди с двойно предопределение. В обикновено време те се употребяват за директна потребност, а при положение на неотложност в границите на няколко часа би трябвало да се трансфорат в убежища за няколко хиляди души.
Същото важи и за всички преустроени самостоятелни бомбоубежища, в които се обитават хранилища, магазини, кафенета, питейни заведения и други Законът разрешава потреблението им за търговски цели, само че при нужда в границите на 12 часа те се трансформират в убежища за гражданска отбрана. През това време би трябвало да се почистят от ненужни движимости и да се доставят ресурси от питейна вода и съоръжение за спане.
Секретни обекти
В случай на изключителна обстановка, елементарните московчани могат да се скрият или в укрепени изби, оборудвани за краткотраен заслон на огромен брой хора, или в настрана ситуирани убежища, според от региона, или в метростанции. Повечето от тези убежища включват къс престой – от няколко часа до два дни. Има най-малко улеснения и няма хранителни ресурси. Но от руско време някои предприятия са оборудвани като специфични убежища.
Те са за тези служащи, които страната смята за изключително скъпи: чиновници на централния уред на министерствата и ведомствата, щабовете на армията, чиновници на проучвателен институти и предприятия в региона на защитата, личен състав на държавните телевизионни и радиокомпании. По предписание те се дават за стеснен брой хора, тъй че има специфични описи на чиновниците и техните най-близки родственици, за които е непокътнато място.
Тези уреди са ситуирани в непосредствена непосредственост до работните места. Оборудвани са с канализация, водоснабдяване, хранителни ресурси и са предопределени да оцелеят в нуклеарна война. Докато елементарният граждански заслон обезпечава много къс престой, тези уреди обезпечават отбрана за месеци.
Само за елита
От времената на перестройката слуховете за под земята град в Москва, са доста известни. Обектът е наименуван " Раменки-43 ", тъй като се намира под този столичен квартал. Говорим за под земята подслон, представляващ всъщност цялостен град на към 200 метра дълбочина. Той е в положение да побере към 15 хиляди души и служи освен като краткотрайно леговище, а може да обезпечи пълностоен живот подземен в продължение на няколко месеца или даже години.
Предполага се, че обектът е издигнат в епохата на Брежнев като „ градът на Страшния съд “. Планирано е да се подслонят освен висшите пластове на партийната номенклатура, само че и най-хубавите мозъци на Съюз на съветските социалистически републики. Предвидени са обособени „ жилища “ за фамилиите, боеприпас от оръжия за отбрана, връзки, климатици, големи хранителни ресурси и други Местоположението на обекта в Раменки не е инцидентно: в западната част на столицата, през епохата на Брежнев, обичайно се заселва освен партийната номенклатура, само че и научната интелигенция.
Предполага се, че градът е обвързван с държавни здания и най-важните проучвателен институти посредством загадка линия - " Метро-2 ", - издигната при положение на нуклеарна война на доста по-голяма дълбочина от нормалните линии. Този клон е строго систематизиран, в никакъв случай не е изобразяван на карти и не влиза в контакт с нормалното метро. Но към момента никой не е показал доказателства за съществуването на сходни укрития. Повечето откриватели ги считат за градски митове.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ