Производствената криза предпазва Европа от недостиг на газ
На фона на августовския застой, европейският пазар на природен газ се върна към живот. Рискът от стачки в Австралия – най-големият производител на полутечен природен газ (LNG) в света – беше задоволителен, с цел да повиши цените с 50% в един миг. Случвайки се седмици преди началото на отоплителния сезон на 1 октомври, скокът на цените сигурно е притеснителен. Все още обаче няма потребност от суматоха, написа Bloomberg.
Първо, рискът беше просто риск. Преговорите за заплатите напредват и спирането евентуално ще бъде избегнато. Тъй като заплахата отшумя, цените също понижиха. Но по-важното е, че Европа има още по-силен съдружник, с цел да държи цените на газа под надзор през по-студените месеци – извънредно слабото търсене.
Производствената рецесия, която изтезава континента – индустриалната интензивност в Германия се свива 14 поредни месеца – е най-хубавият антидот против дефицита на газ. С такива другари кой има потребност от врагове?
Старият континент преодолява своята енергийна рецесия, с помощта на въздействието, което тя оказа върху нейния промишлен център. По целия континент доста енергоемки компании или затвориха, или понижиха производството си, откакто не съумяха да се оправят с по-високите цени на силата. Особено наранени са производството на торове, химическата, металургичната, стъкларската, хартиената и керамичната индустрии. Всички тези затворени заводи в този момент не се нуждаят от газ или електричество.
В Германия интензивността измежду енергоемките компании се срина през юни с близо 18% по отношение на края на 2020 година, съгласно публични данни. През същия месец промишленото търсене на газ е намаляло с 18% спрямо преди година. През юли търсенето на газ регистрира още по-дълбок спад – с 22.9% по отношение на година по-рано – най-големият до момента през 2023 година Когато формалните данни за промишленото произвеждане за юли бъдат оповестени след няколко седмици, този спад в енергийните потребности ще сочи в допълнение утежняване на промишлената активност.
Подобна е картината и в останалата част на континента. Вярно е, че част от спада в промишленото ползване на газ се дължи на ограниченията за енергийна успеваемост, а не на унищожаването на търсенето. Но част от понижението се дължи и на прекосяването към по-замърсяващо гориво, като петрол и въглища. Търсенето на газ в електроенергийния бранш беше едва и това лято, защото хладното и прохладно време в по-голямата част от Северозападна Европа понижи нуждата от климатизация, до момента в който в това време генерирането от вятър беше мощно.
Поради анемичната индустриална активност и по-ниското от предстоящото изгаряне на газ в електроенергийния бранш, Morgan Stanley счита, че общото търсене на газ в Европа е с към 15% под междинното за пет години, даже когато се отстрани въздействието на времето. С ниско ползване и значителни доставки на полутечен природен газ до момента, Европа съумя да инжектира рекордно количество газ в подземни складове напролет и лятото, макар че множеството страни в района към този момент нямат достъп до доставки на газ от съветски тръбопроводи.
Европейските газови складове са цялостни на съвсем 92% – рекордно високо равнище за това време на годината. Ако настоящият ритъм на нагнетяване продължи, запасите ще доближат 100% доникъде на септември. Така че даже в случай че австралийският полутечен природен газ бъде спрян поради стачки, Европа евентуално ще запълни хранилищата си до края на октомври или началото на ноември, в съпоставяне със междинна стойност за 2010 – 2019 година от 91% за това време на годината. Допълнителният буфер би трябвало да успокои пазара.
И въпреки всичко, това не би било огромна разтуха за индустриалците на континента. В момента европейските цени на газа се движат на към 35 евро за мегаватчас, в съпоставяне със междинната цена за 2010 – 2020 година от малко над 20 евро. Цените на електрическата енергия на едро се движат над 140 евро за мегаватчас, повече от три пъти над междинната стойност за 2010 – 2020 година от 38.5 евро.
Проблемът за промишлеността не е единствено, че сегашните цени са доста по-високи, в сравнение с преди Русия да нахлуе в Украйна. Истинският проблем е, че фирмите знаят, че всеки проблем с доставките, действителен или хипотетичен, би провокирал рали на цените, тъй като даже и с съвсем цялостни ресурси, Европа се нуждае от целия газ, който може да откри, с цел да издържи през зимата.
Производственият бранш остава главният сегмент на потреблението, с цел да откри в допълнение заличаване на търсенето. Оттук за какво толкоз доста основни изпълнителни шефове не са склонни да възстановят индустриалния потенциал, страхувайки се да задействат наново цех единствено с цел да бъдат хванати още веднъж от по-високи цени.
Балансът сред търсенето и предлагането на газ в Европа остава нерешителен. Само извънредно слабото индустриално търсене балансира системата. Изобилните ресурси оказват помощ, само че даже и с тях Европа няма да издържи през зимата, в случай че цялото промишлено търсене на газ се върне на равнищата отпреди рецесията. Като такава, цената за отбягване на енергийната рецесия е дълбока криза в индустриалния бранш и дълготрайна загуба на стопански напредък. Анализ, оповестен от Международния валутен фонд предишния месец, споделя, че Германия евентуално ще загуби малко над 1% от евентуалното произвеждане.
Първо, рискът беше просто риск. Преговорите за заплатите напредват и спирането евентуално ще бъде избегнато. Тъй като заплахата отшумя, цените също понижиха. Но по-важното е, че Европа има още по-силен съдружник, с цел да държи цените на газа под надзор през по-студените месеци – извънредно слабото търсене.
Производствената рецесия, която изтезава континента – индустриалната интензивност в Германия се свива 14 поредни месеца – е най-хубавият антидот против дефицита на газ. С такива другари кой има потребност от врагове?
Старият континент преодолява своята енергийна рецесия, с помощта на въздействието, което тя оказа върху нейния промишлен център. По целия континент доста енергоемки компании или затвориха, или понижиха производството си, откакто не съумяха да се оправят с по-високите цени на силата. Особено наранени са производството на торове, химическата, металургичната, стъкларската, хартиената и керамичната индустрии. Всички тези затворени заводи в този момент не се нуждаят от газ или електричество.
В Германия интензивността измежду енергоемките компании се срина през юни с близо 18% по отношение на края на 2020 година, съгласно публични данни. През същия месец промишленото търсене на газ е намаляло с 18% спрямо преди година. През юли търсенето на газ регистрира още по-дълбок спад – с 22.9% по отношение на година по-рано – най-големият до момента през 2023 година Когато формалните данни за промишленото произвеждане за юли бъдат оповестени след няколко седмици, този спад в енергийните потребности ще сочи в допълнение утежняване на промишлената активност.
Подобна е картината и в останалата част на континента. Вярно е, че част от спада в промишленото ползване на газ се дължи на ограниченията за енергийна успеваемост, а не на унищожаването на търсенето. Но част от понижението се дължи и на прекосяването към по-замърсяващо гориво, като петрол и въглища. Търсенето на газ в електроенергийния бранш беше едва и това лято, защото хладното и прохладно време в по-голямата част от Северозападна Европа понижи нуждата от климатизация, до момента в който в това време генерирането от вятър беше мощно.
Поради анемичната индустриална активност и по-ниското от предстоящото изгаряне на газ в електроенергийния бранш, Morgan Stanley счита, че общото търсене на газ в Европа е с към 15% под междинното за пет години, даже когато се отстрани въздействието на времето. С ниско ползване и значителни доставки на полутечен природен газ до момента, Европа съумя да инжектира рекордно количество газ в подземни складове напролет и лятото, макар че множеството страни в района към този момент нямат достъп до доставки на газ от съветски тръбопроводи.
Европейските газови складове са цялостни на съвсем 92% – рекордно високо равнище за това време на годината. Ако настоящият ритъм на нагнетяване продължи, запасите ще доближат 100% доникъде на септември. Така че даже в случай че австралийският полутечен природен газ бъде спрян поради стачки, Европа евентуално ще запълни хранилищата си до края на октомври или началото на ноември, в съпоставяне със междинна стойност за 2010 – 2019 година от 91% за това време на годината. Допълнителният буфер би трябвало да успокои пазара.
И въпреки всичко, това не би било огромна разтуха за индустриалците на континента. В момента европейските цени на газа се движат на към 35 евро за мегаватчас, в съпоставяне със междинната цена за 2010 – 2020 година от малко над 20 евро. Цените на електрическата енергия на едро се движат над 140 евро за мегаватчас, повече от три пъти над междинната стойност за 2010 – 2020 година от 38.5 евро.
Проблемът за промишлеността не е единствено, че сегашните цени са доста по-високи, в сравнение с преди Русия да нахлуе в Украйна. Истинският проблем е, че фирмите знаят, че всеки проблем с доставките, действителен или хипотетичен, би провокирал рали на цените, тъй като даже и с съвсем цялостни ресурси, Европа се нуждае от целия газ, който може да откри, с цел да издържи през зимата.
Производственият бранш остава главният сегмент на потреблението, с цел да откри в допълнение заличаване на търсенето. Оттук за какво толкоз доста основни изпълнителни шефове не са склонни да възстановят индустриалния потенциал, страхувайки се да задействат наново цех единствено с цел да бъдат хванати още веднъж от по-високи цени.
Балансът сред търсенето и предлагането на газ в Европа остава нерешителен. Само извънредно слабото индустриално търсене балансира системата. Изобилните ресурси оказват помощ, само че даже и с тях Европа няма да издържи през зимата, в случай че цялото промишлено търсене на газ се върне на равнищата отпреди рецесията. Като такава, цената за отбягване на енергийната рецесия е дълбока криза в индустриалния бранш и дълготрайна загуба на стопански напредък. Анализ, оповестен от Международния валутен фонд предишния месец, споделя, че Германия евентуално ще загуби малко над 1% от евентуалното произвеждане.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ