2,4 млрд. лв. ипотеки сме изтеглили за последните 12 месеца
На българския пазар единствено за последните 12 месеца има 2,4 милиарда лв. нови ипотечни заеми, отпуснати на физическите лица, а сред 2009 и 2016 година чистото им нарастване е било нула. Това стана ясно на днешна аконференция отдадена на 30-годишнината от основаването на Националното съдружие „ Недвижими парцели “ (НСНИ).
„ Инвестицията в парцели като отбрана от инфлация е рационален мотив, само че при допускането, че никой не прави нещо против инфлацията. Това сподели Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна стопанска система, представен от Българска телеграфна агенция. Той подсети, че в този момент и Федералният запас, както и ЕЦБ - с малко закъснение, трансформират политиката.
Според него " убиването " на инфлацията няма по какъв начин да стане изборно, като поевтинеят единствено петролът, стоманата и циментът, с цел да може да се строи на ниска цена, както и цените на някои други артикули. Това съгласно специалиста
ще значи действително стесняване на икономическата интензивност.
" Централните банкери стартират с половин уста да приказват: " Да, ние ще " убием " инфлацията и ще докараме криза ", разяснява тезата си икономистът, като посочи, че този спор сега главно се води в Съединени американски щати. Същевременно той посочи, че в случай че Съединени американски щати изпадне в криза, това неизбежно ще се случи и в Европа.
Икономистът подсети за обвързаността на лихвите по ипотечните заемите със стопанската интензивност и безработицата. Не е въпросът дали вноската ни е била 1000 и ще стане 1070 лв., и ще спрем да плащаме заема, а това ще изкара парцела на пазара, въпросът е какво се случва с стопанската система, в случай че се задълбочи натискът от централните банки за стягане на паричната политика, разяснява икономистът.
Според него, колкото повече парцелите се трансформират в капиталов актив, толкоз повече цената им се отделя от фундаменталните фактори - приходи, брой стаи, заплати.
„ Много хора одобряват, че това, че при коронавирус рецесията цените на парцелите не паднаха и търсеното се резервира като знак, значи, че няма връзка сред пазара на парцели и икономическите рецесии. Простото пояснение е, че коронавирус рецесията не беше типична рецесия и държавни управления и централни банки изсипаха трилиони, с цел да предотвратя сриване на търсеното и финансови и ликвидни проблеми “, разяснява Лъчезар Богданов резултатите от пандемията и добави, че
в този момент берем плодовете на този прекомерно великодушен метод.
Петър Илиев, действен шеф в " Кредитланд ", сподели, че на българския пазар банките имат задоволителна ликвидност. „ Депозитите на физически лица и компании са 106-107 милиарда лв., до момента в който заемите за първото тримесечие на тази година са 69-70 милиарда лв.. Ние не сме остров на непоклатимост и рано или късно политиката на Федералния запас и ЕЦБ ще се отрази и при нас “, предвижда Илиев. „ Въпреки този невъобразим до момента ритъм на кредитиране - жилищните заеми, депозитите у нас порастват повече от заемите в банковата система “, сподели още финансистът.
В България за последните 6 години номиналните цени порастват с съвсем същите равнища, както и в страните от Европейски Съюз, счита Георги Купенов от " ЕРА Недвижими парцели ". Средното действително покачване, когато се извади факторът инфлация, за България е 3,8 на 100 годишно при приблизително 4,06% за Европейски Съюз.
Той подсети, че инфлацията постоянно ускорява въздействието на цените на пазара на парцели, както това се случи през
рецесията от 2008 и 2009 година, когато имаше внезапен скок на цените, а след това внезапен спад.
„ В момента инфлацията пораства с по-високи темпове от цените на парцелите “, сподели специалистът и уточни това като опция за вложения. Според него ипотечното кредитиране при нас е по-ниско по отношение на доста страни в Европа, като страната ни е съвсем в края дружно с Унгария. „ В България хората избират да купуват жилища със спестявания и не повече от 30-35 на 100 от покупките за последните една-две години са с прилагане на ипотечен заем. Субективното чувство за България от последните години е, че доста се строи, разяснява специалистът, само че съпоставено с мащаба на страната ни и със приключените жилища на 1000 поданици, по данни от 2020 година, ние сме доста обратно - 2,23 единствено са приключените жилища на 1000 души население. Същевременно България е водеща във връзка с степен на претъпканост, като 40 % от българите живеят в жилище, което не е задоволително за броя на хората, които го населяват. Средният % за Европейски Съюз е 17.
По брой стаи на човек за България този индикатор е 1,3, а в Европейски Съюз - 1,7.
Инвестициите в недвижими парцели в България също са под междинните за Европейски Съюз. С близки до нас резултати са Румъния, Словения, ненапълно Гърция, като измерването е по отношение на Брутният вътрешен продукт. Затова специалистът заключава, че няма съображение да кажем, че в България се строи или влага доста в жилища.
„ Инвестицията в парцели като отбрана от инфлация е рационален мотив, само че при допускането, че никой не прави нещо против инфлацията. Това сподели Лъчезар Богданов, основен икономист в Института за пазарна стопанска система, представен от Българска телеграфна агенция. Той подсети, че в този момент и Федералният запас, както и ЕЦБ - с малко закъснение, трансформират политиката.
Според него " убиването " на инфлацията няма по какъв начин да стане изборно, като поевтинеят единствено петролът, стоманата и циментът, с цел да може да се строи на ниска цена, както и цените на някои други артикули. Това съгласно специалиста
ще значи действително стесняване на икономическата интензивност.
" Централните банкери стартират с половин уста да приказват: " Да, ние ще " убием " инфлацията и ще докараме криза ", разяснява тезата си икономистът, като посочи, че този спор сега главно се води в Съединени американски щати. Същевременно той посочи, че в случай че Съединени американски щати изпадне в криза, това неизбежно ще се случи и в Европа.
Икономистът подсети за обвързаността на лихвите по ипотечните заемите със стопанската интензивност и безработицата. Не е въпросът дали вноската ни е била 1000 и ще стане 1070 лв., и ще спрем да плащаме заема, а това ще изкара парцела на пазара, въпросът е какво се случва с стопанската система, в случай че се задълбочи натискът от централните банки за стягане на паричната политика, разяснява икономистът.
Според него, колкото повече парцелите се трансформират в капиталов актив, толкоз повече цената им се отделя от фундаменталните фактори - приходи, брой стаи, заплати.
„ Много хора одобряват, че това, че при коронавирус рецесията цените на парцелите не паднаха и търсеното се резервира като знак, значи, че няма връзка сред пазара на парцели и икономическите рецесии. Простото пояснение е, че коронавирус рецесията не беше типична рецесия и държавни управления и централни банки изсипаха трилиони, с цел да предотвратя сриване на търсеното и финансови и ликвидни проблеми “, разяснява Лъчезар Богданов резултатите от пандемията и добави, че
в този момент берем плодовете на този прекомерно великодушен метод.
Петър Илиев, действен шеф в " Кредитланд ", сподели, че на българския пазар банките имат задоволителна ликвидност. „ Депозитите на физически лица и компании са 106-107 милиарда лв., до момента в който заемите за първото тримесечие на тази година са 69-70 милиарда лв.. Ние не сме остров на непоклатимост и рано или късно политиката на Федералния запас и ЕЦБ ще се отрази и при нас “, предвижда Илиев. „ Въпреки този невъобразим до момента ритъм на кредитиране - жилищните заеми, депозитите у нас порастват повече от заемите в банковата система “, сподели още финансистът.
В България за последните 6 години номиналните цени порастват с съвсем същите равнища, както и в страните от Европейски Съюз, счита Георги Купенов от " ЕРА Недвижими парцели ". Средното действително покачване, когато се извади факторът инфлация, за България е 3,8 на 100 годишно при приблизително 4,06% за Европейски Съюз.
Той подсети, че инфлацията постоянно ускорява въздействието на цените на пазара на парцели, както това се случи през
рецесията от 2008 и 2009 година, когато имаше внезапен скок на цените, а след това внезапен спад.
„ В момента инфлацията пораства с по-високи темпове от цените на парцелите “, сподели специалистът и уточни това като опция за вложения. Според него ипотечното кредитиране при нас е по-ниско по отношение на доста страни в Европа, като страната ни е съвсем в края дружно с Унгария. „ В България хората избират да купуват жилища със спестявания и не повече от 30-35 на 100 от покупките за последните една-две години са с прилагане на ипотечен заем. Субективното чувство за България от последните години е, че доста се строи, разяснява специалистът, само че съпоставено с мащаба на страната ни и със приключените жилища на 1000 поданици, по данни от 2020 година, ние сме доста обратно - 2,23 единствено са приключените жилища на 1000 души население. Същевременно България е водеща във връзка с степен на претъпканост, като 40 % от българите живеят в жилище, което не е задоволително за броя на хората, които го населяват. Средният % за Европейски Съюз е 17.
По брой стаи на човек за България този индикатор е 1,3, а в Европейски Съюз - 1,7.
Инвестициите в недвижими парцели в България също са под междинните за Европейски Съюз. С близки до нас резултати са Румъния, Словения, ненапълно Гърция, като измерването е по отношение на Брутният вътрешен продукт. Затова специалистът заключава, че няма съображение да кажем, че в България се строи или влага доста в жилища.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ