За Бога, как е възможно бедни страни да инвестират в космонавтика?!?
На днешния ден галактическа ракета, издигната в Индия, изведе в космоса дребна автоматизирана станция за проучване на Марс. Изстрелването е сполучливо, само че най-трудното пред задачата занапред следва. Ще успее ли Индия да доближи Марс? Ако индийската задача успее, това ще е голям авторитет за страната. Тя ще се трансформира едвам в четвъртата страна, независимо достигнала Червената планета. Ще изпревари страни като Китай и Япония, които се пробваха да изпратят задачи до Марс, само че не съумяха.
Един въпрос обаче стои. Как, за Бога, страни като Индия могат да влагат в космонавтика? По публични данни Индия е дом на една трета от бедните хора в целия свят. Две от всеки пет деца страдат от недохранване, а повече от половината хора нямат естествени тоалетни. Независимо от това Индия има галактическа стратегия. И освен Индия – през днешния ден от ден на ден небогати страни гледат нагоре, към космоса – даже на страниците на КОСМОС БГ сме писали за упоритостите на африкански страни (справка -> тук). Нима международното общество е толкоз сбъркано в ценностно отношение? Нима обществото в целия свят страда от някаква световна шизофрения, че толерира държавни управления и държавни глави да влагат в космонавтика, вместо да изхранват личните си нации?
На фотографията – индийската ракета PSLV извежда автоматизирана междупланетна станция на път към Марс. Photo credit: ISRO
Аргументът “Как е допустимо да изпращаме ракети в космоса, когато имаме толкоз страдащи хора тук, на Земята ”, съществува от десетилетия. Броени часове преди ракетата “Сатурн 5 ” с кораба “Аполо 11 ” да излети към Луната за първо кацане, се случва нещо забавно. Тогавашният началник на НАСА Томас Пейн се оказва конфронтиран от цивилен митинг, управителен от Ралф Абернати (християнски просветител, правоприемник на Мартин Лутър Кинг). Абернати пита Том Пейн по какъв начин е допустимо да стои безразличен, в случай, че по това време една пета от американците не са имали задоволително храна, облекло и качествено здравно обслужване. Абернати моли Пейн да не натиска бутона на ракетата, а да даде средствата на бедните и гладните (справка -> тук).
На това Том Пейн дава отговор по следния метод: “Ако можехме да решим проблемите на бедните без да натискаме бутона и да изстрелваме мъже към Луната на следващия ден, ние нямаше да натискаме този бутон ”.
Космическата стратегия в действителност е в положение да взема решение доста от земните проблеми. Понеже приказваме съответно за Индия, хубаво е да напомним, че до този миг нейната космонавтика съществува главно, с цел да позволява локалните проблеми. Наскоро отблъскващ циклон удари източния бряг на Индия. Загинаха неколцина души. Подобен циклон е удрял Индия и през 1999 година. Но тогава са починали над 10 000! Как е допустимо през днешния ден Индия да е по-подготвена и да лимитира такива световни произшествия? Една от аргументите за това е точно космонавтиката. Днес индийски спътници могат да дават точни прогнози къде ще има стихии ( информация -> тук ).
Мнозина биха споделили, че спътниците, които работят в орбита към Земята, са едно нещо, само че спътниците, които летят до Луната и Марс, са напълно друго нещо. Че изгодата от околоземните спътници е задоволително видна – имаме прогнози за времето, GPS, сателитна телефония, разбор на зърнодобива и така нататък Но каква е изгодата да се лети до Луната и Марс – полети, които служат на първо място за национална горделивост – национална горделивост, която не храни небогати.
Има съответен отговор на тази рецензия. Трябва обаче първо да признаем, че доста от актуалните хора подхождат с огромен цинизъм освен към космонавтиката, само че и към науката като цяло. В целия свят съществува избрана наклонност – някои хора да са склонни да оправдаят харчовете единствено за такава просвета, каквато е постоянно тясно обвързвана с практиката – така наречен приложна просвета. Тези хора постоянно биха одобрили приложната просвета, само че биха оспорили фундаменталните научни изследвания, които на пръв взор наподобяват несвързани с практиката. Те биха споделили – на кого му пука какви са сезонните температурни разлики на Марс, като това няма директна връзка с софтуерните нововъведения тук, на Земята?
Истината е, че деленето на науката на фундаментална и приложна, е прекомерно условно. Никой не знае от коя дупка може да изскочи заек – тоест, доста от фундаменталните научни изследвания имат приложна стойност. Понякога това се случва незабавно, само че не постоянно. Често пъти минават години, дори десетилетия. Но даже и да не е по този начин, с цел да осъзнаем изгодата от науката, би трябвало да притежаваме избрана ценностна система. Познанието, единствено по себе си, е полезност. Днешните митинги на студенти в България са ценностни, тъй като в българската политика липсва морал. Но това е единствено разследване от обезценяването на цената на познанието съгласно публичните настройки. Днес един депутат на 33 години може да каже – “Аз преуспях ”, само че съгласно неговата ценностна система преуспяването е обвързвано единствено с пари. А е хубаво да се отърсим от сходен метод на мислене, който отравя обществото – а точно, да имаш пари и да живееш добре е единственото значимо нещо на този свят. Да, значимо е да се откри метод да се ограничи бедността. Парите са значими, само че с изключение на тях има и други полезности. Като познанието. Като жаждата да научиш нещо ново. Като това да мечтаеш. Като това да си същински благополучен.
Да се върнем на митинга в Съединени американски щати, когато деятели недоволстват против изстрелването на “Аполо 11 ”. Мисията в действителност съумява, само че една от страничните изгоди през днешния ден носи названието “Ефект на Аполо ”. Толкова доста младежи са впечатлени от лунните кацания, че мнозина от тях стартират да се интересуват от просвета. Много от по-нататъшните нововъведения в практиката – включително и в компютърната техника, са непосредствено разследване от този косвен “Ефект на Аполо ”.
Днес автоматизираната междупланетна станция на Индия към този момент лети в космоса. Дали ще доближи до Марс, ние не знаем – възможностите да успее са огромни, само че и възможностите да не успее не са дребни. Може в действителност да успее да се откъсне от околоземна орбита. Може тя да е първата индийска станция, достигнала междупланетното пространство. Науката може да има второстепенно значение – само че това, което е значимо, е че в Индия ще има деца, които ще се интересуват от просвета. Такава задача може да разпали научното им любознание. Развивайки научна активност, същите тези деца ще изтръгнат страната си от лапите на бедността. Може да не стане незабавно – а след 10, 20, даже 50 години. Но безусловно ще стане.
Гледайки по този метод на нещата, не е мъчно да усетим със сетивата си (не единствено със сурова логика) по какъв начин е допустимо небогати страни да развиват галактическа активност. В Уганда да вземем за пример Крис Нсамба може да строи галактическа совалка в задния двор на къщата на майка си – и няма значение, че на фотосите наподобява, че дворът е срутен, а единственото лъскаво и високотехнологично нещо е самата совалка.
На фотографията – угандският галактически запалянко Крис Нсамба работи по совалка в задния двор на майка си. Credit: African Space Research Program
Това не е първообраз на галактическа совалка на НАСА. Крис Нсамба от Уганда строи летателен уред в задния двор на майка си! Photo credit: African Space Research Program – See more at: cosmos/index.php/2012-01-05-20-08-05/500-2013-africa-space-projects#sthash.X0lP9Unm.dpuf
