Подземен свят, пълен с микроорганизми, е съществувал на древен Марс?
На античния Марс може да е съществувала среда, способна да приюти под земята свят, гъмжащ от микроскопични организми, съобщи Асошиейтед прес, като цитира френски учени.
Ако съществуваха, тези елементарни форми на живот щяха да трансформират атмосферата толкоз надълбоко, че да провокират марсианска ледникова ера и да се самоунищожат, считат откривателите, представени от Българска телеграфна агенция. Животът, даже и елементарни форми като микробите, " в действителност постоянно може да аргументи личната си гибел ", изяснява водещият създател на проучването Борис Сутре от Сорбоната.
Резултатите " са малко мрачни, само че мисля, че са и доста стимулиращи ", изясни той в имейл. " Те ни провокират да преосмислим метода, по който биосферата и нейната планета взаимодействат. " Проучването е оповестено в списание " Нейчър астронъми ".
Сутре и неговият екип са употребявали климатични и теренни модели, с цел да оценят обитаемостта на марсианската повърхнина преди към четири милиарда години. Смята се, че тогава на Червената планета е имало вода и е била доста по-гостоприемна в сравнение с през днешния ден.
Учените допускат, че микроби, поглъщащи водород и произвеждащи метан, може да са се развивали тъкмо под повърхността тогава, под няколко десетки сантиметра прахуляк, повече от задоволително, с цел да ги защищити от мощната радиация. Според откривателите без лед на Марс на всички места може да е гъмжало от тези организми, тъкмо както и на Земята в ранния ѝ интервал.
Предполагаемият мокър и топъл климат на ранния Марс обаче би бил заплашен от толкоз доста водород, изсмукан от тънката, богата на въглероден двуокис атмосфера, изяснява френският експерт. При рухването на температурите до съвсем минус 200 градуса по Целзий, всички организми на или покрай повърхността евентуално биха се заровили по-дълбоко в опит да оцелеят.
От друга страна, микробите на Земята може да са помогнали за поддържането на умерени условия, като се има поради атмосферата, доминирана от азот, споделиха откривателите.
Следващата задача в листата на френския академик е изследване на опцията животът на микроби към момента да съществува надълбоко в Марс.
" Може ли Марс към момента да бъде населяван през днешния ден от микроорганизми, произлизащи от тази примитивна биосфера? ", интересува се той. " Ако е по този начин, къде? "
Ако съществуваха, тези елементарни форми на живот щяха да трансформират атмосферата толкоз надълбоко, че да провокират марсианска ледникова ера и да се самоунищожат, считат откривателите, представени от Българска телеграфна агенция. Животът, даже и елементарни форми като микробите, " в действителност постоянно може да аргументи личната си гибел ", изяснява водещият създател на проучването Борис Сутре от Сорбоната.
Резултатите " са малко мрачни, само че мисля, че са и доста стимулиращи ", изясни той в имейл. " Те ни провокират да преосмислим метода, по който биосферата и нейната планета взаимодействат. " Проучването е оповестено в списание " Нейчър астронъми ".
Сутре и неговият екип са употребявали климатични и теренни модели, с цел да оценят обитаемостта на марсианската повърхнина преди към четири милиарда години. Смята се, че тогава на Червената планета е имало вода и е била доста по-гостоприемна в сравнение с през днешния ден.
Учените допускат, че микроби, поглъщащи водород и произвеждащи метан, може да са се развивали тъкмо под повърхността тогава, под няколко десетки сантиметра прахуляк, повече от задоволително, с цел да ги защищити от мощната радиация. Според откривателите без лед на Марс на всички места може да е гъмжало от тези организми, тъкмо както и на Земята в ранния ѝ интервал.
Предполагаемият мокър и топъл климат на ранния Марс обаче би бил заплашен от толкоз доста водород, изсмукан от тънката, богата на въглероден двуокис атмосфера, изяснява френският експерт. При рухването на температурите до съвсем минус 200 градуса по Целзий, всички организми на или покрай повърхността евентуално биха се заровили по-дълбоко в опит да оцелеят.
От друга страна, микробите на Земята може да са помогнали за поддържането на умерени условия, като се има поради атмосферата, доминирана от азот, споделиха откривателите.
Следващата задача в листата на френския академик е изследване на опцията животът на микроби към момента да съществува надълбоко в Марс.
" Може ли Марс към момента да бъде населяван през днешния ден от микроорганизми, произлизащи от тази примитивна биосфера? ", интересува се той. " Ако е по този начин, къде? "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ